От идолите на Древния Вавилон през практиките и религиите на „нова ера” (new age) – към науката кабала. Екскурзия за всички заблудени, объркани и търсещи.

В отговор на запитване с думата „new age” (ню ейдж) Интернет ще ви отвърне с цяло находище от отговори: йога, медитация, шиацу, ченелинг, таро, хилинг, рейки, тенсегрити, мантри, лечение с глас, танц, сън, камъни, билки, дървета, смях, плач…

Какво е това? Нова ера или нова мода?

Тълпи мислители и лечители представители на различни методики ни предлагат своите лъскави стоки. Те предлагат психотренинг и магия, безконтактен масаж и гадания, оздравителна гимнастика и шаманизъм. Техните възгледи не са затворени в тесните рамки на традицията, те преместват границите на религията, изкуството, съзнанието…
Това е много просто: вземаме тайнствения ореол на християнството, непроницаемото фередже на исляма, парадоксите на квантовата механика, вековната еврейска печал в очите, грижливо отгледания живот на Буда и „правим” своя личен бог. Както се казва „направи си сам”.

Пред нашият удивен поглед от праха се издига гигантски супермаркет с името „Вавилон”. Неговите рафтове са акуратно посипани с пепел от древността, тезгяхите са изпълнени в стил олтар, стените са надраскани с незнайни писания, а над входа се кипри девиза на жреците от всички времена ”В нашите ръце е ключа от вечността”.

Тук са изложени магически кристали, статуи на идоли, магьоснически аксесоари, свитъци със заклинания, бордови дневници от астрални полети и билкови лекарства за всички болести.

Откъде се взе такова разнообразие? Какво се крие зад нашествието на мистиката и окултизма? Нека веднъж за винаги се разберем, къде са източниците на всички методики и защо те „изплуваха” именно сега.

Хроника на блуждаенето и търсенето

Науката кабала ни праща направо в Месопотамия, където преди някакви пет хиляди години се е появил първият магазин от този род. Наистина, това е била само малка лавка, но в нея са влизали специално поканени посетители, хвърлящи любопитни погледи на обикновени предмети.

Собственика на това заведение се е наричал Терах. Този знатен жрец е продавал на хората всевъзможни методики, вярвания, лечебни средства и рецепти за всевъзможни жизнени ситуации. Всеки е можел да намери при него необходимия му идол на достъпна цена. Наистина този бизнес е страдал от примитивизъм, но напълно е подхождал на неопитното население от тази епоха.

Синът на Терах също е работил в лавката, но не му било писано да наследи делото на баща си. Любознателен по природа той бързо израства от света на глинените идоли и врачуването – така както, Алиса е израснала от „Страната на чудесата”. Стандартните догми са загубили власт над него и той сериозно си е задавал въпроси за смисъла на всичко случващо се. Нужно му е било да узнае, за какво живее, но изтуканите на баща му пазели гробна тишина по този въпрос..

Рамбам ни е оставил много дълбоко и метафорично описание на тези събития:
„Израствайки той започнал да мисли ден и нощ. Той е недоумявал как може да се върти това колело без управител? Кой го върти? Може ли то да се върти само? Никой не го е учил и не го е вразумявал, а е бил хвърлен в Ур Халдейски, сред глупави идолопоклонници”.

Обаче, синът на Терах не се предавал. Той упорито провеждал своите изследвания и накрая всички малки богове, а още по точно всички природни сили започнали да се сливат пред неговия взор в една точка, в една сила, наречена – Творец.

„Неговото сърце не му давало мира докато не е достигнал до това, че има един Бог управляващ колелото, сътворяващ всичко и всъщност няма друг бог освен Него. Разбрал е той, че народа греши, като се покланя на звезди и образи. И на четиридесет години позна Твореца”.

Авраам, синът на Терах, разкрил науката кабала. С годините към него са се присъединили ученици с, които е направил група, на която е било съдено да премине трънливите пътеки през следващите хилядолетия.

„Той станал и се е обърнал към целия народ, желаейки да извести на хората, това че светът има само един Бог и на Него трябва да служат. Събирайки хора той е ходил от град на град, от царство на царство, докато не стигнал до земята Ханаанска”…

Даровете на Авраам

Да се пренесем напред по скалата на историята. На смъртното си ложе Авраам е завещал своето наследство на Ицхак:
„И е отдал Авраам всичко, което е имал на Ицхак. А на синовете на своите наложници Аврааам дал подаръци и ги отпратил от Ицхак на изток, в източните страни”.
(Тора, Берешит, 25)

С какво се е сдобил Ицхак на нас, по принцип ни става ясно от следващите събития. Но какви са подаръците на синовете на наложниците? Науката кабала хвърля светлина по този въпрос.

Авраам е разбрал, че е необходимо да се погрижи за тези, които още не са узрели за кабалистичната методика на развитие, а просто казано за цялото човечество. За тази цел той подготвя „алтернативни средства”, които е завил в красива подаръчна обвивка. Впоследствие от неговите подаръци са произлезли всички вярвания и религиозни практики, които днес са ни известни.

За това много е писано в епохата на Ренесанса, когато европейците отчасти са се освободили от закостенелите религиозни догми, захвърлили са товара от суеверия и малко по-дълбоко се загледали в историята. Търсенето на известни мислители заинтересувани от източника на битуващите по това време възгледи, ги извело право към науката кабала.

Ученият, философ и писател от 13-ти век Раймонд Лулий отбелязва: „Такива науки като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от кабала”. С него се съгласява знаменитият италиански учен от 15-ти век Джовани Пико дела Мирандола и немският хуманист от същата епоха Йохан Райхлин.

В книгата „За кабалистичното изкуство” Райхлин пише: „Моят учител Питагор бащата на философията, все пак е заимствал своето учение не от гърците а по скоро от юдеите. За това той трябва да бъде наречен кабалист. Той е бил първия който е превел думата „кабала”, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език, като „философия””.

А ето изказването на Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, прославеният немски философ и математик, който също е търсил източниците на магиите, твърде популярни през неговото време: „Доколкото хората не са имали точния ключ за Тайната, страстта към знания в крайна сметка, се свеждали към различни дребни неща и поверия, от което е възникнала „вулгарната кабала”, която е далече от истината, а така също и всевъзможни фантазии под лъжливото име магии. И с тяхното съдържание се пълнят книгите”.

Добре забравеното старо

Столетията се сменяли едно след друго и границите между различните методи са се размили. Смесването на нрави, религии и култури е породило ново течение, което гордо е наречено „Нова ера”. Безкрайните ручеи от древни предания се вливат в неговото русло и падат в общия поток от върховете на човешкото познание. Отшумявайки те изчезват завинаги.

Днес след като изминаха пет хиляди години, ние като че ли се завърнахме към вавилонското стълпотворение с неговите недълготрайни кумири и безплодни гадания.

Философията и религията повече не направляват умовете и не дават задоволителни отговори. Науката обхваната от технологична треска не решава тези проблеми, които действително ни пречат да живеем. Фактически ние сме останали без обективен критерий за истината и се лутаме всред издънките на далечните потомци на Терах.

По ирония на съдбата, на фона на бъркотията търсенето на ежеминутни наслаждения, науката на Авраам също се представя като „една от стоките”. Не само това, нея погрешно я свързват с тези методики, които тя сама е дала на света. Слагайки в общ котел несъвместимите ингредиенти на религията, мистицизма и научните познания, немарливите готвачи варят гъста попара от невежество и я разливат в декоративни флакони.

Наистина ли няма нищо ново под слънцето? Същата тая „лавка”, същите тези идоли, дори и купувачите почти не са се изменили, само са доста по-объркани от предишните. В действителност „Новата ера” се оказа просто повторение на миналото…

И все пак това е вече друга извивка на спиралата на развитието. На оголената земя на нашия живот поникват първите зелени кълнове.

На върха на времето

Следователно, „new age” съвсем не е случайно явление. В действителност всички негови съставни части са били щателно избрани и комбинирани в нужната пропорция, за да може това „блюдо” да бъде готово именно в съвременната епоха.

Това, което е започнал Авраам, днес идва към своя край. Създадената от него кабалистична група се е превърнала в народ, омесила се е с другите народи и е дала тласък за развитие на човечеството, което не е било готово да се присъедини към кабалистите в началния етап. Смесването се е проточило хиляди години и ние наричаме това време „период на изгнание”.

Неговия край настъпи през 20-ти век и днес все повече хора си задават тези въпроси, които някога си е задавал Авраам. Човечеството иска да знае каква е неговата цел и призвание, а това означава, че е дошло времето науката на Авраам да се реализира в живота, като се спазват точните инструкции на съвременната кабалистична методика.

В това е спецификата на нашето време. Последният бум на вавилонския мистицизъм не открива нова ера, а завършва старата. Той ще бъде сменен от много по-дълбок подход, от много по-високо желание, от следващата степен на развитие на човечеството.

До този момент в причудливи опаковки със сложни надписи са ни продавали незнание подправено с щедри обещания. Новопоявилите се жреци изкусно са разпръсквали гъста мъгла, за да скрият своята некомпетентност относно главния и единствен въпрос на човека: „За какво живея аз? Нужен ли съм някому?”
От този въпрос няма къде да се скриеш, той ще пробие всички заслони, ще разбие всички идоли, а отговор на него ще получим там където го е получил и Авраам – в чертозите на науката кабала.

Filed under: Велики кабалисти, Духовност, Образование, Природа | Comments Off on Боговете на нашето време