На 29 март тази година 30 милиона жители на Земята от цял свят изключиха осветлението си за 60 минути! Акцията  “Час на Земята” бе организирана от Световния фонд на дивата природа (WWF), за да привлече вниманието на всички жители на планетата към проблемите около изменението на климата, които могат да имат катастрофални последствия за човечеството и да изменят планетата ни до неузнаваемост.

Както съобщават еколози, ползването на огромно количество електроуреди в нашите домове и офиси  води до големи натоварвания на електростанциите. А това на свой ред предизвиква пряко увеличаване на емисиите „парникови” газове и още по-голямо замърсяване на нашата планета.

Еколози вече констатират наличие на необратими процеси на планетата. Известният доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на  климата (IPCC, 2007) съдържа плашещи изводи: на Земята е заложена “климатична бомба”, която може да експлодира още през този век. За да оцелее, на човечеството се предлага да сведе енергопотреблението си до минимум. Но нима е възможно да се върнем в каменната ера, за да не замърсяваме природата? Наистина ли не можем да живеем в хармония  на съвременното си ниво на развитие?

Този проблем, както виждаме, има тревожни проявления в екологията, но при това самият той и пътищата за разрешаването му са на съвсем друго ниво. Кризата не се ограничава само в това, че са налице тревожни тенденции в екологията. Същинската криза произтича от неразбирането, как  да се отнасяме в бъдеще със света и с обществото.

Усещаме кризата, тъй като системата е излязла изпод нашия контрол. Но не разбираме как се развива тя. И тук не могат да ни помогнат традиционните системи на сдържане, на логика, на дипломация. Макар че усещаме проблема на земно ниво, решението му се намира на съвсем друго – много по-високо – ниво.

В наше време е нужно у хората да се гради уважение, любов, осъзнаване на ценностите на другите хора; необходимо е да се научим да възприемаме другите като свои спътници, съотечественици, съжители на Земята – просто като роднини, тъй като всички ние сме едно семейство на малкото земно кълбо.

Виждаме, че по принцип нещата се движат в тази посока. Развитието на социалните мрежи  показа стремежа на хората да се обединяват. Но вътрешно, психологически, морално не сме готови за това. Нещо повече, егоизмът започва да се проявява в нас с такава сила, че ни отнема разума. Кризата е преди всичко криза в отношението на човека към себе си и към света, а не екологична криза. Кризата е вътре в нас. Учените, които разбират това, започват да търсят решение.

Изследванията на известния американски физик Д. Бом в областта на квантовата механика и на физиката на микросвета опровергават традиционното описание на битието като мозайка от отделни елементи. Според тази концепция светът представлява цялостна и неделима реалност.

Този принцип подтвърждава и видният биолог Елизабет Сатурис: “Какъв парадокс: всяка клетка, отделно съществуваща в организма, е „егоистична”. Но докато тя е вътре в организма, се държи алтруистичнои, работи във връзка с целия организъм, иначе организмът не би могъл да съществува”. За наличие на генетическа обусловеност за алтруистично поведение на висшите животни и на хората е писал и известният съветски учен В.П.Ефроимсон в “Родословната линия на алтруизма”.

Изучавайки природата в дълбочина, изследователите все по-често признават, че не познават общия закон, който ни управлява. Същевременно този закон е бил известен на кабалистите от древни времена. Изследвайки околния свят, те открили и описали взаимовръзката на всички негови части, последователността на тяхното причинно-следствено развитие и крайната цел на нашето съществование.

Както се оказало, алтруизмът е действие, насочено не към взаимопомощ, а към обединяване на цялото човечество в едно цяло. Ако достигнем ниво на осъзнаване на човечеството като единен организъм, то бихме съществували в най-комфортно състояние.

Човекът въздейства върху света, и в следствие въздейства върху своето възприемане на този свят. Кабалистите са стигнало до разбирането, че екологията зависи от мислите и желанията на човека, от нивото на връзките на хората помежду им. Намирайки се на най-високата степен в йерархията на природата, човекът в наше время въздейства отрицателно върху по-ниските нива.

Как да преминем от сегашното си ниво на съществуване на по-ефективно? Има едно средство – това е разумното, реално, реалистично изследване на своя егоизъм и разбирането, че той представлява деформация и противоположност на висшата алтруистична природа на света.

Изследвайки собствените си състояния, усещания, мисли и чувства, виждаме колко ограничено е нашето възприятие. И, в крайна сметка сме длъжни да осъзнаем, че именно това обстоятелство е станало причина за плачевното състояние на екологията – което пък е само част от глобалната криза.

Именно усещането за ограниченост, за задънена улица в развитието, ще е трамплинът, от който ще можем да се оттласнем. Осъзнаването на възможността за обрат ще ни даде увереност в бъдещето; разбиране, че това е реално и достъпно за всекиго. Необходимо  е само да се опитаме да се „закачим”, да се “включим” в тази висша природа, която все още е скрита от нас поради ограничеността на нашето възприятие.

Основен закон на природата е законът за еквивалентността, за взаимното съответствие, за любовта. И ако поне с нещо съответстваме на този закон на любовта, то ще постигнем добър резултат по най-естествен начин.

Filed under: Криза, глобализация, Наука, Природа | Comments Off on "Бомба" със закъснител, или същността на проблема с климата