Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Доклад на ООН: САЩ достигна поразителен прогрес, но щастието на гражданите, по тяхна преценка, не се е увеличило. Вместо това, неопределеността и безпокойството на населението растат, социалното и икономическото неравенство също нарасна, а доверието и увереността в правителството се намират на рекордно ниско ниво.

В доклад принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала точката на кризата. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „идеална буря”: съчетание от замърсяването и прекомерното потребление на ограничени природни ресурси, много реалната опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.”

Генералният секретар на ООН, Пан Ги Мун, във встъпително слово отбеляза: „Брутният национален продукт (БНП) дълго време бе мерило за процъфтяването на икономиката и политиката. Независимо, че не отчита социалните и екологически издръжки на така наричания прогрес. Необходима ни е нова икономическа парадигма, която признава паритета между трите основи на устойчивото развитие: социално, икономическо и екологическо благополучие – взаимнозависими. Заедно те определят световното брутно щастие.”

Реплика: Щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот и с духовното усещане на равенство, на увереност, на доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото: без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането на необходимостта от живот на нивото на разумно потребление и добри взаимоотношения. Ще страдаме, докато не поумнеем и не създадем системата за интегралното възпитание.

[77392]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Публикувано в: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Е. Абрамян, проф., д.т.н): Единствения път човечеството да се съхрани, да се спре поредицата от глобални войни и да се отстранят възникващите кризи е да се премине през редица глобални преобразования на възпитателната система, насочеността на средствата за масова информация, оформящи системите на нашето поведение. Да се измени глобалният манталитет.

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Публикувано в: Кабала и другите науки, Криза, глобализация - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата „Зоар“ и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2012

[77374]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (медицинско списание BioMed Central’s Public Health): Живеещите в самота здрави хора на трудоспособна възраст са склонни към депресия в много по-голяма степен, от тези, които са семейни. За жената основен риск представлява животът в лоши битови условия, за мъжа – отсъствието на социална поддръжка.

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Публикувано в: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес ние се намираме в много интересна и оригинална ситуация. Човечеството неведнъж си е задавало въпросите: накъде вървим? Каква е целта на развитието ни? Какво ще се случи с нас после? Какво трябва да променим, за да се подобри положението?

Хилядолетия сме мислили за това. В нас винаги е звучал неизбежния въпрос: накъде да вървим? Какво иска от човека неговата природа? Накъде го води?

През цялата история сме намирали различни начини, последователно набирайки скорост в една или друга посока. Но сега, след хилядолетия на човешкото развитие, се създава необичайна ситуация. Човек винаги се е ръководил от егоистичната си сила – желанието да живее по-добре, да изпита най-добрите усещания, повече да знае и разбира, да бъде богат, умен, известен, щастлив и т.н.

Но внезапно тази сила пресъхва, изчезва – и ние чувстваме специална, безпрецедентна умора, всеобща депресия, универсално отчаяние. Ние съсипваме природните ресурси на планетата, не желаем да се развиваме нататък и като че ли се обърнахме срещу течението на историята. Загубихме вяра в бъдещето: то приближава, но е нежелано в нашите очи. А и не знаем какво да правим с него.

Точно тук, изследвайки природата, откриваме всеобща криза, обхващаща всички сфери на човешката дейност. Това е истинска глобална криза. Тя не е обвързана с определена държава, общество или човек, тя не е породена от обичайния преход към нова форма на обществена формация, тя не се ограничава до  нова тенденция, нов подход към културата, образованието, науката, социалното устройство, семейството… Тя се проявява във всичко. Човек в крайна сметка реализира всичките си сили и възможности – и започна да си задава вечните въпроси. Това се отнася не само до философи и мислители – най-различни хора се питат: „Какво всъщност се случва?“

Благодарение на прогреса ние овладяхме огромна сила. Чрез натискане на бутона можем да унищожим целия живот на Земята. Летим в космоса, спускаме се в морските дълбини. И заедно с това, природата, климатът, обкръжаващата среда властват над нас безмилостно – и ние изглежда  изгубихме пътя. Не че последният курс беше добър, но поне ни водеше напред, тласкаше ни към развитие. А сега – не.

