Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

- Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

- Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шмот“, п.333: Възпяващите песен долу се наричат „левити“, тъй като те се прилепят към „нилвим“, съединяват се горе като едно цяло.

И още поради това, че в този, който слуша песента, душата му се прилепя към висшето, съединявайки се горе с Твореца…

Песен – това е разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, – най – голямото разкриване, което може да бъде. „Песен на песните“ – това е върхът на сливането, връзката, съединението на творението с Твореца.

Всичките Псалми – това са песните, които цар Давид (Малхут), разкрива в средната линия, разкриването на светлината Хохма в светлината Хасадим.

Даже там, където ни се струва, сякаш той плаче, не знае какво да прави и се скриваот враговете – в тази тъмнина той разкрива Хасадим, милосърдието на Твореца – и затова е тази песен.

В началото трябва да се разкрие дясната линия – вярата, Хасадим, потискаща лявата линия и държаща само дясната.

И когато Хасадим се разкрива напълно, ние се издигаме в Бина и виждаме, че можем да се задържаме в милосърдие във всички желания, на всички тези степени (в желанията ГЕ) – тогава ние започваме да работим с получаващите желания (АХАП) и да пробудим лявата линия.

Т.е. ние започваме да пробуждаме силите Малхут и в тези получаващи желания да приемаме светлината Хохма.

Като изясняваме своите получаващи желания и ги присъединяваме към дясната линия, ние построяваме средната линия. Състоянието, в което светлината Хохма се разкрива в светлината Хасадим, лявата линия се включва в дясната и довежда до създаване на средна линия, се нарича песен.

Това се нарича „поход“ – тъй като ние преминаваме от състояние в състояние в резултат на тези премествания и така се придвижваме по трите линии: „зародиш“, „кърмене“, „израстване“. Като първо подготвяме желанията, а след това ги напълваме със светлина.

Затова в Псалмите (песните) на цар Давид са описани всички възможни състояния при поправяне на Малхут в трите линии.

В тях е затворена огромна светлина, която е по -висша от кли – тоест такова голямо поправяне, когато кли става съвършенно като светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това песен – това е молитва (МАН), пробуждане отдолу?  

Отговор: Всичко се включва в песента – целият процес на  духовна работа, както в мелодията винаги има сблъсък на различни звуци, редуване на нива и паузи. Без паузи ние щяхме да чуваме не мелодията, а шум.   

Защо мелодията ни дава такова усещане за хармония и пробужда чувства? Защо някакви си звуци в определен ред ни карат изведнъж да се смеем или да плачем?

По своята същност звукът е някаква въздушна вълна с определена честота, въздействаща на тъпанчето! 

Чрез какво вътрешно устройство механичните въздействия, електрическите реакции на мозъка, се преобразуват в чувства?! И чувството не се съдържа в самите звуци – звуците пробуждат това чувство в мен.! 

Как тогава някой друг може да ми предаде чувство, чрез този по своята същност нежив механизъм, нежив процес, който влиза вътре в живия животински организъм и пробужда в него усещания на ниво човек.     

Този процес не е никак прост. Той е възможен благодарение на това, че в мелодията има отделни звуци с различни височини и прекъсвания, паузи между тях – тоест всички онези качества, присъстващи в нашата работа с трите линии: дясна, лява и средна. 

От урока от книга Зоар. 21.04.2010

Публикувано в: Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→

Откровено си признавам, че аз никога не съм смятал, че това е възможно. Не съм мислил, че въобще някой някога ще се заеме с такава титанска работа.

И изведнъж се появява Аркади Духин, великолепен музикант, певец, много близък за мен човек, и той избира от сутрешния урок най-ярките, според него, моменти и пише песен. И не една.

Уроците ни се състоят всеки ден. И всеки ден той пише песни. И то какви песни! В тях всичко е съхранено, целият смисъл, всичката духовна енергия, целият духовен заряд на урока.

Благодарение на Аркади, изведнъж се откри съвършено нов стил на разпространение на науката Кабала – чувствен, емоционален, точен.

Въпреки че песните са на иврит, с удоволствие ги слагам в своя блог, защото съм уверен, че ще бъдат разбрани от всички.

Любов

Такъв е егоизма

Публикувано в: Музика - Няма коментари→

Група от приятели от Лос Анджелес, Аустин, Тел Авив, Ню Йорк, Торонто, Боулдер, Сант Луис, Бруклин, Сан Франциско, Вашингтон, Москва и Сан Антонио създадоха съвместно този клип, като един опит да изразят чувството да бъдеш свързан и да споделят това прекрасно усещане  с целия свят.

Публикувано в: Музика - Няма коментари→

Вопрос: …Lieber Rav Leithman. Das Lied welches zum Todestag des Rabash komponiert wurde habe ich gehört und war sehr gerührt, ja ich fühlte eine sehr große Verbundenheit, so, dass es fast schmerzte… Ewald Heinz Feuerstein. – …Уважаеми Рав Лайтман. Чух песента, която прозвуча в деня в който се честваше годишнината от смъртта на Рабаш и бях много впечатлен от нея. Почувствах много тясна връзка, почти до болка… Евалд Фоиерштайн

Отговор: Скъпи приятелю! Радвам се, случайно я намерих и мога да сложа тази древна кабалистична мелодия, която ние изпълняваме по време на една от трапезите.

[audio:http://www.kabbalah.info/bulg/blog/wp-content/uploads/2008/10/heb_o_rav_2006-04-12_shiron_bb_mordhei_yossef_96k.mp3]

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Музика - Няма коментари→

Публикувано в: Музика, Филми - Няма коментари→

Рав Михаел Лайтман разкрива тайния смисъл на кабалистичната музика

Кабалистът, който започва да усеща Висшия свят, влиза в друго измерение и вижда нещо, което не съществува в нашия свят. Той вижда силите, които го привеждат в действие,  души, неоковани в тела, бъдещето, миналото и настоящето – всичко се разкрива пред него. Изпълва се с вечно, съвършено усещане и чувства, че включва в себе си цялото мироздание.

Това дълбоко преживяване е невъзможно да се изрази с думи. В своите книги, кабалистите ни дават само съвети как да достигнем разкриването на тази реалност, на тези впечатления и усещания. На кабалиста му е трудно да ни предаде  какво представлява този скрит за нас свят, с какво той се сблъсква там. Пред него се разкрива цялото мироздание. Как да предаде това? От всички средства, които можем да използваме за създаване и предаване на хората на някаква обща картина, на впечатленията, на възхищението на човека, пред който се разкрива Висшият свят, сред всички тези средства се откроява едно – звуците на музиката. Затова, кабалистите освен статии и много дълбоки текстове, пишат музика, създават песни, мелодии.  Това е още едно средство, чрез което може да се изрази усещането на кабалиста – по-кратко, направо от сърце в сърце, чрез звуци, без думи. Така че тези звуци да влязат в сърцето на другия човек, да го променят, да го настроят за усещането на Висшия Свят. (още…)

Публикувано в: Михаел Лайтман, Музика, Филми - Няма коментари→