Постинги в 'Кабалистични източници' Категория

В човека има две създания – човек и жива душа

От статията на Баал а-Сулам ”Свобода на волята” (конспект)

Прахът земен. В началото е сътворен човека в четири типа желания за получаване: неживо, растително, животинско, говорящо. И в това той е подобен на всичките части на творението, като ”праха земен”. Силата ”желание за получаване” се облича и действа в обектите, които стават желателни за получаване. А действието получаване се нарича ” живот”. До възникването в човека на човешки видове за наслаждаване, различни от другите създания, той се брои за лишен от живот, за мъртъв, тъй като в неговото желание за получаване няма място за получаване и проявяване на живота.

Душа.”И вдъхна в ноздрите му душа за живот” – човек получа ”формата за получаване”, свойствена за човека. Думата ”душа” – от думата ”вдъхнал”, предал, вложил (страдателен залог).

Живот. ”И вдъхна в ноздрите му” – т.е. привнесе в него душа – цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат в ”желанието за получаване”. И тогава силата ”желанието за получаване” на отделните желания, намира място, за да се облече и да действа в новите форми за получаване (за отдаване), което е постигнала от Твореца. И това действие се нарича”живот”.

Жива душа. За нея е казано: ”и стана човека жива душа”, – доколкото желанието ”за получаване” започнало да действа в новите форми за получаване (за отдаване) , то в него се разтвори живота, и станал той жива душа.

Мъртъв. А по-рано без да вземаме под внимание това, че е била в него силата на ”желанието за получаване”, се е броил за мъртъв, за безжизнено тяло, защото нямало в него нови форми, място, което да се изяви в действие. И без да се взема под внимание, че основата на човека е ”желанието за получаване”, но се брои за половината на цялото, защото е задължено да се облече в каквато и да е реалност, подхождаща му – когато то и придобития образ образуват едно цяло. В противен случай то няма да просъществува и един миг.

Среда за живот. По такъв начин, когато егоизмът на човека, в съответствие на неговата генетична запис (решимот), достигне пълното си развитие, човек усеща в себе си ”желанието за получаване” в цялата му пълнота и сила, т.е. желае богатства, почести и всичко каквото вижда. Това се нарича среда на живота. А след нея започва спада, всъщност смъртта – неговото его постепенно угасва и заедно с него изчезват образите на онова, което е желал да получи. Той се отказва от много удоволствия, за които е мечтал в юношеството. Материалните придобивки губят своя смисъл.

Смъртта. А през старостта, когато над него витаят сенките на смъртта, настъпва времето, което той не желае, тъй като неговото ”желание за получаване” е угаснало, изчезнало е. И не остава нищо, освен мъничка, незабележима за окото искрица, още облечена в нещо, което поддържа човека в неговия животински живот. Но вече няма никакво желание и надежди за получаване на каквото и да било.

Причина за смъртта. Виждаме, че ”желанието да получаваш” заедно с ”образа на желаемото” представляват едно цяло. При тези две съставни, техните проявления, величина и време на съществуване са равни. Разликата при отказа за насищане и при отказа за угасването – е в това, че при пресищането човек не изпитва съжаление от прекратяването.

Отказът е в следствие на отчаянието, пълен със съжаление и болка и затова се нарича ”частична смърт”. Но причината за отказа на човека от живота (от което той умира), не е в пресищането, както при сития, отказващ се от храна, а от отчаяние. Егото се свива, усеща своята слабост и смърт, усилва отчаянието и човек се отказва от младежките си надежди.

[57069]

И отново за кризата…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Някога писахте, че думата криза означава обратното, но как това се съотнася на практика с кабала, тъй като ние не виждаме, че самата криза ни поправя, а трябва за това, както пишете вие, да разкрием учението кабала?

Отговор: Вижте какво пише Баал а-Сулам: „…неправилните действия в поведението, обичайни за човечеството, се явяват причина за добри състояния, т.е. сами ги създават. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предходното лошо състояние.

И действително, оценката за добро и лошо трябва да се дава не като оценяваме състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, приближаващо човечеството към целта, се смята за добро, а отделящото го от целта – лошо. Само на това се основава „закона за развитието“, в съответствие с който, непоправеността и грехът, заключени в състоянията се явяват причина за възникване и процес на построяване на доброто състояние.

И времето за съществуване на всяко едно от състоянията е строго определено, необходимо за нарастване на големината на злото, заключено в състоянието до степен, в която обществото не ще може повече да се намира в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се сплоти, да го разруши и да премине в по-добро от гледна точка на поправеното за дадено поколение състояние. И времето на съществуване на новото състояние също продължава дотогава, докато искрите на злото в него не се издигнат и не съзреят до такава степен, че да не бъде то повече поносимо. И тогава отново ще трябва да разрушат това състояние и да построят на негово място по-удобно.

И така, едно след друго, се редуват състоянията и се проверяват едно с друго, степен след степен, докато не настъпи състояние, което е дотолкова попарвено, че в него няма да има и една зла искра.

По такъв начин откриваме, че същността на всички семена и зърна, от които ще ирастнат и от които водят началото си добрите състояние, не са нищо друго, освен самите непоправени състояния. Тоест цялото злодеяние, разкриващо се и излизащо от ръцете на грешниците в поколенията, се събират едно към друго и се измерват, докато не придобият такова тегло, което обществото не е в състояние да издържи. И тогава се дигат и го разрушават и създават по-желано състояние. Оттук е видно, че всяко отделно зло става условие за възникване на неприятни сили, за сметка на които се развива праведното състояние“.

[56552]

Защо Творецът е скрит?

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.20

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.19

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.18

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  - това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.17

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.15

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние говорим, изхождайки само от своите усещания, доколкото се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е предизвикана от Неговото желание да ни наслади и доколкото тя достига до получаващите.

Например, възприемаме масата като твърда в нашите органи на осезание и в определени размери в зрителното възприятие. Но това е само в нашите усещания. И съвсем не означава, че масата ще се възприема така в усещанията на творение с други органи на чувства. То, разбира се, ще възприема масата във форма, съгласно неговите органи на чувствата. Затова, както ние не можем да постигнем същността на Твореца, така и не знаем за неговото възприятие на световете. Но ние постигаме световете само в своите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52407]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Самите светове представляват просто единство и в тях самите не стават никакви изменения, както е казано „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест в самия Творец не се различават сфироти и степени, тъй като същността на самата светлина, Творецът, е  непостижима. А става въпрос само за впечатлението на постигащия Го човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

Цялото множество от имена е единствено по отношение на получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творението“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и изменения стават единствено по отношение на получаващите, докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“.

Баала-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52272]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.12

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Няма промяна в светлината, всички промени са единствено в нашите желания, т.е. в усещанията. Всичко се оценява и измерва в нас и само в нашите възприятия. Ето защо, всеки, който постига духовен обект, го постига в своите индивидуални свойства и усещания.

И затова всеки вижда различна от другия форма. А също и самият постиган обект може да се променя от състоянието на човека – неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и не притежава никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52098]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.11

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние постигаме всичко само чрез усещанията си. А действителността, такава, каквато е сама по себе си, изобщо не ни интересува и не можем да я усетим. Висшата светлина и Творецът не можем да постигнем изобщо, а постигаме само своите усещания за тях. Всичките ни впечатления зависят единствено от нашите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Даряването на Тора

Духовната светлина не говори за своята същност, а единствено за реакцията в нас при срещата ни с нея.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията

[51984]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.10

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Както не ни е дадено да постигнем същността на Твореца, точно така в същата степен не ни е дадено да постигнем и същността на неговото творение. И дори и в материалните вещи, които можем да опипаме с ръка, и във всички наши познанства с приятелите и с близките в света на действията, който лежи пред нас, няма нищо друго освен “запознанство с действията“, което се ражда и ни дава впечатление в резултат на взаимодействието му с нашите органи за усещане. И това ни дава абсолютно удовлетворение, независимо, че нямаме никаква престава за същността.

Повече от това не ти е дадено да постигнеш, дори и същността за самия себе си. И всичко, което ти е известно за самия теб – е не повече от процес от въздействята, произлизащи от твоята същност.

Баала-Сулам. Същност на науката Кабала

[51874]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.9

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Невъзможно е да се постигне същността чрез мисълта. Нещо повече, дори и собствената същност не ни е дадено да постигнем. Аз чувствам и знам, че заемам някакъв обем в света, че съм твърд, топъл, какво мисля и т.н., вследствие на проявата на въздействието на моята същност.

Но ако ме попитат: “Каква е твоята същност, от която произхождат всички тези проявления?“, – няма да знам какво да отговоря. Тъй като Управлението предотвратява постигането на същността, и ние постигаме само проявлението и образа на действията, изхождащи от същността.

Баал а-Сулам. Въведение в Книгата Зоар. п.12

[51769]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Самата същност на човека, без материалното въплъщение, е съвършено невъзможно да са възприеме, тъй като петте органа на чувствата и въображението ни разкриват само действието на същността, но не и нея самата.

Например:

Зрението възприема само вълните от същността на видимото, съответно светлината, която то отразява.

Слухът е всичко на всичко само силата на въздействие на звуковите вълни на някоя същност, предавани по въздуха. Въздухът под въздействие на силата на звуковата вълна извърша натиск върху тъпанчетата в ушите и по такъв начин чуваме, че в близост до нас се намира нещо.

Обонянието възприема въздухът, излизащ от същността, който дразни нервните окончания, реагиращи на мирис и тогава усещаме този мирис.

Вкусът епроизводно от контакта на някоя същност с нашите вкусови рецептори.

По такъв начин, всичкитенаши четири органа на чувствата не ни предлагат нищо, освен разкриване на действията, изходящи от някаква същност, но в никакъв случай самата същност.

И дори и най-силното чувство  – осезанието, способно да различи студено от горещо, твърдо от меко, също преставлява не нещо друго, аразкритие на действието вътре в самите същности, но те са само проявления на същността. Можем да изстудим горещото, или да подгреем студеното, твърдото можем да разстопим до течно състояние, и да изпарим течността, довеждайки я до газообразно състояние така, че вече няма да можем да я усетим с нашите пет чувства. И независимо от това, тази същност се съхранява. Можем отново да превърнем газът в течност, а течността да доведем до твърдо състояние.

И е понятно, че нашите пет органа на чувствата по никакъв начин няма да ни разкрият същността, а само нейната проява и въздействие. И следва да знаем, че всичко, което не ни е дадено да възприемем в усещанията си, не може да съществува и във въображението ни. А това, което не се проявява във въображенеито ни, никога няма да съществува и в мислите ни, и ние нямаме никаква възможност да го разберем.

Баала-Сулам. Въведение в книгата Зоар. п.12

[51666]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Постижението е следствие на взаимодействието между външната същност и нашите органи на чувствата

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал, тъй като и петте органа на чувствата ни не са готови за това. Защото зрението, слухът, обоняннието, вкусът и осезанието предават за обработка в мозъка само сигналите, отразяващи някакви свойства на разновидността на същността, придобиващи форма само при взаимодействието и с органите на чувствата.

Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешно съзерцание. Глава 10

[51576]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.2

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Творецът се намира в сърцето на всеки, и на човек не му достига само знанието за това, защото знанието за това завършва всичко и довежда до съвършенство.

Баал а-Сулам. Писмо 32

Всичко е приготвено предварително и всяка душа вече пребивава във всички със своя светлина, благо и вечност. А благодарение на падението в егоистичното тяло и въвръщането към своя корен, тя придобива възнаграждение във вид на пълно подобие с Твореца и истинно сливане с Него.

Баал а-Сулам. Писмо 25

[51050]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.6

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Цялата реалност се намира в човека

Творецът е създал мозъка, подобен на лещи, преобръщащи всичко видимо така, че да го виждаме сякаш е отвън, извън нашия мозък, намиращо се пред нас. И въпреки че това, което виждаме сякаш извън нас не е реалността, ние трябва да благодарим на Твореца за така създадените лещи, позволяващи ни да го виждаме и да го постигнем като намиращ се извън нас.

Тъй като с това Той ни е дал възможност да изучим всяко едно явление, получавайки знания и пълна яснота, да измерим всеки предмет отвътре и отвън. И ако не беше това така, то у нас не биха били болшинството от знанията.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата Зоар, п.34

Независимо от това, че ние виждаме всичко намиращо се пред нас, всеки здравомислещ човек разбира, че всичко виждано от него, се намира само, единствено вътре в неговия мозък. Така и душите, независимо от това, че всички образи те виждат в Даващия, все пак в тях няма никакво съмнение, че всичко това – е само вътре в тях, а съвсем не в Даващия.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата Зоар, п.34

[51461]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Цялата реалност се намира в човека

Казано е в книгата “Зоар“ (в седмичната глава “Тазриа“, стр. 40): “Всички светове – и висшите и низшите, се намират в човека. Всичико е създадено заради човека, и живее и се развива заради човека“.

Баал а-Сулам. Предисловие към Птиха, п.1

Когато виждаме пред себе си огромния свят, ние не го  виждаме в действителност, а само вътре в самите нас. Тоест в задната тилна част на нашия мозък, се намира едно подобие на камера, която рисува вътре в нас всичко, сякаш видимо за нас, а не това, което се намира извън нас.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата Зоар, п.34

[51349]