Как възприемаме действителността?

Текст:

Мога ли да ти задам един сериозен въпрос?

Къде си ти?

Пред компютърен екран?

В едно тяло? У дома си?

В един град, или на една планета?

Влюбен ли си? Страдаш ли?

Какво представлява всичко, което виждаш и чувстваш?

Каква е целта му?

КЪДЕ  СИ  ТИ?

И защо си там?

Ако наистина се позамислиш, става прекалено ясно, че отговорът на тези въпроси, съдържа отговора на всеки друг възможен въпрос.

И единственото, което ни пречи да получим отговора, е начинът, по който възприемаме действителността.

Защото, ако я видим такава, каквато е наистина, тогава със сигурност бихме узнали от къде сме дошли, кои сме, къде отиваме и защо се случва всичко.

Тогава какво в начина по кoйто възприемаме ни пречи да знаем?

Какво ни държи на тъмно?

Добре, нека да започнем от „отвън“.

Това е цялата действителност.

Онова, което смятаме  за други измерения, нематериален потенциал.

Всичко е скрито от нас, бъдещето ни.

Нещата, които искаме да усетим, но не можем, които искаме да узнаем, но все още не знаем.

Поради някаква причина ние нямаме усещане за „това“.

И за нас като че ли всичко „това“ не съществува.

А какво представлява всичко „това“?

БЕЗКРАЙНО УДОВОЛСТВИЕ

БЕЗГРАНИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

ЦЯЛОСТНО ВЪЗПРИЯТИЕ

и връзка със Силата, която създава и ръководи материалната вселена.

А къде сме ние?

Това сме ние.

Затворена кутия с пет малки отвора към онова, което ни заобикаля.

Но въпреки, че разполагаме с тези пет сетивни органа, за да ни казват какво е реално и да ни упътват, нито един тях не е работи по начин, способен изобщо да усети нещо, което се намира отвън, така както представлява то в действителност.

Проблемът е, че „тук“ е, където ние наистина живеем.

Но затова пък усещаме само нещата, които намираме вътре.

А каквото намираме вътре, е ограничено възприятие, изолация, отминаващи удоволствия, и най-различни проблеми, които ни причиняват страдания.

Защо не усещаме нещата, които са отвън?

Вместо, това, което е тук?

Когато нещо от цялостната действителност се проявява ние мислим, че знаем какво е то, но никога не постигаме него самото.

В действителност, то никога не влиза в кутията, защото осезателните ни органи на практика не представляват нейни отвори.

Това, което е извън кутията се удря в нещо, което е като съпротивление, екран, бариера, каквито например са тъпанчето, или ретината, вкусовия апарат или нерва, което интерпретира какво е отвън и едва след това го отъждествява и му дава значение според това какъв ефект това непознато нещо би могло да окаже на кутията.

Но интерпретацията, която този сензор ни дава е абсолютно ограничена, поради начина, по който той е програмиран.

Програмата не ни казва какво всъщност е външната обективна реалност.

Тя я редуцира, превръщайки я в нещо друго според законите, заложени в нея.

И всичките ни сетива работят точно според тази програма.

И дали окото ни ще използва електронен микроскоп, или космическия телескоп Хабъл, това, което ще видим ще бъде винаги субективна картина, определяна и ръководена според програмата.

Тогава какво точно представлява програмата?

Нарича се ЕГОИЗЪМ – грижа за себе си.

„Как мен ме засяга това?“, „Какво мога да получа от него?“, с други думи ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧАВАМЕ.

Кутията е една машина.

Входът в машината е нещо безформено, непознато, което се преработва според една вътрешна програма.

Това, което машината произвежда се явява нашата действителност.

Но това не е истинската действителност – това е само начинът, по който тя се проявява спрямо желанието ни да получаваме.

Защото тук, „отвън“, всичко работи според различна, всеобхватна програма, която само създава, поддържа и ръководи.

Тя няма абсолютно никаква грижа за себе си, затова тя няма никакви ограничения.

Това е безусловен Алтруизъм, основният закон на Вселената, единствената благотворителна сила, стояща зад цялата природа и всичко съществуващо.

Това е, което ти дава твоя живот.

Това е напълно, полярно противоположно на кутията.

Това е, както все едно да сравняваме „Големия взрив“ с една „Черна дупка“.

То е толкова различно от причината, поради която ние чувстваме, желаем и правим всичко, че докато приемаме живота през петте сетива и желанието ни да получаваме, ние никога няма да знаем каква е истинската ни природа, какво представлява реалността или пък целта на съществуването ни.

Край!

Нали не си мислиш, че това НАИСТИНА е КРАЯТ?

Защото това би означавало, че животът е определен да бъде жесток и безсмислен.

И независимо че понякога го усещаме по този начин, както сега, вътре в тебе има точка, която е сигурна, че има изход от това тясно съществуване.

И изход има!

Но всичко зависи от НАЧИНА, по който желаеш.

Когато нуждата да излезеш извън кутията най-накрая стане достатъчно силна, един друг вид желание се появява като една крехка точка в твоето съзнание.

И единственото, което тя иска е да бъде пряко свързана с програмата извън кутията.

След като тази „точка-желание“ бъде събудена, ако знаеш как да я развиеш, тя може да порасне и да стане основа на съвсем ново нематериално сетиво, което може да усеща отвъдната действителност и дори мисълта на Силата, която стои зад нея.

Как може да стане това?

Това може да стане, защото съществува принцип от нематериално естество, наречен – ЕКВИВАЛЕНТНОСТ на ФОРМАТА.

В материалния свят можем да вземем два предмета, които са съвършено различни по форма и качество, и да ги поставим близо един до друг в пространството и да кажем „Те са близо един до друг“.

Но тук „отвън“, не съществува пространство, няма време.

И няма отделни обекти, както е в материалния свят.

Тук „отвън“ има само сили, полета на влияние, различни нива на отдаване, които са подобни на мисълта, която стои зад основния закон на Вселената.

В нематериалния свят, ако предметите имат различни качества – те са отдалечени.

Ако имат сходни качества – те са близки.

Но ако те са с абсолютно еднакво качество, чувство и цел, тогава те всъщност представляват едно и също нещо.

Те са неразделни, свързани.

Затова напълно противоположните егоистични качества на петте ни сетива, препятстват възприятието ни и ни дават чувство за разделеност, изолация и постоянен недоимък.

И тази ембрионална точка в сърцето ти е подсъзнателно сходна по качество и усещане с Висшия свят и е интимно свързана и вплетена с него.

И колкото по-силно е желанието ти да трансформираш своята вътрешна програма, за да бъде като тази извън нашата действителност, толкова по-близо то те довежда до познаването и до влизането в нея.

И да видиш, че всичко в твоя живот, всяко желание, всяка радост, всяко разочарование е наистина Главният закон на Вселената, който ръководи действителността, за да те развие и да те събуди, така че да постигнеш съзнателно баланс с Него.

За да можеш да получаваш именно това, което той толкова много иска да ти даде.

Способността да бъдеш като Него.

Така че, каквото Той чувства, да чувстваш и ти, каквото Той знае да знаеш и ти, и каквото Той може да прави, да го можеш и ти.

Методът за развитие на това допълнително осезание се нарича Кабала.

Кабала не е религия, не е мистицизъм, нито магия.

Тя е наръчник за действителността.

Това е карта за нашите усещания и чувства.

Тя обяснява как нашите вътрешни и външни светове са устроени и защо.

Тя е наука, която е толкова фундаментална, че единствено може да бъде наречена мъдрост.

Кабала е била предавана през непрекъсната верига от учител на ученик в течение на хилядолетията.

Тя е била е скрита до времето, когато човечеството ще стигне до необходимостта, до нивото на развититие, когато правилно ще може да я разбере и използва.

Това време е СЕГА.

АРИ Институт е организация с идеална цел, която разпространява автентичната мъдрост на Кабала сред всеки, който има нужда от нея, без разлика на религия, националност, възраст или пол.

Ако тази точка в сърцето ти наистина иска да знае повече, ето гo линкa: www.kabbalah.info/bulg.

Край!

Не, наистина, това е краят.


Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: