В борбата за съществуване побеждава по-силният – така се е смятало от момента на появата на теорията на Чарлз Дарвин.

Но днес учените виждат още един, не по-малко мощен двигател на еволюцията. Това е симбиозата или взаимноизгодното сътрудничество на организмите.

Оказва се, че симбиозата е поела всички основни етапи на качественото усложняване на растителната и животинска организация. За ролята на симбиозата в първите етапи на развитие на органичния живот на Земята разказва докторът на биологичните науки Александър Марков.

Днес най-известните еволюционисти и микробиолози не могат да си представят началните стъпки в еволюцията на живота по друг начин, освен като последователна кооперация и симбиоза на различни химични и геохимични цикли помежду си. Дарвин в своята знаменита книга е направил акцент на метафората „борба за съществуване”.

Къде е грешката в подобни разсъждения? В който и да е колектив, дори в най-суровия, дори в армията или в затвора, е невъзможна борбата на всеки против всеки.

Обезателно възникват алианси и съюзи, неизбежно се стига до коопериране. Наблюдавайки  развитието на живота на земята, виждаме, че кооперирането обхваща всичко отгоре до долу.

За да си набавят препитание, за да се защитят от хищниците и да се погрижат за потомството, организмите търсят компромис между тези свои нужди и неизбежната ограниченост на способностите си. И съответно, кой е най-простият път за преодоляване на тези ограничения? Това е кооперация на специалисти от различен профил.

Filed under: Наука | Add Comment →