От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва…

Човек не може да спре своето движение напред, тъй като това не зависи от него. Кабала казва, че дори над всяка тревичка стои ангел (духовна сила), който я заставя да расте и се развива.Следователно всеки човек, независимо дали е обикновен човек, бизнесмен или учен се намира под постоянното въздействие на сили, принуждаващи го да върви към по-приятно и превъзходно състояние.

Всичко постоянно се стреми към своето съвършенство. „ Своето” – това означава, според личната му програма за развитие, а „съвършенство” винаги се разбира като най-прекрасното състояние, разбираемо в пределите на реалността. За голяма част от хората е непонятно на къде ги води тази невидима сила.

Ние виждаме обикновените, достижими цели, например завършване на училище, университет, получаване на заплата, раждане на дете. Всички тези цели, постепенно се наслагват в една обща посока, която неизвестно къде води. Понякога инстинктивно всички ние чувстваме тази единна сила, която ни тласка към развитие, към подобряване на нашето състояние и точно поради тази причина утопичните идеи остават модерни във всички времена.

Днес ние все още не сме достигнали към окончателното разбиране на това, че развитието на Човека не е свързано с нашите постиженията в материалния живот и не зависи от това, какъв апартамент, кола и пари притежаваме. Дори количеството на получените научни степени, нямат абсолютно никакво значение. Цялата борба за благополучие в този свят служи като „трамплин” за скок към сегашното развитие – осъзнаване на своите желания и управлението им.

Когато човек се запознае с Кабала, той започва да разбира, че всички явления,всички непредсказуеми постъпки, които той е извършил през живота си, представляват сами по себе си верига, която неизбежно би го довела към днешното му състояние, изменяйки отношението му към заобикалящата действителност.

С други думи само когато в човека се появи в по-голяма или по-малка степен осъзнаване на отношението към тази цел, към която го е движило цял живот невидимата сила, той разбира, че всичко преживяно до сега не е било напразно. По този начин, причината за раждането, смисъла на живота и крайната цел се свързват в едно, водейки го до разбиране на своето призвание.

Разбира се, можем да продължим да се влачим за връвта на еволюцията, замисляйки се когато тази връв се затяга твърде силно. А може и да започнем да изработваме съзнателно отношение към своето развитие, без да дочакаме ударите на съдбата. И тогава житейския път ще стане по-приятен и разбираем.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност | Add Comment →