Въпрос: Какво ще се случи в бъдещия интегрален свят с изкуството, с желанието да творим и да създаваме?

Отговор: Разбира се, че желанието да творим и създаваме ще остане. Желанието за  естетика, себеизразяване – е един от крайъгълните камъни на човешките желания.

Всичко това се развива от времето на скалните надписи. Но днес ние и в това претърпяваме огромна криза, защото нямаме нищо, за да изразим себе си. В какво може да се изрази това? В някои напрежения? Нашето състояние е в задънена улица. На нивото, на което сме сега, ние нямамаме нищо повече за изразяване.

Трябва да се издигнем на следващото ниво. Ние просто „пропълзяхме“ от нашето ниво до определена степен, но не можем да се изправим и дойдохме до задънена улица във всички области на нашата дейност: в културата, науката, възпитанието, в семейния живот, в икономиката, финасите, във всичко, дори в науката. Ние сме се „залепили“ за тази следваща степен и не можем да се изправим върху нея, защото не я виждаме.

Това важи особено ярко за културата и изкуството. Винаги сме били свидетели на създаването на велики произведения. А днес – това е масовата култура, която дори не можем да наричаме „култура“. Изкуството – със сигурност не е изкуство. „Масовата култура“ изпълва телевизионните екрани и ние я използваме заедно с „бързата храна“ – което е същото. Тоест, всичко е на такова ниво, за да те „притъпи“ и по-малко да мислиш. Сериалите? За какво са? За грабежи, предателства, любовни истории и приготвяне на храна.

За съжаление, на ниво изкуство ние вече не се ангажираме с високи, стойностни отношения между хората, с търсене смисъла на живота, а демоснтрираме своето масово „изкуство“ (с четиво или видео), това, което е само за нуждите на тялото: храна, секс, семейство. В рамките на това, се и въртят всички наши така наречени произведения на изкуството.

От една страна, е жалко, че това се случва, а от друга – това говори за криза, от която трябва да се роди ново състояние.

Новото изкуство ще бъде съвсем различно. То ще бъде изградено на обединението на хората и трябва да говори за разбирането на Висшия свят, съвършено нова гама от чувства, която ние разкриваме във връзката между нас. Това са чувства и взаимоотношения от абсолютно друг мащаб и именно те ще продължат да отразяват бъдещото изкуство, а съответно и култура.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72967]

Публикувано в: Възпитание на децата, Израел и народите по света, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив - в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

В съвременния свят всички трябва да участват в образованието и във възпитанието по принципа на взаимното поръчителство. Обучението включва необходимостта от знания за интегралното общество, за системата на взаимната връзка, в която се намираме. Трябва да се разбере, какви свойства са присъщи на човека по рождение: той е абсолютно противоположен на интегралната връзка с останалите, в никакъв случай не я  желае, иска всичко да си присвои – и това са наши естествени пориви.

Ние трябва да станем противоположни на егоизма си под влиянието на обществото и възпитанието. Това е работа срещу нашата изконна инстинктивна природа, която трябва да проведем със себе си и в която трябва да участва цялото човечество.

Затова, на практика човек през цялото време трябва да се намира под влияние на обкръжението, което постоянно би го настройвало на добра взаимна връзка със себе си. Това трябва да се осъществява по добрия            , приятния път, за да усеща човек, че се намира в равновесие с обкръжението, че се чувства добре и свободно, всички се отнасят към него прекрасно и го поддържат в отлично здраве и в оптимални отношения към останалите.

При това силите на природата, с които ще се намираме в състояние на хемостаза (отворена система) ще започнат да ни помагат. Ще усетим картината на цялата природа: нейната мрежа, взаимната връзка, системата. Ще започнем да усещаме общата мисъл на вселената – процеса и целта на творението. Влизайки вътре в системата, ще можем да усетим двигателя, който я задвижва – силите, които ни управляват по пътя на еволюцията и ни водят напред.

Ние виждаме, че изминаваме някакви етапи на развитие: последователни, принудителни, фиксирани в природата. Днес учените, философите, социолозите, политолозите – всичките са съгласни с това, че има закони, които не са ни известни. Те се намират вътре във всеобхватната природа и ние постепенно ги откриваме.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61159]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Трябва да обясним на хората, в какво се състоят решенията на сегашните проблеми. Нека да не се размине без бедствия, но все пак те ще ни чуят. Няма да имат друг избор.

Когато кризата се задълбочи, когато предприятията бъдат затворени, а банките опустошени, тогава ще започнат масовите вълнения. Народът ще излезе с искания, без да разбира доколко те са изпълними. Правителството може редовно да се оправдава, но на хората няма да им е до това: ”Вие сте на власт отговорността е ваша” !

Ето в такива мигове или в промеждутъка им, те ще ни чуят нас. При това и народът ще чуе и особено власт имащите. Магнатите сами ще искат да изградят система за възпитанието, за която ние говорим – за да успокоят народа и да го издигнат над чертата на бедността. Иначе ще им отмъкнат всичко, както това вече се е случвало не веднъж в историята. Опасността ще ги принуди да се погрижат за агитацията и обясненията и ще устреми хората към взаимното обединение, към глобална интегрална система, която Природата изисква от нас да създадем.

Тъй като това не е нечия прищявка, а заповед от Природата, от която мърдане няма. Колкото повече направим в това направление, толкова по-малко беди и проблеми ще имаме.

Разбира се, ние не говорим за бързо и справедливо разпределение. Задача номер едно е да компенсираме хората с такава сума, която да им е от полза, за да се задържат на крака. А в отговор на това от тях ще се изисква да приложат старание в учението.

Когато безработицата нарасне, море от хора ще се окажат без работа. Ще се наложи да се разпределя времето, човек да се труди половин работен ден или поне една трета от деня, а останалите часове да посвещава на учението. Всъщност това ще е истинската работа – човек ще работи над себе си. За да се направи от пшеницата хляб, ще бъде необходимо да се пробуди такава сила, която да отгледа пшеницата.

Още от тази година ще видим, как това не е толкова просто: да се произвежда хляб по време на икономическа и екологическа криза. И ученето, съпроводено с усилия по създаването на обкръжението – е част от нашата работа в този свят. С това ние пробуждаме в него онова, което е необходимо за нашето материално съществуване.

Човек ще се учи да извършва отдаване на другите, за да им подсигури насъщния. Както пише Баал а-Сулам, отдаване на ближния и на Твореца – е едно и също. Така народът ще дойде в духовното – без страдания и без да изучава науката кабала.

От урока по статия ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56420]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Израел и народите по света, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Следващият световен обществен строй се нарича взаимно поръчителство.

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, прилична култура, занимания, свобода, права, работа, развитие.

Но тези добри обичайни хора не искат да чуват за единение.

Как да им се обясни, че ако не се движат в посока към обединение, което се явява следващият етап от развитието на човечеството, те вървят към кризи, глад и гибел?

Макар да започнахме да говорим за кризата в устройството на обществото, всичко, което е направено от човека през изминалите години, това се разбира и не се разбира от управляващите, а и от обикновените хора. Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление работят. Казват, че светът е стигнал до задънена улица, но в задънена улица е нашата минала представа за него.

Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания – този процес наричаме еволюция. И макар да ни е неприятно да признаем, че в него, водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли, то това е така.

Ние дотолкова сме управлявани от природата, дотолкова сме нейни роби, дотолкова се подчиняваме на заповедите и, че го не осъзнаваме и се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивление към изпълняването на заповедите на природата – ние ги считаме за свои желания.

В нашето общество, водени от природата, направихме силата и парите средство за управление, богатството на избраните стана смисъл на ставащото в обществото, а демокрацията се яви дума успокояваща масите. Цялата планета се самоизяжда, без да се замисли как ще живее, когато свършат природните ресурси. Колко прекрасно е, че кризата започна преди те да са се изчерпали!

Ние насила се вкарахме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си призрачни цели и ценности. Колко е прекрасно, че кризата започна преди да усетим отчаяние от безизходността на нашето съществуване, преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки задънената улица и собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата!

Кризата ни показва навреме, преди напълно да сме фалирали, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система, към взаимно поръчителство. В планът на природата е да ни доведе до пълно подобие със самата нея. Но именно този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, тоест осъзнавайки неговата желателност. Като резултат, ние достигаме пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство.

Взаимното поръчителство се достига само съзнателно, чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Интегралният свят изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз на всички и затова е възможен като резултат от всеобщото интегрално възпитание.

Обществото на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки полагащото му се необходимо за достойно съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н..

Тъй като светът повече няма да препуска към увеличаване на ненужната производителност, а ще се насочи само към производството на необходимото, работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се посвети на обучение и възпитание, а крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на висшия свят, в разкриването на интегралното обединение.

Вследствие на това изчезва основата на конкуренцията, а като цел на материалното съществуване се обявява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки един, обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива благите сили на природата. Няма необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво.

Всяко техническо нововъведение се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост – и само след това се внедрява. Тази оценка не е следствие от увличането по прогреса, а по скоро е продиктувана от опазването на околната среда, икономията на енергия, време, здраве.

Затова е възможно напълно отсъствие на технически прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво и устремяване в над материалното.

Развиват се само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план едва за част от работния ден, в степен на необходимост за съществуването  на обществото, довежда човечеството до равновесие с природата. Защото човек добавя необходимото към своя човешки бит по законите на природата.

Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза. Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, съвета на мъдреците, а останалите приемат техните решения не автоматично, а възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства да разберат и приемат решенията на мъдреците.

Необходимостта от образование и възпитание е в това, че образование се придобива именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, единство и любов – само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, еволюцията, и да разбира и приема решението на мъдреците.

Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, неговата желателност и да се устремяване към него самостоятелно, не принуждавани от природата.

Отпада потребността от реклама, за разлика от съвременното производство, при което за реклама се харчат до 50% от разходите. Цялото счетоводство се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а всеки получава необходимото по талони, от единен аналитичен център, основно с доставка по домовете.

Снабдяването на всеки не зависи от това, къде работи той и дали работи въобще.

Промишлеността и снабдяването /не търговията/ работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожена от предишните поколения. Не съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание се отделя на местата за масов отдих.

Обществото не се притеснява от огромната маса безработни – организират се почиствания на природните масиви, довеждане на природата до естествения и вид. Смисъла не е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко, а времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време.

Държавата на взаимното поръчителство – това е строй на социалната справедливост – всеки човек трябва да е на своето място, на което е най-полезен на обществото. Властта е длъжна да се състои от събрания на хора, постигащи следващото ниво на развитието на обществото, за да водят цялото общество към целта на природата.

Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата – това са различни същности.

Последният социално-икономически строй в света – Арвут /Обединение/, се изгражда по правилото “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, без свалянето на предишния строй, доброволно.

[55932]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Икономика и пари, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Общество на бъдещето - Няма коментари→

Говорейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Публикувано в: Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Публикувано в: Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Въпрос: Как ще изглежда човекът в края на своето развитие?

Отговор: Аз го разбирам така: той ще ограничи себе си, за да използва природата само в зависимост от необходимостта и няма да изпитва недостиг от нищо, а целият му стремеж ще се насочи към благото на ближния.

Ще консумира толкова, колкото е необходимо за правилното материално съществуване – изключително за да реализира своя стремеж за благото на другите.

При това, тялото ще получава само полезни, необходими неща, които са най-благоприятни за неговото здраве. А стремежът към ближния и контактът с него ще позволят на човека да разкрие за себе си цялостната система на всеобщата взаимосвръзка. По този начин той ще постигне вътрешното измерение на природата, нейната вътрешна сила, която е вечна и съвършена.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41902]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 2

Въпрос: Лесно е да обичам своите другари, които изучават с мен науката Кабала, но не мога да го постигна с моите колеги на работа. Как трябва да се отнасям към тях и към всички останали хора в света?

Отговор: Принципно, трябва да се отнасяме към всеки като към част от нашата душа. Така аз трябва да мисля за останалите, включително и за най-големия злодей. Те са в света извън мен, защото всички тези желания и качества в мен още не са поправени. Ето защо, външно трябва да се отнасям към тях толерантно, разбирайки, че това е пътят на поправянето. Ще дойде времето, когато те също ще се присъединят към този път.

Общата душа, единственото сътворено творение се състои от много части. Някои от тях са по-важни, а други по-малко, точно както в нашето физическо тяло, което е изградено точно в съответствие със структурата на душата.

Общата душа също има част, наречена „тяло”, което е общото желание разделено на много системи и подсистеми: мозък, сърце, черен дроб, бъбреци и други важни системи, които са свързани помежду си и без които тялото не може да съществува. Някои от тези системи могат да бъдат изкуствено създадени, но трябва да присъстват в тялото. От друга страна, има системи, които не е необходимо да присъстват, например, крайници, мускули и кости.

Общата душа има части, които са особено важни – мозъкът и сърцето, така също и тези, които са по-малко важни, но все пак необходими за съществуване. Мозъкът и сърцето главно били проправени от Адам до наше време от потомството кабалисти, за които знаем и учим.

В сегашния период на общото поправяне, с изключение на мозъка и сърцето, започваме да коригираме белия и черния дробове, бъбреците, далака и т.н. Това са важни части, но по-малко от жизнено необходимите мозък и сърце. Хората, които учат кабала, принадлежат на тези части.

Останалата част от човечеството принадлежи например на мускулите, костите и крайниците, които не са необходими системи за съществуването на организма, но са необходими за неговата цялост. По този начин трябва да се отнасяме към тях и всъщност те съставят 90% от цялата душа.

Те не могат да работят независимо. Не чувстват стремеж към духовно, а функционират само според заповедите, идващи от мозъка и сърцето чрез нас, видовете важни органи. Това не намалява тяхното значение, защото ако ние говорим за една обща душа, тогава липсата дори и на една мъничка клетка нарушава целостта.

Ето защо, всеки е важен и накрая на поправянето всеки човек е толкова ценен колкото останалите. Това е законът на затворената съвършена система. Ние учим този принцип с премира на аналогова система.  Има вход и изход и ако нещо е прекъснато вътре в него, тогава не дава необходимите резултати.

Все пак има различия по време на поправянето. Части, които са по-важни, се поправят по-рано и след това по-малко важните части се поправят според йерархията. Ето защо не чакайте светът да чуе и разбере какво правим, защото  милиони хора принадлежат на пасивната част. Те ще се присъединят към процеса, защото ще видят, че е невъзможно да направят нещо друго. Така светът ще бъде поправен. Хора, може би изключително умни или развити, може би велики учени, артисти и културни деятели, все пак ще останат напълно глухи за духовното. Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към всеки.

Само тези, които идват да учат кабала чрез различни пътища, принадлежат на вътрешната система. Ето защо, ние трябва да ценим всеки човек тук, защото сме избрани от Твореца да бъдем част от важен орган на общата система и следователно е голямо предимство. Междувременно, другите може да не са толкова важни. Дори децата на много кабалисти не поемат по същия път, защото всеки човек си има свое място в системата и не се предава по наследство. Така че въоръжете се с търпение.

Основната работа се осъществява сред тези, които участват в нашата световна група, но външно също можем да работим за напредъка на света. Чрез разпространение на материали за бъдещето, за това какво може да се случи и за решението, предложено от науката Кабала, ние подготвяме хората до възможната степен. Но истинската работа с тях се крие във факта, че като резултат от нашето обединение, те ще почувстват известно пробуждане.

За какво ще се пробудят? Да се присъединят към нас външно. Те ще искат да участват и служат на процеса на поправяне колкото е възможно повече. Вече има такива хора и мисията им е много достойна за уважение.

От 2-ри урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39763]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Общество на бъдещето, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Общество на бъдещето - Няма коментари→

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Човечеството трябва да разбере, че единството е следващият етап в развитието ни. Веднага щом като станем единно семейство, един народ, единна система, в която всички зависят един от друг, то няма друг изход – трябва да го приемем с цялата си сериозност.

Трябва да изучим общата система по принципа на системното инженерство, за да изработим и да въведем съответстващи закони, регулиращи взаимоотношенията между хората, народите, правителствата и въобще в цялото човечество.

Попитай учените, какво е това интегрална система и те ще ти обяснят: това означава, че всички зависят от всички и никой не може да се премести, без да размести останалите. И затова трябва да се отчитат интересите на всички без изключение. На първия етап, човек не причинява на другия това, което той самият ненавижда, а на следващия етап ние започваме правилно и ефективно да задействаме системата според принципа на любов към ближния като към себе си.

Докато не установим такава взаимовръзка в нашата система, няма да имаме добър живот. Ден след ден под всевъзможни форми все повече ще ни се разкрива порочния механизъм на нашите взаимоотношения. На нивото на неживата материя дисбаланса между нас ще се проявява във вид на стихийни бедствия, изригвания, цунами, земетресения, пожари, наводнения, урагани, всеобщо затопляне, слънчеви изригвания… Луната също може да стане източник на различни проблеми.

Така се отразява на неживо ниво предизвикания от нас дисбаланс. Проблемите на растително ниво могат да засегнат плодородието. Спомнете си какво е написано за египетските наказания – по алегоричен път ни разказват за възможните бедствия на растително и животинско ниво, докато не достигнат нещата до човешката степен.

И затова ние трябва, от една страна, да приемем този интегрален закон именно като закон, а от друга страна, колкото се може по-бързо да приведем в действие системата по възпитание, за да обясним на хората защо законът е такъв, защо трябва да го съблюдаваме и как да правим това.

Безработицата в съвременния свят обхваща много милиони. Освен това, съществува и скрита безработица. А колко хора ще приключат със занаяти, които само разрушават природата, колко ще се освободят от военно–промишления комплекс и т.н. Всички те ще работят в сферата на агитацията и обясненията. И като резултат, всеки ще доставя на другите необходимите му неща.

Това ни е нужно: да произвеждаме необходимото за всеки и да го разделяме между всички, наред с възпитанието. Всеки трябва да получи своята „порция възпитание” и своята порция от насъщно необходимото. Такава ще бъде задачата на всемирното правителство и цялата общочовешка система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38040]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Публикувано в: Ежедневен урок, Мъжът и жената, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Основното, което иска човек е надеждност и защитеност: надеждно икономическо състояние, битови условия, телесно здраве. Това е нормално инстинктивно желание – да се чувства в безопасност, изисква го животинското тяло. Има го и при животните, които се запасяват с храна за зимата.

Но тъй като нашето егоистично желание е в пъти по-голямо, отколкото при всички други създания, ние искаме да си организираме такава защита, като застрахователна полица за цял живот – при което ни се струва, че ще живеем вечно. И освен това, искаме да осигурим най-надеждната защита за децата си.

И въпреки, че виждаме как на практика това никога не се получава, не можем да се откажем. Вече е ясно, че не е възможно да си осигурим никаква сигурност за утрешния ден – нито за себе си, нито за децата си като си мислим, че сега ще работим здраво, за да спечелим много пари – защото живеем в много ненадежден, нестабилен свят.

Това е известен психологически проблем. И бих казал, че е духовен проблем. Защото, ако признаем, че съществува висша духовна сила, която организира целия ни живот и всичко е в нейни ръце, тогава каквото и да правим, сами не можем да си създадем никаква защита.

Жизненият ни опит подсказва, че колкото човек е по-богат, здрав и силен, толкова по-уверен и спокоен може да бъде за бъдещето си, в сравнение с останалите. Но виждаме, че това може да се промени за един миг и абсолютно нищо не е гарантирано.

Затова науката кабала предлага на човека други решения. Ако се свържеш с висшата сила – единствената, която управлява цялото мироздане във всички случи и всички времена, това ще бъде най-надежданата гаранция за твоята безопасност.

