“Целият живот? Не, не може да бъде”. Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: “Цял живот в търсене!”,  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси – всичко е под ръка и всичко е завинаги. (more…)

Filed under: Възпитание, Мир, Образование - No Comments→