Възкресение на мъртвите

Въскресение на мъртвите Тъмнина, нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ме полазват тръпки – отглас от студа, който сковава костите на мъртъвците. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде, като че ли някой ми драска по сърцето. Силуетите на гробовете започват нервно да се тресат, похлупаците се сриват от местата си, и хрущенето на плочите известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.
Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра…

Това беше репортаж от един холивудски филм на ужасите. Разбира се имало и други филми, които се помнят за цял живот, но темата за мъртъвците, неизвестно защо оставят особена следа.

От пет годишна възраст детето, по правило започва да осъзнава понятието „смърт“. Краят на близък човек от семейството или на домашен любимец го навеждат на въпроси, и тогава на родителите се налага да обясняват на малчугана, защо умират хората, къде отиват те след смъртта, връщат ли се и от къде и ако е да то кога.

Безкрайни са предположения за смъртта и за това, което се случва след нея. Цяла промишленост се занимава с това да прави услуги за свързване със задгробния свят. А кой ли не е слушал за „възкръсване на мъртвите“? Ако Вие не сте чели за това от пророците, то вероятно сте гледали холивудски трилъри. Но не е ли странно? В мрака на нощта или при светлината на луната, мъртъвците излизат от гробовете си и си устройват празненство или вакханалия? Кинокадрите, разбира се възбуждат въображението, но има ли в тях поне малко истина? И откъде въобще са се взели тези прорицания?

За да се доберем до причините ние решихме да използваме учебниците на науката кабала.

Края на мита

„В бъдещето мъртвите ще въстанат в своите пороци“
Книгата „Зоар“, глава „Емор

Баал Сулам, създателят на съвременната методика за изучаване на кабала, който е написал всеобхватния коментар на книгата „Зоар“, обяснява истинското значение на тези думи. Той разкрива пред нас картината на развитие на човешките души: от тяхното сътворяване, през падането им в този свят, към самостоятелно възвръщане в света на Безкрайността.

Да отворим още една книга на Баал Сулам – „Учение за десетте сфирот“. Тук ни очаква сюрприз още в първите изречения: „Следва да се помни, че науката изучава духовните обекти, които не заемат нито място, нито време“. С други думи, кабала не изследва физическите тела, а само духовната природа и духовните явления, т.е. състояния където действат само сили и чувства без материални обвивки.

Мъртъвците не могат да разчупят с костите си гранитните надгробни плочи и няма да се втурнат по нашите улици в дружни колони. Да оставим факта, че някои ще бъдат разочаровани, но кабала категорично отрича подобна възможност.

„Възкресението на мъртвите“ – не е кошмар, а термин, име на процес, който се отнася до душите на хората, а не за техните тленни тела.

Езикът на Висшите светове

„Така е казал Твореца: Ето, Аз ще отворя гробовете ви, и ще ви изведа из гробовете ви, народе Мой и ще ви заведа в Израилевата земя. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви, народе Мой и ви изведа из гробовете ви. И като вложа духа Си във вас, ще оживеете. И ще ви дам покой на вашата земя.“

Това е цитат от пророк Езекил. Има и други откъси от подобен род.

„Как едното се връзва с другото?“ – ще попитате Вие.

Кабалистичните понятия нямат никакво отношение към обичайния за нас свят. Всички те описват свойствата на нашите души, част които ние постепенно поправяме в процеса на развитието. Казано по друг начин, „възкресение на мъртвите“ – не е гробищна мистерия, а духовно действие: ние поправяме своята душа и я възраждаме за живот във Висшите светове.

Но това е само началото. Баал Сулам продължава да ни удивява и пише, че на всеки е отсъдено да се издигне на духовно ниво още през живота си в този свят. Ние ще обясним неговите думи, но първо нека проследим, какъв път са извървели нашите души до сега.

Царството на желанията

„Знай, че до създаване на творението простата Висшата светлина е изпълвала цялата действителност“.
АРИ, „Дърво на живота“

Така раби Ицхак Лурия описва първия етап от формирането на реалността. Висшата светлина – това е Твореца, желаещ да дари безкрайно изобилие. Той е създал „организъм“, единна душа – егоистично желание, противоположно на алтруистичната природа на Твореца и състоящо се от неизброимо количество клетки-души, постоянно взаимодействащи помежду си. Кабалистите наричат тази система Адам Ришон.
В самото начало тя е била напълнена със светлина, т.е. с безкрайно наслаждение и напомняла на младенец в майчиното лоно. В него има всичко, което му е необходимо, но той не осъзнава процесите, който протичат около него и в него самия.

В такова положение се намира и общата душа в своето първоначално, „безсъзнателно“ състояние. За да се почувства връзката с Твореца и да се наслади на тази връзка – това което е било заложено в замисъла на творението, – душата е длъжна да се развие и осъзнае случващото се. За това е необходимо да бъде отделена от източника на наслаждение, от Твореца и да и се предостави възможност да се върне към Него със собствени сили и по собствено желание. На този път тя придобива независимост и разбиране, което не и е достигало в началото.

Парчетата от наслажденията

Всеки баща иска, детето му да тръгне по неговите стъпки. Творението – детето на Твореца и на него е отсъдено да се издигне на нивото на Твореца, в света на Безкрайността.

Но до сега тяхната връзка се къса. Общата душа се разбива на множество частици, които падат все по-ниско и все по-далеч от Твореца и накрая се „обличат“ в тела от нашия свят. Това сме ние.

Важно е да се помни, че става дума не за физическо отдалечаване, а за разлика в свойствата. На по-ниските нива разрива става пълен и душите въобще не усещат Твореца. Обаче това е само временно, междинно състояние, целта на което е да се създадат оптимални условия за независимо развитие.

Окончателния разрив Баал Сулам нарича „смърт“, а следващия подем в процеса, в който ние сами разкриваме Твореца, той определя като „живот“. Всеки може да използва тези термини и да ги приложи към себе си и да реши, къде се намира той сред „живите“ или сред „мъртвите“…

От горе надолу и отдолу на горе

АРИ, създателя на „езика на кабала“ и разкрил я като наука за постигане на мирозданието, отбелязва в книгите си, че главната причина за падането в „царството на мъртвите“ е егоизмът. Именно той поставя стена между нас и Твореца. Човешкото его съгласно общото мнение е двигател на прогреса, то ни заставя да използваме другите хора и да извличаме от тях изгода, а след това да ги изхвърляме, като непотребни.

Самото признаване на този факт, вече е крачка напред и ако ние не се спрем на достигнатото, ще намерим за своите желания по-добри приложения. Тогава в нас ще възкръсне това, което сега е мъртво, връзката ни с Твореца.

Отправната точка за пътя ни нагоре – това е смяната на намерението, когато себелюбието отстъпва мястото си на свойството на Твореца, абсолютната любов. Постепенно в човека узрява порив към духовния свят – първия „звънец на будилника“, който ни призовава да се пробудим. Сега за него вече не е тайна, че на ред е следващ етап от развитието.

Ако ние държим правилния курс, това влечение не изчезва, а точно обратното, укрепва се ден след ден и набира такава мощност, че по израза на кабалистите, „не ни дава да заспим“. Картината постоянно се прояснява и ние откриваме, че живеем по заповед на своята егоистична природа. Тя властва над нас тя стои зад всяка наша крачка, зад всяка наша мисъл и непримиримо се сражава с всеки опит за приповдигане над себе си.

За да се справим с егоизма си е необходимо да се спуснем на неговото дъно. Тогава ние започваме искрено да ненавиждаме този хладен, лишен от светлина гроб и се обръщаме „нагоре“ за помощ. Именно този отчаян призив се нарича в кабала „молитва“. Ние молим за това да напуснем мъртвите и желаем да живеем. Твореца желае за нас същото и поради това отговора идва незабавно.

Така се реализира бягството от „царството на мъртвите“и ние без да се разделяме с този свят започваме невероятен подем по стъпалата на духовните светове.

Постигането на Твореца

Постигането на Твореца – това е действие на душата спрямо самата себе си, а нейното развитие е реализация на желанието да се постигне Твореца. Степента на постигане се определя от величината на душата.

Творецът не се нуждае от философски модели за доказване на своето съществуване. Само с помощта на науката кабала ще се разкрие управлението на творението от Него.

Положителния поглед върху света трябва да изхожда от усещането на Твореца. Това е и пълното осъзнаване, което носи със себе си любовта на Твореца и Неговото благо.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: