Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините” в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел.

Последвалите Авраам преодолели разединяващите сили на егоизма. Повдигайки се над егоистичните желания, те се обединяват и достигат разкритието на Висшата сила, усетили са, че тяхното съществуване се явява вечно и съвършено.

И отново у тях израства егоизма. Групата се отправя към Египет, като стават роби на егоистичното желание в продължение на четиристотин години. От Египет, Мойсей извежда вече един цял народ. Като се събират заедно при планината Синай „като един човек с едно сърце”, те се отказали от използването на егоистичните желания и получили Тора. След това още четиридесет години бродили по пустинята, че малката искрица на стремежа да станеш подобен на Твореца е трябвало да се превърне в истинско желание да се отдава. Само тогава ние сме получили възможност не просто да се обединим, но и да използваме своите егоистични желания за благото на ближния.

Така ние сме стигнали земята на Израел и сме започнали да строим държава. Сражавали сме се с местните народи – собствените желания да получаваме заради самите себе си. Всъщност те се явяват нашите истински врагове. С победата над тях, построяваме Първия Храм. И отново не съумяваме да се справим с вече порасналите егоистични желания.

От своето духовно равнище народът е паднал във властта на егоизма. Храмът е бил разрушен, и ние сме се оказали в изгнание. Завърналите се отново построяват Храм, но не така висок, както предишния, защото не можели да използват за благото на ближния всичките си желанията.

От изгнанието се завърнали и онези, които не считали алтруизма за висша ценност. Тяхното влияние укрепвало все повече, което в резултат довежда до установяване властта на гърците. Така че, нещастието ни донесли не елините, а привързаните към тях елинисти. Именно те станали причината за падението на народа от духовно ниво на материално.

Елините – това са сили, които се съпротивляват открито срещу постигането на Твореца.

Човекът, който ги види у себе си, се издига по духовните степени. А приближените към елините – това са силите, които объркват човека, отклоняват го от пътя към Твореца. Именно те се явяват и най-опасни.

Елините – тава са чужди сили. И човекът се отнася към тях по съответния начин. Приближените към елините не се противопоставят срещу Твореца. Те се съгласяват с това, че връзката с Твореца – е велико благо. Но считат, че благото е нужно да бъде използвано в този свят – като се напълват егоистичните желания. И именно това отбива човека от правилното направление. Той започва да счита, че е възможно да бъде използвана връзката с Твореца за получаване на лична изгода в този свят.

Против елините и приближените им евреи-елинисти и въстава Матитягу – първосвещеник, живял тогава в селището Модиин. В това му помагали неговите пет сина. Заедно те съставяли пълната духовна степен, така както раби Шимон с десетте негови ученици при създаването на „Книга Зоар”.

Партизанската война на Матитягу се превърнала във всенародно въстание и властта на гърците приключила.

Да победиш елините

Да се приближиш към елините – означава не просто да приемеш техните обичаи и култура. Преди всичко това означава съгласяването с друг мироглед, с друго възприемане на действителността. Когато Авраам забелязал съществуването на Висша сила, която управлява света, той създал кабалистична група. И тя започнала своето духовно изкачване, чрез поправяне на егоистичните желания по методиката на Авраам.

Тази група била отворена за всички желаещи. Авраам е канил всички да открият Твореца, да усетят вечното и съвършеното съществуване с Висшата сила. Обаче имало и такива, които слушайки Авраам възприели само външната част на неговото учение. Те използвали кабала не в качеството й на методика за поправяне на егоистичните желания, а като основа за построяване на собствени теории. Така се зародила философията. Известният философ от 16-ти век Йохан Райхлин в книгата си „Изкуството кабала” пише: „Моят учител Питагор, бащата на философията е приел своето учение от кабалистите. Той първи превел думата „кабала” на гръцки език с думата „философия”.

След разрушаването на Втория Храм, кабала става скрита наука, а нейното място завладява философията, която вместо реалното разкриване на Твореца се заема със създаването на абстрактни теории. Така става винаги, когато желанието на човека все още не е развито, и той се задоволява само с разсъждения за Висшата сила.

Кабала се основава на реалното постигане на Твореца. Тя говори, че човек е длъжен да промени себе си и в съответствие с това да усети Висшия свят. Философията обаче заявява, че не трябва да се променяме, а само да се ограничим с теоретични дискусии на тази тема.

В хода на цялата история, когато желанието на човека оставало недоразвито, философията определяла нашето светоусещане. Обаче днес ние виждаме, че към нея вече не се отнасят както към наука, и това не е случайно. Развитото желание вече не може да бъде задоволено с абстрактни разсъждения. Затова именно днес кабала се разкрива като методиката на изследването и поправянето на егоистичното желание. Като поправяме това желание, ние започваме да усещаме Висшия свят, Твореца, природата. Възприемаме света, не посредством петте природни сетива, а чрез душата –  постепенно развиващия се в нас духовен орган.

Човекът, усещащ тази духовна степен, живеещ на нея, винаги се сражава с „елините” в себе си. Той се стреми да използва желанията си с намерението да отдава, а не да получава. Неговата цел става разкриването на Твореца. Той желае да живее духовен живот, в единство с Твореца, над егоизма на този свят. Та нашият свят е само основа, на която се строи духовния свят.

И ако човекът падне от това духовно равнище, у него не остава никаква връзка с духовното, освен една точка – малко, едва различимо желание, съдържащо обаче огромна духовна сила. Тази точка у човек е именно – Матитягу – първосвещеникът, най-високата духовна степен. Именно той дошъл да помогне на народа, когато почти нямало надежда за освобождаване от властта на елините.

Ако човек иска само желанието към духовното да осветява пътя му, става чудо – неговите егоистични желания се поправят.

Ако човекът не губи връзка с тази точка и отново започне да я развива, то достига до осъзнаването, че му е необходима помощта на Висшата сила. Тогава това малко желание започва да му помага. Изгубило се сред елинистите – желания за получаване, при падането от духовното ниво – то свети на човека, завръщайки го към Източника. Тази светлина е способна да възвърне към духовния живот, и е стомната с маслото, намерена в Храма.

И поиска ли човек само тази светлина да осветява неговия път – става чудо – егоистичните желания се поправят. Започват да светят всички свещи на Менора, с помощта, на които е възможно да се поправят и останалите желания – присъединилите се към елините. Завръщането на тези желания в духовното означава прогонването на гърците и строителство на Храма. На основата на тази духовна идея народът на Израел отново се обединява. И, издигайки се на нивото на взаимната любов, отново чрез нея усеща Твореца.

Завръщане в земята на Израел

Защо са ни нужни всичките тези подеми и падения? Не е ли достатъчно да паднем само един път, да го запомним и да продължим по пътя без задръжки? Всичките подеми и падения са ни необходими, за да може в стремежа към духовното и при постоянното падане на материалното ниво, ние да се научим да ненавиждаме егоистичните желания. Понеже влизането в духовния свят е възможно само чрез въздигането над тях. При това самите желания остават непроменени, променя се само направлението на тяхното използване – намерението. От стремеж към егоистично напълване, то се превръща в желание да напълниш ближния.

И при това, към поправянето на желанието е длъжен да достигне целият свят. Затова подемите и паденията трябва да продължат до тогава, докато не се достигне до пълната връзка между всички души. Тогава е възможно да се поправят всички. И достигането на такава връзка може с помощта на известния прийом, използван при преместване на тежък товар, когато го разделят на малки части. Тогава, поради огромното количество души и с многобройните изкачвания и падения, може всяка една част да се възвиси до използване с алтруистичното намерение.

Затова и протича взаимопроникването между душите. Затова цялата история на народа на Израел се състои от изкачвания и падения, продължаващи до въплъщаването в последното изгнание. Изгнания, завършили със завръщането на нашия народ в земята на Израел. И сега на нас ни остава само да се изкачим на духовно ниво, наричано земята на Израел.

Защо обаче този път сме се завърнали в земята на Израел, без да сме се изкачили преди това на тази духовна степен, както е било при Мойсей? Причината е, че в нашето време процесът на взаимопроникването между душите е завършил. Желанията на народа на Израел и на останалите народи на света вече не се отличават едни от други. Смесените желания са довели до еднообразие, затова и поправянето трябва да бъде единно за всички.

Без значение е, че въздигането трябва да започне от народа на Израел и на земята на Израел в материалния свят, поправянето веднага ще се разпространи сред всички народи по света. Между всички ни има вече тясна връзка. Затова, като поправяме себе си, прогонвайки елините, които се намират в нас, поради умесването по времето на изгнанието, като придобиваме намерението да отдаваме и като ставаме единен народ, ние въздействаме чрез алтруистична връзка на всички останали народи на света.

Това е предназначението на Ханука в нашето време – да ни помогне отново да се издигнем на духовната степен, достигайки до нивото на Храма. Като поправяме себе си, обединявайки се в единен народ и като укрепваме страната, ние ще достигнем до кратката спирка по средата на пътя. За това ни говори самата дума „ханука”, състояща се от две части: „хану” и „ко”, което означава „спрете тук”. А щом духовната сила, създадена помежду ни, се разпространи сред всички народи на света, ние заедно ще достигнем духовната степен наричана „Пурим”. Това ще е победа над нашите най-големи егоистични желания, победа на духовното над материята в целия свят.

Filed under: Духовност, Празници | Add Comment →