Умишлено ни е дадено усещането за незащитеност, безсилие, страх, всевъзможните съмнения, за да намерим чрез тях правилния отговор! Тоест да разберем, какво в действителност може да ни даде надеждна увереност за всички случаи в живота.

И на теб ти се струва, че Творецът е прекалено далеч, в друг свят и не чувстваш връзка с Него (независимо, че можеш и Него да разкриеш). Но тук, в нашия свят, най-надеждно е да си организираш такава среда, която винаги ще те подкрепи и помогне. Среда, която би се ангажирала да се грижи за всеки така, както той се грижи за останалите.

Ако човек живееше в условията на такава взаимопомощ, това също би му дало увереност във всичко.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36865]

Публикувано в: Ежедневен урок, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам е казал, че в света трябва да има справедливо разпределение и всеобщо равенство. По какъв начин е искал да реализира това, не прилича ли то на комунистическите идеи?

Отговор: Невъзможно е да се реализира равно разпределение дотогава, докато човек не получи за това компенсация. Но срещу готовността за материално равенство, той ще получи духовно извисяване, което ще му даде увереност, защита, спокойствие, успех в живота, в семейството, здраве и цялото благо. Нима не си струва заради такъв райски живот, като в небесата, да се откажеш доброволно от материалното?

И тогава, малко ще се освободиш от бремето на този свят, който ти носи проблеми, конкуренция, напада те от всички страни. На човека трябва да се даде компенсация в живота и тогава можеш да се договориш с него.

Рабира се, Баал а-Сулам не е възнамерявал да въвежда уравниловка чрез насилствени методи, като комунистите в Русия. За компенсация служи спокойствието и висшия свят.

Но за тази цел е необходимо разпространяване на науката кабала. Докато човек не разбере къде е решението и не получи нов поглед, няма да се откаже от това, което има сега. Иначе това ще доведе до войни, защото никой няма да пожелае да даде своето и да споделя.

Справедливото разпределение е възможно само в замяна на духовно извисяване.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36854]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: От кого трябва да произлиза моята сигурност в утрешния ден: от обществото или от Твореца?

Отговор: Сигурността произлиза и се разкрива само във връзката между хората. Материалната сигурност се проявява в материалното общество, а духовната – в духовното.

Духовната сигурност не означава, че не се нуждая от нищо. Нейния смисъл е друг: сигурен съм, че няма да имам недостиг от сили, за да отдавам на другите и на Твореца.

Моята сигурност е насочена не към мен, а към целта. И аз съм сигурен, че обкръжението ще ме поддържа в това, на принципа на поръчителството. И каква друга сигурност да очаквам от тях след като се намирам в духовния свят?

От друга страна, в този свят аз искам да съм убеден в това, че никога няма да имам недостиг от егоистично напълване.

Въпрос: И все пак аз не мога да се огранича с духовната сигурност? Нужна ми е също така и сигурност и на материално ниво?

Отговор: Пребивавайки в този свят ти си длъжен да се грижиш за неговите насъщни нужди. Намирайки се в обществото, си длъжен да се грижиш за него. Колкото и високо духовно да е то, докато материалния свят не изчезне от възприятието на хората, те са длъжни да се грижат за своите днешни и утрешни потребности. Необходими са стоки и продукти, необходими са складове и т.н.

Това, обаче, ще вършиш под въздействието на духовния закон. Издигайки се по духовните стъпала, ти все пак си длъжен да се осигуряваш материално, защото още не си поправил онези свои келим, в които не можеш да правиш равносметка – „каменното си сърце”.

И така, важно е да се прави разлика между материалната и духовната сигурност. В материалното аз се грижа за себе си, за своите близки и даже за цялото човешко общество. А духовната сигурност е на по-горно ниво – това е сигурност, че сме способни на максимално отдаване  във всеки миг от живота си.

От урока на тема „Усещане за сигурност“, 03.03.2011

[36961]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общество на бъдещето, Поръчителство - Няма коментари→