Пътешествие в душата на човека

Нека да си представим как, разполагайки се в специална капсула, влизаме вътре в усещанията на човека

Пред нас са широки зелени полета – необятните простори на човешките желания. Постоянно ту тук, ту там се появява нова реклама: как да получим удоволствие от всичко на света, даже от домашната работа, купувайки си едно особено устройство. Как да увеличим наслаждението от храната, пиенето, секса, карането на кола и даже в състояние на болест да се насладим на процеса на лечението. Хората говорят, пишат, мислят само за това. Всички са заети с търсене на източници на наслаждение, пробиват дупки, за да го източват, както нефта от земята. Учените тежко работят в своите лаборатории, желаейки да узнаят нашия свят по-добре, за да може човекът да страда по-малко и повече да се наслаждава.

Всички мислят, как с минимални усилия да получат максимум удоволствие и търсят пътища за решението на този глобален човешки проблем. Всички се опитват да си изяснят един от друг как да живеят, къде да намерят насладата, необходима на всеки, като глътка въздух. А когато всички възможности са изчерпани, хората тръгват на война един срещу друг – може би това ще им донесе допълнителни възможности да наситят стремежа си към гордост и власт. Така наслаждението господства над хората.

Най-добрите умове размишляват как да развият човечеството до такава степен, че никой да не се наслаждава за сметка на страданията на другия. Целият свят е в търсене: как бихме получили максимума от всички, при това, без самите ние да се отказваме от нещо и в същото време, без да си навличаме възмездие, за да не ни  «излезе солено» наслаждението. От капсулата ние виждаме не външното одеяние, а самото наслаждение – кутийки, върху които е обозначено неговото качество и количество.

Например: «Заменям удоволствие от десетминутен секс за удоволствие от десетграмова порция хероин». Във вестниците и интернет се поместват само такива обяви, оголени от външната обвивка и ненужните одежди. В съдилищата се обвиняват онези, които са крали чужди наслаждения. В магазините стоят продавачи на наслаждения и купувачи, желаещи да ги получат. – Аз считам , – казва продавачът, – че това легло ще ви достави повече удоволствие, отколкото сте готови да заплатите. А купувачът не е съгласен с това.

Притиснати към илюминатора, ние виждаме последствията от един регионален конфликт на желания: останали са и оживяват само онези, които умеят да намират трохичка удоволствие сред руините от сладострастие, в камари от разочарования. Хората бродят по света, летят в самолети, крещят на всеки ъгъл, само за да си разменят наслаждения. В резултат ние виждаме, че целият свят сякаш се тълпи пред една будка под табела с надпис «Обичам себе си» и всеки избира онова, което изведнъж му е попаднало пред погледа в този момент.

Така се държат и животните: когато са гладни, се озъртат в търсене на плячка, когато са сити – лежат без да мърдат, когато е време за съешаване – не спят, тичат по улицата, подчинявайки се на зова на инстинкта, когато напрежението спадне – те са спокойни и лениви. Вижте: един човек идва при лекаря и моли да му отключи центъра на сексуалните удоволствия, за да живее по-спокойно. Той е пресметнал, че страданията от тези стремежи са повече, отколкото наслаждението. Струва ли си да се полагат такива усилия, ако наслаждения преминават за едно мигване на окото?

Пред нас проблясват всевъзможни картини: търсят се един друг молекули, елементи, хора – защото в всеобщия закон на мирозданието всичко се свежда само до напълване на  желанията. Изяснява се, че всички светове – и този, който ние виждаме, и онзи, който още не усещаме, – всичко това съществува във всеки дори сега, но само са скрити от нас! Но къде е скрито това? Мирозданието е устроено много просто, но именно тази простота е и недостъпна за нашето осъзнаване. Съществува само човекът и Творецът, който го е създал. Човекът усеща Твореца – а и кого още? – замаскирания Творец, скрит във всевъзможни «одежди», в обектите от нашия свят, от които ние получаваме наслаждение.

Капсулата се издига и ландшафтът под нас приема лъжовно спокоен вид. Пътешествието не е минало даром: сега ние по-добре разбираме самите себе си и виждаме, че на нас няма да ни помогне този свят на преходни, търгуващи едно с друго желания. Всичките им одежди са нужни само за едно – за да ни привлекат към Онзи, когото те скриват, към Твореца на всички желания и всички наслаждения.

С. Винокур

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: