Въпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа „от действията Ти ще Те познаем“. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: „ела и виж“ (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62399]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Човек не знае в какъв свят се намира. А той се намира в Природата, която го хвърля от състояние в състояние. За своя кратък живот от няколко десетки години, нищо не успява да разбере. А само преди някакви сто и петдесет години, хората са доживявали не до седемдесет, а до четиридесет. И независимо от двойното увеличаване, виждаме, че по предишному не могат да разберат смисъла на живота. В своите търсения човечеството все още не знае, какво и къде да търси.

Неясен е даже самият въпрос за смисъла на живота. Откъде и накъде води той? Има ли цел? Какво се случва с нас? Всичко е в мъгла.

И така, хората се намират под властта на Природата. Никой не получава свише книга с откровения. Всичко разкриваме в своя свят – тези открития съставляват нашето разбиране и осъзнаване на реалността. Покрай собственото си естество с неговите пет сетивни органа, в човека е заложена способността да разкрие нещо по-голямо. Но това е в потенциал, а на практика построяваме отношението си към живота и Природата на основата на това, което виждаме. Така възникват простите теории за мирозданието, обусловени от живота в този свят.

Поначало човек се е отнасял към света просто, както към природата. Виждал е единната конструкция, единната картина, в която всичко е взаимосвързано, в която към природата е близък и той самия. Това е много древен подход, в рамките на който на човека по принцип всичко му е ясно, доколкото всичко е видимо.

По-късно е започнало деление на явленията в природата на добри и лоши. Човекът е станал по-егоистичен, вече не се е чувствал интегрална част от природата и тогава е разкрил в нея различни граници, представящи се в очите му положителни или отрицателни. Сортирал е елементите на въздействие от обкръжението, поделяйки ги или на полезни, или на вредни и с това е сформирал представата си за добрите и злите сили.

Поначало това е било обобщено противопоставяне на доброто и злото, а след това те са започнали да се раздробяват на множество частни сили, докато не възникнали храмове и пантеони на божествата. Така в своя егоизъм човекът се е отдалечавал все повече от картината на единната природа.

От урока по статията „Мир“, 16.12.2011

[63337]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала и религия, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Публикувано в: Духовна работа, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да се отървем от вярвания, ако трябва да вярваме в нещо, което още не е открито?

Отговор: Авраам се издигна до първата си степен, разбивайки всички идоли. А на втората степен влезе в „огнената пещ“. Чрез тези етапи човек се откъсва от всички въображаеми връзки между неговата „животинска“ реалност в петте сетива и реалността на духовното.

Това е много трудно. Невъзможно е да се отървеш напълно от митовете, навиците и излишните представи, докато не излезеш в духовния свят. От безнадежност, човек все още си представя духовното по аналогия с материалното, което напълно владее неговите желания, свойствата и чувствата му.

Само разкриването на светлината ще помогне на човек да управлява всички митични образи и познати фантазии. А до тогава, „ангели“, „бесове“, „духове“, Творец и творение, „дворци“ и „небеса“ все едно, ще му се представят като нещо външно. Дори, ако той разбира, че това са сили, му се струва, че те действат извън, а не в него. Вътре той още просто не ги е разкрил.

Така че, аз трябва да ги внеса вътре, да ги разпозная като сили на душата си. Освен тях, няма нищо друго, включвайки всичко, което чувствам сега, включвайки групата, реалността, Твореца. Всичко усещам в своите желания, нямам ни най-малка представа извън тях. Но живот в тази вътрешна картина може да се постигне само чрез  разкриване. Само тогава ще се промени отношението ми към философията, вярванията, към обичайните заблуди и митове. Но не преди това.

През това време човек носи червен конец на ръката, медитира върху картинки и дори достига до приятни усещания, но краткотрайни – на материално, земно ниво. Той се успокоява психически, придобива една въображаема увереност в бъдещето…

Но ние говорим за вярно възприятие, за качествена промяна в мен, когато се издигам, поправяйки себе си и благодарение на това се отнасям правилно към своите проблеми. Все пак, те идват, за да ги разпозная и веднага да изменя отношението си от получаване на отдаване.

Но вместо това, да кажем, купувам светена вода, дарявам за благотворителност и т.н. С други думи, аз не поправям причината за злото, което усещам в едно от своите желания,  а  си купувам психологическа компенсация, ако имам пари разбира се.

Това е абсолютно в противоречие с мъдростта на Кабала, която посочва голямата вреда на тези методи, които само отдалечават човека от поправянето.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61853]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Намерих в блога въпрос: ”Къде е Исус Христос в кабала?”, на който вие сте отговорили: ”Него го няма”. Как така? Ако кабалата говори за физическа енергия, нима може да се отделя от оня, който я генерира? Това е все едно да се опиташ да караш кола без газ. Ако махнем педала на газта колата няма да работи.

Бог – е източник на всичко съществуващо. В книгата Битие е казано: ” Да бъде светлина!”. Нима светлината не е енергия? За какво му е потрябвало на Бога да отделя от себе си онова, което е създал? Защо кабала няма отношение към религията, та нали Бог е източника на цялата енергия, на всичко съществуващо на небесата, на земята и под земята?

Отговор: Вие говорите за Твореца или за човека, за онова което се разкрива или за това, в което хората вярват? Аз мисля, че това е въпрос на вярата, която няма никакво отношение към науката. Вие не питате физика, а къде във вашия ускорител се проявява божествената сила… Кабала говори само за това, което ни се разкрива на нас, хората, при развитие в нас на силите за отдаване и любов.

[57535]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Много от нас, които се занимаваме с ББ, изповядваме различни религии и редовно посещават църквата. Някои дори учат в „Неделното училище“ или слушат уроци по Библията от своята църква.

Възможно е да ви звучи самонадеяно, но ми се струва, че по-голямата част от хората, свързани с религиите, наистина търсят отговор на въпроса за смисъла на живота. Може би си стурва да въведат кабалистическата методика на Баал а-Сулам в учебната програма за изучаване на Библията в западните религиозни учреждения? Ако „да“, то как правилно да се подходи?

Отговор: Религиято съществува благодарение на скриването на Твореца, а кабала е методика за неговото разкриване в поправените желания на човека. Затова целта на религията и кабала са противоположни. Разкрие ли се Творецът – няма място за религията.

[51712]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: В продължение на историята хората са извършвали страшни постъпки в името на Бог. Въпрос: те са правели това поради отсъствие на морал или затова, че са интерпретирали буквално безнравствени свети писания, даващи съответстващи указания?

Обикновено в тази връзка се споменават такива ужасни атеисти като Сталин, Пол Пот, Мао и погрешно, Хитлер. Хитлер не е обичал католицизма и затова е хвърлял свещениците и католиците в лагерите, опитвал се е да наложи свой тип християнство. Смятал е себе си за изпълнител на божията воля (съгласно „Mein Kamf” и неговите речи).

Немските войници е трябвало да полагат клетва за вярност към Бога и на видно място върху униформите им се е перчела фразата „Gott Mit Uns“ („Бог е с нас”). Затова въпросът е в това, че „фундаменталните елементи на християнството, юдейството и исляма се проявяват в такива ужасни събития”.

Отговор: Съгласно кабала единствената религия на света е разкриването на Твореца лично от всички хора по света като единствена управляваща сила. Силата можем да разкрием само по нейното проявяване в материята. Тази материя сме ние самите.

Ако се опитваме да изменим себе си от егоизъм към отдаване и любов, в нас, според закона за подобие на свойствата, се разкрива тази висша обща сила на природата, която се нарича БОРЕ, от думата БО – достигни и РЕ – открий. Всичко друго са човешки измислици и затова са толкова много и не са основани върху изследването на света/природата.

[50165]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Кабала и религия - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир”: В своето възприятие хората разделели и разложили всяко от общите действия на части, тоест на сила, богатство, надмощие, красота, глад, смърт, объркване и т.н. Те определили за всяко управител и разширили системата както пожелали.

Аз искам да постигна всякакъв вид неща в живота. За да ги постигна, аз претеглям всяко качество, което е добро за мен, и търся подкрепата на природата, когато се опитвам да го придобия. Аз приписвам на природата определена сила, която ще ми помогне. Например, на мен не ми достига доблест – значи ми е нужен бога на войната. За да имам много пари, ми е нужен бога на парите. Така „намирам” спомагателни сили в природата за себе си.

Ако не успея в нещо, тогава очевидно има лоши божества в природата, които трябва да се поглезят и поласкаят, за да отвърнат по същия начин.

Егоистичното желание непрестанно расте и ми носи повече и повече разочарования, докато в отговор човек развива този тип „митологично” отношение към природата, приписвайки независимост на нейните различни сили и наричайки ги божества.

Човечеството вече е преминало през този етап до някаква степен посредством религията, но все още е потопено в суеверия. Хората вярват във всякакви сили, знаци на щастие и нещастие. Как купуването на червен конец се различава от принасянето на жертва на някой бог чрез „свещено” дърво? Това е същото нещо, същото ниво.

Тук човечеството се намира в нашата „прогресивна” епоха. Хората са започнали тази практика преди хиляди години и не са се променили и до днес. По същия начин както преди, те все още вярват в помощта на определени предмети, които им се продават, и в ефекта на моментни приноси, които, очевидно, директно ще идат в сметката на определен бог, така че той да се отплати с чудодейна помощ. Всички вярвания и религии са изградени върху такива схеми.

Без вътрешното поправяне на човек, което ще го доведе до ниво на връзка с висшата сила на природата, всичко друго по същество е „почитане на идоли” в терминологията на науката кабала. В крайна сметка, аз не искам да променя себе си, а някаква външна сила, за да стане тя по-милостива към мен.

Ето как ние успешно сме преминали от материализъм към вярвания, които приписват една мисъл, едно желание и един план на природата. И аз като че ли мога да променя всичко това чрез определени външни действия. Излиза, че една проста церемония ми позволява да „изменям” целта и програмата на творението.

Значи какъв е този бог, който може да се променя? Що за „могъщество” е той, ако неговото добро отношение може да се купи с „пари”? Ето колко ниско е сегашното ниво на човечеството.

Само ако човек придобие сили и използва цял комплекс от средства, за да промени себе си, издигайки се до нивото на Бог, Всесилния, висшата сила, тогава този метод е практически, автентичен и правилен. И е наистина реалистичен. Просто няма никакви други пътища освен него.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49946]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Съобщение (американската служба Gallup):

30% – от американците вярва, че Библията действително е словото на Бог и всяка дума трябва да се приема буквално. Този процент е малко по-нисък от преди няколко десетилетия.

49% – считат, че Библията следва трактатите не дословно, а метафорично.

17% – са уверени, че Библията е антична книга на притчи, легенди, истории и морални наставления, записани от човека.

Вярата в буквалното значение на Библията е силно свързана с показатели на религията, включително посещения на църквите и отъждествяване с протестанството или с друга не католистическа християнска вяра. Има силна връзка и между възпитанието и вярата в буквалната слово на Библията, като такова вярване става все по-рядко срещано сред тези, които са завършили колеж.

Коментар: Очевидно е нужно широкообхватно и дългосрочно систематично възпитание, за да създаде в човека обективен поглед за света, където хората не отхвърлят Библията, а я разбират: като мъдрост на по-високо ниво, следващото състояние на човечеството.

Хората са създадени в свойството „получаване” (егоизъм) и усещат себе си в него. Те наричат техните усещания „този свят”. Библията говори за друг начин на възприемане на света – в свойството „отдаване” (алтруизъм) и за усещане в него, наречено „бъдещ свят”.

Кабала дава възможност за спокойно преминаване от възприятието в свойството „получаване” към възприятието в свойството „отдаване”. Иначе преминаването ще бъде трагично.

Понеже ние завършихме нашето развитие в свойството „получаване” и съществуваме в началото на прехода към свойството „отдаване”, кабала ни се разкрива днес. Тя предлага да я използваме, за да научим какво да очакваме и как да планираме бъдещето.

[48628]

Публикувано в: Кабала и религия - Няма коментари→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Нашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

• или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;

• или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос: Егоизмът лукаво и изобретателно рисува пред мен различни картини. Как да разпознаем в тях лъжата, представяща ни се като любов към ближния? Защото за любов говорят всевъзможните религии и методики.

Отговор: В нашия свят „любовта към ближния“ е проста, примитивна игра на малки егоисти. Нима ще намериш някъде истинска любов към ближния, реално и постоянно практикувана?

Да, хората създават отделни поселения, за да живеят в любов помежду си: има селище в Италия, селища в Индия, цял град в Азия… Но си струва да се вгледаш и ще видиш, че става дума за същите тези егоисти, които са решили да внесат по-комфортни социални порядки. Така им е по-удобно, по–приятно и по тази причина те са се обединили, за да украсят живота си.

Някога в Израел кибуците процъфтяваха – селско стопански селища с колективна собственост от типа на колхозите. Хората решили, че си струва да живеят заедно, защото е по-изгодно. „Дайте да преклоним малко егоизма си и ще ни бъде добре.“ Тук всичко е ясно, но нима това е алтруизъм?

Човечеството предполага, че отстъпването на ближния прави човека да бъде алтруист. Но хората, запознати с човешката природа или изучаващи науката кабала, знаят, че всяка отстъпка трябва да е съпроводена от някаква изгода. От каквото и да се откаже, човек търси какво придобива той вместо него. Нека да е някаква скрита придобивка, но нея винаги я има.

Като пример, аз съм готов да живея в кибуц, защото това снема от мен грижата за това, как да устроя живота си. Нима това не е придобивка? Никакви тревоги, аз просто правя това, което кажат. Но развитието върви по своя ред и с времето кибуците се оказаха извън живота. Като цяло за подобни общества няма бъдеще.

Ние вече виждаме, че всички форми на взаимовръзка между хората трябва да се изменят – поради растящия в тях егоизъм. Измененията продължават и тази вътрешна динамика трябва някак си да се реализира, в противен случай ще настане взрив.

Така е било в продължение на цялата история с различните религии, вярвания и методики. Днес те преживяват временно оживление, защото човек наново се намира в търсене, той търси последна ревизия: могат ли те да предложат нещо реално?

След тази проверка те ще отпаднат окончателно. Тъй като днес ние ги проверяваме по отношение на интегралния механизъм, който Природата постави пред нас. Такъв критерий до сега за нас не е имало. Хората отново прелистват страниците с всевъзможните практики, конфесии, мистични учения, опитвайки се да разберат: ще ни помогнат ли те в новия, интегрален свят?

Този процес няма да отнеме много време и много бързо ще приключи с крах на очакванията. Всички ще видят, че е безполезно да чакаме помощ от тук. Всеки обект, на който човек прави проверка, ще се задържи максимум няколко години, след което ще се открие неговата несъстоятелност.

Тъй като ако не се изменя природата на човека, за да стане той толкова интегрален, както и самата Природа, стояща пред него, няма да му помогнат никакви рецепти.

Единствената методика, която прави човека да бъде глобален, интегрален, обединен с другите е методът на привличане на светлината, възвръщаща към Източника, науката кабала. Трябва само да предоставим на всеки възможността да осъзнае своето зло. Тогава всякакви други средства и техните съчетания ще се окажат безсилни и целият този бизнес на „духовни“ уловки ще изчезне.

Човек не ще се успокои, защото светът се е изменил, а и не е работата в успокоението, а във вътрешния „конфликт на интересите“. Никой не ще оцелее в интегралната система, ако не бъдем в пълно съответствие с нея.

От урока по статията „“Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47426]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала и религия, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В кабалистичните книги, хората виждат висшата система, управляваща света. Но от науката кабала, както и от религиите, те „са прихванали“ всевъзможни концепции за собствена изгода: мистични учения, философски и прочие теории, които изучават в университетите. В резултат, във философския факултет пишат реферати по демонология и магия.

Заимствайки от кабала названията и термините, а не същността, хората само са се обърквали, предполагайки, че разбират за какво става въпрос. В това число и антисемитите са построили върху толкова неустойчивата основа, цяла конструкция. Хората от обкръжението на Хитлер, са се занимавали непосредствено с тези въпроси, желаейки да докажат, че унищожавайки евреите, ще унищожат цялото зло в света. Ето защо, Баал а-Сулам пише в статията си „Зовът на Машиаха“, че преждевременното разкриване на кабала е предизвикало големи бедствия за Исраел.

Хайде да нарисуваме цялостната картина. Цялата световна култура е построена върху религиите. Още преди някакви си 200 години, в света почти не е имало „обикновени“ книги, „обикновена“ музика, „обикновено“ изкуство – всичко се е въртяло около вярата. Ако науката кабала не се е разкривала по малко в света под различни форми – човечеството би си останало на това стъпало. И действително, откъде ще дойде развитието? Човек не се развива сам по себе си.

Но появяващите се кълнове на кабалистичните знания, разбира се, довели до „разцвет“: върху тялото на човечеството разцъфнал обривът от лъжливи убеждения. Тази историческа щета, донесла много беди на Исраел.

Въпрос: Но Баал а-Сулам пише също, че кабала се е разкрила по волята на Твореца. Как се съчетава това?

Отговор: Разбира се, всичко става по Негово желание. Той е поставил ненарушим закон, съгласно който, ако не съответстваш на добрия път, тогава вървиш по лошия път. И разликата между тях е в теб, а не в Твореца. От Негова страна няма никакви промени. Усещаш Неговото лошо отношение, защото самият ти си лош.

Разкриването на науката кабала на света е причинило зло на народа на Исраел. Но ако той се беше държал по друг начин, по-добре, то кабала нямаше да се разкрие на народите на света, и те нямаше да се отнасят така към него. Защото сърцата на управниците са в ръцете на Твореца.

Всичко в света се съотнася с онзи, в който има точка на избор. А ако човекът е лишен от тази точка, тогава няма и какво особено да направим с него – той напредва чрез общите страдания.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46875]

Публикувано в: Ежедневен урок, Израел и народите по света, Кабала и религия, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква е позицията на кабала относно невярващите и религиозните? На мен ми се струва, че вие лавирате през цялото време между тях!

Отговор: Вие сте прав.

Религията смята Твореца подобен на човека, т.е. променящ се, в зависимост от действията на човека. При това всяка религия представя Твореца и неговите посланици, както намери за добре. Те са задължени да се погаждат или да се унищожават един друг, защото тяхното мнение – е въпрос на вяра, т.е. без доказателства. Който е по-силен той е прав. Или ще действаме, сякаш другите не съществуват, всеки в своето си паство.

Но всички тях ги обединява едно: Бог се отнася към човека в зависимост от това, как човекът се отнася към Бога и към останалите хора, т.е. Бог се променя, или е гневен или милостив. Така му се вижда на човека от неговия живот и съдба. Значи, можеш да дразниш Бога, да си платиш за място в Рая, да го умилостивиш – и той ще се отнесе към тебе добре. Може да си премълчим греховете, да се откупим от кармата, от наказанията. Ще дам подаяние – и ще отстраня ударите на съдбата. Всичко е изградено на основата на онова, че външното поведение на човека променя отношението на Бога към него.

Атеистите – се отнасят към Бога, както към Природата, тя е неизменна, механична, няма свой разум и свой план, не зависи от нашето отношение към нея, а само от нашите ”механически” въздействия.

Кабала – смята, че Природата и Творецът са едно и също. Той има разум, план, цел. Той има чувства. Затова в процеса на еволюцията е създал човека точно такъв, с чувства и разум, в дуална противоположна система, егоист, т.е. желаеш да се наслаждава всеки момент от своето съществуване, създал го е такъв, за да използва метода на кабала и силите на природата (Обкръжаващата светлина), да промени самия себе си и да стане подобен на Твореца.

С това човек постига самостоятелност (в своите състояния той изцяло се управлява от природата и от своя егоизъм, не е свободен ) и съвършенство, вечност и сливане с Твореца (статуса на Твореца). В кабала – Творецът не се променя, защото е Абсолют, абсолютно добър и затова не може да се променя, променя се само онзи, който е бил лош, но не и Абсолюта. Затова, да се обърнеш към Твореца е като да се обърнеш към себе си, да убедиш себе си в необходимостта от поправяне, да станеш като Твореца – еталон на доброто.

И така, атеистите преправят света, религиозните управляват Твореца, а кабалистите поправят себе си и с това поправят света.

[46915]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Кабала, Кабала и религия, Творец - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Публикувано в: Духовна работа, Кабала и религия, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Разкриване на мяра, скриване на две”: Казано е: “Тайната на Твореца е за треперещите пред Него”. Това означава, че тайните на Тора се разкриват само на тези, които треперят пред Твореца, които пазят величието на Твореца от цялата си душа и с всички сили, които никога няма да допуснат злословия по отношение на Твореца.

Това правило се отнася най-сурово към скриването на кабала, тъй като много са паднали жертва на откровения от този род, и от тях са тръгнали всички любители на заклинания и амулети, а също привържениците на практическата кабала, коварно ловуващи за душите, и други мистификатори, използващи заместители на науката, изпаднали от ръцете на небрежни ученици.

Намерението заради отдаване – това е святост, а намерението за получаване във всякакви форми – това е оскверняване. Правило “тайната на Твореца е за треперещите пред Него” означава, че Творецът се разкрива само на тези, които действат в отдаване.

Амулетите, червените конци, святата вода, медитация и други подобни средства представляват голям проблем, и затова кабалистите щателно са скривали мъдростта на кабала. До този момент дори и в еврейския народ има хора, създали си име и много пари от продажбата на благословии и чудеса. Естествено, обикновеният човек се нуждае от това, вярва и получава от него сериозна психологическа поддръжка. Известно е, че благодарение на вътрешните убеждения може да се справи с много проблеми, включително и болести.

Става въпрос за нарушаване на много строга забрана, за препятствията на пътя на човека към науката кабала. Нали останал без поддръжка, той може да пристъпи към търсене на решения и да си зададе въпроса: “Как да подобря положението на нещата?”

И отговорът би бил: “Да помогнеш на себе си можеш, само ако се измениш. Нужно е да поправиш себе си, своето его. Творецът е добър и творящ добро, и затова на теб ти е зле, за да се обозначи мястото на поправяне”. Тогава хората биха се приближили към истината.

Но вместо това те живеят в лъжа, купувайки за себе си духовни “индулгенции” и “застрахователни полици” за определени суми и оставят проблема без решение.

Разпространявайки науката кабала, ние сме длъжни да се грижим за това, висшата светлина постепенно да въздейства на хората, докато те не започнат да разбират, че реално решение няма и бедите не спират, а затова е необходимо настоящо поправяне.

От урока по статия “ Разкритие на мяра – скриване на две”, 27.04.2011

[41616]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия, Свобода на волята - Няма коментари→