(Гледната точка на Кабала)

Без преувеличение можем да кажем, че лакмусовата хартия за нашето време са средствата за масова информация (или по-просто СМИ). На едни и същи информационни пространства мирно си съседстват апокалиптични и напълно противоположни на тях прогнози. Настъпва глобално затопляне, топят се ледниците на Антарктида, грози ни световна катастрофа – крещят заглавията на статии във вестниците и сайтовете в интернет. Това са глупости – всичко е по план, как е възможно бедничкия човек да си помисли, че може да наруши екологичния баланс на огромната Земята – не се съгласяват другите. Ето,.. ето още малко и ще настъпи световна икономическа криза, Китай притежава цялата доларова маса, Америка е включила печатната машина и печати долари – надвикват се експертите. Всичко е планирано предварително, доларът е силен както никога до сега – ги успокояват опонентите. Точно така стоят нещата и с другите глобални проблеми. Песимистите настояват, че всичко се срива в ада, а оптимистите с не по-малка убеденост доказват, че всичко е тип топ.
Невероятно количество препратки към официални източници, известните имена на учени, доклади на авторитетни комисии и дори филми на нобелови лауреати – всичко е задействано.
Към кого да се обърне обикновения гражданин и човек? На кого да повярва?!

В този смисъл науката кабала е много категорична – не трябва да се вярва на никой. Всичко трябва и може да се провери, на основата на знанието ни за абсолютните закони на природата. Кабала предлага на всеки тези знания, доколкото именно в това се състои нейното предназначение. И още нещо – само знанието на тези закони може да даде на човек увереност в утрешния ден, а заедно с това и разбирането, какво и как да се направи и какво е по-добре да не се опитваме да започваме.
Колкото и да е странно, действието на болшинството от тези закони направо се разкриват пред очи ни, те са прости и разбираеми, но ние подобно на заинатилия се Паниковски предпочитаме да не се разделяме с ролята на мнимия слепец.
Като пример можем да приведем закон, който подробно се обяснява от кабала – «законът за развитието». Той се формулира така: «всичко трябва се оценя не в процесът на развитие му, а в неговия край». Действието на този закон можем да наблюдаваме навсякъде.
Малкият горчив плод, който преминава през много междинни състояния накрая се превръща в сочна, червена ябълка. Невзрачното пиленце, «грозното пате» става прекрасен лебед. А колко «малки трагедии» се случват с безпомощно плачещото новородено, докато то се превърне във венеца на природата – човека!
Може ли да се предвидят щастливите завършеци на тези събития, ако не знаем предварително крайния резултат? Разбира се, че не!
Ние виждаме действието на този закон, но не се съобразяваме с него и дори не възнамеряваме да се съобразяваме. Както казвал селекционера Мичурин «Ние не можем да чакаме милост от природата, наша задача е да я вземем от нея». Затова ние се месим във всичко, в което можем действайки по наши, но чужди за природата правила, като разрушаваме и унищожаваме всичко по пътя си. Та нали от “законът за развитието” произтича следствието: «доколкото крайния резултат на развитието не ни е известен, всичко в света има право на съществуване».
На свой ред това означава: «нищо не трябва да се поправя или да се унищожава!».
Но ни не можем да се спрем. Ние виждаме в света маса вредни и пречещи на човека предмети и явления. И така, какво излиза, че ние не бива да се борим с тях и не трябва да се опитваме да ги поправяме? Да не унищожаваме микробите, вредните насекоми и даже терористите? Да не се борим за всеобщо равноправие и демокрация? С озоновите дупки и с наркоманията? Да оставим всичко, както си е и нищо да не правим? А в какво тогава се заключава нашата роля, като единствен разумен елемент в природата?
Кабала обяснява: ние, хората сме единствения останал елемент в природата, който се намира в процес на развитие. В края на нашия път ни е гарантирано идеално, съвършено състояние в общата система на природата, тъй като за това сме били и създадени. Но за разлика от неживата, растителна и животинска част на природата, на нас ни е дадена възможността за избор. Ние можем да бъдем активна част на природата и да участваме в процеса на развитието и, а можем и да останем, както сме и днес – пасивна част. В този случай ние попадаме под въздействието на «закона за развитието», който ни управлява против нашата воля, т.е. упражнява натиск върху нас от всички страни, като ни води през междинните ни непоправени състояния към крайната цел.
Човек може и е длъжен да вземе под свой контрол «закона за развитието». За това той трябва сам да изучи и да разкрие своите непоправени междинни състояния.
Ние не можем и не сме длъжни да прекратим борбата с болната екология, с недостатъците на образованието, с глада, с хилядите други проблеми. Но едновременно с това ние не бива да забравяме, че се борим със следствията, а не с причината. Причината за всички проблеми в света е само една – ние сме пасивни наблюдатели процеса на развитие Но на нас не случайно ни е даден разум, за да разберем и със сърцето си да почувстваме, че ние можем да се намесим в този процес и да ускорим неговия край.

Filed under: Възприемане на реалността, Егоизъм | Add Comment →