От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва… (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - No Comments→