Времето като служебна категория на мирозданието

ВреметоЗа това, че времето е индивидуално за всеки обект, без да говорим за субектите, говорят не само теорията за относителността. Откритията в областта на квантовата физика, откриването на реликтовото излъчване, идеята за информацията, като отделна субстанция – която нито е материя, нито е енергия – не толкова изясниха картината, а по скоро изгониха аксиомата за „глобалното време“ и я превърна в най-добрия случай в теория. При това в теория, не развиваща се, а „глухо” отбраняваща се и на практика лишена от възможност за контра атака.

Плюс това, към всички тези несгоди, самата картина на мирозданието се разглежда от науката, като система от причинно-следствени връзки. Но нали принципа на връзка сам по себе си не се нуждае от време. Още с появата си в „приличното” общество кабала казва, че връзките не се изграждат между обектите и явленията, а между самите закони и принципи, на които се подчинява всичко съществуващо. Всичко това обаче обръща нашия свят с главата надолу, но ние все пак ще се опитаме да Ви ориентираме.

Основата на мирозданието в новата картина на света не е материята, нито е енергията и даже не загадъчната информация. Пирамидата, на която тя е построена е от известни и неизвестни още закони и принципи, по които всичко съществува. Самите закони на природата – това, което науката разкрива през хилядолетията, чрез постепенно проникване в материята, като че ли създават илюзията, че съществуват сами по себе си, обективно, както се е говори още от древността. Проявата на поредния нов закон става само при появата на вида материя, която той „завежда“. Т.е. формирането на ново ниво в развитие на материята е възможно само в случаите, на предшестващо съществуване на закони на природата, на основата, на които този нов вид и се проявява и формира.

Излиза, че законите за социума са съществували и преди появата на човека, в дадения случай „мислещата материя“? Подобна картина е способна да умопомрачи всеки и няма място за спор. Но, ако гледаме на появата и изчезването, изменението и развитието на всички прояви на материята и енергията и поставим въпроса по друг начин: какъв е в същност критерия за „съществуване“? Единственият възможен отговор е: само йерархията на законите и принципите, които лежат в основата на появата, съществуването и функционирането на всичко.
Защо йерархията има структурата на пирамида, не е сложно да се сетим – с появата на по-голямо количество вид материали, на основата на по-рано съществуващите такива се проявяват все повече частни закони на природата.

По такъв начин категориите, с които се измерва материалния свят, като време и пространство, които са негова неотменима принадлежност и му задават собствена, количествена мащабност се явяват производни на основата, т.е. на пирамидата на мирозданието, както и най-остарелите, постоянно изменящите се, изчезващите и отново появяващи се в друго качество по волята на закони, които ги ръководят в „котела“ на материята.

Когато си зададем още по странния въпрос: а за какво са му необходими на мирозданието тези категории – пространство и време? – отговора се оказва ученически лесен. И времето и пространството са съставни части на движението. Самото движение, ако се разглежда, като коренна категория, необходимостта от съществуването, на която се обуславя от възникването на пространството и времето, се проявява сега все по-точно в своята качествена характеристика, а не в подчинение на количествените показатели – пространство и време – както ние сме свикнали. Ние ще разберем качественият характер на движението, когато осъзнаем движението като смяна на състояния.

По такъв начин всичко започва да се подрежда в логическа картина. Проявата на законите на мирозданието под формата на „обличането“ им в различните видове материали и енергия, които постоянно променят своите състояния, наложи появата на количествените измерения на пространството и времето, подчинявайки се, на които би позволило на „обличането“ да променя своето състояние по пътя към единното цяло. С други думи, всяко нищожно изменение на пространство-времевите параметри на всеки дори и нищожно малък обект, ще довежда цялата Вселена до следващото качествено състояние.

Такава картина на света ни разгръща пред „изстрадалото” време науката, заедно с неотдавна появилата се в „приличното” общество кабала. По-нататъшното развитие на даденото изложение, води до разглеждане на човека като единствения наблюдател и „оценител” на качествените промени. Но това вече е друга тема.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: