Търсачката на живота

Търсачката на живота „Целият живот? Не, не може да бъде“. Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: „Цял живот в търсене!“,  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси – всичко е под ръка и всичко е завинаги.

Когато пораснах и влязох в този вагон, разбрах, че баща ми е бил прав. Това беше неприятно откритие. Търсенето на отговорите на възникващите въпроси ставаше ежедневна реалност. Нещо трябваше да се направи с това. За щастие, придвижвайки се в живота – вагона, към другия му край, блъскайки се и поглеждайки в купетата, в търсене на отговора на въпроса накъде и защо пътуваме всички ние, аз срещнах двама незаменими спътници в живота – кабала и Мрежата.

Те знаеха всичко. Надеждата, че моето търсене от мятане ще се превърне в подредена дейност, се осъществяваше. И ми стана интересно да си изясня от моите надеждни спътници, как се съчетават тези две понятия: живот и търсене. Готови отговори на всичко аз не исках даже от кабала, затова пък тя ми даваше методиката за търсене на отговорите.

А Мрежата все повече започна да ми напомня за истинския живот. Животът от вагон се превръщаше в едно пространство, в което можеш да се движиш и да действаш – Мрежата също ставаше житейско пространство.

Интересен метод има в биониката: да потърсиш в природата някаква работеща идея, да я облечеш в желязо, и то ще работи в нашия откъснат от природата живот.

Мрежата беше рожба на този метод. Интуитивното търсене на „биониците“, желаещи да облекат в желязо растящата необходимост на хората от общуване, е родило Мрежата. И Мрежата получила живот, и животът на мнозина започнал все повече да се потапя в Мрежата. Дотолкова, че животът извън Мрежата ставал една коварна, задушаваща, подла мрежа, в която, ако излезеш за минутка от Мрежата в търсене на някаква храна, можеше реално да се объркаш и да загинеш.

Този живот, Мрежата, животът в нея – всичко е пронизано от търсене. Реалните хора, реалните съдби, целия този пазар – гара ти усещаш като живот, само ако владееш търсенето в Мрежата. Търсачките – пипалцата на твоите желания, са като клонките в чувствителните ръце на търсачите на вода.

Желанието – това е всичко, каза кабала. То е и единственото творение. И в това откритие за мен се срещнаха отново животът на Мрежата и методът на кабала. И в едната, и в другата съвършенството в метода на търсенето, даващо пълнотата и богатството на живота, зависеше от желанието.

Животът се представяше като някакво пространство, в което потапят роденото желание. Единственото, което съществува за него – това е напълването, удовлетворението. Затова единственото, с което се занимава желанието в пространството на живота – това е търсенето. Вечното търсене.

Ние бродим в житейското пространство така, както в пространството на Мрежата: ние намираме нещо или някого, получаваме – даваме, крещим, където може търсим авантата. Ние реално усещаме това пространство и реално реагираме на него. Но също, както в Мрежата, ние в нашата триизмерка усещаме реалността на другия, само защото имаме желание, което е задействало търсачката  и го е намерило. Кликнали сме върху линка – и той е влязъл в нашата реалност.

Желанията растат и стават все по-многообразни. Системите и методите на нашите търсачки се множат и усъвършенстват. И в живота, и в Мрежата, ние разполагаме с всичко за напълването на нашите желания. Само понякога имаме усещането, че изпадаме от тази мрежа, в която ни е държал животът. И тогава ние отново се оказваме във вагона, пълно е с хора, и всички ние пътуваме за някъде. Това „някъде“ паяците на нашата вътрешна търсачка не го напипват и ние чувстваме, че животът си отива.

Тогава ние отиваме при клавиатурата, написваме в прозорчето на търсачката „смисъл на живота“ и натискаме Enter.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: