Да полудеем или да се занимаваме с кабала? А, може би, това е едно и също?
И без това се разпространяват слухове, че голям процент от онези, които се занимават с нея, полудяват.
Така ли е всъщност?
Въпроси, въпроси, въпроси…

На тях отговаря кабалистът Михаел Лайтман

В кабала често идват хора, привлечени от мистиката. И естествено, когато започнат да разбират, за какво става дума, те си отиват. В кабала остават само онези, които се занимават с изследване на себе си по отношение на Висшия свят. За такива хора няма никакви ограничения.

Митът за това, че занимавайки се с кабала, можеш да полудееш – всъщност е добър мит. Той отблъсква от кабала хора, които имат към нея малко желание. Въобще митовете позволяват да се сортират хората. От една страна това затруднява нормалното възприемане на кабала, а от друга е даже добро.

“Кабала – това е мистика! Кабала – това е религия! Кабала – това са заклинания! Кабала – това е проклятие! Кабала – това изобщо е неизвестно какво!” – нали ако “маскираме” по този начин дадена наука, то при нея ще идват действително хора, за които всичко това не е важно. Важното за тях ще бъде: “Аз трябва да постигна това! Именно това знание ми е необходимо!” – те ще почувстват това с вътрешното си чувство.

И затова аз дори, може да се каже, приветствам тези митове. Те не ме дразнят. Та те ни позволяват да възпираме цялата онази мръсна вълна, която постоянно би заливала кабалистите, без да им позволява да съществуват нормално.

Вие считате, че от заниманията с кабала можете да полудеете? Мислите, че това е опасна работа и с нея могат да се занимават само мъже над четиридесет години? Много добре. Тази кабала не ви е нужна и по-добре стойте далече от тази работа! Както и всяка по-особена работа, кабала има нужда от силни хора, за които целият този фалш няма никакво значение.  Те казват: “Това е мое!”. На времето и аз така дойдох. На мен ми разказваха същото за кабала!

Аз бях тридесетгодишен, доста успешен млад човек с жена и син. Всичко беше нормално. Аз имам висше образование, начинаещ учен съм. Съпругата ми има две висши образования. Живей, работи, устройвай си живота! Но на мен в този живот не ми достигаше знание за неговия смисъл. И не ме интересуваше какво говорят за кабала. Интересуваше ме средството, с помощта на което бих могъл да открия отговора на своя въпрос. Аз исках да открия смисъла на живота, и точка! За мен не беше важно какво говореха другите за това

Аз подсъзнателно чувствах, че няма какво да търся в индуизма. Няма да ми помогне седенето в позата на лотос с петно на челото – по този начин енергия не се получава. Няма да ми помогнат и другите упражнения – някакви особени молитви или медитации, концентрации върху някакви букви или, да речем, върху белия слон.

Аз чувствах, че за мен източникът на онова, което търся, се намира в кабала. Аз бях напълно здрав, нормален човек, който не е склонен нито към мистиката, нито към религията, нито към нещо подобно. И кабала въобще не ме плашеше.

Какво само не ми говореха! И приятелите: “Михаел, къде отиваш?! Жал ни е за теб. Погледни се – целият живот е пред теб!” И родителите: “Ние те отгледахме, всичко е нормално. Виж какъв внук имаме, жалко за него! Ще имаш още деца. Ти даваш ли си сметка какво правиш?! Това ще те вкара в лудницата! Край, ние те губим!”

И това се казваше с огромна болка, от все сърце. Родителите, които са вложили всичко в децата си, които искат да видят, че те живеят нормално. Всички около мен ме гледаха като луд, сбогувайки се предварително с мен. А аз просто реших за себе си, че за мен това е по-важно от всичко. Разчитах на собствените си сили и не слушах никого.

Кабала се занимава с развитието на личността на човека, с неговия  “Аз”. Тя разкрива пред човека възможността да гледа по друг начин на света, по съвсем друг начин от този, по който ние гледаме на него от днешното си състояние. Не чрез своите зрение, слух, обоняние, осезание, тактилни усещания, вкус – човек започва да “вижда” един свят, недостъпен за възприятието на тези пет органа на чувствата, сякаш извън своето тяло. Той започва да усеща онова, което обикновеният човек не усеща.

Когато говориш за друго устройство на света, за една друга вселена, която усещаш, това плаши обикновения човек: “Виж какво говори той! Той казва, че човек може да усеща нещо сякаш извън тялото. А това вече намирисва … Той какво, от тялото си ли излиза?” Тоест, на обикновения човек в нашия свят такъв поглед към природата, такова изследване му се струва много странно, опасно и неестествено. А още повече на учения в нашия свят – много е трудно да им се обясни, че ти гледаш на света и го изследваш по напълно различен начин.

В наше време, обаче, друг изход няма! Днес у човека възниква настойчивата вътрешна потребност да се ориентира в света, защото в противен случай няма да оцелее. Ние още, може би, не осъзнаваме това, но всичко, което се случва около нас, става само за да ни подтикне да излезем в следващото мироздание, в следващите измерения.

Постепенно, от година на година, това все повече ще се разкрива. И в кабала ще идват все повече хора. Те просто няма да има къде да отидат! Всички религии, мистики, медитации, всевъзможните псевдодуховни методики ще отмрат. В наше време сме свидетели на техния бум, и той вече затихва. Така обикновено става преди приключването на някой процес – за окончателното отхвърляне е нужен още един такъв голям бум.

Хората вече не вярват в това. Те виждат, че в нашия свят няма никакви чудеса. Нашият свят – това са глобалните закони и ние не можем да се справим с тях. Ние нищо не знаем и нищо – никакви заклинания, никакви светци не ни помагат. И вместо тях все повече и повече започва да се проявява науката кабала, която говори за реалното постигане на висшето измерение, в което ние трябва да съществуваме. Ние за това сме и създадени – създадени сме в нашия свят, за да изградим себе си в него и да продължим съществуването си в него в двете измерения: нашия свят и Висшия.

За това говорят всички кабалистични книги в продължение на пет хиляди години. Нищо свръхестествено, нищо мистично няма в това. Това е просто едно нова знание на човечеството, същото, както всяко друго.

Filed under: Възприемане на реалността, Михаел Лайтман | Add Comment →