Пурим – разкриване на скритото

pyrim Пурим винаги се асоциира с веселие. Улиците се изпълват с крале и феи, дяволи и принцове. Говори се, че веднъж са видели дори кмета на Тел Авив, яздещ бял кон. Карнавалното настроение е във всички от малки до големи. Забравяйки проблемите в този ден всички ние ставаме малко или много деца.

И въпреки всичко не пуримският карнавал е причина за всенародното веселие. Радостта усещана в израелския народ е отглас от това безгранично щастие, което го напълва на висината на духовното развитие. В кабала това състояние се нарича Окончателно поправяне и се описва в „Мегилат Естер” („Свитъка на Естер“). Тези, които са го чели могат и да не се съгласят, тъй като там няма никакво упоменаване на Окончателното Поправяне. И все пак не бива да бързаме с изводите.

Радостта, усещана от евреите в този особен ден е само отглас от това безгранично щастие, което ни напълва на висотата на духовното развитие.

Работата е там, че всички книги, наричани сред народа – святи, всъщност са учебници – учебници по кабала. В тях кабалистите ни разказват за ставащото в духовните светове и за това как по-бързо да се издигнем до тези светове. Но тъй като те излагат своите разкази в иносказателна форма, разглеждането на истинския смисъл действително не е лесно. Но когато това ни се отдаде, те стават най-добри приятели и се четат увлекателно повече от кой да е роман. Нека по примера на пуримския разказ разгледаме какво става с нас (по-точно вътре в нас), когато достигаме най-висшата духовна степен.

Всичко започва просто великолепно – с грандиозен празник. Царят Ахашверош устройва пир, който продължава половин година. Така кабалистите ни описват своите усещания, с които Царят (Творецът) ги напълва при подем към нова духовна степен. Само едно събитие, сякаш помрачава празника – на пира се появява царица Вашти. Всъщност повод за огорчение няма – просто на новата степен е нужна нова царица и на престола се възкачва Естер.

Името Естер произлиза от думата „астара”, което в превод от иврит означава „скриване”. Това ни казва, че всяка нова степен започва със скриване на Твореца. Именно затова еврейските празници започват вечер, с настъпването на тъмнината, символизираща скриването на Твореца. А когато човек преодолява своето зло начало и вместо егоистично желание да получава придобива желание да отдава подобно на Твореца – настъпва „деня”, разкриването на Твореца.

Желанието да отдаваш е подобно на Твореца и е олицетворено от Мордехай. Това е сила, помагаща на душите да се повдигнат в духовния свят, да се обединят с Твореца. И племенницата на Мордехай – Естер, макар и да олицетворява силата на скриване на Твореца, служи като свързващо звено между Мордехай и нашите още непоправени егоистични желания.

Започвайки, изкачването по духовните степени, човек усеща, че Твореца се скрива от него. Само тогава той получава възможност за разкриване. Затова разказа за Пурим се нарича „Мегилат Естер” – скриване (астара), благодарение на което се осъществява разкриването (гилуй).

А сега: „И залюби царя, Естер повече от всички жени” – Естер се заселва в двореца и живота продължава. Но злото начало в човека продължава да му прави капани – против Царя се готви заговор. Искат да го убият – да не се даде на човек желанието да отдава. Мордехай реагира незабавно на този замисъл – той усеща, че искат да го разединят с Твореца и разкрива заговора, в следствие на което злонамерените са обесени на най-близкото дърво.

После се случва необяснимо на пръв поглед нещо. Вместо да се отблагодари на Мордехай, Царят възвеличава Аман, за който е казано, че е потомък на Агаг от дома на Амалек. А кой е Амалек? В Тора е казано: „Помни какво ти стори Амалек, когато бягахте от Египет”. Най-егоистичните намерения, насочени само към собственото напълване, заради което човек е готов да унищожи целия свят – това е Амалек. Затова е казано: „Изтрий паметта за Амалек под небесата”.

Затова у човека са заложени силите на отдаването – „народа на Израел”, намиращ се във връзка с Твореца – свойството да даваш. Но по волята на Царя всички желания се оказват сега под властта на Аман – егоистичното начало, набрало на тази степен небивала сила. Сякаш положението е безнадеждно, но Твореца никога не оставя човек в безизходна ситуация.

Аман поставя на колене всички освен Мордехай. Мордехай обявява, че е йеуди ( от думата „ихуд” – единство), т.е. стремящ се към обединение с Твореца и отказва да се подчини на Аман. В яростта си Аман решава да унищожи не само Мордехай, но и целия народ на Израел. Желаейки да се опове на благосклонността на съдбата, той хвърля жребии (на арамит „пур” – оттук и названието на празника Пурим), след което отива при Царя за разрешение. И отново става невероятното – Царя се съгласява да изтреби своя народ! Защо? Това ще узнаем по-късно.

Започвайки издигането по духовните степени, човек усеща, че Твореца се скрива от него. Само тогава той получава възможност за разкриване.

За сега можем да кажем, че често в нашия свят безкрайната любов на Твореца към нас се възприема като пълна противоположност. Струва ни се, че Твореца е длъжен да бъде към нас по-добър и като малките деца чак когато пораснем разбираме, че строгите родители всъщност ни обичат и винаги са ни желали доброто.

Но да се върнем към Мордехай, Аман вече е подготвил дървото, на което се готви да го обеси, глашатаите обикалят „във всички области на царството със заповед да се изтребят, убият и погубят всички йудеи: от отрока до стареца, деца и жени”. Ситуацията е застрашителна и Мордехай се обръща за помощ към Естер.

В началото човек не разбира, че неговите егоистични желания, възпрепятстващи съединението с Твореца, скриващи Го, всъщност не пречат, а помагат за придвижване в духовното. Усилването на Аман, егоистичните желания – това е помощ, изпратена към човек от Твореца. Преодолявайки тези желания, човек пораства, повдига се на по-висока духовна степен. И в това му помага именно Естер, защото разкритието е възможно именно поради предшестващото скриване.

Колкото и безнадеждно да изглежда положението, Твореца никога не оставя човек в безизходна ситуация.

Когато това протича в човек, Царя „сменя гнева с милост” и вместо Мордехай, на същото дърво заповядва да бъде обесен Аман, което се изпълнява незабавно: „и стана така че йудеите победиха своите неприятели”. Така приключва поправянето на всички егоистични желания в човек и той се повдига на висшата степен наричана „Окончателно поправяне”.

Скривания повече не съществуват – човек става единно цяло с Твореца, постига всичките му мисли и желания, чувства напълването си с безграничната любов на Твореца. Вглеждайки се в изминатия път, постоянно добавяйки нови егоистични желания, Твореца се е погрижил само затова, човек по-бързо да ги преодолее и повече да се приближи до Него.

По-рано ни се струваше, че Твореца просто го е оставил да се раздира от егоизъм, но сега разбира, че никога, нито за секунда не е оставал сам – Твореца винаги е бил с него като любящ баща, търпеливо го е обучавал, давайки примери, показвайки и обяснявайки, страдайки виждайки, че неразумното дете не иска да се учи и радвайки се на успехите му.

Днес ние все още не усещаме присъствието на Твореца в себе си, но това скриване е както никога близо към края си. Методиката на кабала ни позволява да разкрием Твореца, не в някакво отдалечено бъдеще, а днес, сега да направим крачка за среща с Него. Съдбата ни зависи само от нас самите.

Коментарите са затворени.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: