Пазачът на входа

Пазача на входаНетленен е стремежът на човечеството да отвори вратата за духовния свят. Векове хората са търсили пътя, който води към висините. Напразни ли са тези усилия? Да не бързаме с изводите. Пред нас има две притчи, две покани за невероятни пътешествия. Франц Кафка и Баал Сулам ни призовават да се доближим до прага на непознатото.
Входът в закона

Франц Кафка (1883-1924) – е роден в еврейско семейство, живее в Прага и пише на немски език. За своя кратък живот той успява да остави неповторима следа в самото сърце на западната култура. Светът на Кафка става олицетворението на мрачната и грозна действителност, където блуждаят безпомощни герои , които старателно се опитват да се противопоставят на съдбата си. На Кафка може би най-добре му се е удало да отрази нашето безсилие пред натиска на могъщите процеси ставащи в съвременния свят.
В разказа си „Пред закона“ Кафка описва странната ситуация:
Човекът от село стои пред „вратите на закона“ и моли охраната да го пусне.
„Разбира се, това е възможно – му отговаря охраната – но не сега“. И тъй като вратите, водещи към закона са отворени, човекът се опитва да погледне вътре. Когато охраната забелязва това се засмива и му казва: „Ако това толкова много те изкушава то опитай тогава да влезеш там въпреки моята забрана. Но запомни: аз съм всемогъщ . А аз тук съм най-нисшия пазител. Там, когато преминаваш от зала в зала ще видиш пазачи – един от друг по-могъщи. Вече пред лицето на третия от тях, даже аз самия се загубвам».
Обърканият от пазача човек взима типичното „Кафка” решение: да почака в страни докато дойдат по-добри времена.
Не еднократно той се опитва да придума и даже да подкупи пазача, но той си остава неумолим. Минават години, човекът остарява, а разрешение за „вход в закона“, както и преди няма. Накрая пред смъртта си той си задава въпроса:
– Та нали аз се стремях към закона. Защо тогава през тези много години, никой освен мен не пожела да влезе в него?
– Този вход беше предназначен само за теб! – отговаря му пазача.
– Сега аз ще ида и ще го затворя.
Границата на недостижимото
Да влезеш през вратата на закона – или с други думи да разкриеш системата от сили, които управляват нашия живот – това е напълно естествен стремеж. Ние винаги сме се опитвали да „покорим природата“ и да я принудим да ни служи, но през XX век това желание се засилва и обхваща целия свят.
За съвсем кратко време ние успяхме да пуснем в космоса ракети, да се разходим по Луната и да създадем световната мрежа Интернет – комуникации и безброй всевъзможни технически устройства.
Обаче това не ни помогна да се ориентираме в собствената си природа и да овладеем упорития и нрав. Вътре в себе си ние все още се лутаме в тъмнина.
Всеки въпрос за смисъла на ставащото ни поставя в недоумение. Гледайки на летящите покрай нас – листа, думи, надежди, години и съдба…ние знаем, че вятъра духа, знаем от къде духа, но не знаем защо. Ние например си представяме, какво можем да очакваме от обкръжаващия ни свят, но какво да очакваме от хората и от самия себе си – това не ни е известно. Живеейки и действайки ние, като резултат получаваме сюрпризи при това далеч не винаги приятни.
Подобно на човека от село, ние живеем целия си живот сред тайна, но така и не се решаваме да престъпим границата и. Да и така, къде е тази граница? Книгите са едно, а реалността – е съвсем друго…
Пазачът
Защо пазача не ни позволява да влезем в духовния свят?
В „Предисловие към Учението за десетте сфирот“ кабалистът Баал Сулам му отговаря с помощта на притча. За разлика от Кафка, той не само поставя проблема, но и дава решението му.
„Това прилича на царя, който пожелал да събере от царството всички най-предани свои привърженици и да ги доведе в двореца… Но той поставил… многобройни пазачи на входа на двореца и на всички пътища, които водели до него, като им заповядал с хитрост да заблуждават всички, които се приближат до двореца и да ги отклоняват от правилния път.
Разбира се всички обитатели на царството се устремяват към двореца на царя, обаче били отклонявани с хитрости от усърдните пазачи. Но много от тях успяват да преодолеят пазачите и успяват да се доближат до входа на двореца..
Но пазачите на входа били най-усърдни и всеки, който се приближавал до входа го отвличали и биели с голямо старание, след което той, се връщал така както бил дошъл. И отново идвали и си отивали и отново се укрепвали и отново идвали и си отивали. Така се повтаряло няколко години, докато не се уморили в опитите си“.

И така за какво са тези препятствия? Царят е търсил само тези, на които действително е бил нужен!
„Само героите сред тях, чиято степен на търпение издържала, победили пазачите и отворили входа, и веднага видели царя… И разбира се от този момент нататък те повече не са имали никаква работа с пазачите…“
Ключът
Дворецът – това въобще не е „топличко местенце“, не е съкровищница, пълна със злато. В кабала царският дворец олицетворява система от желания, в който действа единният духовен закон – свойството на Твореца. Когато вътре в себе си човека се „изкачва на престола“ – отдаването, той се среща с Царя и влиза в Неговите владения или с други думи влиза в закона. Този закон винаги управлява нашия живот, но само сега неговото действие се проявява в нашите възприятия и усещания.
Обаче отначало човек трябва да преодолее пазачите, които му преграждат пътя. Кои са те?
Пазачите – това са неговите собствени егоистични желания и за може да ги победи е необходимо да промени природата си. Той е длъжен да се научи да използва своя вроден егоизъм в полза на другите.
По този път човек придобива това, което не би постигнал с никакви други средства, – той намира себе си на ново ниво, в нова роля. Оказва се, че той никога не е напускал царския дворец – на него просто му е било необходимо да се издигне от илюзията и да погледне истинската действителност.
Пътешествие
По пътя към двореца човек открива, че всичко зависи от него. Ако той се намира под властта на егоистичните си желания пазачите ще му се сторят студени и жестоки. Обаче, ако той се устреми към отдаването, те просто ще му покажат правилния път и сами ще му отворят вратата на двореца.
Извиваща се пътека, пълна с дупки и ями или скоростна магистрала – това избираме ние сами. Та нали пазачите в човека са много по-усърдни и изобретателни, от колкото това може да изглежда на пръв поглед. При Кафка пазача сам предлага на човека табуретка, за да поседи и си почине. Действително, защо не? Понякога ние сме склонни да повярваме в това, че вратата ще се отвори сама и царя в цялото си величие ще излезе да ни поздрави. А случва се и така, че на нас ни се иска да закрещим с пълен глас или да започнем да се молим със сълзи на очи – само и само да се случи чудото.
Но да си кажем истината, не можем да преодолеем пазачите с „атака“. Тук е необходима система: ние променяме себе си и всяко такова изменение ще ни позволи да преодоляваме следващия пазач – т.е. да се издигнем над все по-дълбоки пластове от егоистични желания, които се пробуждат в човека по пътя на духовното му придвижване. Главното е да не отстъпваме и да не се отчайваме – тогава ние обезателно ще достигнем желаната цел.
Какво има там?
Тук сходството в двете притчи приключва. За разлика от безпросветния песимизъм, пронизващ разказа на Кафка, алегорията на Баал Сулам е напълнена с увереност, тя не ни оставя на прага, а ни води напред. Кабалистите ни разказват, че зад вратата лежи свят, коренно различен от реалността на Кафка, която по-скоро характеризира нашият днешен живот. От другата страна ни очаква съвършенство и единен закон – закона на любовта.
Ако човекът от древността е бил въоръжен с кабалистичната методика, за него всичко би могло да бъде по-различно. Във всеки случай нашето време още не е преминало.

Коментарите са затворени.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: