Убийци или жертви

Убийци или жертви Насилието между младежите става норма. Това изповядват децата, които живеят днес и са живели вчера. Защо? Включете телевизора, и минете набързо по каналите и всичко ще Ви стане ясно. Те правят само „copy – paste“, подражават на своя пореден герой. Не е важно дали той е положителен или отрицателен, важно е да е герой.


18 – годишния момък завършва училище. Скоро ще замине да отбива военната си служба в бойните части. Но сега е все още юни месец – безгрижно време. Но когато наближи август това „щастие“ се превръща в трагедия. Всички, както е прието: спорят за девойки, започват масово изясняване на отношенията и випускника оставя след себе си бездиханен своя връстник, който не е свързан със сърдечните му дела и е попаднал в тази бъркотия съвсем случайно. Така накрая става трагедия…..
За пълнота на картината, прокуратурата не намира за нужно да повдигне обвинение за преднамерено убийство. Сценария е банален: минават няколко години и той отново се оказва на свобода. Пито – платено…
Насилието се излива от екраните. Най-различни предавания, от мултфилмите до съобщенията по новините не се стесняват да Ви заливат с откровено шокиращи сцени. Резултата е на лице: тези сцени престават да ни шокират и се превръщат в неотменна част от реалността ни.
Човекът се учи от примера, той така е създаден. Даже, ако лишим детето от Интернета и телевизията, това няма да му попречи да приема нравите на връстниците си сред които процъфтява словесното, физическото и сексуалното насилие. По данни от миналата година на Министерството на просветата повече от 5% от децата носят в училище оръжие, дори огнестрелно.
Учителите вече не са авторитети в очите на младежите. Всеки 5-ти учител се безпокои за своята безопасност, всеки 5-ти ученик е нападал учител. Истина е, че най-често все пак се бият другарите по нещастие, т.е. връстниците.
Дружбата и взаимопомощта е останала в миналото или се е видоизменила до неузнаваемост. Оплакването е безполезно, но и бездействието е безсмислено. Разбира се, да се спре този летящ по релсите експрес внезапно е невъзможно, но може да бъде отклонен да върви по правилния път. Та нали в него са нашите деца.

Условията за развитие

Психолозите си имат своя вечен спор: обществото или наследствеността? На какво е продукт човека? Зигмунд Фройд, родоначалника на психоанализа, първи разделя нашето подсъзнание на вътрешни и външни съставки. Той взима под внимание двата фактора: и обкръжението и наследствеността, но отдава своето предпочитание на вродените свойства.
От друга страна Берес Фредерик Скинър основоположник на бихевиоризма (наука за поведението) твърди, че основното е въздействието на средата. Той смята, че обществото е единствения фактор, който определя нашето поведение: „ Дайте ми дете и аз ще направя от него това, което искате“. Не е важно, какъв си се родил – създавайки съответни условия, от теб може да излезе и адвокат и крадец.
Алфред Адлер основател на школата за индивидуалната психология, също твърди, че човекът е преди всичко е обществено създание нуждаещо се от обкръжение, за да се развива.
В наше време влиянието на средата и наследствеността се изследват на равни начала. Последните данни говорят, че тези фактори си взаимодействат.
Насилието сред младежите много силно е обусловено от семейството, мястото на живот, икономическото положение, средствата за масова информация, възпитанието – казано накратко от спецификата на обкръжението. От тези късчета на мозайката се създава начин на мислене, който позволява насилието да се превърне в навик.
И обратното, предположението, че кризата е породена от вродени пороци си остава необосновано.
Науката кабала винаги е разглеждала обществото, като решаващ фактор за развитието на човека. Днес не се подлага на съмнение актуалността на този подход. Немския физиолог и психолог Вилхелм Вундт отделя психологията от философията и я превръща в емпирична наука. Той е разработил експериментална психология и тя се поддържа от кабала.
„Аз седя, обличам се, говоря, ям – пише великия кабалист на нашето време Баал Сулам в статията си „Свободата на волята“. – Всичко това става не защото аз искам така да седя, така да се обличам, така да говоря или така да се храня, а защото другите искат аз така да седя, да се обличам, да говоря и да ям по този начин. Всичко това става в съответствие с желанието и вкусовете на обществото, а не по мое собствено желание.
Още повече, всичко това аз го правя, като правило въпреки собственото си желание. Та нали на мен би ми било по-удобно да се държа по-просто без да се обременявам с нищо. Обаче, когато аз правя каквото и да е движение аз съм скован от железните вериги на възгледите и нравите на другите хора, които изграждат обществото.“
Без да се отрича наличието на „генетичния багаж“, Баал Сулам подчертава факта, че появилия се на света човек веднага попада под тоталното влияние на средата.

Снимката от екрана

Обкръжението – това е единственият фактор, който въздейства на бебето, а в наше време основния компонент на околната среда стават масмедиите и каналите за комуникационните свръзки. Нека да бъдем логични: именно медиите от всякакъв вид предизвикват насилието в детската среда. Не знаейки как да се държи в конкретната ситуация, бебето неосъзнато извлича от паметта си готови шаблони видени на един от екраните и реагира по съответния начин.
Младия човек, с който ние започнахме тази статия след побоя изгаря дрехите си хвърля окървавения нож и заедно с приятелите си се отбива в близкото заведение, за да съгласува в непринудена обстановка версиите за случилото се. Как му е дошло това в главата? Много просто – ние също сме виждали този филм, но сме забравили заглавието му.
Ден след ден човечеството става все по егоцентрично. В резултат на това хората се премахват един друг и предишните норми на социално общежитие се разтварят в смес от непримирими желания. Човекът се съсредоточава върху удовлетворяване на собствените си потребности и безжалостно отстранява всяко препятствие, което му се изправя на пътя.
Във всичко това журналистите и кинематографите играят много печална роля. Те ни показват, като че ли нарочно всички ужасяващи подробности, за да не живеем така. Техните описания са толкова изразителни, че ние поразени забравяме да попитаме: „ А как тогава трябва да живеем?“
Ето така постъпват масмедиите седейки зад кулисите и изкривявайки бъдещото поколение. Те възпитават младежите в духа на потреблението, те ги учат да взимат желаното от тях на всяка цена и нищо да не дават без бой. Здрав егоизъм? Разкажете това на родителите на децата, които са станали негова жертва. Под самодоволната маска се крие болка задействана до смърт.

Да вземем бъдещето в свои ръце

Неотдавна проведено запитване, показва, че през последните години 60 % от младите хора са ставали свидетели на насилия. Казано по друг начин обществото поставя децата в безизходно положение и буквално ги принуждава да усвояват „вълчите закони“.
Ако детето от невръстните си години гледа около себе си отрицателни примери, то си прави изводи, че това, което наблюдава е нормално. Тогава на него не могат да му помогнат мъдрите думи на възпитателите, защото те не са подкрепени с нищо. Днес е необходимо да предоставим на децата си алтернатива и то такава, която за винаги да ликвидира мита за ползата от егоизма. Тук теоретичните обяснения са безсилни – ние сме длъжни да даваме реални примери, които показват, че принципите на взаимното отдаване са жизнеспособни и ефективни.
„Цялата трудност се свежда до това, че трябва да сменим егоистичната си природа с алтруистична – те се отричат една друга. Ако създадем такава програма то тя на пръв поглед ще изглежда фантастична, но когато се ориентираме ние ще разберем, че противоречието между егоизма и алтруизма е само психологическо“- пише в статията си „ Мир в света“ Баал Сулам.
В здравото общество човек се отнася към другите, така както към себе си – с любов и уважение. „Къде може да се види това?“ – ще попитате Вие. В отговор на Вашето питане ще Ви приведа един малък пример.
Тежко болен категорично отказва лечение под предлог, че вече не му е толкова зле. Когато са изчерпани всички методи за убеждения, лекаря му задава един много прост въпрос:
– Искаш ли да живееш?

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: