Като един човек с едно сърце

Като един човек с едно сърцеОкончателното поправяне на света ще настъпи тогава, когато всички народи се обединят в своя стремеж към Твореца. Както е написано от мъдреците: „И ще се изпълни земята със знание за Него и ще се устремят към Него всичките народи на света”. Баал Сулам, „Поръчителство”

От времето на разрушаването на Вавилонската кула човечеството мечтае за обединението на сърцата на хората от различни култури, различна възраст, с различно социално положение и говорещи различни езици. Една теория сменяла друга, донасяла страдание, герои са загивали за идеята, но взаимно разбиране и любов към ближния така и не са станали норма в живота ни.
И ето в Израел се случи нещо, което вече изглеждаше невъможно …
От 3-ти до 6-ти февруари 2008 в Тел Авивския изложбен комплекс „Ганей Тааруха” се проведе конгрес, организиран от Международната Академия по Кабала, ръководена от учения-кабалист Михаел Лайтман. В конгреса участваха учени, артисти, писатели, музиканти, спортисти, работници, студенти, бизнесмени – около 2500 души от 52 страни, говорещи на 32 езика.

Фреди Кадена, Москва, известен диригент, роден в Еквадор, сега преподава в Московската консерватория, ръководи оркестър:
Аз отдавна исках да разбера дали хуморът има духовен корен. И на конгреса аз стигнах до заключението, че Творецът е голям шегаджия. Само гениален хуморист може така да „завърти” сюжета, че човек, роден в Южна Америка, в Еквадор, се запътва за Русия да учи много сложен език, приспособява се към руските климатични условия и търси смисъла на живота в джунглите на Москва и в същото време да изпрати друг младеж, но от Москва, да търси истината в джунглите на Амазонка в Еквадор. И само заради това сега ние да се срещнем с него в Израел.
На мен ми харесва такава игра. Страшно се радвам и съм безкрайно щастлив, че можах да дойда тук и да ви кажа, скъпи приятели, „благодаря ви много”, че ви има, че Авраам, Моше и всички велики кабалисти ни показаха този път и ние заедно вървим по него.
Благодаря ви много.

Олег Демидов, Москва, човек със сложна съдба:
Приятели! Вчера вечерта по време на дежурството в столовата разговаряхме с един младеж и едва след 10 минути оживена беседа изведнъж разбрахме, че той говори на испански, а аз на руски. Преди конгреса аз мислих много за това, че ако Творецът е разделил езиците във Вавилон, то на какъв език Той ще ни даде да общуваме, когато ни съедини отново? Сега аз знам, че това е езикът на сърцето, когато ние се чувстваме един друг като едно единно творение…
Приятели! Единствената наша задача това е да запазим, развием и предадем силата на обединението, което ние достигнахме тук, на целия свят.

Хосе Амирис, Венецуела:
Аз съм спортист-парашутист. Когато летя в небето, това ми дава усещане за свобода и сърцето ми се изпълва с възторг. Но аз дори не бих могъл да си представя усещанията, които вие ми подарихте тук на конгреса.
Аз благославям нощта и часа пред разсъмване, когато намерих в интернет портала на Бней Барух, прочетох всичко, което можах и реших да замина за конгреса. Аз знам няколко езика, но тук постигнах нов език – това е езикът на сърцето, който ме направи съвсем друг човек. Дай Боже всеки да почувствува нещо подобно. Сърцето ми вече не е мое сърце – това е сърцето на всеки един от вас.
Във Венецуела наричат „Пано” приятелите, които избират за цял живот. Всички вие сте мои Пано, защото говорите на езика на сърцето!

Ростислав Залучни, САЩ, Чикаго. Роден в Лвов, на 14.5 години започва да се занимава с бокс, през 1992 достига до финала на Олимпийските игри в Барселона, носител на Световната купа през 1994. През 1997 имигрира в Америка.
Създадох собствен бизнес, появиха се пари, свободно време. Струваше ми се, че съм постигнал всичко, което исках.
Излизам на балкона, почивам си, пуша, пред мен – океана, а в главата ми мисли: що за живот е това – ям, спя, пътувам, а животът си отива и за какво живея … Така просто да се родя и да умра? Аз вярвах в Бог. … Чувствувах, че има Висша сила, която ни управлява.
Един път жена ми донесе вестника „Седем дни”, в който пишеше нещо за кабала. Отидох на “kabbalah.info” и разбрах, че това е мое.
Когато за първи път участвах на конгреса в Ню Йорк имах чувството, че се намирам в един особен свят. Бяха се събрали различни хора, но единството на мислите, действията, това, че те разбираха без думи – такова нещо никъде няма да видиш.
Но тук … Когато хиляда и петстотин мъже плачат прегърнати и не се преструват – от това сърцето ти крещи.
Този конгрес никога няма да свърши, защото ние минахме зад някаква черта, зад която по-рано не можехме да проникнем.
Ако ме попитат – какво намерих в кабала, бих отговорил, че кабала дава възможност живеейки да почувствуваш Висшия разум, който ни ръководи, с който се сливаш.
Много хора знаят, че има нещо висше, но не знаят как да се свържат с него…

Мино, Италия:
Аз дори не знаех думата „кабала”, но един ден намерих сайт със странното название „Бней Барух”. Започнах да чета и изведнъж в мен се появи нещо, което не бях изпитвал никога през живота си. Прочетох, буквално изгълтах всичко, което можах. Истинско откритие беше да чуя рав Лайтман за първи път.
Ние се намерихме в Интернет – тези, които се учим – и започнахме да си пишем. След това се срещнахме в Талин на първия ни конгрес. Така в Италия се създаде група от хора с невероятно огромно сърце.
Но хората, които срещнах тук … Аз виждам един човек, една велика сила и аз чувствам тази сила, защото сега аз започнах да живея и няма нищо друго освен вашата любов!

Анри, Канада, Торонто. Достига до кабала чрез квантовата физика:
Аз искам да говоря за единството, за нашия път, как аз живях до конгреса, как се готвих да дойда. Между другото, това е моето първо идване в Израел.
Аз гледах уроци по Интернет и мечтаех да дойда тук. Там аз се чувствувах откъснат – та това са моите братя, те имат такива желания, каквито имам и аз … И ето аз пристигнах и срещнах хора, които бях виждал само на екрана.
Чувствата, които човек изпитва тук, трепета от усещането на единство … Ние сме длъжни да донесем в къщи през моретата и планините, които разделят телата ни, единството на сърцата за да го предадем на всички. Това е просто наш дълг.

Абиа, Камерун:
Аз пристигнах тук преди няколко дни е се чувствах много неуютно. Зимата в Израел е много студена и майка ми много се страхуваше за мен. Действително, на улицата е много студено. Ако такъв студ беше настъпил в нашата страна, то аз бих бил на легло за пет седмици.
Когато другарите видяха как мръзна, ми дадоха 2 шапки и 6 якета, а другарите от Русия ми дадоха 2 одеала. Това беше в хотела.
Намирайки се тук аз почувствувах, какво нещо е силата на единството, пламъкът на сърцата … Това е наистина нещо особено.
Когато се върна в къщи, ще знам какво да отговарям на хората, които ще ме питат какво е това науката кабала. И на лицето ми ще има светлина, която вие ми давате. И те ще разберат това, което не може да бъде предадено с думи.

Лев Корчагин, офицер от специални части, Русия:
Ние дълго и сериозно се готвихме за този конгрес. На последното събрание решихме, че ще застанем заедно на ръба на пропастта преди този скок и да става, каквото ще. Ние брояхме часовете до началото на конгреса – остават 48 часа, 20 часа, 3 часа – и изведнъж ми стана страшно.
Спомних си първата бойна операция. Тогава знаех, какво би могло да се случи, а тук аз не знаех. Аз питах всички, какъв ще бъде резултатът от конгреса и какво ако … Беше много страшно.
И ето вчера, по време на вечерния урок ние почувствувахме това и аз се обърках …
Ние действително бяхме удостоени с това, ние получихме тази сила, защото много искахме да се обединим. Тази точка на обединение, тя ще стане отправна точка, от тази точка ние ще продължим напред.

„Как бих искал да събера цялото човечество в едно, за да прегърна всички”.
Рав Кук

Коментарите са затворени.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: