Човекът, който e видял всичко

Хилел (I век до н.е.)

Постигнал закономерностите на цялото мироздание, той е знаел, че на нас ни е по-лесно да обичаме себе си, но ни е учил да обичаме ближния. Хилел е бил кабалист, който е възродил светлината на любовта и ни е показал пътя към нея.

„Не прави на другия, това, което е ненавистно на тебе“

(Думи на Хилел от трактата „Шабат“, 31:1)

На разсъмване, в самия разгар на занятията на ерусалимските кабалисти, първите лъчи на зимното слънце проникваха към тях през малкото прозорче на покрива на зданието. Но в тази събота с настъпването на утрото мракът не се разсея. Тогава Шмая, главата на Синедриона, се обърнал към върховния съд: „Авталион, брате мой, всеки ден помещението се напълва със светлина, а днес тук е тъмно…“ (трактат Йом, 35:2)

Поглеждайки в прозорчето на тавана те видяха нечий неподвижен силует и се забързаха към покрива. Там лежеше един съвсем вкоченил се човек, покрит с одеяло от падналия през ноща сняг. Веднага го внесоха в къщата и го обградиха с грижи. Поизсъхнал и съгрял се, той дойде на себе си и започна да разказва историята си.

– Казвам се Хилел. Обикновено заработвам по половин динар на ден. Половината от заработката отива за издържането на семейството, а втората половина аз отдавам за вход на занятия. Вчера не успях да си намеря работа и затова не успях да заплатя за вход. Сърце не ми даде да се прибера така в къщи и тогава аз се качих на покрива за да ви послушам.

Така се описва началото на духовия път на Хилел, един от най-великите кабалисти на всички поколения, наричан „старейшина“.

ПОВТОРЕНИЕ НА ГРЕХА НА ВАВИЛОНСКАТА КУЛА

Там, където няма човек, постарай се да бъдеш човек“

(думи на Хилел от трактата Авот, 2:6)

Това е било по време на втория Храм, по времето на управлението на цар Ирод. Кабалистичната група, основан от Авраам според законите на любовта и станала впоследствие народ на Израел, вече в продължение на няколко стотин години преживява духовно падение. Любовта към ближния, опората на народа, се стаила в очите. Хората се устремили към егоистична гонитба на богатсво, слава и власт, званието Велик Пътвосвещеник се е превърнало в политическ длъжност и безпричинна ненавист е разрушила наследеното от миналото.

Хилел бил родом от Вавилон. Той е дошъл в земята на Израел, за да се учи, и в продължение на много години, изпълнен с мъдрост и опит е станал глава на Синедриона. Пред очите му се повтаряло това, което вече се е случило в епохата на Вавилонската кула: егоизмът отново завъртял главите на хората и ги е отчуждил.

Не бивало да се гледа на това безучастно и Хилел започнал да действа, подобно на баща, който с любов и търпение обяснава на дете, че не бива да пипа огъня. „като не говориш неразбрано, най-накрая ще те разберат“ (думи на Хилел от трактата Авот, 2:4).

НА СРЕЩА СЪС СЪВЪРШЕНСТВОТО

„Старейшина е само този, който е придобил мъдрост“

(Трактат Кидушин, 32:2)

Хилел са го наричали „Старейшина“ за неговата духовна мъдрост, а не за преживелите от него 120 години. Считат го за учител на всички мъдреци. Халаха – свода на заоните на еврейското право – е написано с неговите думи.

Термина „Халаха“ призлиза от думата „алиха“, на иврит – вървеж. И съгласно кабала се подразбира движение на човека към Твореца.

На този път той поправя 613 егоистични желания на своята душа с помоща на 613 духовни сили или „светлини“. Тези вътрешни поправяния кабала нарича „613 заповеди“.

Изучавайки Халаха, човек може да премине към съвършено състояние, в което всички негови желания, подобно волята на Твореца, са на основата на любовта и всеобщото благо. Потапяйки се в съвършество човек усеща това безкрайно изоблие, с което Творецът дарява Своите творения. Ето, до какви степени е достинал Хилел в своето духовно развитие.

Халаха е комплекс от закони, който се нарича „система от светлината хохма“. „Хохма“ на иврит значи мъдрост. Разкривайки системата на мирозданието, човек „придобива мъдрост“ и след това в кабала се нарича „старейшина“, „мъдрец“.

Сега, когато се позапознахме с источника на мъдростта на Хилел, можем да разберем неговия стил на изказ – известен с високата си стойност и лаконичност.

СВЕТЛИНАТА, ВЪЗВРЪЩАЩА КЪМ ИЗТОЧНИКА

Веднъж един чуждоземец попитал Хилел: „Научи ме на цялата Тора, докато стоя на един крак“. Хилел не забавил отговора си: „Не прави на другия това, което е неневистно на тебе. В това се заключава цялата Тора. Останалото са само тълкования. Иди и се учи“ (Трактат Шабат, 31:1).

Хилел, като човек, напълно познал тайните на мирозданието е знаел, че ненавистта води към разединение, а любовта към обединение. Засега над нас все още оказва натиск взаимната ненавист, ние сме разделени по същия начин и с Твореца,  източника на всички наслаждения. На Хилел му е било ясно, че ние по природа сме егоисти и затова не е по силите ни да обичаме ближния. Едновременно с това той е знаел, че съществува особена сила, която променя човешкото естество и ни позволява да преминем от ненавист към любов. Това е всъщност „светлината, възвръщаща към Източника“, която е заложена в кабалистичните книги.

Развивайки пробудилото се в него духовно желание, Хилел започнал да изследва самия себе си и обкръжаващия свят. Тогава той е открил, че светлината рисува пред човека картината на духвните сили, действащи в природата на мирозданието. От височината на атруистичното възприятие човек вижда, как тези сили на любов пронизват всички елементи на творението със свързващи нишки. Кабалиста чувства себе си като интегрална част от съвършенството, хармонията, която ще обхване цялата природа с непреходна любов. Той повече не желае да прави на другите това, което на него му е ненавистно и започва действително да ги обича.

На това Хилел е искал да ни научи и затова е казано „Когато в Израел забравили за Тора, се е надигнала помощ от Вавилон (събитията свързани с Пурим) и я е утвърдила. Когато отново е била забравена, надигнал се Хилел – Вавилонски и наново я утвърдил (трактат Сукка, 20:1).

Ако не аз за себе си – тогава за мен? И когато аз за себе си – какво съм аз?“

Думи на Хилел из трактата Авот, 1:14

По времето на Хилел мъдреците са знаели, че целта на занятията се състои само в едно: да повдигнат човека над неговото егоистично естество и да формират в него нова природа – природата на любов и отдаване, по подобие на природата на Твореца.

Те са описали това така: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка“  (трактат Кидушин, 30:2). С други думи, заложеното в човека зло начало, или его, може да се анулира само с помощта на светлината, която ни води към любов. Духовното крушение на следващите поколения и настъпилото след това изгнание са скрили това от нас за две хиляди години.

Единственото средство, което ще ни позволи да възродим „светлината на любовта е кабала. И затова „кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала“ и еднозначно са констатирали този факт, че нашето освобождение зависи от повсеместното разпространение на нейното знание (см. Баал аСулам. „Предисловие към ТЕС“).

Науката кабала не чете декларации – тя обяснява, как е устроена системата, свързваща нашите души с нишките на любовта. Кабала пробужда в човека желание да се усетим вътре в тази система, желание дотокова силно, че то накрая се сбъдва. Човек се подема на духовна степен, в ново състояние, което се нарича „бъдещ свят“. При това е нужно да се направи това „тук и сега“, през живота в нашия сят.

Нас ни очаква „признание“ в съвършена, вечна любов, заради която ние сме били създадени. Ето за какво е говорил Хилел: „Ако не аз за себе си – кой тогава за мен? И когато аз за себе си – какво съм аз? И ако не сега, то кога?“

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: