Откъс от книгата на М. Лайтман “Постигане не висшите светове”

Душата на човека се състои от две противоположни части – божествена част, която проявява своите желания да чувства Твореца (в някои от нас) – и тогава човек започва да търси нещо духовно, за да напълни себе си, а от всичко, с което другите се наслаждават, напълват себе си, той вече не е в състояние да се удовлетвори. Втората част от душата – това е усещаната в пълна степен наша специално създадена егоистична природа – желанието да завладеем всичко, всичко да узнаем, да направим, да видим резултата от своите действия, тоест, във всичко да видим част от своя  «Аз».

Тази егоистична част от нашата душа е и творението, единственото, което е създадено, тъй като алтруистичната част от душата -това е част от самия Творец. Вземайки в себе си своето желание и придавайки му допълнителен егоизъм, Той по този начин е отделил от Себе си тази част и тя започнала да се нарича душа, съществуващо отделно от Него творение. И се нарича творение, именно защото в нея има част от новото – нейният егоизъм, създадено свойство, по-рано не съществуващо, защото нали в самия Творец такова желание няма. Преди слизането надолу по духовните степени, нашата душа се явява част от Твореца, Негова малка точка. Тази точка се нарича корен на душата. Творецът помества душата в тяло, за да може, намирайки се в него, тя да се издигне заедно с желанията на тялото и отново да се слее с Твореца.С други думи, нашата душа влиза в нашето тяло, което се нарича раждане на човека в нашия свят, за да може, преодолявайки желанията на тялото, въпреки тях, по време на живота на човека в този свят, да се издигне на онова ниво, което тя е притежвала още преди слизането в нашия свят.  Преодолявайки желанията на тялото, достигайки до същото духовно ниво, от което тя се е спуснала, душата постига многократно по-големи наслаждения, отколкото при своето първоначално състояние, бидейки част от Твореца – и от точка се превръща в обемно духовно тяло, 620 пъти по-голямо от първоначалната точка, преди своето спускане в нашия свят.

Творецът специално е създал между себе си и нас, между себе си и точката в нашето сърце, нашия свят със всички негови страдания, за да доведе всеки от нас до усещането на необходимостта да се избави от егоизма, като причина за всички наши страдания. Да премахнеш тези страдания и да усетиш Твореца – източника на наслаждението – може само при истинско желание от страна на човека да се избави от собствения си егоизъм. Желанията в духовните светове са действия, истинските, цялостните желания незабавно водят към действие. Духовното означава желание да се отдава и да се използва желанието за наслаждения само там, където с негова помощ може да се насладят другите. Желанието да се самонасладиш в духовните обекти отсъства. Материалното е полярно противоположно на духовното.

Но ако няма никакъв контакт, тоест, общи свойства между духовното, алтруизма и материалното, егоизма, то как може да се поправи егоизма? Нали духовната светлина, способна да придаде на егоизма свойствата на алтруизма, не може да влезе в егоистичното желание. Нашият свят не усеща Твореца именно по тази причина, че светлината на Твореца влиза в обекта в степента на съответствието на свойствата на светлината и обекта. И само светлината на Твореца, влизайки в егоистичния съсъд, може да го преправи на духовен. Друг път няма. И затова е сътворен човекът, който в началото се намира под властта на егоистичните сили и получава от тях свойства, отдалящи го от духовното. Но след това попада под влиянието на духовните сили и постепенно, работейки над своята духовна точка в сърцето, с помощта на кабала, той поправя онези желания, които  е получил от егоистичните сили.

Filed under: Духовност, Михаел Лайтман | Add Comment →