В борбата за съществуване побеждава по-силния – така се е смятало от момента на появата на теорията на Чарлз Дарвин.

Но днес учените виждат още един не по-малко мощен двигател на еволюцията. Това е симбиозата или взаимноизгодното сътрудничество на организмите.

Оказва се, че симбиозата е поела всички основни етапи на качественото усложняване на растителната и животинска организация. За ролята на симбиозата в първите етапи на развитие на органичния живот на Земята разказва докторът на биологичните науки Александър Марков. 

Днес най-известните еволюционисти и микробиолози не могат да си представят началните стъпки в еволюцията на живота по друг начин, освен като последователна кооперация и симбиоза на различни химични и геохимични цикли между себе си. Дарвин в своята знаменита книга е направил акцент на метафората „борба за съществуване“.

Къде е грешката в подобни разсъждения? В който и да е колектив, дори в най-суровия, дори в армията или в затвора, е невъзможна борбата на всеки против всеки.

Обезателно възникват алианси и съюзи, неизбежно се стига до коопериране. Наблюдавайки  развитието на живота на земята, ние виждаме, че кооперирането обхваща всичко отгоре до долу.

За да си набавят препитание, за да се защитят от хищниците и да се погрижат за потомството, организмите търсят компромис между тези свои нужди и неизбежната ограниченост на способностите си. И съответно, кой е най-простият път за преодоляване на тези ограничения? Това е кооперация на специалисти от различен профил.

Публикувано в: Наука | Add Comment →