Всичко, случващо се с нас, е само отражение на висшите закони, основани на принципа на получаването и отдаването. Всяка наша емоция, всяко действие, са продиктувани от едно: възможността и необходимостта от удовлетворение на желанията ни. Затова ние обичаме това, което ни доставя наслаждение. А ако нещо ни носи страдание, то ние ненавиждаме източника на тези страдания. Ние се приближаваме към онези, които обичаме, искаме да осъществим с тях връзка и да бъдем заедно. Но щом открием, че, може би това не е толкова добре за нас, започваме да охладняваме към тях и да се отдръпваме.  

Сметката е много проста: или плюс или минус. Величината на «плюса» – това е стремежът ни към обекта на наслаждение, величината на «минуса» определя желанието да се отдръпнем от него. Това е всичко.

Любовта е същото егоистично чувство, както е и стремежът към насищане, към безопасност, богатство, власт, знания. Романтичната фраза: «аз те обичам» – по своята природа е абсолютно аналогична на твърде прозаичния израз: «аз обичам риба». Има още и любов към Висшата Сила, към Твореца. Това е висшата форма на любов – алтруистичната. Тя включва в себе си любовта към цялото човечество.

Състоянието, което ние считаме за «любов», зависи от развитието на желанието, а то, на свой ред, от «скриването и разкриването». Казано е: «Можеш да разкриеш само една част, но даже при това, ти си длъжен да прикриеш две части». Само в такъв случай ти гарантираш запазването на желанието и, съответно, на наслаждението в бъдещето.

Върху това е построен целият флирт – на играта на възможността да удовлетвориш желанието. Именно тази игра го усилва. А възможността за лесното постигане, напротив – тя го понижава. В това е заложен много дълбок смисъл. «Скриването» изхожда от скриването на Твореца – това е Негово свойство, това е много важна категория за развитието на духовната съставяща на човека. Редуващото се едно след друго усилване и отслабване на влиянието на Висшите сили върху нас,  именно то поражда истинското желание. Ние пробваме нещо – харесва ни, а след това, това нещо изчезва и ние започваме да го търсим, стремим се да си възвърнем изгубеното усещане.  

Още един стимул за съхранение на желанието – това е страхът да загубим любимия. В нашия свят, това е егоистичният страх да останем без нещо ценно за себе си; във Висшия свят – това е страхът да се лишиш от възможността да отдаваш, да обичаш.

Но във всеки случай, механиката на любовта – това е умението да съхраняваш желанието.

В нашия материален свят желанието и неговото напълване съответстват на мъжкото и женското начала. Мъжът въплъщава в себе си напълването (влияещата, даващата част, «светлината»), а жената – желанието (съсъдът, «кли»). Затова ние се намираме във взаимно търсене. Според степента на усъвършенстване и връщането в своя корен, мъжката и женската част на човечеството ще могат правилно да се допълнят една друга и да постигнат щастие.

Великият кабалист Баал Сулам ни обяснява, че в цялото мироздание действа всеобщият закон за подобието на свойствата. Съгласно него, ние, като взаимодействащи си обекти, усещаме, възприемаме и разбираме само онова, което се явява общо между нас. Ако между нас няма никакво общо свойство, ако няма макар някаква прилика в съзнанието, ние не сме способни да усетим и разберем един друг.  

По такъв начин, ако мъжът и жената се подкрепят един друг в стремежа към постигане и усещане на вечното съществуване, между тях възниква взаимна дълбока връзка, която им помага да излязат извън рамките на егоистичните си сметки и те откриват за себе си светът на безкрайните, безкористни чувства, напълнени с вечната светлина. Само в съединяването на противоположностите, когато те заради това премахват своя егоизъм, се създава семейството, способно да породи нов живот…

Отсъствието на любов се явява един от най-силните мотиви, тласкащи ни към промяна на нашата егоистична природа. Всъщност, именно търсенето на любов подсъзнателно тласка цялото човечество напред, защото, в крайна сметка, нашата обща цел е определена като вечна любов. И всички степени, по които се издигаме, усъвършенстваме себе си и се приближаваме към духовния идеал, се явяват степени на претворението на любовта.

Това не е толкова просто, както ни се струва. Благодарение на това ние виждаме, че любовта не присъства в нашия свят, на нашето ниво, че за постигане на любовта ние трябва да се издигнем от нашия свят в света на безкористното духовно отдаване. Човекът, обичащ алтруистично, чувства напълване с Безкрайността. Това напълване придобива този, който обича, а не онзи, когото обичат. Затова, всъщност, трябва да се стремим да обичаме, а не да бъдем обичани. И колкото по-бързо започнем да се издигаме над своя егоизъм, толкова по-бързо ще усетим безкрайността на течението на живота и любовта. Та нали Висшата светлина – това е светлината на любовта.

Filed under: Любов, Мъжът и жената | Add Comment →