Мир в света

МирВсичко се оценява не в процеса на развитие, а в неговия край.

Твореца не е завършил творението и затова наблюдаваме постоянно развитие в природата. От това следва, че всичко в света има право на съществуване. Не трябва нищо да се унищожава, трябва просто да се способства за завършване процеса на творението.

Например, усещайки горчивия вкус на ябълката, ние разбираме, че това не е порок, а признак за това, че ябълката още не е узряла.

Само този подход е правилен. Разглеждайки, който и да е обект или изучавайки каквото и да е явление, длъжни сме да помним, че те още се намират в процеса на своето сформиране.

Несъстоятелността на „поправящите света“

От тук произтичат грешките на тези, които желаят да поправят нашия свят: виждайки несъвършенството на обектите или явленията, те веднага се опитват да ги поправят, без да взимат пред вид това, че развитието все още не е завършено.

Но Природата не им позволява да достигнат успех, а освен това, наказва за такова отношение. По този начин тя постепенно ни дава да разберем, че само поправяйки злото в себе си, ние се повдигаме на по-високо ниво на съществуване и усещаме неговата сладост, както усещаме сладкия вкус на зряла ябълка.

Ускоряване на поправянето

Закона за развитието управлява всички, без да пита за нашето съгласие и гарантира поправяне на всичко вредно в полезно. На човек е дадена само възможност да ускори този процес.

По този начин в света действат  две сили на развитие:

  • Природата твърдо въздейства върху човека. Страданията постоянно се натрупват, докато търпението му стигне до края. Тогава в опитите за избавяне той осъзнава, че причината за страданията са неговите свойства и именно тях той трябва да поправи. Това е дълъг процес и Природата гарантира, че поправянето ще настъпи в „в своя срок“.
  • Човек сам изучава своите отрицателни свойства и сам ги поправя. Благодарение на това, той управлява законите на развитието и според мярката на своите усилия ускорява процеса на поправяне.

Доброто и злото се оценят относно обществото

Живота показва, че човек в обществото е подобен на колелце в голям механизъм. Всяка частичка на този механизъм е твърдо свързана с останалите, върти се синхронно с останалите и е въвлечена в общото движение към целта. Действието на всяко колелце се оценя не само за себе си, а от гледна точка на успешното функциониране на механизма като цяло.

Съответно ценността на всеки човек се определя от степента на ползата или вредата, който той носи на обществото. Твърдата взаимовръзка между хората води до това, че интересите на личността напълно съвпадат с интересите на обществото. Всеки е длъжен да изпълнява своите обществени задължения, получавайки само това, което му е необходимо за това. Всяко друго поведение нанася вреда на цялото общество и на самия човек.

Осъзнаването на пълната зависимост на личното благосъстояние и благосъстоянието на обществото – това е зададената от Природата цел на развитие на всеки човек.

Милосърдие, истина, справедливост, мир

Това са четирите фактора за ускоряване на нашето развитие. Използвайки тях, Природата е довела човечеството до сегашното състояние. Само научавайки се да управляваме законите на развитието, ще се избавим от страданията и ще разберем, как да използваме правилно тези четири категории.

Трудността в реализацията на „истината“

Теоретично, няма нищо по-добро от категорията „истина“. Взаимозависимостта на обществото и индивида предполага, че всеки от нас по най-добър начин ще изпълнява задълженията си и ще получава в съответствие с това справедливо възнаграждение.

Но на практика да въведем такива отношения в обществото ние нямаме сили. Тъй като няма двама човека със сходни по своите  физически, умствени и морални качества и поради това те не могат да работят еднакво. Слабият или ленивият по природа човек ще загуби за час работа много повече усилия, отколкото другия за два часа. А „истината“ ги задължава да прилагат еднакви усилия.

На практика се получава, че силните, умните, енергичните и предприемчивите извличат изгода от усилията, прилагани от слабите и ленивите и по този начин ги експлоатират. Ние не можем да измерваме волевите усилия на отделния човек, а значи е невъзможно да управляваме обществото с помощта на категорията „истина“.

Още повече, всеки по природа усеща себе си единствения, заради когото всичко съществува. Това вътрешно убеждение нито можеш да промениш, нито да смекчиш. Но нима можеш да натрапваш на човек, равенство с другите хора, както това изисква „истината“, ако неговия природен стремеж е обратен – да се издигне над всички?

Използването на други категории за управление на обществото

Тъй като „истината“ е недостатъчна за устройването на обществото, са приети и други категории: „милосърдие“, „справедливост“ и „мир“.

Категорията „истина“ олицетворява равенството. Можем да я прилагаме само по пътя на изравняване на усилията, а това ние не можем да правим. В резултат силните, умните и енергичните преуспяват, увеличавайки количеството на слабите и експлоатираните. От друга страна, заради самото съществуване на обществото силните са  задължени да помагат на слабите. От тук произлизат „милосърдието“ и „справедливостта“.

И все пак природата на нещата е такава, че количеството на слабите и обезправените постепенно се увеличава. Започват стълкновения със силните и това създава заплаха за стабилността на обществото. Тогава възниква стремеж към съгласие – категорията „мир“.

Но силните и предприемчивите подтискат привържениците на милосърдието и състраданието и няма никаква надежда за установяване на мир.

Мир за определено общество и мир за целия свят

Днес мира и благополучието на отделния народ и целия свят са напълно зависими, подобно на детайлите на един механизъм. Затова установяването на щастлив ред по мирен път е възможно само едновременно във всички страни.

Ние сме напълно зависими един от друг, но още не осъзнаваме това. Такъв е редът на нещата, първоначално става явлението, а после неговото осмисляне. Именно то и ще подтикне човечеството към промени.

Милосърдието, истината, справедливостта и мира си противоречат един на друг

Принципа на категорията „истина“ е: „моето е мое“, „твоето е твое“. Това противоречи на категорията „милосърдие“, принципа на която е: „моето е твое, твоето е твое“. От гледна точка на „истината“, да се помага на по-малко успелия е неправилно, защото това наврежда на човека, приучвайки го да използва другите.

От друга страна категорията „мир“ противоречи на категорията „справедливост“ – та нали е несправедливо да се дава по-малко на ленивите и непрактичните, ако природата не ги е дарила с упорство и ум. Но ако ги „изравним“ със силните и инициативните, то последните ще въстанат и мир в обществото въпреки всичко няма да има.

Разрушение като следствие на единствеността

И така четирите категории – милосърдие, истина, справедливост и мир – присъстват във всеки от нас и водят борба една с друга, не позволявайки да използваме здравия смисъл, за да установим ред и съгласие. Причината за това е свойството – „единственост“.

Макар, че това свойство изхожда от Твореца – единствения Източник на всички творения, но сплавта от усещането на собствената единственост с тесния егоизъм предизвиква всички нещастия на света.

Всички ние прилагаме това свойство, но просто преследваме различни цели: да удовлетворим ежеминутните желания, да се сдобием с власт, почет и т.н. Нас ни обединява това, че всеки се стреми да използва всички останали, да построи своя успех върху руините на чуждото благополучие.

Единствеността като средство за развитие на индивида и обществото

Какви условия ще приеме човечеството за да настъпи мир в света? В какво е положителната сила на тези условия? Готово ли е човечеството за тяхното изпълнение?

За да разберем това, е нужно в началото да отговорим на друг въпрос: защо разкриващото се в нас свойство „единственост“ става основа за всички разрушителни фактори в света?

Работата е в това, че това свойство се проявява във форма, противоположна на Твореца. Свойството на Твореца – абсолютното отдаване, а в нас „единствеността“ се реализира егоистично – като получаване за себе си. Но постепенно ще стигнем до правилното използване на нашата единственост – отдаване на другите.

Условия на живота на последното поколение

А сега, нека да си представим начина на живот на това поколение, в което цялото човечество ще приема свойството „единственост“ само за отдаване на другите, а не като цел – получаване за себе си. Този начин на живот трябва да пренесем в съвременността, за да може сега да влезе в съзнанието на хората.

Необходимо е да доведем до човечеството този факт, че мира във всяка отделна страна и мира в цялата планета са взаимосвързани.

Недоволното меншинство е готово да доведе страната до война, за да смени правителството, а за военните и производителите на оръжие войната е надежда за развитие, средство за забогатяване. В резултат се събира мнозинство, стремящо се към войни.

Хората доволни от положението си, умните и предприемчиви са длъжни да осъзнаят опасността, произлизаща от разрушителите на обществото и необходимостта в правилно прилагане на свойството „единственост“ – заради спасението.

Страданията в сравнение с наслажденията при получаване за себе си

И така проблема се свежда до промяна на природата ни – от желание за получаване за себе си до желание за даване на другите. Струва ни се, че ако проблема лежи в човешката природа, той няма решение. Но ако се разровим, ще видим, че противоречието между получаване за себе си и отдаване на другите е само психологичен..

Нашето наслаждение ни се представя под различни форми, но същността му е еднаква: искаме да получаваме наслаждение. Просто това практически в живота го няма – страданията винаги надвишават всичко хубаво. Човек трябва да промени своето намерение от получаване на отдаване – само тогава той получава наслаждение в обем, който напълно съответства на положените усилия.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: