Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.
Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър”. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.
Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.
В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?
Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие” или просто „отдаващ”. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.
Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.
Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата.
Подобие на свойствата – това е такова състояние, при което два обекта, или две желания, или две Творения, или Творение и Творец, не променяйки своята исконна природа, съвпадат по свойства, а също и по намерения.

Кой е Творецът?
Висшата сила може да се разкрие само чрез нейните свойства. Всичко останало е извън нашите усещания.
Творецът, това е общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към началната цел – да издигне творението в неговото развитие до своето ниво.
Творецът, това е сила на „отдаването”, онова, което се възприема от човека като по-висока, спрямо него, степен. Причина спрямо следствието.
Творецът притежава свойството на абсолютното отдаване. Неговата същност, неподдаваща се на постигане, се определя в кабала като Ацмуто. Човек е способен да възприема само отношението на Твореца към себе си и затова едно от основните правила гласи: „което не постигаме – за него не говорим”. Кабалистите никога не говорят за Ацмуто.
От Твореца към Творението идва винаги благо и изобилие. Когато човек постигне такова свойство на отдаване, той се сравнява с Твореца и Го разкрива за себе си.
Ние се стремим към съвършенство, защото такива ни е създал Твореца. Вътре във всеки от нас се корени неудовлетвореност и непрекъснат порив, насочен нагоре. Този порив е следствие от замисъла на Творението и задължително условие за неговата реализация.
Творението може да се сравни с малкото дете, което чувства, че майка му живее само заради него, че нейното единствено призвание е да се грижи за него. Другите страни от нейния живот то просто не възприема. Жената, съпругата, сътрудничката – всички тези „екстри” остават извън полезрението на малкото дете.
Творението вижда Твореца само в едно качество, в едно свойство – желанието за отдаване. Уподобявайки се с Него, то все повече се изпълва с единствената помисъл за абсолютното добро. По такъв начин крачка след крачка се осъществява замисъла, който ни води къв върха на мирозданието.

Сливане

Сливане в духовното се нарича пълната тъждественост на свойства, желания, мисли, намерения (на всичко, което характеризира човека, в което той усеща своята индивидуалност, своята същност) с Твореца.
Уподобявайки се с Твореца, макар и с едно свойство, ние се приближаваме към Него. Нали подобието – това е тази истинска близост.
Онова, от което се нуждаем, е да приложим собствените си свойства „по предназначение”, т.е. да ги насочим към отдаване. По този път Творението преминава няколко етапа:
1. Пълно отсъствие на свойството отдаване, абсолютна противоположност на Твореца и максимално отдалечаване от Него.
2. Едно от свойствата на Творението става подобно на Твореца и между тях се установява контакт.
3. Част от свойствата на Творението стават подобни на Твореца и в тази част те са съединени един с друг.
4. Всички свойства на Творението са подобни на Твореца. Творението и Твореца стават единно цяло.
Когато всички свойства на Творението са подобни на Твореца, то достига съвършенство, което се нарича също така „сливане”.

Пътят нагоре

Мисълта на Твореца ражда желание да създаде и наслади Творението, а после действа в това което е създал, преобразявайки го и предавайки му всевъзможни форми: от първоначалното състояние – точка в светлината на Твореца – до развитие на това желание в най-егоистичния му вид и после до неговото поправяне до най-висшето алтруистично ниво – пълното подобие на Твореца.
Ние сме отдалечени на най-ниското стъпало от Твореца в нашето развитие, защото само така можем по своя воля и по собствено желание да се върнем отново към абсолютното добро.
Човек започва своя път като пълна противоположност на Твореца. От самото начало природата на Творението е насочена към получаване, но в крайна сметка то трябва да постигне и утвърди в себе си отдаване и любов. Поправянето е предопределено, но към него човек може да върви само по своя воля.
Новите започващи изучаване на науката кабала, често задават въпроса: „Защо ни се налага да започваме от диаметралната противоположност, даже не от нулата, а от безкрайността със знак минус?”
Кабалистите отговарят на този въпрос така: „За да се усети сливането, трябва да се опита вкуса и на разделянето.” Всичко се опознава чрез сравняване: височината се разкрива чрез падане, любовта – чрез ненавист, а „преимуществото на светлината – чрез тъмнина”.
Ние истински можем да оценим само това, в което сме вложили усилия, това което преди сме нямали, това което отчаяно сме искали. Ние умеем да искаме и в това е нашата сила. Човек се устремява към желаната цел и ако това е целта на Творението, то като резултат го очаква съвършенство.

Filed under: Духовност, Егоизъм, Любов | Comments Off on Любов-само това и повече нищо