Оцеляване

ОцеляванеТелевизионната програма „Сървайвър“ е класически пример как не бива да се държим, за да оцелеем в нашия свят. Ако продължим да следваме принципите на егоизма и лицемерието, просто ще бъдем изтритиот лицето на Земята. Инструкции за духовно оцеляване.

Казано просто, в природата на всеки човек е да използва живота на всички творения по света в своя полза. Всичко, което дава на ближния си е само по необходимост – само, че това се прави много хитро така, че другият човек да не почувства нищо и да му се отстъпи доброволно… Различията са само в спецификата на избора. Един избира да използва хората заради низки въжделения, друг – заради власт, а трети – заради почести„.

Баал Сулам, статията Мир в света

В последно време телевизионната програма „Сървайвър“ стига до най-висок рейтинг и става тема на многобройни обсъждания. Използват се всички мислими средства, за да ни натиснат дълбоко във фотьойла, да ни задържат пред телевизора. Детайлите са ни известни: оскъдно облечени красавци и красавици, разхождащи се по приказни плажове, мошеници, тайни, безкрайно синьо море, завист и предателство, сексуален подтекст и планини от емоции.

Вижте волята за победа на всеки от участниците или участничките, която така явно, а понякога и предизвикателно, превзема умовете и сърцата. Щом някой от участниците забележи надвиснала над главата му опасност да бъде изгонен от този приказен остров, той прави всичко (е, почти всичко), за да смачка „другарите“ си и с лъчезарна усмивка да стигне до целта, стъпвайки по главите им.

Това обаче още не е „краят на филма“. Неотдавна, когато оцеляването от групова задача се превърна в лична, от екрана потекоха мизерни откровения: „всеки мисли как да напредва“, „искам да видя индивидуалния си напредък“.

Най-популярният „оцеляващ“, който се оказа и мислител, обобщи това в края на една от сериите: „По-лесно е да живееш сам на острова на мъртвите, отколкото с другари, които се стремят да те разкъсат“.

Ясно е защо „Сървайвър“ е така популярен сред зрителите. Но ако не се ограничим само с повърхностен анализ, сериалът поставя и по-сериозни въпроси: как всичко това характеризира нашето българско общество през 2008 година? Къде изчезнаха всички норми и ценности, които сега ни се струват архаични и невероятно отдалечени от действителността?

Игра на избутване

Няма да е преувеличено да се каже, че такива предавания в голяма степен отразяват нашия живот, който все повече прилича на сериал на абсурда.

Сега у нас има две Българии: в едната – многобройни семейства вегетират под чертата на бедността, а в другата се вихри „пир по време на чума“ и навсякъде сияе реклама: „Ще ядем и пием, сякаш утре ще умрем!“ (пророк Йешайа, 22:13). Тук се живее само за мига и цари пълно равнодушие към жителите на „съседната България“. Новите ценности така уютно са се устроили в нашите домове и сърца, че сякаш са съществували там винаги.

„Само ловкият ще оцелее“, „ще победи само силният“, „изцеди всичко от останалите“ – това са не само слогани на телевизионното шоу, това е част от всекидневието на всеки от нас. България е обхваната от отчаяна и трескава надпревара за пари, власт и слава, като целта отдавна оправдава средствата.

Социалните механизми се разпадат – и какво от това? Системата на образованието отглежда недоучени младежи – на кого му пука? Капиталът си купува власт – а вие какво очаквахте?

Най-ярко илюстрират кризата нашите управляващи. Корумпирани чиновници с полицейско досие! И кой вече ще ти помни защо е било свалено от поста си това или онова длъжностно лице: заради корумпираност или за кражби, или и по двете причини?

Всичко това стана привична част от родния пейзаж, без която вече не си представяме живота. Ето съвременният Свят: великолепно оцеляване, пряко излъчвано в ефир, от двете страни на телевизионния екран.

Ефекта на Луцифер

Толкова е просто! – някъде има „черни“ хора, творящи черни дела със зла умисъл, и трябва просто те да бъдат разграничени от останалите и унищожени. Но линията, разделяща добро и зло, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи късче от сърцето си?..“

Александър Солженицин,

„Архипелаг ГУЛаг“

През 1971 година в подземните помещения на факултета по психология в Станфорд бил проведен любопитен експеримент. Екип изследователи начело с известния социален психолог Филип Зимбардо събрала обикновени, нормални, психологически стабилни студенти без криминално минало. Участниците били разделени по случаен принцип на две групи: „надзиратели“ и „затворници“. След това ги поставили при затворнически условия и им предоставили възможност да се вживеят в ролите си.

Според замисъла на учените експериментът трябвало да продължи две седмици, обаче се наложило да го прекъснат още на шестия ден. Причината била, че младите, интелигентни, високонравствени хора, попаднали в групата „надзиратели“, се превърнали в мъчители и садисти, а „затворниците“ били смазани и дезориентирани. Наложило се двама да бъдат „освободени предсрочно“ поради нервен срив.

Профессор Зимбардо отново попаднал в заглавията на новините, когато преди няколко години бяха изнесени данни за издевателства на американски войници над иракски затворници в затвора „Абу-Гариб“. Тогава американските политици се опитаха да прехвърлят вината върху неколцина „негодници“, съумели да разстроят общия ред.

В рязка ответна статия под название „Ефекта на Луцифер“ професор Зимбардо изложи противоположно мнение. Не става дума за отделни „червиви ябълки“. Напротив, добротата в човечеството е не повече, отколкото са добрите ябълки в зловонна бъчва. Това е доказано експериментално, такава е реалността. Станфордският „казус“ може да се случи с всеки от нас.

Щастие поеднично

На изследователите на природата е известно, че човек няма да извърши и най-малко движение без движеща сила, тоест без лична изгода. Например, ако той премества ръката си от стола на масата, то предполага, че новата поза ще му достави повече удоволствие. Ако не му се струва така, не би махнал ръката си от стола всичките седемдесет години на живота си„.

Баал Сулам, статията Светът

Още през първата половина на XX век Баал Сулам публикувал серия статии за широка публика. Ясно и еднозначно разяснил същината на човешката природа, предсказвайки не само резултатите от експеримента на Зимбардо, но и по-мащабни събития, включително разпадането на Съветската империя.

Стремежът към щастие е заложен в сърцето на всекиго от нас. Става дума не просто за щастие, а за щастие за сметка на другите. Човек се наслаждава, ако с нещо е надскочил околните; и страда, ако други са го изпреварили. Тази ненаситна жажда винаги ни оставя неудовлетворени.

Изводите на Баал Сулам сега са очевидни за всички. Професор Даниел Гилберт от катедрата по психология в Харвард заявява: „Завистта е сред основните причини за отсътствие на щастие в съвременното общество“.

Какво бъдеще очаква това общество? Възпитанието и културата вече станаха жертви на егоизма, обществото е проникнато от дух на самонаслаждение и предпочита „да оцелява“, вместо да живее. А дали няма просто да се самоизтрие от лицето на Земята?

Разбира се, че не, – казва Баал Сулам, – та нали вече над пет хиляди години съществуват инструкции по правилно оцеляване. Не са скрити, напълно понятни са и започват с прости думи: „Скъпи ползвателю! Изучи съвършените закони на мирозданието и ги реализирай в човешкото общество“.

Повелята на обществото

Всъщност, Баал Сулам е донесъл до нас методика, открита още от праотеца Авраам. Тази методика е оцеляла във вихъра на хилядолетията, преживяла е дълъг период на забвение и сега отново е пред нас, изложена на съвременен език специално за новото време.

Баал Сулам я разделил на три части.

1. Отначало е необходимо да осъзнаем, че проблемът се крие в нас самите. Вътрешно ние сме безумно отдалечени един от друг. Всички човешки мисли са фокусирани върху собствената персона и не ни позволяват да се измъкнем от затворения кръг на себелюбието. Ако искрено съжалим, че сме се докарали до такова плачевно състояние, ще се появи възможност да го поправим.

2. На следващия етап ще изменим порядъка на социалните приоритети. Днес нашето общество боготвори егоизма и го въздига в култ, докато полезните всеобщи ценности трябва да са отдаване и любов.

Един от начините за такъв преход ще стане въвеждане на система за обществено възнаграждение, поощряваща тези, които следват новите стандарти. Наградите за лични достижения ще отстъпят място на наградите за обществено полезни дела. По своята природа, ние се стремим да бъдем част от обществото и да се опираме на него, а след това смяната на ценностите няма да ни позволи да игнорираме ставащото – ще пожелаем обезателно да сме в съответствие с новите повеи.

3. След това ще съзреем за това да въплътим в живота един от главните принципи на науката кабала – принципа на взаимното поръчителство. Да се откажем от непрекъснатата загриженост за личната си полза е възможно само в случай, че други ще се грижат за нас, съответно ние – за тях. Така членовете на семейство, сплотено от любов, се грижат непрекъснато един за друг.

На пръв поглед, такива преобразования сякаш са за далечното бъдеще. Но човекът е социално създание. Социумът го създава и го интегрира. Ако обществото започне да въвежда и укрепва нова система на ценности, демонстративно придавайки й максимална важност, за човека ще бъде много леко да преустрои отношението си към околните.

Когато решим да установим взаимовръзка помежду си, самата природа ще застане на наша страна.

А докато предпочитаме да оцеляваме поединично, упорито няма да пожелаем да излезем от „подземието“, с което сме свикнали. Впрочем, на „надзирателите“ в Станфорд също не им се искало да се разделят с ролята си.

Всъщност, всички ние сме затворници в затвора на егоизма, и затова нямаме какво особено да губим. Не е ли време да се прекрати експериментът, преди да се превърне в агония?

document.getElementById(\\\\\\’bookmark\\\\\\’).style.visibility=\\\\\\’visible\\\\\\’;

document.getElementById(\\\\\\\\\’bookmark\\\\\\\\\’).style.visibility=\\\\\\\\\’visible\\\\\\\\\’;

Коментарите са затворени.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: