Грешката на Сенатора

Грешката на СенатораИнтернет – чудовището се роди и дълго шаваше със своите особени пипала – сайтовете. Представете си, в съда в град Омаха (окръг Дъглас) е постъпил иск против самия Бог. На тази отчаяна стъпка се е решил американския сенатор от щата Небраска – Ърни Чембърс. Той обвинил високопоставения ответник за наводненията и земетресенията, ураганите и ужасните торнада, за чумата и глада, сушата, войните и терористичните актове. И накрая, за непрекъснатите и ужасни страдания на човечеството.Повечето средства за масова информация (СМИ) дружно се шегуват с американската Темида и със сенатора-чудак. Все пак нека се опитаме да анализираме това необикновено събитие.

Нашето отношение към Бог като правило е еднозначно. В него или вярваме или не вярваме. Вярващите, в болшинството случаи се отнасят към Него като към живо същество с широки пълномощия. Затова с Него се опитват да встъпят в преговори и да се „договарят“. Разбира се, като на всеки преговор е нужно нещо да пожертваш, нещо да обещаеш, но в замяна можеш да получиш нещо. Например да измолиш прошка за неправедното си поведение.

Такъв подход прилича на взаимоотношенията на дете с родителите му. Палавият малчуган моли снизхождение от любящите го родители. Смущаващ е само един факт. Бог или Творецът, никога не отговаря на нашите молби. Това впрочем, освен всичко останало е било указано в иска на американския сенатор. „А може би Бог въобще не съществува“.

Именно в това вярват невярващите. Предмет на тяхната вяра е вече друг обект – неразумната природа с нейните закони. Този подход им се струва рационален и достоен. А главното е, че човек сам е господар на своята съдба. Нужно е да се открият само още два-три закона в тази неразумна природа и тогава както казва поета А. Макаревич „Светът ще се огъне под нас“. Но и този подход не носи на човечеството успокоение, тъй като опитът показва, че колкото повече закони ние откриваме, толкова по-лошо се чувстваме.

През цялата своя история човек се е опитвал да построи от тези два куба-подходи зданието на своята съдба, но всеки нов дом се е развалял по-бързо от предишния. Сякаш изход от сляпата улица няма. Но съвсем неотдавна се изяснило, че това не е така. Съществува трети подход. Независимо от неговата древност за него не се знае почти нищо. Той се нарича науката кабала. Единствената цел на тази древна наука е да изведе човечеството от това безизходно състояние, в което то се е оказало днес.

Единият от постулатите на кабала гласи, че Творец и природа – това по своята същност са едно и също. Дори численото значение (гематрията) на думите Творец и природа (на иврит – Елоким и а-тева) е еднакво. Още един постулат на кабала гласи, че същността на Твореца е абсолютното отдаване, алтруизма, и това е главен неизменен закон на природата. Човешката същност на свой ред е егоизмът и именно затова човек и Творец се намират в постоянен конфликт.

Сенатор Чембърс е прав – Творецът, а по правилно, законът за алтруизма е виновен за проблемите на човечеството. Но изхождайки от това, че имаме работа със законите на природата става ясно, че всички молби към Твореца да промени своето отношение към нас са безсмислени. То е все едно да молим гравитацията да отслаби своето притегляне. Кабала предлага друг подход: човек трябва да се сравнява с Твореца по свойства, т.е. да стане алтруист. Възможно ли е това? Кабала отговаря – да. Това просто ли е? Отговорът е – не, не е просто.

Принципно човек е съгласен, че решението на всички проблеми е в алтруизма. И преди и сега, независимо от горчивия опит, опитите да се наложи този принцип в общественото съзнание не престават. Но егоистичната природа на човек винаги е насочена към получаване и отхвърля от себе си неудобния принцип. Това се случва по една единствена причина – човечеството просто не знае какво прави.

В безплодните си опити да подобри света в който живее, обществените системи се явяват само плод на съзнанието на човек – всеки път когато преминава на ново поредно ниво, той остава след себе си само развалини. Ние се опитваме чрез цялата правда и неправда да се устроим в този свят, не разбирайки защо всъщност на нас ни става все по зле. А причината е само една – нашият егоизъм. Той не се крие в нашия характер или възпитание. Той – това сме ние и затова не бива да се опитваме да се борим с него или да го превъзпитаме.

Само Творецът, алтруистичната сила може да ни промени. Същността на кабала е именно в това – с помощта на тази сила да ни изведе от безсъзнателното и безпомощно състояние, т.е. от егоизма.

На наше разположение са останали две възможности: да се променим или да подаваме безсмислени искове към Твореца в американския съд.

Б. Михлин

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: