Възможно ли е нашите пет сетива да ни дават пълна картина на света, който ни заобикаля? Науката вече доказа, че петте сетива не ни дават пълната картина.  Ясно е, че има много детайли които ние не възприемаме. Какво всъщност ние възприемаме?

Първо, нека си спомним как нашите пет сетива работят. Да вземем за пример способността ни да чуваме. На нас ни се струва, че звуковите вълни влизат в ухото и по някакъв начин намират пътя до мозъка. Всъщност нищо не е по-далече от тази представа от действителността.

Когато звуковата вълна срещне нашите уши, тя рязко спира когато удари  тъпанчето. Този контакт създава вибрации, които се трансформират в електронни сигнали, които биват отвеждани след това до мозъка. Последователно мозъка интерпретира тези сигнали като звукове, карайки ни да мислим, че ние чуваме нещо извън нас.

Зрението ни работи приблизително на същия принцип. Светлината никога всъщност не влиза в мозъка, а се спира от ретината, която е подобна на екран в очната ябълка. Ретината трансформира сигналите в електрически импулси и ги изпраща до мозъка през оптичния нерв. Мозъкът след това създава картина, и ние отново приемаме, че виждаме нещо, което е извън нас.

Ако се вгледаме по-внимателно в процеса, ще установим една истинска главоблъсканица: картината, която мозъка рисува е основан изцяло на нашата интерпретация на външните стимули, а не на това което действително става отвън. И така, как ние знаем дали нашата интерпретация съвпада с онова, което е наистина отвън?

Без значение какво ние чувстваме посредством нашите пет сетива, реалността, която ние вярваме че е светът извън нас е всъщност интерпретация на мозъка, основана на данни, които той е събрал.

Всичко което ние можем да кажем със сигурност, е че когато наблюдаваме нещо, което наричаме „дърво”, то е всъщност нещо, което интерпретираме по този начин. Същото се отнася до къщите, млечения шейк и дори хората. Нашата вътрешна реалност съществува само вътре в нас, подобно на наш собствен филм, който се прожектира в нашия мозък.

Гледната точка на Кабала

За Кабалиста не е тайна, че реалността съществува вътре в нас. Нещо повече, независимо от безкрайното разнообразие на минерали, растения, животни и хора, които ние виждаме около нас, Кабалистите казват, че  е било създаденос амо едно единствено творение. Единствената разлика между нас и Кабалистите се състои в това как ние възприемаме това единствено творение.

Докато кабалиста вижда една, колективна душа, създадена от много взаимосвързани парченца, ние виждаме себе си и светът около нас, съставен от отделни същества. Единственото което липсва в нашите възприятия е това, което всъщност свързва тези парченца, лепилото което съединява парченцата в едно цяло.

Нека опитаме за момент да бъдем Кабалисти: ако чувствате, че вие и всичко което ви заобикаля сте едно цяло, тогава съществува само едно творение. От тази гледна точка, другите не са вече отделени от вас, те са част от вас.

Това единично същество, единна душа, която Кабалистите описват, съществува на едно дълбоко и фундаментално ниво на реалността, което не се усеща от повърхността на нашето съзнание.

Мъдростта на Кабала държи ключа за нас да възстановим нашата изгубена сетивност за единната, вечна душа. След като шеднъж си възвърнем целостта на осъзнаване, ние не само ще живеем в един мирен свят, но също ще познаваме тази единствената сила, която ни е създала и която ни свързва сега.

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →