Най-големият по мащаб период, в който се поява новият подход за изучаване на кабала става през XX в. Методиката за духовното постижение от съвременния човек успява да създаде великия кабалист на XX в., нашия съвременник, рав Йеуда Ашлаг, наричан с името Баал Сулам по името на коментара му «Сулам» [Perush Ha-Sulam] на «Книга Зоар». В неговите трудове намират отражение големия му духовен опит, отличаващ се с уникална ширина на спектъра на обсъжданите теми и впечатляващия набор от научни факти за устройството на мирозданието, като акцента е поставен върху ролята и преназначението на човека. Баал Сулам се смята за основоположник на съвременната кабала, защото е създател на нов подход към трудовете на АРИ. Той е написал повече от десет книги.

Рав Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) се е родил във Варшава през 1884 год. и още като младеж е бил забелязан от учителите си и оценен, като човек, който непрестанно се стреми към разкриване на тайните на мирозданието. Той е поразявал наставниците си с блестящите си знания по всички основни книги на юдаизма, а също така и с познанията си в оригнал на произведенията на водещите западни философи, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, и Маркс. В последствие, той пише статии в които съпоставя техните възгледи с тези на кабала.

След края на Първата световна война (през 1921 год.) Баал Сулам напуска Полша и заедно със семейството си се установява в Израел (Палестина). Веднага след пристигането си в Йерусалим той отива в кабалистичната школа „Бейт Ел”, която в продължение на 200 години е била център за изучаване на кабала, но много скоро се разочарова от йерусалимските кабалисти, от нивото на техните знания и подхода им към изучаване на тази наука. Виждайки създалата се ситуация на духовно падение на масите и желаейки да промени хода на историческото развитие, което предвещава настъпването на нова катастрофа, период на тежки страдания и лишения, Баал Сулам организира група от ученици и започва да пише книги, за да обучи хората на метод, с който правилно да възприемат реалността и разумно да съществуват в нея. Още по времето, когато живее в Полша той е бил известен, като велик познавач на кабала и ученик на мъдри кабалисти, продължители на веригата, по която се предавали кабалистичните знания след Баал Шем-Тов.

През 1926 год. Баал Сулам заминава за Лондон, където в продължение на две години работи върху създаването на коментара „Сияещото лице” [Sefer Panim Meirot u-Masbirot] на книгата на АРИ „Дървото на живота”. През това време той води интензивна кореспонденция със своите ученици, в която им обяснява основните принципи на духовната работа на човека.

През 1928 година той се връща в Йерусалим и продължава да преподава кабала и да пише. След няколко години издава монументалния си труд – трактат под името „Учение за Десетте Сфирот” [Talmud Eser ha-Sefirot]. Десетте сфирот – това е вътрешната структура на мирозданието, която определя неговото изграждане и включва, както духовния така и нашия свят.

Трудът му „Учение за Десетте Сфирот” се състои от шест тома, а това са повече от 2000 страници и включва всичко, което е било създадено от кабалистите през цялата история на кабала. За разлика от своите предшественици, Баал Сулам е създал своя труд следвайки всички канони на академичния учебник: в него има списък от контролни въпроси и отговори за самопроверка, речник на определенията думи и основни понятия, азбучен указател и отпратки към литературни източници. В първата част на своето съчинение Баал Сулам пише за задачата, която той преследва: „ В този мой анализ аз направих усилие да обясня десетте сфирот, както ме е научил божествения мъдрец АРИ, – в съответствие с тяхната духовна чистота, освободени от каквито и да било осезаеми понятия, за да може всеки начинаещ да пристъпи към изучаване на науката кабала без да претърпява провали заради материализация на значението на думите или други грешки, тъй като разбирането на тези десет сфирот открива също възможността да се разгледа и узнае, как да се разбират останалите въпроси в тази наука.”.

В своите трудове Баал Сулам се стреми да изрази вътрешната същност на кабала. Той си е поставил задачата да я изчисти от примитивните, дори вулгарни средновековни представи. Той не е приемал примитивното отношение към тази наука, като към мистика или магия, пълна с чудеса и абсурдни фантасмагории; той е виждал в кабала мощно оръжие за промяна и усъвършенстване на човека.

През 1940 год. Баал Сулам пристъпва към създаване на коментар на „Книга Зоар”, под името „Перуш а-Сулам” [Perush ha-Sulam] (на иврит – буквално преведено „коментар на стълбата”). Независимо от разклатеното си здраве, той не престава да работи тринадесет години по осемнадесет часа на денонощие. За целта на този фундаментален труд самия Баал Сулам пише в „Предисловие към Книга Зоар” така:

„От казаното по-горе може да се разбере причината за духовната тъмнина и незнание, открити в нашето поколение и не наблюдавани във всички други поколения. Това е така защото хората са престанали да се занимават с изучаването на кабала..

Обаче аз зная, че причината за това се крие в това, че е намаляла вярата, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а книгите за кабала и „Книга Зоар” са пълни с примери, взети от нашия свят. Затова във всеки се появява страх, че вредата от четенето им може да се окаже повече от ползата, тъй като е много лесно да започнеш да си представяш овеществени образи.

Това ме принуди да направя подробен коментар на съчиненията на великия АРИ, а сега и на „Книга Зоар” и с това напълно да ликвидирам страха, защото съм изяснил всички духовни понятия, отделяйки ги от каквито и да е материални представи извеждайки ги извън понятията време и пространство, както ще се убедят изучаващите, което ще позволи на който и да е човек да изучава „Книга Зоар” и да умножи неговия разум с нейната светлина.

Аз нарекох този коментар „Сулам” [Стълба], за да покажа, че нейното предназначение е както това на стълбата, доколкото, ако пред теб има прекрасен връх и ти липсва стълба, за да се издигнеш по нея, то тогава в твоите ръце ще се окажат всички съкровища на света. Но стълбата не е цел сама по себе си, защото, ако се спреш на някое от стъпалата и не се издигаш, то ти няма да изпълниш изискваното и замисленото.

Така е и с моя коментар към „Книга Зоар”: целта ми не е била да разясня цялата нейна дълбочина така, че да не е възможно да бъде изразено повече, а да покажа пътя и да направя от този коментар ръководство за действие за всеки човек, за да може той с негова помощ да се издигне, да вникне в дълбочина и да види същността на „Книга Зоар”. Само в това се заключава целта на моя коментар”.

След излизането на книгата „Перуш а-Сулам” рав Й. Ашлаг е наречен „Баал Сулам” ( на иврит – буквално „притежаващият стълбата” [ в духовния свят]), според приетия между мъдреците на Тора обичай да се нарича човека не с неговото име, а с най-висшето му постижение.

Посвещавайки целия си живот на обучението и разпространението на кабала, оставяйки много ценни материали, в които е изложил цялата съвременна кабалистична методика, великия кабалист на XX в. Баал Сулам умира през 1954 год. Неговото дело е продължено от големия му син – рав Барух Ашлаг.

Петдесет години след смъртта на Баал Сулам академичния свят започва да прави жалки опити да изследва неговите трудове, независимо от това, че та са били достъпни и са се намирали по рафтовете на университетските библиотеки много години. През месец декември 2004 год. израелския държавен университет „Бен-Гурион” заедно с държавния университет „Бар-Илан” и Института за изследване на кабала на името на рав Ашлаг (Ashlag Research Institute) организират първата академична конференция, посветена на Баал Сулам и неговата дейност, в който вземат участие водещи израелски академични изследователи на кабала и представители на различни школи ученици на Ашлаг. Една година преди това факултета по философия на университета „Бар-Илан” приема първата докторска дисертация, посветена на идеите на Баал Сулам.

Доктор Ави Елкаям, специалист в областта на изследване на кабала от университета „Бар-Илан”, признава със закъснение, значимостта на рав Й. Ашлаг за академичния свят и признава допуснатата историческа грешка от теоретичните изследователите. „Днес вече можем да кажем съвсем точно – казва Елкаям, – че е било недалновидно от страна на Гершом Шолем да не разглежда новаторството на Ашлаг…Рав Ашлаг изгражда в нас разбирането за социална справедливост основано на кабалистичния социално-научен подход. За да се разбере добре Ашлаг, е необходимо на това да се посветят много години от сутрин до вечер. Ние всички, академичния свят, се намираме още само в началото на началото, ние всички за сега сме „в пелени” във всичко, което се отнася до Ашлаг”. Неговия колега от университета „Бен-Гурион”, доктор Боаз Хус, добавя: „ Ашлаг абсорбира в кабала понятията на съвременното мислене. Марксистките идеи, например, се превръщат в кабала от Ашлаг в част от „диалектическа стълба”, водеща към избавяне на обществото. В изложенията си Ашлаг възприема цялата кабала като модел за прогреса”.

Докторът Тони Лави, автор на първата докторска дисертация върху наследството на Баал Сулам, вижда причината за уникалната притегателност на Ашлаг в открития от него път към самореализация на личността. „Системата на Ашлаг – казва той, – дава на човека практически инструменти за това, че във всяка ситуация, в която би се попаднал да погледне на себе си и да разбере, къде се намира той от гледна точка на духовността. Той предлага концептуална, съвършена система. В продължение на десетки години кабала на Ашлаг се разпространява не само в целия Израел, но и в целия свят”.

 

 

 

Filed under: Баал Сулам, Велики кабалисти | Add Comment →