Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Тайната на Тора””, п. 217: Значението на Тора в този ден. Както е казано „И те чели в Тора (учението на Твореца), тълкувайки и обяснявайки, и разбрали прочетеното.”

Тайните на Тора се разкриват само между нас. Ако съумеем да създадем пространство помежду си, което: от една страна, да се определя от степента на омраза между нас, отделяйки ни един от друг, а от друга страна – над омразата, създадем връзка помежду си, то тогава омразата ще ни даде силата на съпротивление, „резистора”, а връзката между нас ще бъде „токът”, който ще пропуснем през него.

Тогава на основата на „резистора” с протичащия през него „ток” се разкрива работата: можем да управляваме двигателя, да го нагряваме или охлаждаме – всичко, което желаем. Тези две противоположни сили, които действат една против друга, могат да ни донесат полза.

Всичко зависи от вида на съпротивлението, което се разкрива между нас – отблъскване, омраза, отчуждение – те във всеки миг се разкриват по различен начин. Егото непрекъснато се взривява, проявявайки се в много противоположни форми. Искаме да останем в същата връзка и любов, но тъй като нашият егоизъм постоянно се променя, то и нашите отношение се променят.

Светлината е в пълен покой, но нашето желание за наслаждение постоянно се изменя, проявявайки се във всякакви форми, без никаква почивка. Затова постоянно разкриваме нови състояния, наречени „парцуфим”. Следователно, ако искаме да разкрием тайните на книгата „Зоар” или на Тора, те ще се разкрият единствено във връзката между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 31.08.2011
[53175]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Публикувано в: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Създадени сме с желание за получаване и за наслаждение, и за да го напълним, трябва да доведем това желание до намерението „заради отдаване“. С това ние поправяме себе си и постигаме целта на творението – пълно сливане с Твореца. Но за да се поправим, е необходимо да се съединим със силата на отдаване.

Силата на отдаване се нарича „Бина“, а силата на получаване в нас – „Малхут“. Тоест необходимо е силата на получаване и силата на отдаване, Малхут и Бина, да проникнат една в друга.

Но по правило, когато те се съединяват, при комбинирането на тези две сили се получават четири случая: Малхут в Малхут, Малхут в Бина, Бина в Бина и Бина в Малхут.

Ако Бина се намира вътре в Малхут – това е зла сила, защото Бина попада под властта на Малхут. Малхут я управлява и господства над нея. Бина става роб на Малхут – и това състояние поражда всички зли сили в света.

Тези сили понякога се преструват на добри, но го правят само за да привлекат и примамят човека, да го подкупят, а след това да го въвлекат в злото. Това е такава особена, хитра, нечиста, егоистична сила (клипа), която се намира в Малхут. С нейна помощ Малхут завоюва Бина и започва да я използва.

Написано е, че никакво зло не може да съществува в света, ако отначало не се е престорило на добро. Така действат злите сили и по тази причина съществуват.

Ако това е просто Малхут, тогава се получава обикновено желание за наслаждение, както в неживия, растителния, животинския свят и в човека, в който действат сили само на неживото, растителното и животинското ниво, тоест обикновеният човек, живеещ примитивен материален живот.

Човек, в чието желанието за наслаждение се включва и Бина, става много умен и хитър. Той знае как да ти помогне и да ти даде нещо, уж да ти услужи, а после да извлече от теб абсолютно всичко. Това са много лоши сили, до които води включването на Бина в Малхут – силите на отдаване, попаднали под властта на егоизма.

А обратното включване става, когато човек със своите усилия повдига Малхут в Бина. И тогава той се включва в Бина, защото сам иска да влезе там и да стане роб, неразривна част от силата на отдаване – както зародишът в майката. Защото Бина се нарича Има Илаа (Висша майка).

Тоест той иска да се развива само при включването и под властта, под прикритието на силата на отдаване, на Твореца. И тогава се получават добрите сили, които постепенно избират частици от егоистичното желание и ги поправят вътре.

От предаването по седмична глава на Тора, 27.06.2011

[46963]

Публикувано в: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

В кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Публикувано в: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Статията „Даряването на Тора” от книгата „Шамати”: В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дарявал Тора, а сега не. Даряването на Тора е вечно.

Творецът я дарява винаги, само дето ние не сме способни да я получим. А тогава, на планината Синай, са получили Тора, защото са се обединили като един човек, с едно сърце, и всички ги е обединявала една мисъл – да получат Тора.

Обаче Творецът, от своя страна, винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

Това означава, че и сега ни се дарява Тора и винаги е била дарявана, но тогава сме били като един човек с едно сърце, и затова сме могли да я получаваме, а сега не можем, защото сме разединени. Но само да се обединим и отново ще се осъществи това даряване.

Винаги пред човека има десет заповеди, получени от Твореца, и винаги има възможност да се използва светлината, която се нарича „Тора” за благо или за вреда.

Правилната работа и стремежа да се достигне по-добро състояние притеглят към нас обкръжаваща светлина. И това се нарича да „изучаваш Тора” и да се стремиш да разбереш какво е написано в нея, да усещаш, че тя говори за мен, за моите състояния за моите свойства. Аз трябва да ги усетя, докато се уча и да им се уподобя.

Аз искам да се впиша в тази картина, която ми разказва за мен самия, и да заживея там. Нека в мен да се осъществи целият този разказ, който аз сега чета. Ето такива усилия трябва да приложим – да ни се прииска да станем възрастни!

И ако приемаме тези условия и правилно ги прилагаме, това означава, че сме приложили усилия, за които е казано: ”Прилагал усилия и намерил”.

Тогава се променя моята действителност, понеже се променя моето желание, започвайки да се изграждам, за сметка на обкръжаващата светлина и да усещам в себе си образа, на Даващия Тора, образа на Твореца.

Светлината поправя моето желание и така аз започвам да реализирам свойството отдаване, и преминавам от Даряване на Тора – към получаване на Тора, а от него към Даряващият Тора.

От урока по статия от книгата Шамати, 07.06.2011

[45063]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Агра. За Мишлей. 2.9: „Когато разбере основите в тяхната пълна степен, всичко ще се изясни едновременно – в пълна степен и пшат, и ремез, и друш, и сод. Но докато не разбере тайната част на Тора, даже пшат няма да разбере.”

Агра. Светлината на „Зоар”. 3, 28 „Адам ве Ишто”: „В бъдещето, на всички ще се разкрие Моше – не както това е скрито днес в Тора, във вид на разкази, предназначени за Ерев Рав, които не изучават вътрешния смисъл.”

Х. Витал. Ец Хаим ч.1 Предисловие 11,12: „Горко им на засрамващите Тора, тъй като се занимават само с нейното просто тълкуване (пшат) и с разкази, за които народите казват на Израел, в какво е разликата между вас и нас, между вашата Тора и нашата?

Защото и във вашата Тора има разкази за нашия свят! Горко им на срамуващите се от тази Тора, които не се занимават с мъдростта на Кабала, която дава почест на Тора. Те предизвикват продължаване на изгнанието и на нещастието в света, а освен това дават възможност на нищожните в наше време, да се радват на своята работа. Няма за тях място в бъдещия свят!”

[39365]

Публикувано в: Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът е сътворил душа в съвършено и вечно състояние, а след това е бил длъжен да „изпразни съсъда”, оставяйки го без светлина, и скрива Себе си?

„Даряване на Тора”, п.7

Мъдреците на кабала са задали въпроса: защо първоначално Той не ни е създал в цялото величие, което трябва, за да се слеем с Него? За какво на Него му е било нужно да ни възложи това бреме и трудности на творението, Тора и заповедите (и поправянето)?

„Любов към Твореца и любов към творенията”

Ако целта на Тора и цялото творение се явява само като низина на човечеството, докато хората не станат достойни за това чудесно величие – сливането с Твореца, то на Него е било нужно да ни сътвори в това величие и да не ни притеснява с усилията на творението, Тора и заповедите?

Отговор: Всеки, който се храни с плодовете на чуждия труд, се стеснява да признае в себе си това, доколко в него няма човешки облик. А Творецът е съвършен и не може да произлезе от Него нещо несъвършено, за да можем ние да се наслаждаваме от плодовете на своя труд, Той е приготвил за нас тази работа (по своето поправяне) и създал творение в неизменна форма, за да можем ние сами, в работата посредством Тора и заповедите (поправяне на себе си), да се издигнем от неизменността на творението, и благодарение на тази работа да достигнем величието със своите собствени усилия.

Тогава цялото наслаждение и благо идващо към нас от Неговата щедра ръка се усеща от нас като притежатели, а не като получаващи.

[37846]

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Творец, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В „Даргот Сулам“ (932), Рабаш пише, че Тора не трябва да се изучава от езичниците, т.е. от егоистите. Тогава, какво правим ние тук?

Отговор: В кабала, „не трябва” означава не е възможно. По същия начин може да се каже, че егоистите не трябва да получават висшата светлина. Опитай се да нарушиш забраната, а ние ще погледаме.

Става дума за законите на природата, а в нея няма забрани. Но ако тръгнеш срещу нея, ще бъдеш наказан. „Забрана” означава неспособност. Ако кабалистите пишат „не трябва” – значи не си способен на това.

Егоистите не трябва да се обучават на Тора или казано по друг начин – те не трябва да изучават Тора, защото егоистът, по принцип не може да направи това. Няма средства, инструменти, за да го направи. Защото той, като езичника, се кланя на собственото си его, което не му позволява да установи връзка със светлините.

Тора, т.е. науката кабала е методика, свързваща съсъдите и светлините. Но ако нямаш съсъди, тогава и светлината няма да ти се разкрие. Затова не можеш да изучаваш Тора. Защото „Тора” е пътят на светлината, разпространяваща се в желанията, съгласно закона за подобие на свойствата.

Въпрос: С какво се занимаваме на уроците?

Отговор: Ние вървим към това. Използваме Тора в качеството й на светлина, връщаща към Източника – засега я използваме отдалеч.

На по-високото стъпало има светлини и съсъди, а аз съм отрязан от тях. Но искам да бъда на това стъпало и в зависимост от моя стремеж, привличам от него малко светене, което ме подготвя за издигането.

По този начин, използвам Тора в качеството на обкръжаваща светлина, а не на светлина в пълния смисъл на тази дума. Още не изучавам Тора като такава. Истинското учене е разпространяването на светлините в поправените съсъди-желания, взаимодействието между светлината и желанието посредством екрана. Именно това е Тора.

Моето духовно „Аз” е същността на получаващото желание, поправено с намерение заради отдаване и способно да получава светлината. Желаейки да постигнем това, ние четем книгите на кабалистите, стремим се с всички сили, работим в групата, за да изразим по някакъв начин своето желание, насочено към отдаването.

Но отговорът идва само под формата на обкръжаваща светлина. Дори не знам какво е това – само от време на време чувствам в себе си промени: малко повече разбиране, малко повече чувства… Това, още не е Тора. Истинската Тора е конкретика: желание, екран, светлината и връзката между тях, водеща до разкриването на Твореца в творението, на светлината в съсъда.

Но дори и сега, ние използваме силата на Тора. За това е казано: „Аз създадох злото начало и създадох като допълнение Тора, защото криещата се в нея светлина, връща към Източника”.

От урока по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40478]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Публикувано в: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Публикувано в: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Казано е от мъдреците: “ Аз създадох злото начало, и Аз създадох Тора – като подправка“ (Бава Батра 16).

По въпросите за подправката мъдреците са казали “Мен може и да оставите, но главното е, да съблюдавате Моята Тора, защото Нейната светлина възвръща към Източника (Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7)“. Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца  “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „.

[42415]

Публикувано в: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Любов, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Величието на Израил зависи само от изучаването на Кабала, а неговото падение – е само следствие от отдалечаването от Кабала, унижаването ѝ, и отсъствието от необходимост от нея.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Творецът ни е дал Кабала, методиката за поправяне, за да успеем ние с нейната помощ, да извършим действия с намерение заради Твореца. И ако не е занятието с Тора заради Твореца, то ни една хитрост в света не би ни помогнала  да променим нашата природа.

И ако намерението в занятията с Кабала е не заради Твореца, природата ни няма да се поправи, а ще се влоши – егоизмът ще стане много повече от получения от природата.

Баал аСулам. Статия към завършване на Книгата Зоар.

[42572]

Публикувано в: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Падението на поколението в наши дни е достигнало своя най-нисък предел и затова никой не усеща никакво задължение в поправянето на природата си. А който се занива с това, го изпълнява, защото е приучен на това в детството си, а не защото се стреми да разкрие висшето знание. И дори и да видят такава възможност, предпочитат да си останат на нивото на простото изпълнение.

Баал аСулам. При Хахам. Статия „Ценността на запаметяването“.

Горко на унижаващите Тора, с това, че се занимават само с простата Тора и нейните разкази. А народите на света говорят на Израил: с какво се отличава вашият Творец от нашия, и вашата Тора, защото нашата – също се състои от разкази за нашия свят. Няма по-голямо унижение за Тора, говорещата за висшия свят. И затова, горко на унижаващите Тора, със своите занятия, удължаващи изгнанието и страданията в света.

Рав Хаим Витал, „Въведение към книгата Ец Хаим“, част 1, 11-12

[42850]

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Статията „Помощта, която оказва Тора в работата „от книгата „Шамати“: Казано е от мъдреците: „Заповедта спасява и защитава, когато я изпълняват, а Тора спасява и защитава, и когато се занимават с нея, и когато не се занимават“.

Ние се намираме във висшата светлина, в която не стават абсолютно никакви изменения, а всички изменения са само вътре в нас. Доколкото на човек му се удаде с помощта на всевъзможни фактори да пробуди себе си за среща с висшата светлина – от това и зависи цялото му напредване.

Тоест, напредването е възможно за сметка на обкръжението. Ако той успее да почувства това, което чувства другарят му, то ще може през цялото време да усеща доброто. Както е казано: „Възлюби ближния си, както самия себе си – това е голямото правило в Тора“, защото с помощта на това се постига Тора, тоест висшата светлина. И тогава не е важно, изпълнява ли самия той някакви действия или не – тази светлина ще го осветява и поддържа.

Съществуват две състояния на човека, относно светлината: 1) Тора и 2) Заповедта.

Тора е състоянието, което той в настоящото време е достигнал в общото, относно цялата система на душите, получавайки светлината чрез тях.

Заповед се нарича, когато той се занимава с поправянето на своето лично състояние, изяснявайки го и молейки светлината да обърне своето желание от егоистично в отдаващо.

От съчетанието на тези две състояния се получават четири възможности, когато той изпълнява или не изпълнява „заповедта“ и се занимава или не се занимава с Тора.

Възможно е сега той да не изпълнява „заповедта“ – тоест, не е способен да получи своята лична светлина: не се намира във въодушевление, в подем, не се стреми към поправянето, към Твореца. Но на него му свети общото светене, което се нарича Тора и тогава то, разбира се, е по-важно от „заповедта“, която сега не му свети.

А може би обратно, той сега „изпълнява заповедта“ – работи със своята лична светлина. И тогава не е много важно, има ли в него светлината на Тора или няма – така силно му свети заповедта, напълвайки го с всичко.

Тоест, в човека има две опори – или Тора, или заповедта. Ако в него няма нито Тора, нито заповедта, нито едно от тези два светения не свети на човека, то той съвършено се откъсва от усещането за духовното.

В това време, когато в него няма „заповед“, но има малко светлина, която се нарича Тора, той счита себе си за грешник. Когато в него се появява собствено желание да достигне поправянето, тоест той „изпълнява заповедта“, той оправдава Твореца даже за лошите състояния и ги поправя – и тогава се нарича праведник.

От това трябва да разберем най-основният принцип на науката кабала: всичко се оценява само относно самия човек, относно творението, а светлината се намира в абсолютен покой. И тъй като, ние сме включени в общата система, то получаваме от нея общото светене, благодарение на нашето пасивно присъединяване към останалите. Това общо светене се нарича Тора.

А също така, има лична светлина – за сметка на това, че аз активно се съединявам със системата и обменям с нея вътрешните състояния и поправяния, което се нарича заповед. Благодарение на тези два процеса, в които човек през цялото време се старае да участва, той напредва в духовното – и затова те се наричат помощ, поддръжка, която оказва Тора (светлината) в работата.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.05.2011

[42005]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек е създаден с желание за получаване за себе си, което се нарича желание да получава поради егоистична изгода. Но му казват, че той трябва да се откаже от това желание да получава, и да придобие ново кли (желание), което се нарича желание да отдава. Но не всеки човек се удостоява с това, тоест може да придобие тези келим (желания), пригодни затова – в тях да може да влезе Висшата светлина (да се разкрие Творецът).

Относно това как може човек да придобие желание за отдаване, мъдреците са казали (Кидушин 30): “Аз създадох злото начало (егоизмът в човек), и Аз създадох Тора – като подправка (добавка към егоизма във вид на намерение “заради отдаване“)“. Именно  с помощта на Тора (изучавайки я, с цел да поправя себе си), той (човекът) може да придобие отдаващите намерения.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 6. „Важността на  вярата присъства винаги“.

[41678]

Публикувано в: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→