В света не са много хората, в които се е събудила духовната искра – точката в сърцето. Те са малцинство, в сравнение состаналите хора, които са привлечени само от материалните неща на този свят.

Но ако хората, които се стремят да разкрият Твореца, се обединяват, то могат да постигнат мощност, превишаваща мощността на цялото останало човечество, защото притежават качествена сила.

Можеш да бъдеш велик от гледна точка на количеството и от гледна точка на качеството. И качеството има много по-голямо значение от количеството. Така че, ако се обединят десет човека, изясняващи целта и желаещи да я постигнат, то произведената от тях заедно сила, е много по-голяма от външната сила на голямото човешко общество, на всички милиарди хора около тях.

Тя е толкова по-значителна, че те не попадат под влиянието на широкото общество, което притежава силата на количеството. Ето защо, чрез създаването на неголяма група, те могат вече да напредват. Тъй като човек попада под влияние на обкръжението – неговата единствена свобода на избора е в това, да избере подходящо за себе си общество.

Ако той все повече отменя себе си пред тази малка група, то може да бъде уверен, че по този начин ще постигне целта. Според степента на отмяна на себе си и съединяването с другарите, с повишаване на концентрацията, той ще се приближава постоянно към целта. Тъй като целта е в сърцето на тази малка група.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2012

[75906]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение (В. Ключарев, невробиолог, Университета в Базел, Швейцария): Човекът няма свобода на избор. Изучавайки дейността на невроните, невро-икономистите стигат до извода, че човек не е свободен при вземането на решения – те са предопределени. Ако на входа към мозъка се подаде определена информация, на изхода тя ще се превърне в напълно предвидим резултат. Съществува строго определен механизъм за взимане на решения.

Ако се придържаме към невронния модел, който натрупва информация, сравняват се алтернативите и въз основа на това се взема решение, то ще изчезне понятието „свобода“. В този смисъл, всеки човек е като марионетка, а представата ни за свобода – един вид социална илюзия.

Идеята не е нова. При Спиноза и Кант откриваме същите възгледи, но изложени от философска позиция. Спиноза: „Човек лъже себе си като говори за свобода. Той просто не знае истинските причини за своето поведение.“

Забележка: Кабалистите са писали за това още преди зараждането на философията, преди повече от 4000 години. Сега трябва да приемем техните възгледи. Но какво още следва от това? Тогава какъв е смисълът на нашето съществуване?

Спр. кабалистичните източници, а също и раздел „Свобода на волята„.

[70782]

Публикувано в: Кабала и другите науки, Свобода на волята - Няма коментари→

В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Публикувано в: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Хората, притежаващи духовно постижение, знаят законите на Вселената и разбират природата на масите. Те имат не само знания, но и опит от собственото си развитие, което също е започнало от най-ниското, неживо ниво. Те са преминали вътрешни поправяния, научили са се на участие, отстъпки, любов и са намерили необходимите „инструменти“, за да се грижат за масите. Гарантирано действат за благото на народа, а не в полза за себе си, защото живеят в друга, духовна природа.

Въпрос: Към какво е насочена тяхната грижа за света?

Отговор: Те искат това, което се нарича „да възпитаваш отрока съгласно неговия път“. Именно съгласно неговия път – но да го възпитават, т.е. постепенно да го придвижат напред не чрез страдания, а посредством учене, обяснения и примери. Тези мъдреци осъществяват основната работа, те привличат светлината, а ползата от това получават масите.

Днес масите страдат: някой е останал без работа, някой гладува, някой не е добре със здравето, със семейството, с децата и т.н. А мъдреците привличат светлината, възвръщаща към Източника, и обучават хората на просто, достъпно ниво, така че светлината се влива в масите и ги поправя.

В резултат на това хората получават светлините нефеш и руах, а нешама, хая и йехида остават в мъдреците на техните високи степени – съгласно обратния порядък на светлините и съсъдите.

По този начин масите получават напълване, точно съответстващо на техните желания. Хората искат добри деца, семейно благополучие, гарантирана пенсия, здраве, заетост, добро жилище, приятен отпуск, безопасност и т.н. Желания от друго ниво няма, а и те не са нужни.

Само след това, в хода на общия процес, масите ще започнат да се присъединяват към мъдреците – и тогава ще произтече взаимовключване. Но пак – пасивно от тяхна страна.

По такъв начин, великите се спускат заради служене на народа, но не се губят вътре. Именно високата степен им позволява да дърпат масите нагоре, стъпало след стъпало.

Въпрос: Няма ли опасност неволно да причинят вреда?

Отговор: Може ли любещата майка да навреди на своето дете? Не си представяме майката като полицай. Такава е майчината природа – да се грижи за детето. Майката не просто се грижи, тя е проникната от неговите желания. Нима след това тя може да му нанесе вреда? Нали всичките ѝ мисли са съсредоточени върху това, което ще му достави удоволствие, ще му бъде в полза. Кашата, температурата в стаята, бутилката с вода – майката нито за миг не се отключва от тази вълна на любов.

Така и висшия няма свои желания – той получава желанията на низшия и работи над тях. Любовта задължава да правиш това, което е добро за любимия. В края на краищата обичам или него или себе си. И ако обичам ближния, то се издигам над себелюбието си – и тогава всичко, каквото имам, поставям в служба на него, а за себе си оставям само необходимото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.01.2012

[65192]

Публикувано в: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 02.01.2012

[65084]

Публикувано в: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Доколко подробен и обемен трябва да бъде основният курс „Еволюцията, като развитие на егоизма“?

Отговор: Доколкото това е възможно, защото от него произтичат следващите курсове, които се явяват частни в развитието на основния курс.

След това следва курс за свободата на волята: съществува ли тя, в какво се заключава. Този курс е много обширен, в него има много теми, защото не само изучаваме има ли свобода на волята, а в какво и как да я приложим, в какви конкретни елементи на природата съществува, има ли я у човека, на какъв етап от развитие, как да различим свободата на волята от робството и т.н.

В крайна сметка, не знаем от къде в нас съществуват желания. Мисля си, че са мои, а в действителност те са ми наложени от някъде. От къде? Защо? В мен възникват желания под влияние на обкръжаващото общество. Гледам телевизия и изведнъж започвам да искам това, което ми показват, и несъзнателно го възприемам като мое собствено желание. На следващия ден вече искам да купя това, което вчера съм видял по телевизора, и смятам, че реализирам свое желание. Всички разбираме, че по такъв начин нас ни купуват и ни продават.

Всичко това трябва да се обясни, защото то е свързано с взимането на решения, с осъзнаването на това, в какво е моята свобода на волята, мога ли да бъда свободен от наложените ми всевъзможни идеи и ценности, които в действителност не са ценности и не са идеи, а просто бизнес.

Всяка тема, която развиваме и преподаваме, дава на човек огромно поле за дейност, защото предаването на информация трябва да бъде широко, с много примери и дискусии. Понякога, когато поднесеш на човек материала фронтално, „в лицето“, той не го възприема, но след някои обяснения, игри, ситуации той започва да разбира за какво му се говори.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64701]

Публикувано в: Възпитание на децата, Свобода на волята - Няма коментари→

Творецът ни довежда до мястото, където можем да достигнем целта. И за това ни е необходимо да направим само малко поправяне. Все едно имам голяма кола, която е напълно изправна, освен някакво малко винтче. Трябва само да го завъртя половин оборот и двигателят ще заработи, автомобилът ще потегли.

Но без този половин оборот нищо няма да се случи. Или, например, трябва само да сложа бушона в електрическата мрежа, запалителната свещ в двигателя. Това е всичко, което се иска от мен, нищо повече!

Затова не трябва да изучавам този двигател и целия голям автомобил. Сега трябва само да зная на кое  място точно да поставя запалителната свещ.

Творецът ме води точно на това място и ми го показва. Той прецизно настройва  чувството и разума ми, показвайки, че там ми е било зле, а тук ще ми е добре. Всичко това го чувствам вътре в себе си, в своето желание.

И сега, когато имам посоката, аз трябва да избирам. Или просто да избягам от лошото място в доброто, което вече няма да бъде по свободен избор, а просто в съгласие с природата. Всеки би направил така и би избягал от лошия живот към хубавия – всяко животно или човек, най- глупавият и най-умният. Защото нашият материал  е желанието да се насладим.

Но аз трябва над своята природа да изградя свободния си избор – да се издигна над  усещанията си, за да бъде насочено моето движение не към приятния живот, а заради наслаждение на Твореца. Единствено в тази точка, в тази работа се състои  свободата на волята ми. Трябва колкото се може по-дълбоко да проникна в тази точка и  нищо друго да не ме отвлича, освен изясняването  кое се нарича моя съдба.

От урока по „Увод към Учението за Десетте Сфирот“, 20.12.2011

[63719]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 22.12.2011

[63989]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Свойствата на човека се делят на два типа:

Вътрешни фактори, получени по наследство и изначално заложени в      него.

Външни фактори, получени чрез възпитанието, обкръжението и СМИ, и т.н.

По принцип, нито едните, нито другите зависят от човека, независимо, че именно те формират неговата личност и определят съдбата му. От тук е и въпросът: по какъв начин,все пак, той може да облекчи живота си?

Тук трябва да си изясним фактора на обкръжението. Истинското обкръжение не е просто комплекс от външни въздействия, а това външно въздействие, което сам си създавам. Затова влизам в контакт с определени външни фактори и правилно ги подреждам спрямо себе си, за да ми окажат особено, селективно въздействие, водещо към определени резултати.

Точно с това аз действам самостоятелно, аз сам инициирам тази схема – използвайки нужните ми сили, знаейки своята и тяхната природа, и благодарение на това оказвам влияние върху самия себе си. Аз не въздействам на нищо отвън – напротив, аз използвам външните фактори, за да ми въздействат по определен начин. Благодарение на това се променям и тогава усещам себе си в света, променящ се към по-добро.

По такъв начин аз не се отнасям към  ”благодетелите”, покоряващи природата и поправящи света. Напротив, аз използвам сили отвън, за да се поправя и подобря своя живот. Тези акценти трябва да се имат предвид, защото ние грешим в тяхната реализация и в самия подход към тях.

От урока „Свобода на волята”, 25.12.2011

[64230]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Какво представлява моето „Аз”? Аз съм, аз съществувам, аз чувствам, аз живея, аз възприемам реалността… Но на мен не ми е известно, що за „Аз” е това. Аз само знам, че такова е моето самоусещане: съществувам самият аз и съществува моето обкръжение. Откъде произлиза това чувство? От моето получаващо желание. То усеща всевъзможни напълвания и недостици в една или друга степен, които се комбинират в мен в постижение, усещане, осъзнаване, разбиране…

Като цяло, моите съсъди представляват желание за наслаждения. В определена степен те са напълнени и в определена – опустошени. Като резултат, желанието, разделено на петте нива на развитие – неживо, растително, животинско, човешко и корнево, – създава за мен усещането за собствено тяло, живот, моето „Аз” и обкръжението.

Накрая аз трябва да опозная същността на желанието си с всичко, което се съдържа в него. Какво представлява то? И какво означават неговите усещания?

Аз се намирам в него и то ми проектира усещането за себе си и за външната реалност. Самоусещането – това е тяло, което владея. А усещането за външен живот се получава от множеството хора и цялата Вселена. По този начин всичко се рисува, представя се в желанието ми.

Трябва да изучаваме тези неща в светлината на свободния избор: как мога да ги използвам? В коя посока да ги обърна? Мога ли да правя каквото поискам с усещанията си? Или мога да ги използвам само ако се устремя в определена посока? Трябва ли да намеря „правилната честота”, правилния диапазон, в който ще разгледам пълната картина и ще видя пътя към целта? В такъв случай, всички останали пътища са затворени – те не са за мен.

Тук е нужен много фин подход – единственият, който ще ми позволи да видя картината в правилна светлина. Всички други ракурси дават изкривени, неверни изображения, чиято лъжа ще ми струва скъпо. Главното за мен тук е да разбера какво да правя, накъде да вървя. За това се настройвам на нужния диапазон, подбирам необходимия „процеп”, за да погледна своята вътрешна и външна реалност. Такъв подход ме приближава към единствено възможното действие, което трябва да осъществя, щом съм се хванал за него, – към свободния избор.

Всичко друго не е важно. Дори да не знам нищо повече – няма значение. Главното е да знам това. Защото от това зависи целият ми живот и бъдещето ми. Реализирайки този „незабележим” принцип, аз мога да променя и всичко друго, при това кардинално. Затова си струва да се заема с главното и да не се докосвам до нищо повече, тъй като там само ще разваля нещата.

Така, свободният избор трябва да ме предпазва от лъжливи, носещи вреда действия, за които ще са необходими допълнителни усилия за поправяне. Аз трябва по най-краткия път да стигна до същността и да я реализирам.

Затова Баал аСулам обяснява, че всяко мое състояние се разделя на четири фактора. Ако осъзнавам себе си, тогава се намирам под тяхното влияние. Тези фактори са следните:

• основа
• пътища за нейното развитие
• пътища за вътрешно развитие
• пътища за външно развитие

Основата представлява непроменящата се природа, естеството, което съм получил преди да усетя себе си тук и сега. Може да се задават въпроси, защо и как, – но това няма да промени реалността. Ти вече си такъв, какъвто си и се движиш по еднопосочен път от старта до финала. Изминатата дистанция е миналото, за което е безполезно да се оплакваме. Трябва само да изясниш, как най-добре да се погрижиш за бъдещето.

Що се касае до пътищата, развиващи основата, с тях, както казва Баал аСулам, също нищо не може да се направи. Разбира се, от пшеничното зърно израства клас пшеница, а от оризовото – ориз. Тези промени са добавки към основата, нейните „одеяния”. Освен изначалните данни, съдържащи се в решимо – „информационната частичка”, заложена във всичко, има също и следващо развитие, втори фактор, който също е предопределен.

Значи, свободният избор трябва да се търси в третия или четвъртия фактор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.12.2011

[63487]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята„: Ако анализираме действията на човека, ще видим, че те са принудителни и се извършват неволно.

Ние представляваме желанието за наслаждение, създадено от Твореца. То отговаря само на наслаждение и неговата липса е в размер на болка. По този начин можем да изпитваме или положителни или отрицателни чувства.

В първия случай на човек му е добре и комфортно, така, че той иска да остане в това състояние. Какво именно го напълва и къде усещаме напълването? В крайна сметка, ние не говорим просто за чаша, която напълват с вода.

Наслаждението успокоява и това е особено очевидно при децата. Направиш на малкото нещо приятно, и то замира. Такава е реакцията на желанието за получаване и в този момент то не са нуждае от промени. Но то и не може да се промени, заловено напълно за наслаждението.

А при страдането човек, напротив, се изкачва  по стената и не си намира място.

Зад тези реакции лежат дълбоки причини. Мир и радост, като ехо на светлината, на Твореца, олицетворяващ майката за детето, носещи му успокоение – и то застива.

Така, че ние реагираме само на две неща: на наслаждение или на страдание. Но покрай това в желанието за получаване протичат свои, вътрешни процеси, движещи се по четирите стадия на развитие. Взети заедно, тези стадии създават вътре някакъв обем, в който става сравнение между входа и изхода, това, което е влязло в мен, как аз реагирам и какво в крайна сметка излиза.

По този начин човек развива ума си. В него влиза светлината и предизвиква или позитивно или негативно усещане, а също така позитивно или негативно осъзнаване. Тук всичко зависи от „модула вход-изход“, от тази „кутийка“ на четирите стадия, която проверява доколко входния сигнал съответства на целта.

По такъв начин, освен наслаждението и страданието в неговата чиста форма, имаме също и възможност да се учим, да набираме опит. Като резултат ние изграждаме скалата „истина – лъжа“ и осъзнаваме, че доброто усещане може да бъде лъжливо, а лошото – истинско. Това ни позволява да се придържаме към истината и при необходимост да изменим знака на входния сигнал от минус до плюс или от плюс до минус.

Това е ролята на четирите стадия през които минава реакцията на нашето желание по пътя към осъзнаване и разбиране. Тя преодолява пространството, разделено на четири части съгласно конструкцията АВАЯ и това ни дава възможност за сравнение на данните на входа и изхода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63131]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Няма нищо по-важно от свободата. Ако имам окови, ако някой ме управлява, то не е важно, кой именно. Било то Природата, или Твореца, или Висшата сила, или Бог – това няма за мен принципално значение. Обладава ли той разум и чувства или, напротив, е безлик и безучастен – същността е в друго.

Ако се намирам в ръцете на някого или нещо, то не съществувам. Моето Аз го няма, а има някакво същество, намиращо се под тоталната власт на сили от по-висок порядък.

Всеки предмет, за който говорим, има в нашите очи собствена същност, съществува сам по себе си. Даже, ако това е стол или дом, ние му приписваме самостоятелно битие, подсъзнателно го персонифицираме: например се сърдим на забилия компютър или на повредената машина. Без определена степен самостоятелност нищо не може да се появи пред очите ни.

По такъв начин понятието свобода се явява фундаментално: възприемаме тези или онези неща, само ако ни се струват самостоятелни. Иначе просто не ги различаваме, не ги разпознаваме. Приписвам самостоятелност на вещите – и в тази степен те придобиват за мен тежест, значение, чак до там, че стават източници на заплаха или наслаждение. Всичко в света измервам на везните на свободата и само тогава опознавам и формирам съответстващо отношение.

Тази индивидуалност на вещите, хората и явленията варира в зависимост от моите вкусове, моята ценностна скала. Като цяло, понятието свобода съставлява основата на моето съществуване, формира моя поглед върху света. Без този параметър нищо няма да влезе в моето полезрение.

В живота става така, че някой човек изведнъж ми става важен, защото в своите очи аз му придавам индивидуалност, свобода, собствено мнение, сила и възможност да ми повлияе. И обратното, когато някой губи в очите ми „ореола на свободата“, важността, влиятелността си, той отива настрани или въобще напуска картината на реалността ми.

И така, свободата е много значимо и важно понятие.

Това се отнася и за моята собствена свобода. Ако напълно, стопроцентово завися от някой или от нещо, то просто мен ме няма. Както в подобни обстоятелства не виждам другите, така не виждам и себе си, ако напълно съм подчинен на чужда воля – да кажем, в затвора или в плен.

Но, ако се отиде още по-далеч, ако признаем, че Висшата сила, или Природата управлява всички мои клетки и физиологични системи, всички помисли и желания, всеки мой дъх, ако в мен няма нищо мое, нищо, което не идва от някъде отвън, – тогава аз не съществувам. Даже не принадлежа на някой – защото за да сме подвластни на някой, трябва все пак да сме. Но в случая на абсолютно подчинение от мен не остава нищо в крайна сметка.

Ето до какво ни довежда критерият „самoбитност“. Той взема началото си от Твореца, който, бидейки самобитен и уникален, ни е сътворил и ни е придал усещане за същата самобитност. Само по тази мярка всеки от нас оценява себе си и другите.

По такъв начин ние измерваме и разпознаваме детайлите на реалността по присъствието в тях на Твореца – Силата, придаваща на всеки изключителност, самостоятелност. И затова свободата се явява базово понятие в Природата.

Но тогава възниква резонният въпрос. Стремейки се към съвършенство, аз стопроцентово се уподобявам на Висшата сила, а значи,точно изпълнявам нейната воля. Ставам „роб на Твореца“, лишавам се от всичко свое, отричам се от себе си, правя съкращение върху своето желание. Моето намерение е само към отдаването. Готов съм да изпълнявам всичко, което иска Твореца. Но нима с това не анулирам своята самобитност, своята свобода?

Не, казват кабалистите, с това ти, обратно, придобиваш своята свобода и индивидуалност. Сега в теб има само мъничка точка свобода и самобитност, а после от Твореца ти придобиваш целия Негов образ – и го обличаш върху себе си. Единствената възможност да постигнеш пълна свобода – това е да придобиеш свойствата на Твореца, неговия облик.

Казано иначе, даже моето алтруистично намерение, в подобие на Твореца, произлиза от моето егоистично желание. В крайна сметка се състоя от две противоположности: вътре – егоизъм, получаващо желание, а отвън – намерението за отдаване на Твореца. Затова и не изчезвам.

Трябва да разбираме, че нашият егоизъм ни спасява от изчезване. При подема по духовните стъпала отляво расте моят егоизъм, противоположен на Твореца, а отдясно нараства намерението за отдаване, подобно на Твореца. Върху този контраст и придобивам Неговите свойства – придобивам самостоятелност, самоличност, не разтваряйки се в Него.

Ето какъв подарък ни е дал Творецът – възможността да съществуваме независимо. Така в своето духовно развитие постепенно придобиваме свобода.

Съобразно с това, нашето предишно състояние се нарича „смърт“, „небитие“, докато духовното ни постижение и преодоляване – това е живот. А светлината, възвръщаща ни към живота, се нарича „Тора“ – това е и средството за спасение от „ангела на смъртта“.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63028]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как мога точно да разпозная точката на свободния избор?

Отговор: Преди всичко, установяваме, че въобще не сме свободни – на 100 процента. Това е осъзнаване на злото.

Но от друга страна, какво лошо има в това? Ако аз изцяло се намирам под тоталната власт на Твореца или на Природата, нямам отговорности. Нито съм добър, нито лош. Какви претенции може да има към мен? Каквото и да направя – не съм го направил аз. Както се казва, „отиди при Майстора, който ме е създал”.

На това се базира религията: ”Аз съм малък човек, правя всичко, което Той поиска. Той казва – аз изпълнявам”. По този начин свалям от себе си всички обвинения, отхвърлям всички въпроси, избавям се от проблемите…

По този път обаче се лишаваш от самостоятелност, губиш свободата си. Ако само изпълняваш повелите на Твореца, дори преодолявайки нежеланието си, винаги ще си намериш възнаграждение и ще си облекчиш задачата – разбира се, за сметка на настоящото си Аз. Ето защо религията е подходяща за масите. Ако всичко идва свише, това привнася в живота комфортно усещане, предоставя психологическа поддръжка, за да „плуваш по течението” заедно с всички.

Но в кабала искам не самоотмяна, а самостоятелност. Искам да намеря къде започва моето Аз. И в тези търсения, в това рационално, логично изследване откривам, че всъщност не съществувам. Не съм вземал решение да се родя в този свят, не съм избирал качествата си, наследствеността си, родителите си, страната си, обкръжението си… Възпитали са ме и са ме образовали вече сформирани системи и учреждения: детска градина, училище, СМИ и т.н. И кой съм аз след това? Парче тесто, от което общата печка е изпекла стандартно хлебче.

Когато виждам това, си задавам въпроса: това ли е животът? Какво ми дава той освен безкрайни грижи, освен вечно бягство от страданията и кратки мигове на наслаждение? Ето го осъзнаването на злото: замислям се за същността на ставащото, за своя път и неговия край, и разбирам, че мен ме няма, а съществува единствено някаква машина, стартирана и управлявана не от мен. Когато в компютъра възниква конфликт на алгоритмите, той подава съобщение за грешка – и аз също чувствено реагирам на едни или други проблеми. Някъде напрежението скача – и мен ме боли. Това е всичко, не повече.

В такъв случай, просто няма смисъл да живея. Мнозина стигат до този извод и ги удържа само инстинктивния страх от смъртта, при това не винаги.

Оттук започва търсенето на истинската свобода – моята истинска същност. И пътят към нея лежи в уподобяване на Твореца – не преклонение и самоотмяна пред Него, а именно уподобяване. Трябва да израствам, ставайки все по-подобен на Него. На Твореца е присъща абсолютна самостоятелност и свобода. В цялата природа няма никой друг освен Него. И аз също мога да израствам на същия принцип, когато в цялата природа няма никого освен мен.

Такава е кабалистичната методика: търсим свобода, независимост. Най-болезнено ми е от това, че не съществувам. Къде да намеря своето Аз? Това преследване на собственото ми Аз е моят живот. Иска ми се повече самоизразяване, иска ми се да властвам над всички, да получавам, да се грижа… Защо е всичко това? За моето Аз – за да го сформирам и възвися.

И тук науката кабала обяснява, че да придобиеш своето Аз означава да придобиеш свойствата на Твореца, с други думи, да придобиеш свобода.

Въпрос: Как да намерим своето Аз, като не притежаваме свобода на волята?

Отговор: Началната точка на моето Аз се появява с въпросите за смисъла и същността. Човекът, който влиза в кабала, вече има точка на избор, точка в сърцето, искра, обратната страна на средната линия, „вътрешността” на свободата – усещане на празнота, недостатък. Аз нямам свобода и затова си задавам въпросите за смисъла на живота. Именно това не ми достига. Самият живот не ме интересува – важното е да намеря своето Аз.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63025]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

За да си представя какво е това любов към другарите и към Твореца, трябва да се откача от всичко на този свят и от самия себе си – сякаш нищо не съществува, освен една сила. Сякаш няма никой, който да я наблюдава, вижда, усеща. И в тази сила има цел: да създаде нещо, равно на нея.

Не знаем защо изведнъж изникна такава мисъл – това е било още по време на първото действие, насочено към сътворението ни. Не постигаме това, което го е предшествало – има граница в постижението ни, защото произлиза от нашите съсъди – желания, които до тогава не са съществували. Започнахме със замисъла за наслаждение на сътвореното – програми, мисли, заложени в тази една висша сила, решавайки: ”Искам да създам творения, равни на мен, за да ги насладя.”

Така висшата сила започва да въплъщава програмата, да създава творение и да напредва, за да го доведе до своята висота. Тоест формата на творението е зададена вече изначално и трябва да бъде като формата на Твореца. Няма творение без Творец и обратно – едното съществува срещу другото.

Това условие за равенство един на друг, вече определя целия процес. Сякаш математическо уравнение, където търсеното неизвестно число съществува само по себе си, но трябва да бъде равно на висшата сила по нейната вечност, съвършенство, разбиране, усещане, свойства – във всичко, което го има в самия Творец.

Не знаем точно за свойствата на Твореца, само ни е известно, че творението трябва да ги повтори – но при това остава отделно творение. Тоест накрая се получава Творец – N:1, и творение – N:2. В това е разликата между нас: Творецът е първи, а творението второ, но това не им пречи да бъдат равни.

Съгласно това условие мирозданието започва да се развива, като по математическа формула. Трябва да съблюдаваме условието, че творението съществува самостоятелно, притежавайки собствено разбиране, постижение, усещане за самия себе си, свобода на волята – всичко, което се отнася до понятието ”Аз”. И заедно с това, същото ”Аз” трябва да бъде съвършено подобно на Твореца.

После това условие започва да се въплъщава, както човек, решен да построи дом и  представяйки си бъдещата му форма, започва да го строи: прави детайлен план, създава спецификации, определя необходимото количество материали и хора, които ще работят над това. Но всичко това произтича от крайната форма, която вече съществува в Твореца. И единствено в творението засега съществува по-низка форма  затова трябва да премине през всевъзможни изменения.

Тези изменения не се случват в самото творение, а в осъзнаването му, в разбирането му, във възприемането на самия себе си: какво е то спрямо Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 30.11.2011

[62167]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Желанието – това е целият материал на творението. Мястото, където ние чувстваме себе си живеещи и разкриващи реалността вътре и около нас. Светлината работи над желанието и го развива по своя програма – отначало пряко, за да го формира. А после вътре в  това създадено от нея желание – четвъртият стадий от света на Безкрайността, светлината започва да създава условия за неговото поправяне.

В крайна сметка това желание за сега е само суров материал, незнаещ и неосъзнаващ, нямащ свободна воля, а действащ по заповед на светлината, която контролира желанието. Така светлината създава всевъзможни форми на желания, които се наричат светове (скрития). Светлината малко повече се разкрива или се скрива – и в желанието стават промени, докато то не включи в себе си всички свойства на светлината.

И колкото повече светлината отдалечава желанието от себе си, толкова повече то започва да усеща – кой съм аз и какво правя. Макар, че то още няма никаква свобода и самостоятелно развитие и всичко става за сметка на светлината. А желанието като природен материал действа в съответствие с установените закони и няма никакъв избор как да реагира.

Така развитието достига до специална структура, която се нарича „човек“, която получава избор. Да действа вътре в знанието или над него. „Вътре в знанието“ е действие, което съответства на действието на светлината – естествена реакция на материала. Но е възможно да се достигне и до такава реакция, която е над твоето желание и не се подчинява на естествените закони на природата. Да създаде в себе си способност да реагира не по заповед на светлината, а обратно.

Тази обратна реакция и ще се нарече човек, защото именно тя е подобна на светлината.

Нали ,ако той изпълнява заповедите на светлината вътре в желанието си – той се нарича творение. Но ,ако той не изпълнява заповедите на светлината в своето желание, а иска да се издигне над материала на нивото на светлината и да стане подобен на нея, то трябва да реагира противоположно. Съгласно тази реакция той се и нарича „човек“ – Адам, т.е. „подобен“ (доме) на светлината.

И така, материалът получава названието „човек“ и с това започва неговото ново развитие. В него има всевъзможни форми, отпечатани в него от светлината по време на естественото нарстване. Но сега това желание започва да работи само и да се стреми да бъде като светлината, т.е. през цялото време да реагира по различен начин на това, което събужда в него светлината.

Светлината пробужда в него реакция, противоположна на поведението на светлината, а човекът трябва да приеме тази игра и над нея да се уподоби на светлината. Това се нарича работа на вярата над знанието.

Тази работа е различни видове. Светлината, ту повече  разкриваща себе си, ту повече скриваща се, пробужда у човека ту повече желание, ту по-малко. С всички тези въздействия то всеки път възбужда различни реакции в материала. Така материалът се учи на своите реакции – изучава себе си и светлината, от която иска да вземе пример. Постепенно той все повече се доближава по своите свойства  до светлината, докато съвсем не се слее с нея.

Ясно е, че по този начин желанието натрупва в себе си разбиране и усещане за себе си, за светлината, научава програмата на светлината. Изучава отношението на Твореца към творението – това, как се отнася към него светлината . И обратно, учи се на това, как да победи собствената си природа и да стане подобно на светлината. Така материалът на желанието постепенно достига до стъпалото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61005]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако постъпваме съгласно информационните данни (решимот) , то къде е нашата свобода?

Отговор: А ако ги нямаше ограниченията на информационните гени, на изначално зададените условия – относно какво би могъл да проявиш своята свобода? Едва ли мечтаеш да получиш ”свобода” от всички ограничения, като захвърлен сам в гората?

Свободата е усещането, което намираш в строго създадените условия, от една страна усещаш тези ограничения, а от друга се чувстваш свободен.

Аз задължително трябва да знам, от какво съм свободен. Т.е. отначало трябва да бъда ограничен, а след това да стана свободен – иначе няма да го усетя. Ако никога не съм усещал ограничения, то няма да разбера, какво е това свобода. Свобода от какво?

Свободата е усещане за ограничения, които продължават да съществуват, но едновременно с това, те не оказват повече натиск върху мен. Затова ставам свободен от тях! Но това не означава, че те не съществуват.

Да допуснем, че ти си английски принц. И от утре си задължен да ставаш рано, да се храниш с ненавистната за теб овесена каша, от ранни зори да обличаш смокинг и да се отправяш към различни срещи: да посещаваш някакви детски градини, да прерязваш лентички на нови болници – от сутрин до късна вечер. Това не е живот, а каторга. Ако беше видял дневния ред на английската кралица, ти не би искал да бъдеш на нейно място.

Кралският живот не би ти се сторил свободен, а защо кралете се  усещат свободни? Защото те са свикнали с него, получили са такова възпитание, че на тях не им тежат такива задължения, и те смятат, че животът е такъв.

Ако приемаш тези ограничения като желани, изграждащи твоето бъдеще – то те се превръщат в инструмент, с помощта на който получаваш напълване. И само в такава форма можеш да бъдеш свободен.

Тоест, за да стана свободен, трябва да поправя своето отношение към природните условия, които ми дава Творецът. Когато се слея с Него, то повече няма да усещам ограничения и ще получа свобода.

И мен не ме принуждават към това с натиск, а само ми дават да усетя, как да се освободя. Този натиск, под който се намирам сега, само ми подслажда живота, давайки ми представата, колко ще бъде хубаво, когато изляза от тъмното мазе на свобода. И докато не усетя хубаво това ограничение, сякаш се намирам в затвор до живот – и няма да изляза на свобода. А аз съм задължен да усетя цялата свобода, дадена ми в този живот – или за сметка на страданията, или за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника.

От урока ”Учение за десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60393]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободата – това е доброволното приемане на ограниченията. Иначе е невъзможно да си я представиш. Заповядай, могат да те оставят и в космоса и бъди свободен!

Всички проблеми на човечеството се състоят в това, че не възприема правилно понятието свобода. Затова ни е необходимо ново възпитание, само с негова помощ можем да достигнем свободата. Възпитанието ще ни помогне да възприемем ограниченията като желани и ще започнем да ги използваме ефективно.

Възприемаш тези рамки като пътеводни – сякаш релси, отвеждащи те към тотална и абсолютна свобода.

Сега цялото човечество започва да усеща такива ограничения: избор няма и встъпваме в глобален и интегрален свят, където всички зависят един от друг. Никой не може да го избегне и всички са оковани заедно, буквално с вериги и е невъзможно да се движат нито надясно, нито наляво.

Ще ни се разкрие още, че и най-малкото движение, най-малката лоша мисъл за някого – ще се върне обратно към мен със страшна сила. И какво да правя при такива условия?!

Ето ти сегашният затвор! Това не е като да стои някъде там надзирател, през няколко килии. А тези надзиратели държат нишки, които стигат до мозъка ми, до сърцето, навсякъде. Това се усеща преди да се излезе на свобода.

И какво може да се направи в такова състояние? Чувстваш се нещастен и съвършено безпомощна точка, на която контролират всички чувства, всички мисли, всяко движение. Ти си така притиснат и свързан от всички страни, че не можеш да имаш нито една свободна мисъл или желание.

Това е ужасно усещане, но именно така усеща себе си зъбчатото колело, в сцепление с множество други зъбчати колела. Това е пълна свобода.

И затова нямаш никакъв избор, освен да се съгласиш за ново възпитание. В резултат ще останеш окован с всички тези елементи на тази машина, но ще започнеш да приемаш условията ù като желания. Тогава изведнъж ще разкриеш (вече за махсом, в свойството Бина), че работата в хармония с останалите ще ти позволи свободно да се движиш във всякакви посоки: в мислите, в желанията, във всичко!

Заради това трябва да обърнеш тази точка на кризата – нарича се раждане в новия свят.

Отначало в теб възниква усещане, че се намираш в най-зависимото място, притиснат в една точка, от което няма никакво измъкване. Но когато минеш през тази една точка, буквално като при ”Големия взрив” – през нея минава пробивът в новия свят. И там започва твоята свобода – светът на Бина.

Свободата е в това, че започваш да усещаш останалите и заедно с тях да напредваш – по свое желание. Харесва ти да си в хармония с всички в движенията ви,  в мислите, в  желанията. Това е единственото, което искаш!

Вече работиш по обратния начин спрямо предишното и търсиш, как вече по собствено желание да се ограничиш, за да може предишните надзиратели да се превърнат в твои помощници!

Взимаш от надзирателя работата му и го молиш за обяснение: какво преди не ти е позволявал да правиш и те е спирал, за да може сега самият той да прави това с теб. Взимаш за себе си всички тези ограничения и се превръщат в сили, за твоето напредване – силата на връзката с другите.

Сам започваш да управляваш цялата тази машина – целият затвор се превръща в двигател за развитието на душата ти. Тя  поглъща в себе си всички предишни надзиратели и ограничаващите те сили, и за тяхна сметка, от една точка се разширява до големината на всички тези огромни машини.

Всички тези системи повече не те ограничават, а стават инструменти на собствената ти душа. С тяхна помощ ставаш подобен на Твореца – на този главен надзирател, който те е държал под ключ.

Именно Той е бил този жесток баща, който поставил сина си в тъмно мазе. И сега вече искаш да Му се уподобиш, защото разбираш цялото Му милосърдие.

От урок ”Учение за Десетте Сфирот”, 1.11.2011

[60390]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→