Под знака на Вавилон

Под знака на Вавилона

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica»)

Цялата история на човечеството, спрямо науката кабала, се предопределя от развитието, разрастването на егоизма. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човечеството постоянно се развива от поколение към поколение.

Още първото стъпало в развитието на егоизма поражда у човека желание да не променя себе си по подобие на природата, а да промени природата в своя полза. Алегорично, процесът се описва чрез желанието да се построи „кула до небесата“ – да подчиниш природата на себе си.

Това се случило в Древен Вавилон, в малката цивилизация, където хората живеели заедно като един народ. Изведнъж човекът престанал да разбира света и обкръжаващите и така нарушил природното равновесие. Природата престанала да е дом, а обкръжаващите хора – близки. Вместо любов възникнала омраза. Така хората се отдалечили един от друг и единният народ на древния свят се разделил на множество народи.

Именно тогава се появила кабала – науката за това как отново да се съберем заедно: да се съединим помежду си с родителите, децата, семействата, народите и изобщо – целият свят.

Ала човечеството на онази епоха не било готово да възприеме методиката на кабала. То тръгнало по пътя, към който го тикал растящият егоизъм.

И така, кабала се оказала непотребна. Но подсъзнателното желание да бъде разкрита истинската картина на света, да бъде разбрана причината и целта на съществуващия човек – не дава на хората покой оттогава до наше време.

От век на век цивилизованите общества безропотно плащат непроизводителния, както ни се струва, труд на философите, усещайки подсъзнателно, че именно те (без значение, какъв е резултатът) се занимават с най-важното дело. В течение на целия този период поколения изследователи се опитвали да създадат цялостна теория за уредбата на вселената, за особеното предназначение и място на човека в нея, за взаимовръзката между човек и общество, човек и природа. Но дори умове като Нютон и Хегел, Кант и Айнщайн не са могли да разкрият единния закон на Мирозданието.

Причината за неуспеха е ограничеността на човека във възможносттта да възприема обкръжаващия свят – възприемане в рамките на петте сетива. Науката кабала е методика, която позволява да излезем от тези рамки, е останала извън пределите от интереси на изследователите. Това, което те не са могли да обхванат, това което е останало за тях в областта на непостижимото – станало основа за религии, ритуали, обреди и тайнства.

Нека погледнем до къде днес сме достигнали.

Постиженията на естествените науки са ни довели до създаването на оръжия, заплашващи самото съществуване на човечеството, глобална екологична криза и само увеличават нестабилността и дискомфорта на съществуването ни. На свой ред, развитието на хуманитарните науки не е довело до създаването на обществени модели на поведение, които биха били позитивно приети от всички хора и биха позволили разрешаването на най-тежките конфликти, раздиращи съвремието.

Модерният човек, щом премине прага на училището, университета: няма и минимална представа защо живее, в какъв свят съществува, какво извън този свят го очаква, откъде е, къде ще отиде след своите 70 години живот… Той не знае това и своето незнание предава на децата си.

Към какво предлагат да обърнем вниманието си кабалистите:

1) Природата се намира в хармония и равновесие – хомеостазис.

2) Човекът излиза извън рамките на природното равновесие и се отнася към света като към източник за удовлетворяване на егоистичните си потребности.

3) Егоизъм – това е качество, присъщо само на човека и не е свойствено на никой друг вид. Неговата проява са: експлоатацията, преднамереното нанасяне на вреда на другия, получаване на удоволствие от страданието на друг.

4) Човекът – уникално създание, надарено със свобода на избор: да действа заради себе си (да получава) или алтруистично (да дава). Като постъпва егоистично, човекът достига до противопоставяне на природата, та чак до самоунищожение.

5) Обществото е длъжно да въздигне съзнанието на човека до нивото на разбиране на колективната отговорност, тъй като природата се отнася към нас като към едно, единно творение.

Учените кабалисти ни обясняват, че всички бедствия са породени от един фактор: те са предназначени да придвижват човека напред. Днешното постепенно разкриване на егоизма у човечеството, ще принуди нас – хората да реализираме древната методика за постигане на подобие с алтруистичната природа.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: