Разкошът на идеалните отношения

Разкошът на идеалните отношенияРазвитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество.

В социалистическите времена ние привикнахме, че хората, които ни носят духовното, не се обличат в ритуални одежди и не извършват обреди, а застават пред нас от театралните сцени и екраните на телевизорите. С падането на режима църквата беше възстановена в своите права, обаче само една част от населението ни се върна към духовното в религиозния смисъл, а останалите и до сега се намират в търсене на източниците, които биха могли да дадат отговор на въпроса за целта и смисъла на живота – за онова, което ни чака утре. На мода дойдоха разнообразни екзотични форми на  „духовното“: будизъм, даоизъм, шаманизъм. Нерядко за духовно приемат дори гаданието или магията.

Освен известните ни духовни явления, все повече набира сила духовното търсене, основано върху постигането на висшите основи на мирозданието. Известни са ни законите на природата, открити вече от учените. Обаче науката постоянно се развива и открива все по-нови, нерядко влизащи в конфликт с вече известните.

В природата съществуват огромно количество духовни сили и взаимовръзки, за чието разбиране не е достатъчен чисто материалистичният подход. И съвременната наука вече започва да формира една нова система от възгледи, която признава за обекти на научното изследване явленията на информационната или „духовната“ природа. Според степента на задълбочаване в „недрата“ на материята става очевидно, че източникът на силите, които я управляват, се намира на по-високо ниво, наричано сега духовно.

Изводите на съвременните учени се съгласуват с мнението на кабалистите: законите, управляващи природата, и силата, създала човека и водеща го по пътеките на историята – това е едно и също духовно явление. Кабала предлага да се разглеждат всички природни процеси и развитието на човечеството във взаимовръзката помежду им, като духовни явления, изхождащи от един и същ духовен източник и обединени от една обща духовна цел. Тя казва, че няма случайности, а съществува една последователна система на развитието: от простото начално състояние към състоянието на подобие на висшата духовна сила. Тази система постепенно открива пред човечеството все по-нови етапи на духовното разбиране на частните закони на нашия свят. И всеки следващ етап на разбиране, все още непознат от нас, кабалистите наричат „духовен“.

По този начин духовното в кабала – това не е Господ в небесата и не е министърът на културата в телевизора. Това е нашето утрешно по-съвършено състояние, до което ние неизбежно сме принудени да стигнем, привлечени от бъдещото наслаждение и тласкани от днешното страдание. Цялата история на човечеството – това е историята на отношението на човека към духовното, към това, как той си представя своето бъдеще.

Безкрайните освободителни войни и революции, разтърсващи обществото вече няколко хиляди години – това е само върхът на айсберга, наречен „стремеж към по-добро духовно състояние“. Така сме устроени: постоянно сме недоволни от онова, което имаме, и се опитваме да го подобрим, променяйки „според себе си“ обкръжаващите условия, и всяко изменение се предшества от смяна на духовните идеали. Но може да се действа и в противоположно направление: определяйки в какво се състои неизменния духовен идеал, постоянно да се усъвършенстваме, за да постигнем съответствие с този идеал.

В такъв случай духовното ще стане, на първо място, качество на отношенията между хората и техният стремеж към познаване на единния източник. Ние ще разберем, че духовното – това не е ритуалът, не е храмът и не е сектата. Духовното – това е любов, откриване на света на новите отношения между хората в безкрайното съвършенство без време и пространство.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: