Кабалист, генетик и смисъл на живота

Кабалист И така вие мислихте, че благородството е дошло от добра воля и грижа за хората? Помислете отново. Нови генетични изследвания показват, че това може да е просто резултат от действие на гените. Но от гледната точка на кабала това трудно би се приело за новина. Затова ние бяхме сигурни, че една среща между генетика проф. Ебщтайн и кабалиста др. Лайтман би могла да бъде много увлекателна.

Михаел Лайтман, Ph.D.

Кабалист, професор по Онтология и Теория на Познанието, PhD по философия и магистър по Медицинска Кибернетика. Президент и основател на Бней Барух Кабала Обучение& Научен Институт. Автор е на повече от 30 книги по автентична Кабала.

Ричард П. Ебщайн

Директор на Scheinfeld Центъра по Човешка Генетика за Обществени науки, Еврейския Университет и ръководител на Научна Лаборатория, Herzog Memorial Hospital, Ерусалим, Израел. Публикувал е над 200 статии и е открил „нов, търсен“ ген.

Научното списание „Genes, Brain and Behavior“ наскоро публикува резултатите от изследванията в Еврейския Университет в Ерусалим, показвайки че хората със специфична генна комбинация са с 50% по-благосклонни към парична щедрост.

Водещия учен в този научен екип, проф. Ричард П. Ебщайн, се срещна с кабалиста Др. Михаел Лайтман да дискутира нови открития и тяхното приложение. По време на техния увлекателен разговор др. Ебщайн обясни, че нашите гени са частично отговорни за цялото наше поведение. Защо частично? Защото каквото не е предопределено от нашите гени, е определено от влиянието на обществото. Но всичко това не е изненада за кабалиста др. Лайтман.

Проф. Ебщайн: „Ние започнахме да проверяваме специфични гени, за да установим дали те оказват влияние върху алтруизма и ние използвахме една доста проста игра, за да го установим: на човека му се дава плик с пари. Той или може да вземе всичките пари или да даде някаква част от тях на някой друг, без да знае каквото и да е за този човек и, дали той има нужда от тях – той може да е милионер или човек дори без едно пени. Когато аз давам тази парадигма на някои хора, те казват: „Хайде бе, кой глупак ще подари каквато и да е част от парите? На всеки му се иска да вземи всичките пари и да си ходи в къщи. Какво може да мотивира подаряване на пари?“

Но се случва така че, само 20% от хората вземат всички пари и почти една трета от хората дават половината от тях на някой друг, без да знаят дали този някой наистина има нужда от тях“.

Др. Лайтман: „И каква беше тяхната мотивация да го правят?“

Проф. Ебщайн: „Това не ни е ясно. Икономистите го наричат алтруизъм“.

Др. Лайтман: „Е, в тази точка Кабала не е съгласна. Кабала казва, че всички ние сме направени от една егоистична субстанция и, че „алтруистите“ фактически са също егоисти. Те имат само различна мотивация, доколкото няма действие без причина. Ако аз дам на някого нещо, то аз трябва да имам „горивото“ или енергията, мотив, който да има енергия да направи това. За да направя такова движение, аз трябва да я „претегля“ – моето тяло или „аз“ самия трябва да знам, че аз ще имам изгода от това действие. Аз мога да получа изгода, като давам нещо или получавам нещо. С други думи, това разбира се, е действие на получаване, но погледнато отвън е алтруистично“.

Проф. Ебщайн: „Някой може да каже, че дори, когато някой дава пари на някой друг, той получава възнаграждение, поне в своя мозък и това е причината да го прави. Всъщност, човек не би го направил, ако не получаваше това възнаграждение. Според науката изучаваща мозъка, възнаграждението е химична субстанция, която се секретира. Така че всъщност вие сте прав – няма алтруизъм без получаване на възнаграждение, в противен случай човек не би бил мотивиран“.

Др. Лайтман: „Значи има някакъв механизъм вътре във всеки човек, който освобождава някаква субстанция, която му доставя удоволствие и по такъв начин той е способен да дава, така ли?“

Проф. Ебщайн: „Да“.

Др. Лайтман:“ И във всеки човек това го има в определена мярка – в някои хора повече, в други – по-малко, но то винаги е предетерминирано в човека, така че няма „егоист“ или „алтруист“, а всичко е предопределено съгласно неговата природа на развитие. По начина, по който един човек е роден“.

Проф. Ебщайн: „Да, но гените не предопределят 100% от неговите действия. Повечето хора днес се съгласяват, че обществото също играе роля“.

Др. Лайтман: „Как?“

Проф. Ебщайн: „Е, много по-лесно е да се характеризират гените, отколкото да се разбере влиянието на обществото и как точно един човек е повлиян от него още от раждането си.

В действителност днес ние знаем за съществуването на ген, който е отговорен за престъпления, това може частично да обясни, защо някой човек би имал криминално досие или е с престъпление. Учените откриха, че този генетичен ефект зависи от това, дали човек

е бил подложен на малтретиране като малък. С други думи, генът може да ви направи престъпник само, ако сте имали опит с престъпление като дете. Но без социално влияние, генът остава неутрален“.

Др. Лайтман: „Значи нещо друго трябва да позволява тази наклонност да се прояви и да се проявява…“

Проф. Ебщайн: „Да, комбинацията от нашето възпитание, родителите, училището и обществото определят нашите действия. Но гените са също нещо много важно: те са отговорни на около 50% за нещата, които ние правим. Това е, което ние наричаме „твърдата връзка в нас“ „.

Др. Лайтман: „Нека ви задам един въпрос: като вземем под внимание всичко, което става днес и всичко, което дискутирахме, дава ли ни това някаква надежда за подобряване на човека, правейки го по-алтруистичен в ползата на човешкото общество? Може би ние можем да използваме вътрешно въздействие, за да индуцираме алтруистичните гени да се проявят и да станат по-активни?“

Проф. Ебщайн: „Честно, моето лично мнение е, че генетиката в това не може да помогне, независимо, че аз самият съм генетик. Мисля, че най-ефективния път за промяна на човешкото поведение е чрез образованието и обществото“.

Др. Лайтман: „Кабала казва, че ние трябва да разкрием главния процес, през който човечеството преминава: че човешкото его стабилно нараства от поколение в поколение и сега достига граници, които представляват истинска опасност за човешкия вид. Така както ние напоследък чувстваме нашето ужасно влияние върху природата.

Ако този процес стане очевиден за нас, тогава обществото ще получи това послание през медиите и това ще повлияе всички и лично всеки един от нас. Защото, естествено това, което обществото приема като стандарт, се приема и от индивида. Нужно е само да обясним причинността на нещата и тяхната цел – защо Природата е организирана по такъв начин и накъде ни води“.

В този момент репортерът на „Kabbalah Today“ Орън Леви, който слушаше целия разговор реши да се намеси и да зададе няколко въпроса.

Орън Леви: „Аз стоя тук и слушам вашия увлекателен разговор и трябва само да задам няколко въпроса. Проф. Ебщайн, вие казахте, че гените определят поведението на хората, следователно, ако гените определят нашето поведение, има ли място за избор?“

Проф. Ебщайн: „Мен веднъж ме попитаха в едно интервю на ББС Радио, дали „генетичното алиби“ се приема в законовото право. Отговорът е отрицателен, те не го приемат. Но ако вие ме попитате персонално, дали да кажем един човек е роден с „лоши гени“, има баща алкохолик и насилие в семейната си история и после пребива в инцидент в бара някой до смърт и е на възраст 25 години – бил ли е той виновен?

По начина, по който аз разбирам от генетиката, социологията и антропологията аз би трябвало да кажа, че този мъж не е имал голям избор. Може би в последния момент той би могъл да реши да не извади ножа и да убие някой, а да помисли за неговия цялостен свят – вървял е в лоша посока, всички карти са били против него, смъртта е била определена твърде рано в неговия живот. От друга страна, обществото все още не може да му прости“.

Орън Леви: „По рано вие казахте, че човек е повлиян на 50% от гените си. Какво представляват другите 50%?“

Проф. Ебщайн: „Те идват от обществото, възпитанието, което човек получава от родителите си, от училището“.

Орън Леви: ОК, ако това добавя до 100% – 50% гени и 50% общество – тогава къде съм „Аз“? Какво остава за самата личност?

Проф. Ебщайн: „Това е въпросът“.

Орън Леви: И какво казва Др. Лайтман за това, от гледна точка на Кабала?

Др. Лайтман: Какво мога аз да кажа – няма свобода на избора. Това не е точката, където свободата на избора може да бъде намерена. Мъдростта на Кабала казва, че няма свобода на избора в нашия свят, ние не сме сводни тук. Ние като индивиди не избираме това, с което да се родим, включително обкръжаващата среда, семейството си, училището или каквото и да е от нашия живот. И когато пораснем, да кажем до 20 годишна възраст ние нямаме нищо наше – всичко е въведено в нас. Така че, това не съм наистина „аз“, тъй като ние все още нямаме „Аз“.

И когато започнем да водим живота си според медиите и обществото, които ни влияят, ние никога не проявяваме нашето „Аз“. Ние може дори да нямаме усещането, че имаме потенциала да израстем над този вид съществуване.

Кабала обяснява, че човек чувства „Аз“ през вътрешен подтик да разкрие святост – да издигне човешката природа и да открие духовния живот и Висшата Сила. Там ние намираме свобода на избора. Но в нашия свят, наистина няма свобода на избора“.

Орън Леви: „И така, казва ли Кабала, че модерния човек все още не е достигнал крайната точка на еволюцията или развитието?“

Др. Лайтман: Аз вярвам, че двамата и Проф. Ебщайн и аз сме съгласни, че ние все още имаме нужда повече да се развиваме. Човешкото развитие не е в своя пик, ние все още не виждаме цялото добро, което може да изплува от това.

Според Кабала човек трябва да достигне до Висшата Сила, да включи всички Висши Сили на Природата в себе си. Това значи че човек трябва да постигне и да разбере цялата реалност. Ние говорим за действителното човешко развитие – не просто какво човек разбира, мисли или изучава – а как самия човек се развива.

Надявам се ние ще доживеем времето, когато учените независимо един от друг ще разберат, че без вътрешни промени те няма да могат да проникнат дълбоко в материята и да изучат силите, които стоят зад материята и законите вътре в материята. Те трябва да ги идентифицират по някакъв начин и е невъзможно да го направят, използвайки нашия егоистичен разум и материя. Вместо противоположни ние трябва да станем подобни на материята. Евентуално ние трябва да признаем, че Природата е алтруистична и следователно е създала живота.

Ние можем да научим това от нашите клетки и от начина, по който те действат в тялото ни. Ако те не работеха в перфектна хармония, тялото не би съществувало. Всички и всяка клетка се грижи за цялото благосъстояние на тялото. И цялата природа работи по този начин. Ние сме единствената част от Природата, която създава не балансираност и ние трябва да признаем това и да коригираме себе си. Това е същността на Кабала.

Нека се надяваме, че чрез науката, в действителност ние ще открием, че нямаме възможност да постигнем действителните закони на Природата освен, ако не променим себе си по нейно подобие“.

Проф. Ебщайн: „Съгласен съм с вас. Но не мисля, че науката върви в тази посока. Мисля, че има една гордост сред учените, мисълта, че те могат да разберат света по-добре с техния разум и средства“.

Др. Лайтман: „Добре, нека се надяваме, че ще намерим път извън бурята, в която света е попаднал, и заедно от страна на генетиката и от страна на Кабала, всичко ще се свърже в една Божествена Наука“.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: