Земетресение в Перу, вълна от необичайни горещини в Европа, проливни дъждове в Англия, урагани в Мексико, наводнения в Северна Корея… Може и занапред да пренебрегваме екстремалните климатични изменения, но все пак по добре е да се стреснем преди екологичната криза да нанесе непоправимата щета.

   „Преди няколко седмици страхотен взрив в химически завод разтърси Девня. Отровен облак носен от попътен вятър се устремява към Варна, – това е само един от тези сценарии от, които на всеки му настръхват косите. Обаче в действителност страшно става когато разбереш: подобна авария е само капка в морето от екологични и технически катастрофи, които ни заплашват на всяка секунда.”

     На 29.09.2005 год. след многобройни предупреждения, които никой не взе на сериозно ураганът Катрина се стовари на южното крайбрежие на САЩ. Американците тогава се „утешиха” с пряка транслация на разиграващата се трагедия, колкото и цинично да изглеждаше това. Предизвиканите от урагана наводнения доведоха до евакуация на града Нови Орлеанс, стотици хиляди от жителите, на който останаха без подслон. Вредите нанесени на нефтените съоръжения в района на стихийното бедствие, болезнено се отразиха на световната икономика.

     От тогава изминаха две години и кратката човешка памет изглади остротата на тези  събития. Панорамата на потопения град измести веригата от нови стихийни бедствия, усилващи се от година на година. Предварителните данни от изминалото лято привеждат всеки в състояние на готовност №1. Изглежда природата е решила да доведе всичко до края, „да си разчисти сметките” с нас за всичко.

Кратка сводка на катастрофите

    Земетресението през август в Перу взе живота на стотици хора и изгони хиляди от домовете им. Мексико и страните от Централна Америка с тревога следиха маршрутите на движение на ураганите и тяхната тревога не беше напразна. Вълна от небивали пожари заля Европа оставяйки след себе си 500 жертви само в една Унгария. А в Букурещ хората падаха в несвяст, на улиците действаха палатки в които, оказваха първа помощ, полицията доставяше вода на населението (този път не с пожарни маркучи). Европейските влакове се движеха по-бавно от обичайното, за да не излязат от релсите, изкривени от високите температури. Италия и Гърция бяха покрити с дима от гигантски пожари.

  А ето в Британия – друга напаст. В Уелс за три месеца паднаха повече от 400 л/кв. м. валежи. Това е абсолютен рекорд в историята на измерване за това място. Порои и наводнения оставиха без електричество десетки хиляди жители, на много хора им се наложи да се евакуират. Залетите улици станаха сурова реалност в Германия и Северна Корея. Резултатът е следния: десетки загинали и десетки хиляди бездомни.

   По сведения на Световната метеорологична организация през тази година сме свидетели на най-големите климатични аномалии от средата на XIX век.

Във фокуса на обектива

  Даже преситеният от екшън Холивуд не остана встрани от станалото. Размаха на екологичната криза привлече вниманието на гигантите в киноиндустрията и ги подтикна към действие.

   „Неудобната истина” (An Inconvenient Truth) – така се нарича филма носител на Оскар, в който бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор разказва за глобалното затопляне. Филма излезе на екран миналата година и предизвика небивал интерес. А през август на мнението на зрителите беше представена новата документална лента с участието на Леонардо ДиКаприо „11-тия час” (The 11^th Hour). В нея холивудската звезда разказва за развитието на глобалната екологична криза и остро подчертава отговорността възложена на всеки един от нас.

  Обаче нещата не спират до тук. Към двете знаменитости се присъедини и медийният магнат Рупърт Мърдок , който заяви, че се подготвя да направи особен акцент на екологичната криза в новините на неговата империята си.

   Издания, като „аЕрец” и „The Marker”  застанаха зад идеята за „зелен бизнес”, а портала Ynet се сдоби с нова рубрика, която се нарича „зелена”.

   Тайфуни, циклони и торнада издухват от нас чувството за недосегаемост. Равносметката на последните два века след Техническата революция е, че останахме на разбит кораб. Ако по-рано ние се тревожехме за изчезващите видове растения и животни, днес на дневен ред идва въпроса за съществуването на човешкия род. Ако кардинално не изменим своя подход и не платим натрупалата се сметка, природата сама ще си вземе дължимото.

Извън закона

   За да разберем причините за кризата е нужно да се вгледаме в законите на природата.

   Природата поддържа постоянно хармонично равновесие. Даже повече, както показват изследванията в случай на нарушаване на баланса, веднага се пристъпва към поправяне на ситуацията.

   Ярко свидетелство за това е грижата за ближния, присъща на животинския свят. Тази грижа може да се проследи на всички нива, започвайки с най-простите организми, като бактериите, продължавайки с мравките и пчелите и свършвайки със слоновете и маймуните. В природата индивидите инстинктивно се стремят към равновесие, даже и ако на пръв поглед техните действия ни изглеждат жестоки. Вълците например поддържат в оптимално съотношение популацията на зайците, а  зайците – популацията на вълците. В действителност действат не те самите – „в тяхно лице” действа закон.

  Само на човека е предоставена възможност да мисли, тоест да използва своите желания по-различно. В резултат на това той грубо и системно нарушава установения ред.

  Обаче природата е система действаща  по абсолютни закони, противостоенето на които води до неизбежен страничен ефект. Колкото по-егоистични ставаме, толкова повече нарушаваме общото равновесие и по-болезнено възприемаме естествената реакция на природата. Като не знаем причината и целта на произтичащото, ние сме обречени да играем ролята на изплашени деца в непознатия свят от природни закони, свързани в строга система за същността, на която ние нямаме никаква представа. Целият наш път е съпроводен от инфантилни и безуспешни опити да решаваме безкрайни проблеми.

   Обаче природата няма да ни прави отстъпки. Само изучавайки нейните закони ние можем да изведем света от кризата. Необходимо е да разберем, че за разлика от останалите създания, човекът е лишен от инстинкти, които да го тласкат към равновесие, взаимно разбирателство и хармония с окръжаващото го. Ние сме длъжни да създадем правилния баланс сами, по собствена воля, а за това е нужно да изградим съответните взаимоотношения между нас – основа на които ще стане принципа на любовта – същия заложен в по-малките ни братя.

   Смяната на приоритетите, която трябва да извършим днес не е просто опция, а назряла необходимост. Защото само променяйки своята природа ние можем да изменим природата около нас.

                                                                                  

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Природа | Add Comment →