Този поразителен документ е създаден от великия кабалист Баал Сулам с изключителна коректност, прямост, болка, написан е на един дъх, като молитва, като рампа, издигаща сърцето. Вече достигнал върха на духовната пирамида, Баал Сулам влага дълбок смисъл в тайнствения документ. Било е момент, когато светът се е намирал на прага на ужасни събития и бъдещи катастрофи, готови да потресат цялото човечество.

Едно е ясно – в този текст, Баал Сулам поема върху себе си отговорността за световната мъка. Той би желал да бъде чут от хората и да обясни какво ги очаква. Затова, той моли Твореца да го свали от онази най-висока степен, която изобщо е дадено на човек да достигне, и по този начин да му даде възможност да обясни на понятен за хората език за предстоящото. Историята е свидетел на предсказания, написани от велики пророци от миналото, но за първи път, обърнете внимание, звучат подобни слова:

Беше това по време на война, дни на сечи ужасни, молех се и плачех с плач велик по цели нощи. И дойде зората, ето, човеците по целия свят, сякаш са събрани в едно пред моя вътрешен взор. А един човек лети над тях и размахва меч над главите им, и сече ги, и главите политат, а телата пропадат в огромна долина, и се превръщат в море от кости.

И ето, обръща се глас към мене: “Аз съм – Творецът всемогъщ, който управлява света с милосърдие велико.  Протегни си ръката и вземи този меч, че Аз давам ти сега сила и мощ.” И всели се у мене духът на Твореца. Взех аз меча и в миг изчезна онзи човек, къде ли не гледах – но него го нямаше, а мечът остана при мен. И Творецът ми рече: “От онова место, където си роден, върви към обетованата земя, земята на светите праотци. И ще направя там от тебе – велик мъдрец, и ще се присъединят към тебе всички велики на онази земя, че от всичките поколения Аз тебе избрах да си праведник и мъдрец, за да излекуваш бедствията човешки с истинското избавление. А този меч вземи в ръката си и пази го с цялата си душа и с всички свои сили, сякаш той е свидетел между тебе и Мен, че всичките благи дела от тебе ще се случат, понеже – нямаше досега – до Мене толкова предан като тебе, че да му връча този меч. И затова – сториха разрушителите онова, що сториха. Но от сега, щом видят Моя меч в ръката ти, всеки разрушител ще погине и изчезне в миг от лицето на Земята.”

И скрих аз лицето си, защото страх ме беше да погледна към Онзи, който ми говореше тези думи. А мечът, който ми се стори едно просто желязо, в ръцете ми блесна със сияйните букви на святото име: Творецът всемогъщ, с блясък и сияние изпълва света, със спокойствие, с тишина и увереност – целия свят. И промълви гласът на сърцето ми: “Предай на всички поколения на света – чистотата на този меч и тогава ще узнаят те, че има я на Земята красотата на Твореца”. И аз вдигнах очи, и ето, Творецът, стоеше пред мен и говореше: “Аз съм Творецът, Богът на дедите твои, вдигни очи и съзри съществуващото, създадено от Мен от Нищото, високите и ниските в едно, както преди да се проявят, така и в развитието им – в продължение на времето, докато не пристигнат към края на своя труд, както трябва, за да възхвалят деянието на ръцете Мои”.

И съзрях изобилието и наслаждението, което напоява всичко живо на земята, и се възрадвах на прекрасното творение, и поднесох благодарността си към Твореца. И се обърнах към него: “С трепет пред тебе ще се трудим и Името Твое ще възхваляваме вечно, че не ще излезе от Теб зло и добро, а само безкрайна наслада, приготвена за нас от началото до края. Щастливи да са, пътуващите по световете Твои, които Ти приготвил си за удоволствие и пълно щастие. Няма несъвършенства и недостатък в деянията Твои из всичките висши и низши светове”. И се изпълних аз с мъдростта прекрасна, а над всичко стои – мъдростта на Неговото лично провидение. Така придвижвах се, ден след ден, умножавайки мъдростта, още дълго време. И реших тогава да възнеса молитва към Твореца: “Ето че се изпълних с мъдрост, повече от всички живи преди мен, и няма по света нищо, което да бъде по-високо от моето разбиране, но речите на пророците и мъдреците никак не разбирам. Не разбрах Имената на светите в цялото им множество”.

И се замислих: “Ето че Творецът обеща на мен мъдростта и знанията, че да служа за пример на мъдреците и всички създания, но така и речите им не разбирам”. И преди да продумам, Творецът ми отвърна: “Погледни – мъдростта и постижението – твои – са несравнимо по-високо от постиженията на мъдреците, които бяха досега на земята. И какво, за всичко що ме моли, не ти ли го дадох Аз? Защо да въвеждаш в тъга душата си като разбереш пророчествата? От това не ще останеш доволен, защото решенията, които идват от тях – са незначителни в сравнение с това, що ти постигна. Можеш да пожелаеш да те спусна обратно от нивото твое – и тогава, ще можеш да разбереш казаното?”

И замълчах, и се възрадвах с радост най-велика, и нищо не отвърнах. А после попитах Твореца: “До сега не чух нищо за съществуванието на тялото ми след смъртта. Всичко най-добро получих от духовното – и за него – всичко е предназначено. Но щом е така, какво ще стане, ако, поради болест или порочност телесна, се обърка умът ми и съгреша аз пред Теб? Ще ме отхвърлиш ли от Лицето Свое? Ще ме лишиш ли от цялото благо или ще ме накажеш?” И ми се врече Творецът (та ти вече достигна крайната си цел и всичките ти прегрешения Аз простих) С Името Мое Велико и Страшно и с Трона Свой Вечен, ми рече, че не ще отслабне милостта Негова към мен навеки. Съгреша ли аз или не, милостта и светостта Негова – не ще ме оставят никога.

И щом чух това се възрадвах силно. И през всичкото време, аз безкрайно внимавах за всички задачи и завери, които получих от Твореца, но не намерих в тях достатъчна яснота и език, на който бих могъл да говоря с човеците, че да ги обърна към Твореца, който аз познах. И не можех спокойно да ходя сред хората, като гледах, че пусти са те съвършено, като чувах как злословят те за Твореца и творението Негово. Не можех, аз, който съм изпълнен с изобилието и възнасящ Неговата слава, просто да вървя и да се радвам, сякаш че се надсмивам на тези нещастници. Трогна ме всичко това до дълбините на сърцето ми.

И тогава реших в сърцето си: “Да става каквото ще – дори да се спусна аз от нивото мое, длъжен съм да възнеса към Твореца страстна молитва, че да ми даде Той да достигна онези знания за пророческите речи, за мъдростта и езика – за да смогна аз – да помогна на нещастните човеци и да ги  въздигна на стъпалото на мъдростта и наслаждението, подобно на мен”. И въпреки че знаех, не бива да помрачавам душата си, но не се сдържах и се обърнах към Твореца с гореща молитва…

И беше сутрин: повдигнах очи и видях Вседаващия в небесата. Смееше се Той над мен и над речите мои, и ми каза: “Какво виждаш?” Отвъртах аз: “Виждам как се борят два човека. Единият мъдър и съвършен, и пълен със сили, а вторият малък и глупав, като младенец новороден. Но вторият неразбиращ, малък и слаб – пребори силния и съвършен”. И рече Творецът: “Този младенец велик ще стане”. И разтвори младенецът своите уста и ми говори, но непонятна беше речта му. И все пак, усещах в речта съкровищата на цялата мъдрост и пророчествата на истинните пророци – тогава разбрах, че е отговорил Създателят на моята молитва и ме е направил равен на пророците и постигналите Твореца.

И Творецът ми рече: “Стани и погледни в посока към изтока-древен”. Погледнах и видях как с едно мигване на окото – израсна младенецът и се изравни по ръст с големия, но не му достигаше разбиране и ум, както и преди. И изумих се аз силно.Творецът се обърна отново към мен: “Легни на десния си хълбок”. И аз легнах на земята, и каза ми Той: “Какво виждаш?” Отвърнах: “Виждам народите на света във великото свое множество – възвеличават се и изчезват”. И ми рече Творецът: “Ако успееш да придадеш форма на всеки от тези народи и да вдъхнеш живота в тях, ще те доведа в страната, която Аз съм се врекъл пред прадедите твои – да ти дам, и всичко що е предначертано от Мен – чрез тебе ще се осъществи!”

Filed under: Баал Сулам | Add Comment →