Освен това – проблемът не свършва до тук. Например, ние ще спрем, ще останем такива, каквито сме – но и на това не сме способни. Напротив, всичко придобито сякаш изтича от ръцете ни. Промишлеността, построена през последните няколко века, изведнъж се забави. Науката е в задънена улица. Културата и социалния живот паднаха до там, че е срамно да кажем какви „ценности“ ни привличат, с какво са пълни телевизията и интернет, какво ниво и какъв вид съдържание вървят там, с какво ни хранят. Средствата за масова информация са оплели в своите мрежи целия свят – технически сме на висота. Но съдържанието на живота ни пада все по-ниско, ставайки гнусно и мизерно. То абсолютно не съответства на потенциала ни за използване на съвременните средства за комуникация.

Сблъскахме се със сериозна криза в семейния живот. От една страна, хората са самостоятелни, но от друга страна, са като слепи: живеят в един апартамент, но даже не се засичат – просто скитат от ъгъл до ъгъл, без да са в състояние да се срещнат, да се запознаят, да се сближат истински, в атмосфера на сърдечност и доброта. Не можем да създаваме семейства, не искаме да раждаме деца, а и не вярваме, че животът ще продължи, както преди. В крайна сметка, нашата природата, нашето его, общото зло царува и ни води неизвестно къде.

Половината население все още е в състояние да води нормален семеен живот, да създаде ново поколение и да го възпита. Въпреки това и тази половина вече е недоволна в тази област.

В нас нараства вътрешна криза, отчаяние. Депресията излиза на първо място в списъка на болестите и причинява почти всички останали. Изпитваме постоянен страх за това, което е и какво ще бъде. Мъчат ни климатични катастрофи и бедствия, предизвикани от собствената ни егоистична природа, над която човек няма абсолютно никакъв контрол.

Всичко това ни е ясно. Хиляди учени по целия свят показват тези тенденции. Съществуват множество изследвания по този въпрос, с които по принцип всички са съгласни. Ситуацията е достатъчно добре анализирана от учени, социолози, политолози, специалисти в областта на образованието. Въпреки това, заедно с излагането на фактите, ние определяме собствената си безпомощност, невъзможността си да се справим със случващото се. Ние нямаме решение.

Човечеството е болно и болестта му се проявява с различни симптоми. Точно, както при общо отслабване на организма, нито един тест не дава положителни резултати. Самата структура на системата не функционира правилно, не поддържа хармония и баланс на всички подсистеми.

Можем вече да поставим диагноза – това е човешкият егоизъм, човешкото зло, завист, омраза, похот, суета, които властват над нас. Обаче, и да установим причините за днешната ситуация, нищо не можем да направим. Човек е като заблудило се същество, готово да унищожи себе си и цялата своя цивилизация. Предварително знае какво се случва, но не може да се спре и въпреки това върви на заколение, с тъжен край.

От 20-тата беседа за нов живот, 28.03.2012

[76987]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

В момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият „балон“, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Сен, Нобелов лауреат по икономика, проф. от Харвард): Наблюдаваме пълния провал на демокрацията в Европа. В крайна сметка, икономическата политика трябва да бъде разбираема за хората, трябва да получава тяхната поддръжка. Защото всъщност в това се и състои демокрацията. Старият принцип “никакви данъци без парламентарно представителство” в сегашно време не действа в Европа. Мнението на избирателите играе доста малка роля в сравнение с мнението на банкерите, на рейтинговите агенции и другите финансови институти. В много европейски страни населението няма повече от своя глас и това е в следствие на създадения валутен съюз без политическа интеграция. Икономическата политика е откъсната от политическия фундамент. Ставащото противоречи напълно на идеалите на онова мощно европейско движение, чиято цел е била демократична обединена Европа.

Реплика: В действителност, само гледат как да дефинират демокрацията. Ако я определяме по качество на равенството, то по високомерност и унижаване на другите, Европа винаги е била пред цялата планета. Взаимната ненавист на страните и народите на ЕС е известна в света като лош пример. А вътре в страните за оказване влияние върху народа за политиката или икономиката – така народът винаги е бил разиграван от неговия господар и народът е вървял след него. Днес кризата не е на демокрацията, а на възможността в нея “да се играе” – всичко се е разголило.

[76995]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

Защо Природата изисква от мен да познавам нейните закони? Нима само за да зная как по-малко да греша, как да си доставям удоволствия или как да избегна бедите и проблемите?

А може би, чрез бедите и проблемите Природата желае да ме издигне на такова стъпало, на което да придобия знание и контрол над себе си, на нивото на управление на света? Това вече е съвършено друго ниво на битие и съзнание.

Очевидно, сме объркали причината и следствието. Днес бедите ни принуждават да търсим възможност да осигурим своя успех в настоящето и бъдещето. Те са причината, в следствие на която да познаем Природата.

В действителност, обаче, това не е така. Проблемите само ни подбутват отзад, за да се устремим към познание, а това познание на универсалната Природа ще ни открие съвършено други хоризонти, ново измерение.

Ще усетим нова реалност – не тази, която възприемаме днес с петте органа на чувствата, подобно на животните. В крайна сметка, ние ги превъзхождаме по разум и изобретателност – умеем да строим комфортни жилища, да приготвяме храна, да се обличаме. Но от друга страна, на животните им е нужно в много по-малка степен да се грижат за себе си…

Нашето преимущество е в друго: можем да се издигнем до такова ниво, където ще живеем не заради грижата за телесния си живот. Напротив, грижата за телесния ни живот ще ни поведе към познание на общата Природа, и оттук ще тръгнем напред вече в друго измерение, усещайки реалността не със своята животинска същност, а чрез по-високо съзнание, чрез информационна програма, която ще ни се разкрие. Тази степен няма никакво отношение към текущото съществуване – тя се намира малко по-високо.

Вече много учени в наше време достигат до това, което мъдреците от миналите поколения са знаели. Въпросът е, как да разберем имаме ли възможност да разкрием висшата реалност. Как да излезем на нивото на универсалната Природа и да я усетим?

Като начало, трябва да разберем какво е това Природа? По нейните действия виждаме, че тя ни управлява с помощта на две сили: наслаждения и страдания. Те са като две юзди, които постоянно ни заставят да вървим към насладите и да бягаме от ударите.

Ето пример: заемам най-удобната поза, която е възможна при съответните обстоятелства, като при това, обработвам множество данни – състояние на здравето, формата на стола, статуса на обкръжаващите и т.н. И в крайна сметка тялото се настанява  максимално  комфортно. Така протича всяка секунда от моя живот – в желания, мисли и действия. Как да се издигна над тази зависимост?

Изследвайки Природата, установявам, че в нея действа един, уникален закон – законът за всеобщото равновесие. Природата се стреми към равновесие и постепенно довежда всички свои части до баланс, до умиротворение, до състояние на покой. Тя привежда всичко в максимално възможен порядък. Съгласно глобалната взаимовръзка, този синхрон започва от Големия взрив и стига чак до съединението на клетките във високо-организираните форми на живот.

Цялата Природа живее в равновесие, а само човекът се е осмелил да излезе от тези рамки от преди три хиляди и половина години. Той започнал да прилага своя разум, за да използва другите, с цел да властва над тях. И тази добавка нарушила неговото равновесие с Природата.

Хубавото е, че същата тази Природа ни дава възможност да компенсираме лошата посока  на развитие с добра!

Негативната сила действа в нас инстинктивно и неконтролируемо. Трябва да я уравновесим с позитивната сила, която ще получим осъзнато. И това е възможно благодарение на въздействието на обкръжението. Нали желая да бъда най-добрият и над всички, което ме прави зависим от обществото. А освен това, завися от него и в удовлетворението на своите базови нужди. Ето защо трябва да използвам обкръжението, да коригирам връзката с него така, че то да ми носи само положителна сила. И тогава ще контролирам своя живот.

Неслучайно човекът е създаден да не бъде сам, а чрез формиране на колектив и поставен в обкръжението на други хора. Благодарение на тях той може да се възпитава. За разлика от животните, на които не им трябва възпитание, човекът трябва да приеме от обкръжението и да се съобразява с много фактори в допълнение на тези, с които се е родил. Обкръжението прибавя към нашия егоизъм позитивна сила, което ни позволява да управляваме своя живот и съдбата си с лекота и удобство.

Когато започнем да се отнасяме към себе си и към възможностите си  по подходящ начин, ще ни се разкрие програмата на Природата, нейният изначален помисъл за нас. Така ще се издигнем на ново стъпало на знание и осъзнаване, простиращо се над нашия сегашен живот. Откъснати от телесното съществуване, в желания и мисли, ние се извисяваме към вечния поток на информация и живеем в него. Каквото и да се случи с моето тяло, аз ще живея в този поток на съзнание, свойствен на Природата и развиващ всичко на нейното ниво.

Такава е степента на Човека (Адам) – този, който е подобен (доме) на Твореца. Нали „Творецът“- това е тази велика програма, която съществува над нас и която ще продължим да постигаме, издигайки се все по-високо!

От урока на тема „Група и духовно развитие“, 29.04.2012

[76644]

Публикувано в: Възпитание, Възприемане на действителността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (проф. Ю. Александров): Ако поставим себе си в различни култури, след това мозъкът ни ще работи различно – в зависимост от културната среда. Когато се развиваме в определена култура ние си създаваме различни поведенчески действия. Обкръжението и средата, дават задачи, а човек формира мозъка си за решаването им. Ето защо всяко общество, време, народ – имат свой мозък! Либерали и консерватори, вярващи и атеисти – са съвсем различни хора!

Голяма е ролята и на езика – объркването на езиците при строителството на Вавилонската кула не е наказание за човечеството, а негово обогатяване. На човечеството е даден многообразен и общ поглед върху света. Езиците са един различен поглед върху света. Американските и руските учени класифицират обектите по различен начин. На Запад обединяват обектите по род, в Русия – по функция. Руснаците и жителите на Югоизточна Азия зависят от средата, а жителите на Запад са независими, затова първите са колективисти, а вторите – индивидуалисти. Първите са холисти (вземат цялата структура, отчитайки и ролята на средата), а вторите са анализатори, разглеждат отделните обекти и техните характеристики, пренебрегвайки средата.

Истината е една, но хората, принадлежащи към различни култури, гледат на нея от различни гледни точки. Руснаците като холисти, са адаптирани към създаването на глобални системи, планиране на нови начини, което е важно за началото на научен процес, за развитието на теорията. А културата на Запада прави хората анализатори и практици. (Ето защо Русия няма пари.)

На Изток, откъсват парчета от общата за всички Истина – нови идеи, философии, тенденции. А по-нататък не им е интересно. А западният аналитичен ум се занимава с привеждането до практиката.

Русия и Европа – Изток и Запад, но във всяка страна: средната класа винаги е по-близо до Запада, работническата класа – е ориентирана  към не-западната менталност.

Моралът в Русия е включен във всички социални концепции, дори концепцията на знанието и интелекта. Западната концепция на умния човек не включва неговия морал и етика, а при руснаците най-голяма тежест има етичният компонент – добър ли е той, достоен ли е. Затова за руснака решаването на моралните дилеми е ужасно сложно, в сравнение със западняците.

Реплика: Изледването говори за „земни“ хора, а не когато в човека, под въздействие на висшата светлина О“М, се развива различен начин на мислене и ценностна система – над нашия свят, в случая излизане над себе си, когато той става част от висшата система, душата, и всички негови земни (егоистични) признаци се губят в общата висша култура – отдаване и любов, над себе си.

[76858]

Публикувано в: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Публикувано в: Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Яблоков, еколог, член кореспондент на РАН): Принципното значение на концепцията на биосферата според Вернадски се заключава в това, че Земята – това е своеобразен организъм и дори неголеми изменения в тънкия филм на живота на планетата могат да имат геологични последствия.

По-късно британският учен Джеймс Лавлок заговори за Земята като своеобразно живо същество, изваждайки концепцията за Гея (Гея е древногръцката богиня Земя).

Земята – Гея може да унищожи човека, както опасно раково образуване. Сега човекът прави всичко за да се случи точно това: изчерпва и унищожава, хищнически експлоатира невъзобновяемите (почвени, горски, водни) ресурси, изхвърля в биосферата натрупани  химически и радиоактивни вещества.

Екологическият подход – това е счетоводство не само в краткосрочен план, но и с дългосрочни последствия. Мащабът през погледа на икономиста – е 10 години. Политиците мислят от избори до следващи избори, тоест 4-6 години. Разликата в тези мащаби определя конфликта на гледните точки. Политикът трудно ще се съгласи с аргументите на еколога „след 20 години ще бъде зле“, като поставя на преден план това, което той мисли и което ще се хареса на неговите избиратели след няколко години.

Обществото от потребители трябва да проумее, че развитието не е безгранично!

Политиците се избират с гласовете на избирателите и те приемат екологично опасни решения в полза на избирателите. Единственият изход е разпространение на екологично съзнание. Лошият вариант е да чакаш необратимия край.

Съзнанието за опазване на екологията трябва да доведе хората до категоричното решение, да не руши околната среда, а да се вградим в чудната система на биосферата. Екологията – това е наука за дома. И жалко, че по-голямата част от земляните не са осъзнали все още, че нашият общ дом – това е цялата планета!

Реплика: Тези призиви на еколозите слушаме десетки години, но докато политиците и финансистите определят живота ни, нищо няма да се промени! Това, което не дава политически и икономически ползи днес, не е интересно – никой не инвестира в екологията! Интегралното възпитание на обществото не им е изгодно. На управниците са нужни масите, „вмъкнати” в телевизора.

Изходът е във възпитание на обществото отдолу!

[764669]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

The Wall Street Journal: Преследването на щастието ни носи повече вреда, отколкото полза. Повярвайте, щастието, усещането за удоволствие или положителни емоции е много по-маловажно за физическото здраве, отколкото вътрешното удовлетворение от целенасочена дейност.

Но хората, които се опитват да живеят със смисъл, по-често запазват активна умствена дейност в напреднала възраст, психически по-здрави са и живеят по-дълго, отколкото тези, чиято цел е усещането за щастие. Манията за постигането на щастие в действителност намалява удовлетворението от живота. Удоволствието от вкусна вечеря, вълнуващ филм или победа на любимия отбор – бързо се изпарява. Възпитанието на децата, доброволната работа или обучението – не са толкова приятни във всекидневния живот, но създават чувството, че животът не минава напразно.

Днес психолозите се интересуват от щастието и благоденствието поради зачестилите симптоми на депресия, параноя и психопатология сред младите. Авторите на изследването смятат, че причината е във фокусирането на обществото върху материалното богатство и социалния статус.

Но сегашното, „здравословно“ щастие е недостижимо, ако принуждаваме себе си, например, към доброволческа работа, с надеждата за някакъв вид награда в бъдеще.

Съсредоточете се върху добрите отношения с хората и любимата работа, стига сте седели и сте се тревожили за съдбата си, фокусирайте се върху целите си – и ще бъдете здрави и щастливи.

Забележка: Тъй като се намираме във властта на единната природа, то в степента на сходство с нея, ние попадаме под нейното благотворно въздействие, което се проявява на всички нива на организма и съзнанието, както и в обкръжаващата ни среда.

[76465]

Публикувано в: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В света се натрупва гняв, ескалиращ в ярост, което, от своя страна, създава взривоопасна ситуация…

Отговор: Вярно. Говорят за посткризисния етап, а в същия момент се усеща огромно напрежение, което е на прага да избухне. Нали кризата не е изчезнала и натискът продължава да расте.

В тези условия от нас се изисква непрестанна работа за разясняване на случващото се. Трябва да обясним на хората причините и че решенията са съвсем не това, което те си представят.

Всъщност нямаме толкова много алтернативи. Никакъв прогрес няма да направят всички богати – за това просто не достигат природните ресурси. Напротив, работата върви към обедняване на масите, въпреки че искаме да го избегнем. Остава третият път – да се изравни общото ниво на живот в приемливи рамки. Към това трябва да се стремим! Тогава ще бъдем повече или по-малко равни помежду си, както и в унисон с природата.

Днес просто не мислим за това, което ще се случи след десет-двайсет години. Човечеството сякаш е ослепяло: всички ресурси са към края, всичко се изчерпва, а ние си даваме вид, че нищо не се случва. Това е наистина особено време: подобно на дете с увреждания, ние безразсъдно режем клона, на който седим, и сами се лишаваме от бъдещето. И на края просто ще останем без нищо.

В същото време, никой не може да предвиди хода на събитията – напротив, върхушката, която взима решения, първа бяга напред, развяла знамето на консуматорството. Всъщност, ангелът на смъртта ни поднася капка отрова на острието на меча и ние си отваряме устата, закривайки очи…

Остава ни само един начин – да обясняваме и пропагандираме. Разбира се, той изглежда много безсилен на фона на глобалния пир, разоряващ и замърсяващ планетата. И все пак, такъв е пътят! Трябва да се направи всичко възможно! Напрежението расте и ние преминаваме през „инкубационен период“ на болестта, а след това ще се разрази епидемия. Именно в този опасен период трябва колкото може повече да работим със света, използвайки всички достъпни канали. Винаги има какво да се добави и нашата работа обезателно ще донесе плодове!

А що се касае до растящия взрив – трудно е да се каже какво ще стане. Един от вариантите е  война, призвана да отвлече вниманието на публиката от истинските проблеми. Надявам се това да не се случи, но такива планове безусловно се кроят. Наистина, ситуацията се очертава много зле и това, което може да се очаква на края, са немислими дългове и чудовищен дисбаланс…

Трябва със всички сили да разпространяваме нашите материали на масите и колкото може по-здраво да се обединяваме вътрешно, един с друг. Само тогава общата система ще започне да разкрива светлината – източникът на всичко.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75409]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (The Guardian): Европейската криза по суверенния дълг отново разтърси с вълна от паника  продажбите. Финансовите пазари се страхуват от рецесията и растящата народна съпротива срещу намаляване на доходите и повишаване на данъците.

Италия и Испания, третата и четвърта по сила икономика в Европа, се оказаха в центъра на вълнението на пазара, при което инвеститорите са започнали да определят все по-високи проценти на облигациите.

Мнение (Д. Хван, старши валутен стратег на Forex.com): Трагедията с дълга в еврозоната не е приключила, по-лошо, изглежда,че ситуацията продължава да се влошава.

Реплика: Кризата няма да изчезне, докато хората не разберат нейните причини. Тя ни принуждава да изменим себе си, своите взаимоотношения и да построим всичко на нова основа – не егоистично, а като едно семейство. В природата съществуват всякакви възможности и ние не трябва да се съпротивляваме на нейните сили!!!  Така че, не е ли по-добре да помислим…

[75861]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Елена Доброволска

Eдно ново разбиране за единството на човека и природата в научните открития през последните десетилетия показват, че взаимодействието между наследственост, начин на живот и обкръжаваща среда е много по-сложно, отколкото обикновено се считаше до сега.

В основата на живата природа лежи нейната квантова организация. Енергийните нива – ядрени, атомни, молекулярни – представляват „квантовата стълба“ на организация на материята, където най-високата, четвърта степен заемат живите същества.

Съвременната медицина, западната или академичната – наречете я както искате – все още се основава на химическата парадигма на класическата физика и се придържа към принципа на визуализацията. Това означава, че в живия организъм реално съществува и се явява обект на научни изследвания само това, което може да бъде видяно с очите директно или с помощта на микроскоп.

Произходът на тези примитивни представи може да бъде разбран, разбирайки историята на развитието на биологията и медицината. Създадена през Средновековието, съществувайки под робството на религиозния догматизъм, чиито канони в борбата срещу „еретиците“, са защитени от инквизицията. И протестът на най-смелите е стихийно формиран от материалистическия мироглед.

Физика на живото – ново направление в естествознанието – превърна медицината и биологията от имперична наука във фундаментална. А квантовата медицина от последните десетилетия е медицинско приложение на новите представи за живота, здравето и човешките болести. Тя разглежда живия организъм като отворена квантово-вълнова система – сложно организирана, самовъзстановяваща се и саморазвиваща се, синхронизирана по много оси вътре в самата себе си и с външния свят.

Установено е, че богатството от ритми, съществуващи във външния свят, са в съответствие с тяхното изобилие, открито в човешкото тяло като самостоятелно вибриращи процеси. А обменът на информация между клетките в биологичната система става чрез слаби и супер слаби сигнали.

Известния биолог от миналия век А. Г. Гурвич, открил в живата клетка два типа полета: електромагнитно, носител на хроматин в хромозомния апарат на ядрото, и поле с не-електромагнитна природа, дължащо се на геометричната форма на клетката.

Благодарение на електромагнитната активност на клетката се създава поле на органа, след това на система от органи, и накрая собственото поле на човека – електромагнитна рамка със спектър от собствени характерни честоти на даден организъм. То координира, синхронизира и ръководи работата на всеки орган и в утробата на майката и след раждането на детето, в продължение на целия му живот.

Именно на индивидуалния спектър на конкретния организъм се предава наследствената информация на генома. Собствения спектър от честоти е универсален паспорт на организма и се визуализира под формата на папиларни модели на възглавничките на пръстите на ръцете и краката.

Елементите от електромагнитната рамка на собственото поле на човека е системата от меридиани – динамични вълноводи. Те свързват върховете на палците на ръцете и краката с вътрешните органи и са били известни на китайските мъдреци преди повече от 5000 години. Благодарение на системата от меридиани и на биологичното поле се осъществява взаимодействието на организма с обкръжаващата среда и се контролира структурата и формата на вътрешните органи.

И така, у нас се формира изцяло нов образ на човека. Днешното ниво на знания и високата разделителна способност на измервателната техника, може да открие различни изменения в жизнената дейност на организма на човека в условията на сложни взаимодействия с обкръжаващата среда (метод за вегетативно резонансния тест „ИМЕДИС-ТЕСТ“).

Тогава какво е това „здраве“? Това е състояние, където здрави клетки с правилна геометрична форма, съответстващи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своето вълново взаимодействие една с друга на всички нива (клетка –орган – система от органи – организъм) и чрез техните собствени биологични полеви форми, взаимодействат хармонично с другите организми.

А какво е „хармонията вътре“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина са признали чувството на обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение помежду ни, безразличие, завист, омраза – са вълнови процеси, които могат да доведат до вибрационна дисхармония. А нарушаването на постоянството на вътрешната среда на организма води до тежки хронични заболявания, разкъсващи човечеството днес.

Важността на този феномен се потвърждава от съвременната молекулярна биология – епигенетиката. Предмет на нейното изследване са епигенетичните маркери – химически активни молекули, които контролират гените и служат като посредници между обкръжаващата среда и наследствения код. Маркерите се разполагат по протежение на двойната спирала на ДНК и действат като превключватели – привеждане в действие или блокиране на наследствената информация.

Учените са открили, че живите организми улавят процесите на своето приспособяване към обкръжаващата среда в хромозомите и предават информацията на потомството. А различното приспособяване към обкръжаващата среда, различния начин на живот „включват“ и „изключват“ различни гени.

Така че, от една страна, можем да спрем действието на лошата наследственост, която толкова силно влияе на съдбата на човека. От друга страна, науката предупреждава, че негативното отношение един към друг вреди на здравето на вашите деца и внуци. И старият спор – кое в по – голяма степен формира човека – наследствеността или възпитанието, се оказва абсурден.

Можем да завършим статията с фраза, която открих в една от книгите на Кабала: „Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да отидем, каквото и да правим – нашите мисли създават обкръжаващата действителност“.

[75525]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: „Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…“, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото „животински“ живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: „Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот“. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Среща на върха на ООН, посветена на проблемите на устойчивото развитие, Декларация под названието „Състоянието на планетата“: На човечеството му остават само десет години, през които все още може да избегне глобалната екологична катастрофа с необратими последствия.

Изследванията показват, че бъдещото съществуване на екосистемите в този вид, в който през последните столетия са поддържали благополучието на човешката цивилизация, е в голяма опасност. Ако човечеството не обедини усилията си, тогава най-вероятно ще станем свидетели на гибелта на екосистемите, предупреждават учените, които са се подписали под документа. Цивилизацията ни ще остане без вода и храна, биологичното разнообразие и другите ресурси ще бъдат заплашени от изчезване. Когато тези ресурси намалеят драстично заради „икономическата, екологичната и социалната криза“, има голяма вероятност от „хуманитарна катастрофа от глобален мащаб“.

През последните десетилетия в света станаха 3 важни промени:

1. зад процесите на планетарно ниво стоят хората;

2. стана ясно, че много от процесите на Земята са взаимно свързани, което прави хората уязвими пред внезапните кризи;

3. сегашните методи за контрол на околната среда показаха своята неефективност.

Извод от декларацията: За да се промени положението не е достатъчно само да се внедрят нови технологии. Необходимо е да се променят ценностите, убежденията и целите. Този стремеж вероятно ще изисква радикални и мащабни реформи.

Реплика: Освен безнадеждните призиви и декларации, възможно ли е нещо действително да се предприеме или, както предсказва кабала, сами ще станем свидетели на собствената си гибел?

[74817]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В.Соболев, д.и.н., проф.): В основата на всички заплахи – е самия човек. Нас ни учеха, че човекът е рационално същество, приема най-добрите решения и в пазарната икономика е идеалния икономически субект. Обаче, цяла плеяда от Нобелови лауреати по икономика доказаха обратното: на човека е присъщо да греши, и следователно, последствията от неговите действия могат да бъдат катастрофални.

Финансовите инструменти са се увеличили бързо поради банална алчност. Предлагат ти бонбон във формата на капиталов инструмент, обещаващ огромна печалба и ти го поглъщаш, включвайки се в безумното състезание на колективния егоизъм в преследване на страхотно забогатяване. Но после се оказва, че в пропастта си паднал не само ти…

Забележка: Това е, което всички ние вече отдавна сме научили, само дето методика за изменение на човешкатаприрода няма у никого, а ако не изменим природата си, ние всички заедно се приближаваме към собственото си унищожение.

Посъветвайте ни, как да представим на човечеството метода за интегрално възпитание като единствено средство за спасение?

[74914]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→