„Съществуват 600,000 души, и всяка от тях се дели на няколко искри. Но нима е възможно духовното да се дроби на части? А първоначално е била създадена само една единствена душа – Адам Ришон”.
Баал Сулам, „Плодовете на мъдростта”

В статията „600,000 души” Баал Сулам повдига въпроси, винаги занимаващи човешките умове: от къде произхождаме? На къде отиваме?

Благодарение на науката хората разбраха за Големия взрив, за формирането на Слънчевата система и за развитието на биологичния живот на Земята. Първоначално това успокои мнозина, но след това се оказа, че въпросът е останал без отговор.
В днешни дни, когато рационалните нрави лесно се съчетават с мистиката и вярата, ние свободно използваме този „избор”, всеки по собствен вкус и настроение.
– Няма душа, – заявява един, – но да плюеш в нея няма да позволя!
– Наистина, Тора забранява да се дава назаем с лихва, – признава друг, – но на по-малко от 10%, не мога никак да се съглася.
Духа и материята са се слели в нещо смътно, и често просто бъркаме едното с другото.
„Мракът и светлината са се смесили съвършено”. (Гогол, „Мъртви души“)
И все пак: от къде произхождаме? На къде отиваме?

Душа или души?
Първоначално е била създадена една душа, наречена „Адам Ришон”. В процеса на развитие тя се е разбила на 600,000 части, а те от своя страна – на още множество искри. Именно тези искри са се превърнали в човешки души в нашия свят.
Но позволете ми, моли Баал Сулам, може ли безусловното съвършенство да се превърне в разделено множество?

Всичко е въпрос на възприятие. Действително, съществува само една обща душа. Духовната действителност е неразривна. Но заедно с това нашата егоистична природа разбива тази картина на отделни, като че ли несвързани един с друг късове.

„Според скромното ми мнение, – пише Баал Сулам, – в света има само една душа. Духовното не се дели на части и фрагменти… А 600,000 души и искрите им произтичат от разединяващото действие на тялото“.

„Тяло” в кабала – това е егоистичното желание, заставящо ни да се фокусираме върху себе си и да използваме другите за собствена изгода. Именно това желание разделя хората и ги изключва от възприемането на действителността на единната душа.

Откъде и накъде?
Нека сега да се върнем към основните човешки въпроси. Изведнъж нашия вътрешен свят бива озарен от един блясък – ново желание, искра от безкрайната светлина, напълваща единната душа. Така започваме да се събуждаме от илюзиите си и се отправяме в търсене на предназначението си.
Кабала нарича тази искра „точка в сърцето“. Тя води човека към светлината, която поправя неговото раздробено възприятие и възстановява единната картина на света.

Баал Сулам разграничава три етапа в духовния възход:
1. Човек усеща само своята собствена душа.
2. Опитвайки се да се обедини с другите души, човек възбужда върху себе си Висшата светлина, с други думи, той се приближава към съвършеното състояние.
3. След като смени егоистичния вектор на желанията си, човек достига единство с останалите души.

Днес, пише в заключение Баал Сулам, всеки от нас е способен да сглоби в себе си частиците от общата душа. Тогава целият свят ще стане друг, и ще видим в него едно единно цяло и ще усетим самите себе си, вечни и съвършени.

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →