– Вие не обичате котки? Вие просто не умеете да ги сготвите добре!
(народна мъдрост)

Съгласно спецификата на моята работа (развитие на мотивационната система на персонала) на мен ми се налагаше да споря с много хора по повод на свойството алтруизъм. Едни ме уверяваха, че то им е присъщо едва ли не по рождение, други, че подобно свойство е само идеал, зараждащ се в болните мозъци на не съвсем нормални хора. Дори никой не може да посочи точното определение за алтруизъм извлечено от многото интернет енциклопедии. Ето няколко от тях:

«Алтруизъм – нравствен принцип, предписващ състрадание и милосърдие към други хора, безкористна служба и готовност за самоотричане в името на тяхното благо.»

«Алтруизъм – безкористна насоченост в поведението и действията на човека, поставяща интересите на друг човек или общото благо над личните интереси». Ни говорят тълковните речници.

Изглежда това е абсолютно просто действие „безкористност”. Но в действителност, не един е чупил своите копия с желанието да си проправи път към този напълно привлекателен идеал и е падал на бойното поле, без да се приближи нито на крачка към „чистия извор”. Даже напротив все повече е затъвал в непроходимото блато на собствения егоизъм, като не винаги е забелязвал, че това е така.

Много разбират, че в идеалния случай благополучието на обществото (като съвкупност от индивиди) трябва да бъде по-високо или поне равно на благополучието на индивида (като съставна част на това общество), и (теоретично) няма разлика заради себе си ли работи човек или заради обществото. Но в живота – уви простата аритметика подвежда.

Обаче, ако малко коригираме общоприетото определение за алтруизъм съгласно знанията на кабалистите, които на собствен „гръб” изчерпателно са изучили човешката природа, можем да открехнем тайната „врата”, през която можем да се изплъзнем от здравите лапи на егоизма.

„Алтруизъм се нарича намерение (да свършиш нещо) или действие, което произлиза не от желание за помощ, а от необходимостта от взаимосвързаност на цялото човечество в едно цяло в съответствие с общите принципи на Природата – Творец”. Това е определението на кабалистите.

В това определение е заложен вълчи капан за човешкия егоизъм, доколкото задължава човека не просто да се „откупи” от ближния с помощта на добра постъпка, или да „заплати” за своето добро самочувствие в ролята на „праведник-алтруист”, а да постави своя егоизъм в служба на околните. С какво е била обезпечена победата на алтруистичния принцип над себе си. Постига се за сметка на това, че усещайки своята принадлежност, взаимовръзка и взаимозависимост с всичко произтичащо, човек просто не може да остане в страни размахвайки знамето на своята незаинтересованост.

Подобно желание – да усетиш своята взаимосвързаност – не се явява нещо абстрактно и недостижимо. С помощта на малък анализ на ситуациите може да се измисли и система, която да поддържа и развива този стремеж. Всъщност такава система отдавна са измислили, усъвършенствали и развили учените-кабалисти. Ако трябва да сме по-точни те не само са я измислили, а и както следва за учени са я взаимствали от Природата.

Парадоксалността на всеки жив организъм, в който всяка клетка – „единицата на живота” представлява сама по себе си относително затворена егоистична система, а като цяло за целия организъм тя се явява абсолютно алтруистично работещо звено, се разрешава с помощта на просто „свързване” към общата система по такъв начин, че всяка клетка да може да усеща своята интегралност, съпричастност към целия организъм. В такъв случай тя по естествен начин, стремяща се към комфорт осигурява на организма всичко необходимо.

Днес повечето хора по различни причини следват грешен курс, водещ където им е угодно само не и на мястото, където се вижда основната причина – желанието или липсата на такова желание за обединение. И човек се мъчи в своята „индивидуална килия”, без да има възможност да се изяви в огромната взаимосвързана и взаимозависима, интегрална, или казано просто алтруистичната Природа – Твореца, изобилстваща от безкрайни блага и комфорт за всеки желаещ. Та нали решението е точно под носа ни – трябва само го да поискаме!

Filed under: Духовност, Мир | Add Comment →