Рав Йеуда Ашлаг (Баал Сулам)

Рав Йеуда Ашлаг (Баал СуламРав Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) се е родил във Варшава през 1884 год. и още като младеж е бил забелязан от учителите си и оценен, като човек, който непрестанно се стреми към разкриване на тайните на мирозданието. Той е поразявал наставниците си с блестящите си знания по всички основополагащи книги на юдаизма, а също така и с познанията си в оригнал на произведенията на най-известните западни философи, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, и Маркс. В последствие, той пише статии в които съпоставя техните възгледи с тези на кабала.

След края на Първата световна война (през 1921 год.) Баал Сулам напуска Полша и заедно със семейството си се установява в Израел (Палестина). Веднага след пристигането си в Йерусалим той отива в кабалистичната школа „Бейт Ел“, която в продължение на 200 години е била център за изучаване на кабала, но много скоро се разочарова от йерусалимските кабалисти, от нивото на техните знания и подхода им към изучаване на тази наука. Виждайки създалата се ситуация на духовно падение на масите и желаейки да промени хода на историческото развитие, което предвещава настъпването на нова катастрофа, период на тежки страдания и лишения, Баал Сулам организира група от ученици и започва да пише книги, за да обучи хората на метод с който правилно да възприемат реалността и разумно да съществуват в нея. Още по времето когато живее в Полша той е бил известен като велик познавач на кабала и ученик на мъдри кабалисти, продължители на веригата, по която се е предавали кабалистичните знания след Баал Шем-Тов.

През 1926 год. Баал Сулам заминава за Лондон, където в продължение на две години работи върху създаването на коментара „Сияещото лице“ [Sefer Panim Meirot u-Masbirot] на книгата на АРИ „Дърво на живота“. През това време той води интензивна кореспонденция със своите ученици, в която им обяснява основните принципи на духовната работа на човека.

През 1928 година той се връща в Йерусалим и продължава да преподава кабала и да пише. След няколко години издава монументалния си труд – трактат под името „Учение за Десетте Сфирот“ [Talmud Eser ha-Sefirot]. Десетте сфирот – това е вътрешната структура на мирозданието, която определя неговото изграждане и включва, както духовния така и нашия свят.

Трудът му „Учение за Десетте Сфирот“ се състои от шест тома, а това са повече от 2000 страници и включва всичко, което е било създадено от кабалистите през цялата история на кабала. За разлика от своите предшественици, Баал Сулам е създал своя труд следвайки всички канони на академичния учебник: в него има списък от контролни въпроси и отговори за самопроверка, речник за определенията на думи и основни понятия, азбучен указател и  препратки към литературни източници. В първата част на своето съчинение Баал Сулам пише за задачата, която той преследва: „ В този мой анализ аз направих усилие да обясня десетте сфирот, както ме е научил божествения мъдрец АРИ, – в съответствие с тяхната духовна чистота, освободени от каквито и да било осезаеми понятия, за да може всеки начинаещ да пристъпи към изучаване на науката кабала без да претърпява провали заради материализация на значението на думите или други грешки, тъй като разбирането на тези десет сфирот открива също възможността да се разгледа и обясни, как да се разбират останалите въпроси в тази наука“.

В своите трудове Баал Сулам се стреми да изрази вътрешната същност на кабала, да я изчисти от примитивните средновековни представи, като към мистика или магия, пълна с чудеса и абсурдни фантасмагории: той е виждал в кабала мощно оръжие за промяна и усъвършенстване на човека.

През 1940 год. Баал Сулам пристъпва към създаване на коментар на „Книгата Зоар“, под името „Перуш а-Сулам“ [Perush ha-Sulam] (на иврит – буквално преведено „коментар на стълбата“). Независимо от разклатеното си здраве, той не престава да работи тринадесет години по осемнадесет часа на денонощие. За целта на този фундаментален труд самия Баал Сулам пише в „Предисловие към „Книга Зоар“ така:

„От казаното по-горе може да се разбере причината за духовната тъмнина и незнание, която съществува в нашето поколение и не се е наблюдавало в предишните поколения. Това е така защото хората са престанали да се занимават с изучаването на науката кабала…

Обаче аз зная, че причината за се крие в това, че е намаляла вярата, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а книгите за кабала и „Книгата Зоар“ са пълни с примери, взети от нашия свят. Затова във всеки се появява страх, че вредата от четенето им може да се окаже повече от ползата, тъй като е много лесно да започнеш да си представяш овеществени образи.

Това ме принуди да направя подробен коментар на съчиненията на великия АРИ, а сега и на „Книгата Зоар“и с това напълно да ликвидирам страха, защото съм изяснил всички духовни понятия, отделяйки ги от каквито и да е материални представи извеждайки ги извън понятията време и пространство, както ще се убедят изучаващите, което ще позволи на който и да е човек да изучава „Книгата Зоар“ и да умножава разума си с нейната светлина.

Аз нарекох този коментар „Сулам“ [Стълба], за да покажа, че нейното предназначение е както това на стълбата, доколкото, ако пред теб има прекрасен връх, то не ти стига само стълба, за да се издигнеш до него, тогава в твоите ръце ще се окажат всички съкровища на света. Но стълбата не е цел сама по себе си, защото, ако се спреш на някое от стъпалата и не се издигаш, то ти няма да изпълниш изискваното и замисленото.

Така е и с моя коментар към „Книгата Зоар“: целта ми не е била да разясня цялата нейна дълбочина така, че да не е възможно да бъде изразено повече, а да покажа пътя и да направя от този коментар ръководство за действие за всеки човек, за да може той с негова помощ да се издигне, да вникне в дълбочина и да види същността на „Книгата Зоар“. Само в това се заключава целта на моя коментар“.

След излизането на книгата „Перуш а-Сулам“ рав Й. Ашлаг е наречен „Баал Сулам“ ( на иврит – буквално „притежаващия стълбата“ [в духовния свят], според приетия сред мъдреците на Тора обичай да се нарича човека не с неговото име, а с най-висшето му постижение.

Посвещавайки целия си живот на обучението и разпространението на кабала, оставяйки много ценни материали, в които е изложил цялата съвременна кабалистична методика, най-великия кабалист на XX в. Баал Сулам умира през 1954 год. Неговото дело е продължено от големия му син – рав Барух Ашлаг.

Петдесет години след смъртта на Баал Сулам академичния свят започва да прави жалки опити да изследва неговите трудове, независимо от това, че те са били достъпни и са се намирали по рафтовете на университетските библиотеки много години. През месец декември 2004 год. израелския държавен университет „Бен-Гурион“ заедно с държавния университет „Бар-Илан“ и Института за изследване на кабала на името на рав Ашлаг (Ashlag Research Institute) организират първата академична конференция, посветена на Баал Сулам и неговата дейност, в която вземат участие водещи израелски академични изследователи на кабала и представители на различни школи ученици на Ашлаг. Една година преди това факултета по философия на университета „Бар-Илан“ приема първата докторска дисертация, посветена на идеите на Баал Сулам.

Доктор Ави Елкаям, специалист в областта на изследване на кабала от университета „Бар-Илан“, признава със закъснение, значимостта на рав Й. Ашлаг за академичния свят и признава допуснатата историческа грешка от теоретичните изследователите на кабала. „Днес вече можем да кажем съвсем точно, казва Елкаям, – че е било недалновидно от страна на Гершом Шолем да не приеме новаторството на Ашлаг… Рав Ашлаг изгражда в нас разбирането за социална справедливост основано на кабалистичния социално научен подход. За да се разбере добре Ашлаг, е необходимо на това да се посветят много години от сутрин до вечер. Ние всички, целия академичен свят, се намираме още само в началото на началото, ние всички за сега сме „в пелени“ във всичко, което се отнася до Ашлаг“. Неговия колега от университета „Бен-Гурион“, доктор Боаз Хус, добавя: „ Ашлаг абсорбира в кабала понятията на съвременното мислене. Марксистките идеи, например, се превръщат в кабала от Ашлаг в част от „диалектична стълба“, водеща към избавяне на обществото. В изложенията си Ашлаг възприема цялата кабала като модел за прогреса“.

Докторът Тони Лави, автор на първата докторска дисертация върху наследството на Баал Сулам, вижда причината за уникалната притегателност на Ашлаг в открития от него път към самореализация на личността. „Системата на Ашлаг-казва той, – дава на човека практически инструменти за това, намирайки се в каквато и да била ситуация , да погледне на себе си и да разбере, къде се намира от гледна точка на духовността. Той предлага концептуално съвършена система. В продължение на десетки години кабала на Ашлаг се разпространява не само в целия Израел, но и в целия свят“.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: