Духовната война

Духовната ВойнаОткъс от книгата на М. Лайтман «Постигане на висшите светове»

Човек постоянно се намира в състояние на война, за да изпълни на изискванията на своите желания. Но има война от противоположен вид, в която човекът воюва срещу себе си, за да отдаде цялата територия на своето сърце на Твореца и да запълни сърцето си с естествения враг – алтруизма, за да заеме Творецът цялото пространство не само по Своя воля, но и по желание на човека, да царства над нас по наша молба, да ни ръководи явно.

В такава война човекът, преди всичко, е длъжен да престане да се отъждествява със своето тяло, а да се отнася към своето тяло, разум, мисли, чувства, като към идващи отвън, изпращани от Твореца, за да почувства нужда от помощта на Твореца, да помоли Твореца да ги победи, за да укрепи Творецът мисълта за Своята единственост, че именно Той изпраща тези мисли, за да му даде Творецът вяра – усещане за Своето присъствие и управление, за противопоставяне на мислите, че сякаш всичко зависи от самия човек, че има в света и друга воля и сила, освен Твореца.

Например, въпреки че човекът прекрасно знае, че Творецът е сътворил всичко и управлява всичко (дясната линия), но едновременно с това той не може да пропъди мисълта, че някой си «N» му е направил или може да му направи нещо (лявата линия). И независимо, че, от една страна, той е уверен, че всички тези въздействия изхождат от един източник, Твореца (дясната линия), не е в състояние да потисне в себе си мисълта, че освен Твореца, още някой влияе върху него или че не само от Твореца зависи изходът от дадено нещо (лявата линия).

Такива вътрешни стълкновения между противоположни усещания стават по всички възможни поводи, в зависимост от обществените връзки на човека до тогава, докато човек не стигне до разбирането, че Творецът му помага да придобие средната линия.
Войната се води за усещането на единствеността на Твореца, а пречещите мисли се изпращат специално за борба със самите тях, за победа с помощта на Твореца и за завоюване на по-голямо усещане на Неговото управление, тоест, за увеличение на вярата. Ако естествената война на човека се води за напълване на своя егоизъм, за по-големи придобивки, както и всички войни в нашия свят, то противоестествената война, войната против своето естество, поставя целта да се отдаде властта над съзнанието на «противника», на Твореца, да се отдаде цялата своя територия в ума и в сърцето на въздействието на Твореца, на запълването с Твореца, за да завоюва Творецът целия свят – и личния малък свят на човека, и целия голям свят – придавайки на всички Своите свойства.

Състоянието, при което желанията, свойствата на Твореца заемат всички мисли и желания на човека, се нарича алтруистично, състояние на «отдаване», или състояние на отдаване на Твореца на животинската душа, или завръщане… Това става под въздействие на светлината, получавана от Твореца и даваща сили да се противостои на пречещите мисли на тялото.

Такова състояние може да бъде и непостоянно: човек може да преодолее някои мислени препятствия, но от нова атака на мислите, опровергаващи единствеността на Твореца, отново да попадне под тяхното влияние, отново да се бори с тях, отново да почувства необходимост от помощта на Твореца, отново да получи светлина, да победи и тази мисъл, да отдаде и нея под властта на Твореца.
Състоянието, при което човек получава наслаждение заради Твореца, тоест не само се предава на своя «противник», на Твореца, но и преминава на негова страна, се нарича получаване заради Твореца. Естественият избор на постъпки и мисли на човека е такъв, че подсъзнателно или съзнателно той избира онзи път, по който може да получи по-големи наслаждения, тоест, пренебрегва малките наслаждения, предпочитайки пред тях големите. В тези постъпки няма никаква свобода на волята, нито право на избор.

* * *

Ако човек се прониква от чувството, че неговата война против егоизма е война против тъмните сили, против свойствата, противоположни на Твореца, то по този начин той отделя тези сили от себе си, не се отъждествява с тях, мислено се отдръпва от тях като че ли излиза извън желанията на своето тяло. Продължавайки да ги чувства, той започва да презира, както презират врага и по този начин той може да победи егоизма, наслаждавайки се на неговите страдания. Подобен начин се нарича война на отмъщението за Твореца. Постепенно човек ще може да привикне да усеща нужните цели, мисли, намерения, независимо от желанията, егоистичните изисквания на неговото тяло.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: