Езикът на клоните е език, който е създаден според указанията, получени от клоните в нашия свят и от техните корени, които се намират във висшия свят и се явяват за своите клони еталон.

Какво означава ,,да са еталон”? Това значи, че клоните желаят да подражават на корените, намиращи се на по-висока степен. Този език се нарича език на клоните, само ако низшият клон знае, че е клон и желае да се издигне към корена.

Няма нищо в низшия свят, което да не води своето начало от висшия свят и да не произтича от него. Коренът, намиращ се във висшия свят, заставя съответстващия му клон в низшия свят да приеме своя форма и да да се сдобие със свои качества.

Тук трябва да се добави: ако този клон желае това. В противен случай, между тях няма връзка. Тук, естествено се предполага, че низшият разбира, че е низш по отношение на висшия, че към него всичко слиза отгоре и слиза само за това, за да поеме той правилно в себе си това, да се коригира, да  стане и да се уподоби с висшето.

От връзката между корена и клона кабалистите са създали словесен запас, позволяващ им да говорят за духовните корени на висшите светове, използвайки името на низшия клон, точно определен в усещанията на този свят.

Кабалистите искат да ни разкажат нещо. Как те могат да направят това? Как ние обясняваме нещо на детето? На езика, който разбира. Попитайте майката, да речем, на двумесечно дете и тя ще ни каже, че напълно го разбира и може да разговаря с него. Ние гледаме този младенец – той маха с ръце, с крака, нищо не съобразява, вика. А майката разбира неговия език и младенецът я разбира.

Какво искат те да ни предадат? Те искат да ни разкажат за това, което се намира вътре в нашия свят, за да се устремим към него; за да започнем да се приближаваме към това; за да разберем с кого можем да се уподобим. Те ни дават връзката между нашето състояние и малко по-високото. Както ние, играейки си с детето, го подбуждаме да направи нещо малко по-голямо, да намери начин да реши задачата, да извърши нещо ново и при това вътрешно да се обогати. Така и кабалистите се отнасят към нас.

Езикът на клоните е много разнообразен. Кабалистите на него беседват и кореспондират помежду си. Те описват висшия свят, където названия няма, с помощта на думите от нашия свят. Те се спускат на низшото ниво, за да ни обяснят всички трансформации, които сме длъжни да извършим в себе си.

Връзката на корена с клона е позволила на кабалистите да създадат речников запас, тъй като усещаният от нас обект в света ни дава точно название, което указва неговия висш корен (макар самият корен да е невъзможно да се назове с някаква дума, доколкото се намира зад предела на въображението ни, т.е. по-високо от нашите животински осезателни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание). Обаче, благодарение на наличието на клони в нашия свят, достъпни за усещанията, става възможно словесното обозначаване на корените.

Ако не съществува нашият свят, как биха общували помежду си хората, намиращи се във висшия свят? Да допуснем, че ние с вас съществуваме във висшия свят, а нашият свят не съществува. Тогава ще контактуваме един с друг посредством мисълта.

А как бихме комуникирали, ако се намирахме само в нашия свят! Бихме използвали нашия обикновен речник, звуци, музика – всичко това, което е създадено от човека.

Как да се свържем с тези, които се намират едновременно и в нашия, и във висшия свят? Само чрез особен закон.

Тези, които се намират във висшия свят, имат свой речник – речник на мислите. Там не са нужни думи, защото тези, които се намират във висшия свят, съществуват в общ обем, свързани са помежду си чрез алтруистични въздействия, т.е. намират се сякаш в общо кли. Не са нужни никакви думи, точно както на един орган от моето тяло не са му потребни думи, за да обясни на друг орган как трябва да си взаимодействат – те и така са свързани от общо тяло.

Думите и изразите са необходими за това, да предадат нещо, намиращо се извън мен, на друг – от една пространствена област, подчиняваща се на една власт, да предадат на друга област от пространството, подчиняваща се на друга власт; от един обособен обект – на друг обособен обект. Ако тези два обекта са обединени в общо тяло, на тях не им е нужен език – информацията свободно протича от единия към другия.

В тази степен, в която ние излизаме във висшите светове, се включваме към общата душа  на Адам. Там не е нужен нашият език.По степента на нашето включване към нея ние започваме да усещаме тази обща душа, започваме непосредствено, направо да възприемаме мислите, действията, целите на кабалистите.

В нашия свят, където егоистично сме отделени един от друг (това състояние се нарича ,,нашият свят”), имаме свой език. Опитваме се да си обясним един друг нещо и въпреки това не се разбираме един с друг. Това е следствие от ,,вавилонското стълпотворение”, от желанието да построим кула до Твореца, това желание е било продиктувано от егоизма. Нейните строители са се възгордяли, казвайки: ,,Ние ще бъдем като Твореца” и в крайна сметка егоизмът е разрушил връзката между тях.

Ако те не са се стремили да станат подобни на Твореца, т.е. не са възбуждали своя егоизъм, те не биха забелязали колко са разединени помежду си. Решавайки да се уподобят с Твореца, те са открили, че са Му противоположни и всеки е почувствал, че е отделен от другите, всеки е престанал да разбира другия. Този егоистичен скок, който се е случил на определен етап от човешкото развитие, се нарича разрушение на Вавилонските кули.

Вавилонската кула, естествено, е символична постройка, но нас ни интересува нейния вътрешен аспект: кое е тласнало хората към това строителство, какво са искали да достигнат в себе си.

На нас, затворените в собствения си егоизъм (аз – в себе си и другият – също), ни е необходим език за общуване. Тази връзка е нужна, защото сме покварени и всеки е затворен в себе си, заключен вътре в себе си. Ако ние можем да излезем извън рамките на своя егоизъм и да се слеем с останалите, няма да се нуждаем от словесен език, доколкото само нашето естество би било съединено в едно общо кли, съд на  желанията.

И така, ясно е какво означава език в нашия свят – жалък опит на егоистите да се свържат един с друг тогава, когато при общуването в духовния свят, където въобще не е необходим език, има свободно протичане на информация от един към друг в зависимост от наличието на екран в тях. А езикът на клоните ни трябва за това – поне малко да разбираме случващото се на по-високата степен, за да се уподобим някак с нея.

Така майката, която си играе с детето, се опитва да го вдигне, възпита, за да стане по-умно, да разбира повече, да действа по-осъзнато. Тя през цялото време му дава някакви задачи, с които го учи. Разбира се, това протича подсъзнателно, на животинско ниво, но именно по този начин висшата степен също постоянно възпитава нас.

Ние растем, и следващата, и още по-високата степен ни възпитават, показват, обясняват, дават пример, сила и разум, за да можем да възпроизведем това, което тя ни дава като пример. Езикът на тази степен е по-висок спрямо нас и се нарича – език на клоните. Ние трябва да се вслушваме в него, тъй като без него няма нищо да достигнем.

Затова най-главното е да учим от първоизточниците! ,,Учението за Десетте Сфирот” е книга, която притежава силно енергетично въздействие от висшата степен върху низшите и тя трябва просто да се чете.

Важно е желанието да чуеш какво искат да ви кажат. Да не се разбира с ума, а именно, да се улови тази енергия, този призив към по-висшето състояние. Тук работи не разумът, а само желанието на човека да достигне по-висшето състояние. Това, което кабалистът казва от висшата степен, с разум не може да се разбере.

Ако вие започнете да си представяте това посредством разсъждения, категорично загрубявате и неправилно възприемате написаното. Невъзможно е с нашия разум да разберем по-високата степен, можем единствено да пожелаем да се издигнем към нея и тогава да разберем. Именно, издигайки се към следващата степен със силата на желанието, а не с разбирането, ние ставаме по-умни.

И в нашия свят растем така – с желанието. Защото желанието е исконно свойство на  кли, а мозъкът- само вспомагателен орган.

И така, самият корен не е възможно да се назове  с дума, защото се намира извън пределите на нашето въображение, но обектът от нашия свят ни дава точно название, указващо съответстващия корен. Словесното изразяване на висшите корени става възможно, понеже в нашия свят съществуват клони, достъпни за усещанията.

Всичко, което се намира в нашия свят има име и се явява клон на духовния корен. Намирайки се на висшата степен, кабалистът възпроизвежда пред нас някакви думи, някакви фрази. Ние можем да прочетем този текст, той е написан на нашия език, но в него да разберем  можем само това, което е достъпно в нашата степен, в клона. Кабалистът подразбира това, което се намира на неговата степен, в корена.

Какво ни дава този текст, ако кабалистът подразбира всяка дума съвършено различно, отколкото аз? Той не дава нищо, освен едно – желание да се издигнем на неговата степен, за да видим и разберем същото, което вижда и разбира той.

Ако си мислите, че запознавайки се с ,,Учението за Десетте Сфирот”, вие ще започнете да разбирате как е устроен висшият свят, то това е велика заблуда. Нито една кабалистична книга няма да ви даде Разбирането за устройството на висшия свят. Този, който вече се намира във висшия свят, той действително го изучава по тези книги. Той се намира във висшия свят и книгата за него е ръководство, пътеводител, инструктор: иди там, погледни тук, направи това, ще видиш това.

А ако ние се намираме в нашия свят, т.е. в нас няма екран, за да направим това, за което тази книга говори, тя нищо няма да ни даде, ние няма да разберем за какво се говори в нея. Единственото, с което тя може да ни помогне е – да усили нашето желание за издигане на по-висока степен и да започнем да действаме по тези указания, които се намират там.

В своята трета книга аз цитирам страница от кабалистичен молитвеник. Там е казано: ,,Вземи само определеното от екрана с такова желание, направи с него такова алтруистично действие – и ще получиш това”.

Такава е същността на разговорния кабалистичен език, с помощта на когото техните висши постижения се предават от един на друг, от поколение на поколение, устно и писмено. Този език им позволява да се разбират с достатъчна степен на точност, която е необходима за общуването в кабалистичните изследвания. Доколкото всеки клон има естествено определение, присъщо само на него и установените точни рамки не позволяват да се сгреши, то този клон точно посочва своя духовен корен.

Още веднъж: езикът на клоните е абсолютно точен, защото кабалистите са взели всички имена от нашия свят. Всеки клон има свой висш корен и кабалистите отчетливо свързват едното с другото. Затова те безгрешно обозначават този или онзи корен по името на неговия клон.

Обкръжава ни огромен свят с много условности, измислени от човека. Представете си как хората са живели по-рано – в пещерите, в палатките, в шатрите, пасели са животните, намирали са на земята препитанието си. После, в течение на хилядолетия, хората са създали около себе си множество различни изкуствени обекти, условности, взаимоотношения.

Има ли във висшия свят аналог на всички тези изкуствени обекти? В коригиран вид – да, в некоригиран – не, защото всичко това ние сме създали от потребността на своя егоизъм. Има основни, основополагащи аналози – дом, стена, поле и т.н. А по-фините, но изкуствени понятия и взаимоотношения нямат аналог във висшия свят, защото ние сме създали всичко това, използвайки своите свойства неправилно, неестествено. Това е станало, защото ние сме тръгнали по пътя на егоизма и в течение на хиляди години сме се развивали с него.

Ето защо кабалистичният език и начинът, по който той ни описва света, изглежда много земен, прост: «зивуг», «нешика», «мохин», «хибук», «левуш» – дрехи, обятия, целуни, слизане, отдалечаване, приближаване, обличане, подем, спускане, обграждане, преход. Всичко останало в нашия живот е създадено изкуствено.

Откъс от книгата “Същност на Кабала”

Filed under: Духовност, Книги | Add Comment →