(Записки на некабалиста)

Когато нашият породист, но извънредно нагъл котарак Маркиз за пореден път грабна от масата една пържола, приготвена за печене от жена ми, аз сериозно се замислих над проблема с възпитанието.  Стана очевидно, че многобройните опити да възпитаме котарака по подобаващ, от наша гледна точка, начин напълно се провалиха, а не виждах изход от създалото се положение. Семейният бюджет не предвиждаше хранене на котарака с телешко, нито възможността да наемем пазач на месото.

Но все пак трябваше да се направи нещо и неочаквано си спомних съвета, който ми даде по някакъв случай един мой доста умен приятел, занимаващ се много отдавна с кабала: «Ако попаднеш в безизходна ситуация – отвори някоя книга по кабала». Не, че моята ситуация беше действително безизходна, но след като вече съм си спомнил, реших, че е дошло време да последвам този съвет.

Аз, разбира се, нямах книги по кабала, но да намериш нужния материал в интернет, не е проблем. От десетината първи адреси, предложени от Google, аз избрах, естествено, най-горния и, разглеждайки известно време сайта, открих интересуващата ме тема.

«Кое ни спира от безконтролното и безскрупулно получаване – напълване на всички наши желания без да изпитваме срам?»
Така, – помислих си аз, – ето сега и ще узнаем защо аз все пак не станах хакер.

«Само едно нещо – подсъзнателното усещане, в корена на душата ни никой не се държи така».
Е, с това мога да се съглася, та нали в дълбочината на душата си аз съм съвсем друг, точно така е. Наистина, аз винаги съм наричал това явление срам или съвест, но … Да видим, какво ще ни предложат нататък.

«На животинско ниво такова усещане няма, затова можеш колкото искаш да засрамваш  едно улично куче – то, въпреки всичко, ще отмъква всичко, което не е на мястото си. На него не му достига само едно мъничко усещане за това, че в неговия корен има друг закон за поведението».
Точно за моя Маркиз е казано – нито срам има той, нито съвест.

«Тоест, цялата разлика между нас е в едно мъничко, едва осъзнавано усещане, а вижте как то ни съсипва живота. Ако не беше то, ние не бихме чувствали никакви ограничения. Колко лесен би бил тогава животът ни! Всеки би бил уверен, че целият свят му принадлежи».
Целият свят да е в джоба ми – това действително не е зле! Е, а след това?

«И само усещането, че нашият корен е различен от нас, кара нашето его да страда. Ние сме съгласни да получаваме наслаждение, но без да се усещаме при това като получаващи, защото нашият корен не е получаващ, а даващ».
Стоп! Тук вече трябва да помисля. Получава се така, че срамът – това е усещането за моето несъответствие на собствената ми душа? А какво правим с останалите хора? С тях какво, не се ли съобразяваме?

«Затова системата на нашето възпитание и превъзпитание не работи и не може да работи, – прочетох нататък. – Ние «набиваме» в човека една система от ограничения, опитваме се да го засрами, не разбирайки, че срамът – това е само усещане за непълнота, страхът да не загубиш онова, което имаш, и да се почувстваш зле от това.

Да речем, ако всички разберат, че съм крадец, то аз ще се срамувам, но ще съжалявам не за това, че всички са разбрали какъв съм в действителност, а затова, че сега ще ми бъде по-трудно да крада и няма да получа онова, на което съм разчитал». Добре, че не съм крадец, и поне този проблем не ме застрашава, – мина ми през ума.

«Човекът може да бъде поправен единствено от усещането на своя духовен корен. Само осъзнаването на това, че той не е такъв, какъвто съм аз, и се държи по друг начин, ще ме застави да променя отношението си към другите хора. В това се и заключава процесът на «поправянето», за което говори кабала».

Затваряйки прозореца на сайта, отидох да си направя едно кафе. Вече не си спомнях за Маркиз. В главата ми, като в loop, се въртеше една и съща фраза, прочетена най-накрая:
«Няма да успееш да излъжеш и да оправдаеш себе си в отношенията с корена – усещането за срам възниква в мен задължително, защото се явява следствие от усещането за нашата различност».

А след това се върнах при компютъра, отворих Word и написах: «Любовта и гладът ли управляват света?»

Filed under: Духовност, Любов | Add Comment →