От векове хората търсят път към щастието. С това се занимават много учения и методики, както древни така и съвременни, но е видно, че човечеството както и преди страда. Всички методи, разработени в хода на историята не са допринесли желаните резултати и днес хората губят интерес към тях.

Именно сега и излиза на бял свят методика, която до този момент е била скрита. Тя е била скрита от широките обществени слоеве, а и у самите хора не е имало стремеж да се запознаят с нея по-отблизо, но днес тя попада в кръга на интересите на хората и заема централно място. Огромни групи от хора, представители на различни религии, раси и народи от цял свят се стремят към тайнствата на древната мъдрост – мъдростта на кабала.

Милиони хора подсъзнателно чувстват, че именно благодарение на тази методика на тях ще им се отдаде да получат отговор на много въпроси и ще достигнат щастлив живот. По тази причина те се стремят към нея. Казано честно, почти никой не разбира в какво се състои нейната същност, но вътре в човека укрепва увереността в това, че кабала е пътят към щастието. За да се разберат причините за сегашния интерес към кабала на нас ни е нужно да се върнем към историята на човечеството в древен Вавилон, в Месопотамия. Там ще можем да открием началото на процеса, който завършва в наши дни, който заставя хората да се стремят към кабала.

Кабала ни обяснява, че развитието на човечеството представлява по своята същност развитие на желанието за наслаждение. От поколение на поколение търсенето е нараствало, предвижвайки човек към търсене на средства за насищане.

Желанието, превишаващо насъщната необходимост за първи път се е проявило в човека преди 5767 години (считано от момента на писане на тази статия). Макар и многобройни поколения хора да живели до това време на Земята, точно тогава от рамките на желанията, обезпечаващи необходимото за физическото съществуване се е родил стремежът за постижение на природата като цяло. Неслучайно първия човек в който се е породил този стремеж е бил наречен Адам (אדם). Неговото име произхожда от думата „уподобявам се на Висшия” – „едаме ле Елийон” [29] (אדמה לעליון). Става дума за желанието да се издигнеш над собствените качества, за да ги уподобиш на природното алтруистично свойство. Това, което Адам е открил, постигайки общата природа, той е предал на своите потомства. Приписва му се авторството на книгата „Ангелът Разиел”.

Денят, когато Адам е открил, че съществува духовен мир, се нарича „денят на сътворението на света”. Именно тогава човечеството за първи път се е докоснало до духовната съставна на мирозданието и затова от този ден се счита летоброенето на еврейския календар.Съгласно предварително зададената програма, в течение на шест хиляди годишен срок цялото човечество ще се доближи към равновесие с природата, т.е. ще достигне „края на поправянето” на човешкия егоизъм и затова е казано „Шест хиляди години съществува света” [30]. През този период нашия егоизъм постепенно ще расте и ще позволи на човечеството да осъзнае необходимостта от неговото поправяне, а също ще осмисли и реализира необходимата за това методика.

След Адам са се сменили няколко поколения и на територията на Древния Вавилон, където основно е било съсредоточено човечеството се е развил силно егоизма и е обхванал цялото население в района на Месопотамия. Хората пожелали да властват над природата и над целия свят, като използват всичко, което ги обкръжава за свое благо. Този взрив на егоизма се описва иносказателно в Тора като издигане на Вавилонската кула „Нека построим град и кула до небето”.[31]. Но като не са успели да удовлетворят егоизма си и хората са претърпели неуспех, кулата ги е разединила. До този момент те са били един народ, а сега, когато в тях е “заговорило” себелюбието те престанали да се разбират помежду си. Алегорията повествува за това с примера за възникването на различните езици. Ненавистта е разединила хората и те се разсеяли по целия свят.

Но в един от жителите на Вавилон, на име Авраам, наред с егоизма се проявило също и желанието да постигне тайната на живота – аналогично на това, което е станало с Адам. До този момент Авраам е помагал на своя баща в изготвянето и продажбата на идоли, но почувствал, че те не удовлетворяват вече нарасналото в него желание той започнал да търси по-висши сили.

Този разказ илюстрира с помощта на метафори усещанията на Авраам. Отначало той прави идол от своето егоистично желание, като му се покланя и му се подчинява. След това чувства, че такъв живот е подобен на неживото ниво на съществуване и е лишено от развитие. Но за да се издигне на по-високо ниво е нужно „разбиване на идолите”, т.е. да се опита да излезе извън властта на собствения си егоизъм. След като е направил това той открива присъствие на всеобемаща сила в природата и я нарича „Бог” (אלהים), което съгласно гематрията е равно на природа (הטבע), както обяснява кабала. Авраам е разбрал, че силата на природата задължава хората към достигане на равновесие с природата, а дисбаланса напротив – става източник на всичките им страдания.

В процеса на своите изследвания Авраам е открил, че човешкия егоизъм се състои от 613 желания, всяко от което съответства на общия закон на природата, закона на алтруизма. С други думи, във всички свои желания човек е длъжен да реализира принципа „Възлюби ближния както себе си”, което означава да се служи на другите. Поправянето на всяко от желанията, т.е. преход от неговото егоистично използване към алтруистично в кабала се нарича „изпълнение на заповедите”. Става дума за смяна на намерението с който човек приема своето желание, а не за материални действия.

Авраам е открил „науката кабала” – методика за постигане на равновесие с природата по пътя на издигане над човешкия егоизъм. Освен това той е написал книга „Книга на Творението” (Сефер Ецира) [32] и е започнал да обучава на нова наука своите съграждани, древните вавилоняни. „Авраам ги канил в своя дом, гощавал ги , поил ги и ги е доближавал към равновесието”. Но повечето от неговите съграждани въобще не са се стремили да поправят егоизма си.

Най-общо, благодарение на усилията на Авраам и неговата жена Сара според степента на разпространение на методиката на поправяне, около тях се събрали хора, които формирали първата в света група кабалисти. По късно тази група е била наречена „Израел” [33].

От този момент човечеството е тръгнало по два пътя на развитие, от едната страна са останали формираната група кабалисти, а от другата тези, които не са пожелали да се присъединят към тях. През цялата човешка история егоизмът както в едните, така и в другите постепенно е нараствал, но събитията в тези две направления се развивали различно: кабалистичната група се е стремила да съхрани равновесието с природата на фона на разпространяващия се егоизъм, а всички останали са търсили нови начини за неговото задоволяване.

От поколение на поколение човечеството добивало все повече. На хората от всяка епоха им се струвало, че още малко и ще постигнат удовлетворение, но в крайна сметка са били завладявани от още по-силна неутолима потребност. Накрая в наши дни егоизма достигнал най-висша степен на своето развитие. Широките маси население с всеки изминат ден явно усещат, че хилядолетията егоистичен път на развитие са го направили безпомощен и това ги потапя в състояние на глобален кризис. Осъзнаването на случващото се води човек към тази точка, в която то се оказало по времето на Древния Вавилон, но сега хората, които са се разсеяли по цялата земя и са достигнали милиарди, вече са готови да се вслушат в обясненията давани от кабалистите. Човечеството е съзряло за усвояване на методиката на Авраам – наука обучаваща всеки човек на това, как е правилно да използваме своя егоизъм, за да достигнем равновесие с природата, усещайки себе си, подобно на нея, вечен и съвършен.

Кабалистите са били задължени да крият методиката до момента, докато егоизма не достигне заключителни етапи на развитие, докато човечеството не достигне отчаяние от безплодните опити да удовлетвори своя апетит, докато в хората не възникне насъщна потребност от способите за поправяне, докато не почувства, че именно в кабала е заложено лекарство срещу всички недъзи. Сега, когато са достигнати такива условия, кабалистите, които както и по-рано са съхранили своите знания, могат да ги разкрият пред всички хора. С това се затваря историческия кръг, цялото човечество, като единно цяло е длъжно да премине накрая към равновесие с природата.

Избавянето на света от беди, казва Баал Сулам зависи само от повсеместното разпространение на кабалистичната методика: „Нашето поколение стои на прага на избавлението, което ще настъпи, ако ние узнаем как да разпространяваме тайната наука сред масите”. Той подчертава, че науката кабала трябва да бъде доведена до знанието на всички хора и го илюстрира като тръбящ рог: „Разпространението на тази мъдрост сред масите се нарича „Шофар” („рог”) – по примера на козия рог, чийто звук се разнася на голямо разстояние. По същия начин и отзвука на тази мъдрост ще се разнесе по целия свят” [34].

Filed under: Наука, Общи | Add Comment →