Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Виждам духовния път като наполовина пълна чаша. Пълната половина е любов, а празната – омраза. Не трябва ли всеки от нас, преди всичко, да гледа пълната половина на чашата и да се впечатлява от това, което има. Може би това ще му помогне да се избави от много претенции и да напредне?

Отговор: Преди всичко, трябва да се впечатляваме от това, което Творецът прави с нас. Всъщност имаме такъв огромен кредит, който не сме заслужили – огромен тласък в напредъка, във всички възможности и условия. Главното е, че имаме желание, стремеж да напредваме – тъй като, всъщност, всичко това идва от Твореца.

Каквото и да се случи – Той няма да ни остави. Нямате представа колко добре Той работи върху нас – дори когато, на пръв поглед, ние не искаме това! Творецът прави така, че внезапно малко охладняваме към духовното, а след това отново връща желанието ни. И в резултат на това, ние сме разочаровани и крещим, критикуваме Го малко и отново го обичаме, отново сме готови да се съединим. Така Творецът си играе с нас, тъй като сами все още не правим нищо. Във всичко трябва да виждаме Неговата изкусна работа и, макар и малко, да бъдем благодарни.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71839]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”Да доставиш удоволствие на Твореца”?  Та нали Творец – това е свойството отдаване? На кого тогава доставям удоволствие?

Отговор: Така ти си представяш своя свят: във вид на образи, по отношение на които може да се прави нещо, получавайки от тях ответна реакция. Ти не чувстваш, че зад всичките тези фигури стои Творецът, че всички те са само образи, персонажи, които Той оживява, представя ги пред теб в милиарди кадри.

Свойството отдаване – това е Даващия. И ти изграждаш отношението си към човека не по външността му, а по качествата му, по неговите свойства и същност. В очите ти той е съставен от множество детайли, но как се проектира всичко това: в плът или в някакъв образ? Опитай се да си представиш образа на човека “във въздуха“, а не в тяло. Извлечи от него всичко духовно – неговите желания, страсти и помисли – още повече, че те и без това не се намират в животинската плът. Абстрахирай се от тялото и се обърни към същността на човека.

А след това, по същия начин, се обърни към Твореца. Разликата между тях е в това, че същността на Твореца е съвършенна и всеобхватна, тя управлява всичко. Това е универсалната Сила на Природата, общия закон на Природата, нейния общ разум, който изцяло е добър и твори добро. Разумът е добър, а неговата производна Сила твори добро.

Не трябва да се объркваме с това, което се проявява пред погледа ни. Време е да преминем към същността на нещата. Тела няма, вечно в човека е неговата същност – с нея искам да установя връзка. Възможно е и тя да ми се представя като “привидение“, но в действителност тя е безкрайна. Всички наши същности – това са различни страни на Малхут на света на Безкрайността. Обединявайки се, всички те с една дума се “разпростират“ по нея и в случая я изграждат, създават поправения съсъд.

Не забравяй: на групата трябва да се гледа със вътрешно зрение.

От урока “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 14.02.2012

[69767]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 22.12.2011

[63989]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №4

Научаваме от собствен опит и от разказите на кабалистите, че няма друга сила в света освен Твореца, който управлява всичко. Разликата между нас и Твореца е огромна. Той е абсолютно противоположен на нас. Ние изцяло сме съставени от желание за получаване за себе си, да се наслаждаваме. Да привлечем към себе си всичко, което е възможно – това е нашата природата.

Той, напротив, е желание да отдава, да наслаждава другите – това е Неговата природа. А целта на творението, поставена от Него е да ни доведе до точно такова състояние, като  Неговото – съвършено, вечно, по-висше от което няма.

Отношенията между човека и Твореца са като между малко дете и родителите му. Ако родителят иска да научи детето да ходи, той му показва как да го направи. Поставя го на пода, поддържайки го, за да застане здраво на крачетата си, а след това се отдръпва. И бебето стои по средата – вече може да стои, но не и да ходи! И затова плаче и не знае накъде да върви.

То е объркано, страхувайки се, че всички са го изоставили. И не осъзнава, че са го оставили, за да направи крачка напред! Но независимо от всичко, ние сме принудени да постъпим така , иначе детето няма да се научи да ходи.

И то прави стъпка напред,  а ние веднага  го хващаме. Нека направи само една крачка! То сякаш ще падне напред – и преди да падне, ние го хващаме. Отново го оставяме здраво на земята и отново се отдръпваме. А то отново се люлее и не разбира какво да прави. Но няма изход – или ще падне на същото място, или все пак ще направи крачка,  като че ли пада напред . И тогава ние отново го подхващаме.

И така отново и отново, то все пак  се учи  да прави самостоятелни стъпки, задържайки се на краката си, отначало като се държи за нещо, а след това бавно започва да ходи.

Нашият свят е отпечатък на духовния свят. Той е направен вътре в егоизма ни, но всички негови действия отразяват действията на духовния свят, но в обратна форма. И така, с този пример, ние можем да разберем какво се случва с нас в живота ни и по какъв начин висшата сила, срещу която всеки от нас се намира, във всеки миг ни учи как да вървим напред, за да преодолеем  цялата дистанция, която ни разделя от Твореца.

От една страна, това разстояние е огромно. И всеки път ние се чувстваме като дете, което не разбира какво се случва и защо това му се случва – къде е подкрепата и защо са го изоставили. Защо изведнъж , след доброто състояние идва такова лошо?

Но ако ние правилно възприемем поведението на Твореца и знаем как да го използваме правилно, то приемаме тези не особено приятни състояния с любов и радост, разбирайки, че именно благодарение на тях, ние израстваме.

От 4-я урок от международния конгрес „Аравут“, 07.12.2011

[63571]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това –  да бъда като Твореца?

Отговор: Казано е: „Както Той е милостив – бъди и ти милостив, както Той е милосърден – бъди и ти  милосърден“.

Ние трябва постепенно да разкрием във връзката помежду ни какво означава да бъдем като Твореца. Ние нямаме други примери. Творецът не ни позволява да Го усетим, не ни изпраща фотографии, снимки или документални филми за себе си. Ние нямаме нищо, с изключение на възможността, да си Го представим, на базата на живота си.

И тези, които вече разбраха Твореца казват, че Неговият пример в живота ни и най-близката до него форма – е съединението с група от другари, специални отношения, към които ни насочват статиите за групата.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63383]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Творецът е създал желанието с помощта на светлината. Тя въздейства на желанието и му предава свойствата така, че всичко положително, съществуващо във светлината, се проявява в желанието в отрицателен вид – във вид на недостатък, необходимост, потребност, усещане за пустота, в същото време в светлината усещането е за напълненост, желание за отдаване, разкривайки себе си и т.н.

Тоест това, което съществува в светлината в състояние на изобилие, изпъкналост, в желанието съществува в състояние на вдлъбнатост.

Тези две части, са взаимно подобни и едновременно обратни една на друга: всичко, каквото е в желанието на Твореца за отдаване, го има и в желанието на творението за получаване.

Целта на творението е да приведе усещането за пустота, желанието за напълване, към подобие с Твореца.

По какъв начин може да се осъществи това? Ако просто го напълним, не само няма да го уподобим на Твореца, а напротив, ще го отблъснем назад: ще стане още по-противоположно на светлината, защото ще получава в действието. Светлината е съвършена и само отдава, затова обикновеното напълване на творението няма да реши проблема.

Как да се направи така, че желанието за получаване да стане подобно на желанието за отдаване, ако това желание за получаване не ще се възползва от действието на Твореца (отдаване)? Защото у Твореца/ желанието не съществува друга възможност, освен само да отдава, да напълва, а у творението не съществува никаква друга възможност да си взаимодейства със светлината, освен само да получава.

Излиза, че проблемът е в това да се осъществи връзка между тях – не връзка между две действия, а между същността на Твореца и тази на творението.

Това означава, че трябва да ги съпоставим помежду им не по действия, а по чувства, по отношение един на друг, даже ако единият получава, а другият отдава. Ако те при това се напълват един друг и в следствие на това усещат помежду си вътрешната връзка, не е важно кой отдава, а кой получава. Както майката с младенеца: тя му отдава всичко, и в крайна сметка получава още повече, защото ги свързва любовта.

Затова тук се достига усещане за любов – имено оттук произхожда. Ако искаме тези две принудителни действия между Твореца и творението да ги приемем за необходими, то над тях трябва да построим надстройка.

Как да направим така, че имено благодарение на тези две свойства те да се обединят помежду си и да станат подобни – отдаващи един на друг? Как да съединим помежду им целта, същността на Твореца с тази на творението?

Творецът първоначално иска да напълни творението, иска да му даде всичко. Към него Той е проникнат само със свойството любов. Затова спрямо Твореца няма никакви изменения.

Творецът е създал творението, мирозданието, света, всички условия за съществуването и действието ни. От Негова страна има само едно – постоянното излъчване на светлина, положителна енергия, любов, абсолютно добро.

А от страна на творението е необходимо изменение на отношението му спрямо света, към себе си, накрая и към Твореца, защото всичко, което е в света, в мен, около мен, всичко идва от Твореца. Трябва да се опитвам да променя себе си, за да обикна всичко, което е създадено от Твореца в мен, в света, в цялата природа. Ако променя отношението си на алчност, ненавист, с желание всичко да откъсна и да използвам, на отдаване и любов, то чрез такова отношение към действията на Твореца, ще дойда от любов към Него.

Тогава ще успея да получа заради Него всичко, което излъчва. И се получава: Той ме напълва и ми дава възможност да се насладя, а аз получавам от Него и Му давам с това възможност да се наслади, защото използвам любовта Му към мен.

Ако се намирам в контакт с любим човек, то получавайки от него му правя услуга – позволявайки да обича себе си. Същото това се случва тук: ако получавам от Него, така Му показвам любовта си, защото сме близки. И няма значение кой получава в действие, а кой отдава – като майка с младенец. Главното е, че с помощта на всички тези средства, си доставят един на друг наслаждение.

От виртуален урок, 06.11.2011

[62035]

Публикувано в: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Не е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В публикацията „Разсейвайки тъмнината” Вие пишете за необходимостта да обясним на света случващото се. Хората просто се нуждаят от метод! Имате ли метод, който да обясните с прости думи! Все още не съм чувал, но може би Вие и Вашите ученици можете да ми обясните това като на 5 годишно дете? Каква на практика е тази методика?

Сега уроците са разделени на много малки частици, които трудно се свързват една с друга – това създава големи обърквания.

Отговор: Надявам се Вашите приятели да Ви помогнат да намерите най-простите обяснение на моите занятия – понякога не мога да обясня всичко добре. Но ние не обясняваме всичко това на света, защото той иска да разбере само своите егоистични напълвания.

Въпрос: Ако Творецът е чисто отдаване и няма желание за получаване, как може Той да има желание за нещо? Желание означава недостиг, който нарушава „няма никой освен Него”. Така че е безсмислено да говорим какво иска Той от нас, защото Той има всичко и няма никакъв недостатък!

Отговор: По отношение на нас, висшият се възприема от нас като сила, която желае да отдава, напълва и обича, като силата, която създава и направлява всичко към целта. Тъй като тя иска да отдава, тоест не чувства такава възможност, усеща за недостиг, както е казано: „Повече отколкото телето иска да сучи, кравата иска да кърми.”
[60025]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Разпространение на кабала, Творец - Няма коментари→

Има желание за получаване и  желание за отдаване. Цялото творение е само противопоставяне едното на другото. Желанието за отдаване ръководи желанието за получаване, за да го доведе до себеидентификация и да го направи равно на желанието за отдаване. Това е цялата програма на желанието за отдаване.

Природата на доброто, според науката кабала, е благодеяние (да прави добро). До колкото Творецът е съвършен, до такава степен Той има програма за подобряване на творението. И съществува само един път към съвършенство: творението трябва да усети състоянието на Твореца. Той е създал творението като противоположно на Себе си, отделно от Него и Той го направлява посредством поредица от състояния, чрез които творението постига мъдростта на Твореца и чувства какво има в Него.

Но не е достатъчно то просто да разбира и да чувства, творението постига само природата на Твореца, включително неговите производни. Значи, силата на отдаване се нарича „светлина“, а силата на получаване – „съсъд“. Подобието на техните свойства се нарича „намерение за отдаване“ или „екран“. Поради алтруистичното намерение и по природата на неговото действие, желанието за получаване става желание за отдаване. Ако получава, за да наслади някого, то всъщност извършва действие на отдаване, използвайки получаването като средство: то няма друг начин да създаде контакт и да даде нещо на някого.

Как можем да участваме в процеса? Как да придобием повече разбиране? Как да достигнем степента на Твореца? Как усещаме Неговите действия? Накратко, как да станем като Него? В крайна сметка, това е целта – да станем като Него.

Все още не разбираме какво означава „да дадем наслаждение на Твореца“ – по-близко до нашето сегашно егоистично разбиране е „подобие с Твореца“. Да бъдем като Него означава да отдаваме, да разбираме отдаването, да ръководим творението… Всичко е в това.

Всъщност да бъдем като Него означава да разберем цялата програма и да довършим курса от действия, приет от нея, от началото до самия край. Такова разбиране изисква цялото да бъде разпръснато и след това да бъде събрано отново. По такъв начин, разкриваме разликата между Твореца и творението заедно с връзката, която ги уподобява. Така на всяко ниво се свързват светлина и тъмнина, плюс и минус, позитивно и негативно.

В процеса на нашето развитие, под постоянното влияние на светлината, съсъдът придобива различни форми докато не достигне „финалния стоп“ – пълно подобие на свойствата с Твореца. Но съсъдите трябва да преминат през тези състояния на последователни промени с разбиране, в съгласие, желаейки ги и дори действайки независимо.

Затова трябва да осъзнаем нашата противоположност на Твореца, да пожелаем да се променим и да станем като Него, да разберем програмата, която ще ни промени, да я изиграем по свое желание и самите ние да изпълним цялата верига от последователни действия, върху себе си и в същото време върху всички нива на творението под нас: неживо, растително и животинско.

Подемът от разбиването към поправянето трябва да реализираме с нашето пълно лично участие. Според промените, които се изискват в момента, трябва да постигнем разум и усещания, да се включим в общата програма и да извършим действия, за да извикаме и да направляваме необходимите сили.

Само по такъв начин ще постигнем подобие на формата с Твореца и ще станем като Него по сила, разбиране и всичко останало. Това е най-високата степен от нашето развитие.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.11.2011

[60065]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Що за чувство е „сливането с групата“? Как и къде го усещаме?

Отговор: Представи си, че гледаш не хората, а вътрешната конфигурация от връзки, която съществува между тях, тази сила, която работи вътре в тях. Опитваш се да проникнеш през тях в тази сила и да се съединиш с нея. И там, вътре в тях, откриваш тази сила, в действителност ти откриваш Твореца.

Тази обща, свързваща всички сила е и светлината или Твореца. До нея трябва да достигнеш. Егоистичното ти отношение към себе си, ненавистта ти към обкръжението, те отделят от тази сила, от Твореца. Веднага щом разбиеш тази външна обвивка, ти се съединяваш с Твореца – Той се намира винаги вътре в групата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56081]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени за нея, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Публикувано в: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Творецът ни дава светлината, а ние чувстваме, че не можем да я предадем в света. Това предизвиква в нас чувство за смъртен срам. Какво да правим?

Отговор: Проблемът ни е в това, че пребиваваме в океан от свeтлина. Но дори и да се намираме в нея, тя е скрита от нас. Аз съществувам в нея, като черна точка и не мога да почувствам тази  светлина. Тя се намира в мен във вид на Обкръжаващата светлина (О“М). А аз даже не я чувствам като обкръжаваща.

Тази обкръжаваща светлина е – отдаването. И за да я изтърпя аз трябва да пребивавам в същото свойство, в което и тя. Тогава аз разширявам своя съсъд/желание – по мярата на това, доколко мога да отдавам така, както и тя, и тогава вътре в себе си аз усещам същото явление. Не светлината влиза в мен, а аз съм създал в себе си това свойство, каквото е и в нея, и затова усещам това същото, защото външното е равно на вътрешното. Това се нарича да бъдеш подобен на светлината, на Твореца.

Аз не знам какво представлява сама по себе си светлината, съществуваща извън мен. Светлината, намираща се в мен, се нарича напълване – екран и отразената светлина (О“Х). Екранът – това е моето съпротивление, отразената светлина – това е моето отдаване, и всичко това – са моите свойства, равни на светлината.

Тоест, аз никога не усещам Твореца. Винаги чувствам своите свойства, те ме напълват. Затова доколкото аз разкъсам себе си, дотолкова ще почувствам светлината, отдаването, Твореца.

Всъщност, това се нарича готовност да търпя – да изтърпя това грандиозно, неограничено напълване. И в крайна сметка то зависи само от моите отдаващи свойства, които аз трябва да придобия.

Понякога ние преминаваме такива състояния, които ни се струват невъзможни: “Как ще успея да възприема тази огромна светлина, да я почувствам?!“. но тя всъщност изобщо не е огромна. Тъй като е известно, че в младенците  също има страдание и наслаждение – но малки, а на възрастните се дават многократно по-големи наслаждения и страдания.

Ние просто трябва да растем – това е всичко. Напълването преминава отвътре, а не отвън. Само на рисунката го изобразяваме така, сякаш то идва отвън, но това е само схематично. Ние винаги се напълваме само със своите свойства – или егоистични, както сега, или със свойствата на отдаване – и това се нарича “светлина“.

А също и  Творецът – това е свойството отдаване. Когато свойството отдаване ме напълва, доколкото аз достигам състояние, в което отдавам – и това ми дава наслаждение – тогава се и казва, че аз се напълвам с Твореца, светлината.

Главното – правилно да се отнасям към думите, да се придържам към точните определения. И тогава всичко става просто и ясно.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54926]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→