В течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца“ (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина „минус 400 години“ на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква „алеф“, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че „всяко действие оставя следи“ – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74092]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще се случи в бъдещия интегрален свят с изкуството, с желанието да творим и да създаваме?

Отговор: Разбира се, че желанието да творим и създаваме ще остане. Желанието за  естетика, себеизразяване – е един от крайъгълните камъни на човешките желания.

Всичко това се развива от времето на скалните надписи. Но днес ние и в това претърпяваме огромна криза, защото нямаме нищо, за да изразим себе си. В какво може да се изрази това? В някои напрежения? Нашето състояние е в задънена улица. На нивото, на което сме сега, ние нямамаме нищо повече за изразяване.

Трябва да се издигнем на следващото ниво. Ние просто „пропълзяхме“ от нашето ниво до определена степен, но не можем да се изправим и дойдохме до задънена улица във всички области на нашата дейност: в културата, науката, възпитанието, в семейния живот, в икономиката, финасите, във всичко, дори в науката. Ние сме се „залепили“ за тази следваща степен и не можем да се изправим върху нея, защото не я виждаме.

Това важи особено ярко за културата и изкуството. Винаги сме били свидетели на създаването на велики произведения. А днес – това е масовата култура, която дори не можем да наричаме „култура“. Изкуството – със сигурност не е изкуство. „Масовата култура“ изпълва телевизионните екрани и ние я използваме заедно с „бързата храна“ – което е същото. Тоест, всичко е на такова ниво, за да те „притъпи“ и по-малко да мислиш. Сериалите? За какво са? За грабежи, предателства, любовни истории и приготвяне на храна.

За съжаление, на ниво изкуство ние вече не се ангажираме с високи, стойностни отношения между хората, с търсене смисъла на живота, а демоснтрираме своето масово „изкуство“ (с четиво или видео), това, което е само за нуждите на тялото: храна, секс, семейство. В рамките на това, се и въртят всички наши така наречени произведения на изкуството.

От една страна, е жалко, че това се случва, а от друга – това говори за криза, от която трябва да се роди ново състояние.

Новото изкуство ще бъде съвсем различно. То ще бъде изградено на обединението на хората и трябва да говори за разбирането на Висшия свят, съвършено нова гама от чувства, която ние разкриваме във връзката между нас. Това са чувства и взаимоотношения от абсолютно друг мащаб и именно те ще продължат да отразяват бъдещото изкуство, а съответно и култура.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72967]

Публикувано в: Възпитание на децата, Израел и народите по света, Общество на бъдещето - Няма коментари→

Цялата работа на ”свещенослужителите” (коените), за които е писано в Тора толкова много, всъщност е посветена на грижите за другите. Струва ни се, че това са някакви ритуални служби в Храма, които се водят от първосвещеника (Коен а-гадол) заедно с Коените и Левитите, а целият народ им прислужва, принасяйки жертвоприношения. Но те учат народа и ръководят цялото поправяне, тъй като Творецът го очаква именно в тези най- дълбоки и  отдалечени от Него слоеве на желанието.

Ние мислим, че свещенослужителите са нещо откъснато от народа, някъде там горе. Тъкмо обратното, ”царството на служителите” са онези, които са между народа и се грижат за него, като за младенец, докато не се надигне и порасне до крайното сливане с Твореца. Задължението на Коена е да просвети народа до това състояние.

Светлината въздейства на горните слоеве на желанието, които се наричат Коени, Левити, Исраел. И тогава тези слоеве на желанието работят над останалите слоеве. Тази пирамида не се променя до самия край на поправянето. Но когато в края на поправянето идва светлината ”много действаща и събирателна” (рав паалим умекабциел), тя превръща цялата тази пирамида в кръг.

А дотогава се съблюдава особен ред на поправянето, протичащо винаги отгоре надолу, през всичките светове до самия край, до разбитите души – и от тях обратно нагоре.

Съгласно дълбочината на своето желание (авиют) душите получават различно управление: през световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Или даже изобщо се изключват от личното висше управление, което се нарича стъпало на този свят. Затова онзи, който се намира в нисшите светове, трябва да бъде управляван от много по-висока степен: Коени, Левити, Исраел, които трябва да подсигурят грижите, учебния процес, да възпитават народите на света. (Така се наричат четирите нива на желанието.)

Народите на света страдат на своето стъпало от материални, земни проблеми. Но това страдание е без изход, тъй като тези проблеми нямат решение. Формата на страданието е материална, но неговата същност е духовна, защото то няма друго средство за изцеление освен движение и сливане с Твореца.

Затова трябва да организираме обща система на новото образование и да се погрижим за всички. И само благодарение на това, ние самите ще се удостоим със сливане.

Трябва да разберем, че целта на творението изначално е била насочена към цялото човечество. И затова, стремейки да се обединим помежду си, сме длъжни да помним винаги за какво правим това: за да донесем методиката за поправяне на целия свят, който с всеки изминал ден разкрива, че се озовава във все по-безнадеждно състояние. Светът вижда, че му е необходима методика за поправяне, а нея я няма. Затова сме длъжни да я разкрием за самите себе си, а след това да я предадем на света.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.02.2012

[70523]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Мнение: (Е. Винтер, проф., дир. на Центъра за изследване на рационалността, университета в Йерусалим): Ако с помощта на делови натиск, обществеността промени критериите си за успех в бизнеса, то ще се промени и културата на бизнеса в страната.

Призовавам да се създадат алтернативни рейтинги, които да спомогнат за достигането на тази цел: рейтинг на социалните компании, рейтинг на социалните магнати, рейтинг на компании по честност в отношенията с потребителя и честност по въпросите за трудовата заетост, рейтинг на компаниите за принос в опазването на околната среда, рейтинг на компании или социални магнати за производство на социално-полезни продукти.

Ще се взима под внимание приноса на магната, който е направил състоянието си от строителство на болници и безопасни жилища в страната даже ако е направил това с цел получаване на доходи.

Собствениците няма да останат равнодушни към тези рейтинги. Желанието за конкуренция, да се добие успех и да се заслужи общественото признание се явява еволюционно. То съществува сред хората. Ако успеем да насочим това желание в правилното русло, тогава даже най-циничните магнати ще се превърнат в социални магнати и вместо това да се конкурират на нашите гърбове, те ще се съревновават за благосъстоянието ни.

Реплика: Несъмнено от всичките възнаграждения – славата, уважението, признателността – се явяват най-важните. Ако успеем да възвеличим важността им в обществото, ще успеем да променим ценностните ориентири на всяко общество.

[63045]

Публикувано в: Израел и народите по света, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: През 1944 година във влака от Рим за Генуа сред пасажерите седяла жена, по националност еврейка. Имало много хора, бил час пик, всички четяли вестници или гледали през прозореца. Някои разговаряли помежду си на италянски.

Влязъл СС офицер и веднага се отправил към жената еврейка, която седяла в средата на вагона до прозореца. Немецът твърдо знаел защо и накъде се е отправил, имал е информация от осведомен по расовите въпроси доносник. На пътя на немеца застанала млада италиянка, която по това време била бременна.

- По-нататък няма да минете – казала жената на есесовеца – няма да ви пусна.

Тя стояла уверено и твърдо, с намерението да не го пусне.

- Целият вагон е с мен и ние няма да ви дадем тази дама, повярвайте и си вървете – казала тя. Италиянците наоколо темпераментно кимали с глава – няма да ви отстъпим еврейката.

Немецът постоял, запристъпвал от пръсти на пети, след това се обърнал наляво и излязъл. Смутен, зъл, самотен, ненавиждан. Италия е съюзник, между впрочем.

Бременната италиянка, която спасила еврейката в този влак, била майката на Берлускони. За това разказва Бинямин Натаняу.

Не намерих нито дума за тази история в нито един от вестниците или по телевизионните новини. Е, така са ги учили, ясно! Или не е ясно?

[62130]

Публикувано в: Израел и народите по света - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Заслугата на праотците е в това, че от височината на техните души те са реализирали принципа на любов към ближния без подготвителни действия, които са били неспособни да реализират. Така само народът на Израел влязъл във взаимно поръчителство.

Творецът създал едно получаващо желание, състоящо се от четири „слоя“ – четири нива на дълбочина на авиют. Започваме да разпознаваме слоевете на егоизъм от леки към тежки. Душите, които вече са завършили анализа и поправянето, помагат след това в работата над следващите, по-груби слоеве на желанието на общата, единствена, разбита душа.

Първо се поправят душите, които принадлежат на нивото на праотците. Наричаме ги също и „домът на Авраам“. Става дума за хиляди души, които са постигнали духовния свят под негово ръководство. Техният авиют е бил много малък и затова не им е било необходимо да привличат по време на учене светлината, която поправя. За тях е било достатъчно малко да се обединят един с друг, защото между тях не е имало отблъскване, тъй като те все още не са били паднали в егоизма на всичките му четири нива.

Падането станало по-късно, в египетското изгнание и едва тогава Израел започнал да се нуждае от поправящата светлина, тоест от метода, получен на планината Синай. В крайна сметка, човек поправя само онова, което се прояви в него. Тора, методът за поправяне, е предназначен за работа със злото начало. Когато то се е разкрило в Египет, силата на светлината, способна да го поправи, се разкрила.

Обаче на нивото на праотците това все още не е било нужно. Това е „най-прозрачната“, чиста степен на ниво нула на авиют, сравнима със състоянието на зачеване. На този етап Тора и поправящата светлина не са необходими за поправяне, тъй като все още няма какво да се поправи.

След това идва нивото на синовете с авиют на първото и от части на второто ниво. И тогава идва нашият ред, второто, третото и четвъртото ниво на авиют, принадлежащи на „периода на Месията“. Всяко поколение в тази линия пооправя своя собствен слой от общото желание, общата душа.

Така праотците не са се нуждаели от ученето, което привлича светлината, бидейки в състояние на „пустиня“. За тях е било достатъчно да бъдат в появилата се в Древен Вавилон ситуация. Всеки от тях разкрил своето зло до някаква степен, което Тора метафорично описва, говорейки за това, как Авраам и Сара слезли в земята на Кнаан, как Исаак решавал проблеми с Есав и други подобни въпроси.

След това Яков и неговите синове слезли в Египет и умрели там, в това голямо, получаващо желание. После синовете на Израел преминали през обременяването на сърцето и пожелали да работят върху съединяването заедно, за да се издигнат над омразата. Обаче първо, те се спуснали дори по-ниско в техния авиют, което се нарича „посещаване на градовете Питом и Рамзес“. Казано иначе, опитвайки се да се обединят един с друг, те не изградили прекрасно обединение, а създали нещо дребно, оскъдно и опасно.

Така те достигнали до нуждата да избягат от егоизма и тогава преминали през „десетте наказания“, тоест неуспешни опити да избягат. Всеки път, когато молили Фараона „да ги пусне“, той им отказвал , докато горчивината станала нетърпима. Едва тогава, в състояние на тъмнина, човек избягва от своето его, готов да се издигне над него на всяка цена: „По-добре мъртъв, отколкото този живот“. Човек достига крайната цел, наистина желаейки да се свърже с другите като един човек с едно сърце във взаимно поръчителство и тогава получава метода за поправяне.

Този метод го превежда през етапите на духовния път: отново и отново той разкрива разбиването в себе си и го поправя с помощта на поправящата светлина. Като резултат, той разкрива и поправя целия свой огромен егоизъм.

Този процес не се случва в цялото човечество, а само в малко група от потомството на Авраам. По пътя то преминава през разбивания, аналогични на духовния свят, и пада. И само след това, в наши дни, започва истинската работа по поправяне на общата душа.

Така, въпреки че от времената на греха на душата на Адам Ришон, праотците и синовете са завършили своята работа и са постигнали своя край на поправянето на нивото на Първия Храм, въпреки това, последвали падения, съответствайки на духовните разбивания. И двата Храма били разрушени, подобно на двата парцуфим в света Никудим.

Сега след епохата на взаимосмесване, достигаме анализа на поправянето – себереализацията. Точно сега, след всички необходими „въведения“, започва истинската работа. Подготовката е приключила и остава само да поправим себе си.

От урок по статията „Поръчителство“, 15.11.2011

[60804]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Творецът e казал: „Ако пазите Моя съюз, то ще бъдете за Мен  избрани  от всички народи, ще бъдете за Мен царство на свещеници и свят народ“. Народът казал: „Ще го направим“.Тук обаче не се обяснява същността на работата и възнаграждението за нея.

Когато започнем да работим със съсъдите, строежът им още не съответства на кръга, тъй като те са разделени на три части: Рош („главата“), Тох („отвътре“) и Соф („край“). В резултат на това, нашата реалност има форма на пирамида, състояща се от пет пласта авиют (дълбочина на желанието), от нулева до четвърта. Това е цялото човечество.

В по-чистите съсъди се пробужда точката в сърцето (•), и те са способни да осъществяват поправяне на нулево, първо и второ ниво. Заедно те представляват част, която се нарича Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ), или „Исраел“, което означава: „Направо към Твореца“ (яшар Ел). По своята природа, те са съсъдите на отдаване.

А също има и съсъди, неспособни да се пробудят само поради „дебелината“ на своите желания. Като съсъди за получаване, те се отнасят към авиют от трета и четвърта степен и заедно се наричат АХАП, или „народи на света“.

Разбира се, първи до поправяне достигат по-леките съсъди – Исраел. А самото поправяне се осъществява от Висшата светлина, която въздейства на точките в сърцето им, благодарение на което те се пробуждат. В тези съсъди има степен на праотците, която не изисква предварителна подготовка, а също така и степен на синовете, които вече трябва да работят в група или народ и да преминават през ожесточяване на сърцето или „египетско изгнание“, за да се обединят в единен съюз на планината Синай и да се издигнат след това на степен Първи и Втори храм.

Така, че като цяло съсъда Галгалта ве Ейнаим достига до края на своето поправяне, а след това се разпада и напълно пада в съсъдите за получаване, в състояние на изгнание. А по-нататък става смесване, взаимно включване на съсъдите.

Към завършването на този процес, от 2000 години – 1995 година е точката, от която започва анализа и поправянето.

„Съблюдавай съюза“ и „бъди избран сред всички народи“ – означава, че съсъдите ГЕ трябва да поправят себе си след 2000 годишно смесване. „Царство на свещеници“ означава, че всички те работят за отдаване, а „свят народ“ е народ, работещ за целия свят. По такъв начин, той служи на Твореца и на останалите народи, съвършено не принадлежащи  на себе. Той има свободен избор само в средната третина на Тиферет, където той взема решение да посвети на Твореца горната част, а долната част да постави в служба на народите по света, за да могат и те да се поправят за Твореца.

Ето с какво се е съгласил народът на Израел, приемайки върху себе си работата по поправянето на всички желания в поръчителство и обединение. Нали именно тези желания, разкриващи се в противоречие на единството, съюза, взаимното поръчителство , се отнасят към поправянето.

От друга страна, всички останали желания, които не са свързани с обединението – колкото и „висши“ да са – се наричат „животински“, доколкото се отнасят към нашето животинско тяло. В нашия свят ние се намираме на „неживо“, „растително“ и „животинско“ ниво на развитие, докато на човешката степен ние всички сме обединени един с друг.Ето защо към нея се отнасят именно желанията, които се стремят към обединение или му се противопоставят.

И така желанията на неживо, растително и животинско ниво принадлежат към този свят и ние не ги отнасяме към поправянето. Например. ако искаш да ядеш по десет пъти на ден, то ти не трябва да преодоляваш това желание по пътя към духовната цел. Остави на мира всичко, което не се отнася към обединението. Обърни се към тези желания, които са насочени към отдаване на ближния или обратно, противопоставят се на отдаването. Само те са духовни, само те се наричат „Човек“.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61542]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Целта на творението е възложена на целия човешки род. Обаче, вследствие на низхождането в природата на създанията в себелюбието си, безгранично властващо над цялото човечество, е невъзможно да се дадат на хората такива обяснения, за да се съгласят да излязат от ограничения си егоизъм в широкия свят на любовта към ближния.

Народът на Израел представлява изключение, и благодарение на пречистването на праотците и египетското изгнание, е станал годен за обединението ”на планината Синай”, като един човек с едно сърце, когато всеки е излязъл извън себелюбието, единствено, за да донесе полза на другия. И само тогава са станали годни за получаването на поправящата светлина.

Поправянето на света се провежда поетапно. Не може да се ограничи само с един човек – необходимо му е да се разпредели сред много души. Не може да се осъществи в едно време, в едно поколение – изискват се редица поколения. Невъзможно е, ако всички си приличат, напротив, изискват се различни типове хора. Всички тези условия са призвани да облекчат пътя.

Поправянето винаги се управлява от две сили: страданията ни бутат отзад, а силата на светлината ни тегли отпред – за какви хора става въпрос. Отвсякъде е ясно, защо душите не са равни помежду си: има част, която започва поправянето първа – това е Израел, което означава: стремеж ”право към Твореца” (яшар – Ел). Те се поправят, преди всички останали души да се присъединят към процеса.

Хората, отнасящи се към категорията ”Израел”, усещат злото на растящия си егоизъм, което се нарича ”египетско робство”. Сериозно искат да намерят духовния свят и се сблъскват със съпротивление: отблъскват ги назад, не се нуждаят от тях, към нозете им са привързани гири, които не им позволяват да напредват… Именно Израел усеща множеството пречки на духовния път.

Но в съответствие с това им дават също и силна искра на духовното желание. В крайна сметка се оказват между две противоположни сили, които ги теглят напред или назад, буквално разкъсващи ги на две: от една страна влечение нагоре, а от друга – египетското изгнание.

Този контраст се съпровожда с тягостни състояния, с трудни исторически процеси, с враждебно отношение на света и т.н. – обаче всичко това ни помага по-бързо от другите да реализираме поправянето и да поемем помощта на останалите. Ако това не е крайната цел – да се осъществят действията на Твореца в нашия свят – участта ни би била незавидна. Да се оправдае целия този път може само при условие, че разбираме тази задача, която ни е възложена.

И така, има сили, тласкащи ни напред и сили, непозволяващи ни да напредваме. Преживяваме много неприятното развитие между ”чука и наковалнята”, обаче трябва да се разбере, че всъщност се намираме в самия център на поправянето и всичко зависи от нас. Ето, днес вече човечеството започва да изпитва нужда от мисията ни.

От урок по статия ”Поръчителство”, 21.11.2011

[61334]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Беседа на трапезата.

Ние стоим на прага на много важно събитие – ще се издигнем, дори ще подскочим нагоре, имаме за това всички условия. Това наистина е особено състояние, дадено ни свише. Това не е такова събитие, което се планира дълго, обмисля се, организира се и накрая то се случва. Има ”пробуждане отдолу” (иторута де летата) и ”пробуждане свисше” (иторута де лейла), когато се дава шанс отгоре и най-важното е да не пропуснем момента!

Затова го направихме така внезапно, и хубавото е, че нашите другари от целия свят разбират това. В това аз усещам истинската висша милост, която ни е оказана – за да бъдем готови и на големия конгрес и след него, да изпълним онова, което ни е възложено за поправянето на света. Затова ни се разкриват такива възможности.

Ние много се вълнуваме. Вие питахте, как да запазите това вълнение, но то от само себе си ще дойде от всичките другари, които ще пристигнат тук – всички ще се въодушевят. И още повече ще се въодушевите, когато започнете да ловите тези ”капки на милосърдието”, капейки свисше.

Трябва от цялото това състояние да получим много голяма сила, която ще ни подготви за поправянето на света. Настъпващата година е наистина решаваща и съдбоносна. Ще се надяваме, че ще измъкнем света от онази дълбока пропаст на егоизма, в който се намира и ще го издигнем на стъпалото на Бина – всички заедно. И тогава ние също ще се удостоим да се изкачим.

Сред нас има другари, които са с нас много години и засега живеят със същата надежда. Защото те чакат общото пробуждане, общата реализация. Това е сякаш двойка, която живее и се надява да има дете, но него все го няма. И през цялото време те живеят с надеждата, че все някой ден ще имат дете. Така ние сега достигаме такова състояние, когато накрая, това може да се осъществи!

Аз съм уверен, че този конгрес ще премини много успешно, с голямо въодушевление. И основното е, това въодушевление да бъде пренесено на нашия голям конгрес и там да постигнем огромната сила на обединението. Обединението – това е наша грижа, а онова, което ще напълни това съединение – е възложено на Твореца.

Ще се надяваме, че ще достигнем такава голяма сила, такава компресия при обединението помежду ни, че наистина да ни се разкрие висшата светлина, поне в най- общ план и тогава ще осветим целия свят, което се нарича да ”станеш светлина за народите на света”. За всички онези, които все още не разбират и не усещат -тогава това ще ги приближи и ще ги привлече. И така ние ще изпълним указанието на Твореца и ще се обединим с Тях. За живота!

От беседата на трапезата преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61147]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Израел и народите по света, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

От писмо на Баал Сулама (№ 13): „Вие трябва да вярвате, че във всеки от другарите има множество искри на отдаването и ако всички бъдат събрани на едно място, в братско единение, в любов и дружба, това, разбира се би било достатъчно, за да могат всички да достигнат значително духовно ниво отсега и за цял живот“.

В света не е било създадено нищо друго освен една душа. Частите на същата тази душа, искрите, се изсипват от поколение в поколение и достигат поправяне. Всичките поколения, извършили своето поправяне, се съединяват в последното поколение, което започва от нас.

Нашето поколение е особено. То трябва да съедини в себе си всички минали поколения – от Адам Ришон, през Авраам и Раби Шимон, Ари, Баал Сулам, направили големи поправяния в единната душа и подготвили за нас нейната значително най-светла част. Но освен това, ние трябва да присъединим всички бъдещи съсъди – желания/келим/, които завършват поправянето.

Ние съединяваме в себе си тези, които са преди нас, нашите праотци и тези, които са напред – нашите синове, всички заедно. Защото вече сме достигнали състояние, когато светът започва да иска поправяне – душите вече се пробуждат. И макар хората да не разбират, това не е и нужно, защото те се отнасят към тази част на общата душа, която постига поправянето неосъзнато – благодарение на съединението с нас.

Нашето задължение е да се съединим в себе си всички свети искри на отдаването, поправили тази система до нас – и да завършим поправянето.

Това е необикновено време, чувстваме, че това е особено състояние. И виждаме как Твореца ни помага – дава ни възможност да се съединим и пречистим, за да се осъществи това, което желаем.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61183]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Израел и народите по света, Конгреси и събития - Няма коментари→

Задачата на народа на Израел се подразделя на няколко етапа.

Отначало сами се повдигаме на стъпалото на края на поправянето. Затова сме излезли от състоянието Вавилон, после сме паднали на състоянието Египет и спускайки се 400 години сме получили методиката по поправянето в състоянието ”на планината Синай”. По-нататък сме се повдигнали на стъпало ”Първи храм”, което всъщност се явява отделен завършек на поправянето на дадената група.

Но в развитието на света това още не е финалът и затова сме се потопили в изгнание, после сме се изкачили на стъпало Втори храм и накрая сме отишли в последното изгнание, на стъпало на народите на света. В общата сложност, отчитайки промеждутъчните етапи, това било четвъртото ни изгнание.

Всички етапи на този път са останали в нашите решимот и ето, днес, накрая, трябва да поправим себе си. Така ще се изкачим на стъпало, още по-високо от предходното, доколкото сме се смесили с народите на света, които се присъединяват към нас в процеса на този финален подем. Така се повдигаме на стъпало на поправяне на Израел и на стъпало на общо поправяне.

От урок по статия ”Поръчителство”, 17.11.2011

[61021]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Поръчителството означава, че всички в Израел са станали поръчители един на друг.

“Израел”, означава ”право към Твореца”(яшар-Ел). Така се нарича всеки човек, в когото има искра на духовно желание дадена свише. Освен желанието за храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания, той изпитва още едно желание, отнасящо се към много по-високо измерение. Това желание го насочва към търсене на смисъла на живота, неговия източник и същност. Ако у човека има такава искра над материалните, земни желания, тогава се казва, че е устремен ”право към Твореца”, доколкото този източник го направлява към Източника на живот и на цялата реалност.

За да могат хората да отглеждат духовното си желание, трябва да се обединят. Защото могат да развиват това усещане единствено посредством силата на отдаване, издигайки се над материалните желания, в които се отразява материалната ни действителност. Шаблоните за храната, секса, семейството, парите, почестите, властта и знанието ми формират картината на този свят и изискват напълване със съответстващите желания, различни комбинации, които отличават хората един от друг. Обаче искрата на висшето желание се развива съгласно противоположна тенденция – над материалните желания, въпреки тях.

“Отдаването”, към което ни устремява тази искра, въпреки всичко, е термин подчертаващ, че тук действаме иначе, не така, както при земните желания. Трябва да се издигнем над тях и да ги удовлетворим само на ниво на насъщно необходимото, а в останалото – да развиваме искрата, зачатъка на душата ни, частта от Твореца свише.

И тъй, човекът, притежаващ такава искра, се нарича ”Израел”, а средството за развиването ѝ се нарича поръчителство. Ето защо всички в Израел се явяват първоначално поръчители един на друг във висшата система. А в нашия свят трябва да реализираме това състояние и ни предизвикват към това желание доброволно, никого за нищо не принуждавайки.

Тора е била дадена тогава, когато всеки в Израел се е съгласил да приеме принципа на любов към ближния, както към себе си.

Събират се хора, които могат да обединят желанията си, пробуждайки се за източника и за целта на живота. И в обединението си трябва да достигнат любов към ближния, както към себе си. По-рано са искали да удовлетворят желанията си за храна, секс, семейство, пари, почести и знания, а сега в същата степен и по същия начин се грижат за ближния, искайки да го обезпечат с всичко необходимо за духовния подем.

Това означава, че трябва да се грижим за насъщно необходимите потребности на всеки другар, а в останалото – за духовния му път. Построявам за него всички механизми за поддръжка и го обезпечавам с всички средства, благодарение на които той достига желаното.

В крайна сметка всички се грижат за насъщните нужди един на друг, а над тях – за духовните нужди. Искам да обезпечавам необходимото за себе си, а сега така се тревожа и за другаря си. По естествен начин искам да напълня душата си, а сега се тревожа и за душата на другаря си. Във всичко съм търсил лична изгода и съм използвал затова останалите, а сега трябва да се ”завъртя” на 180 градуса, по отношение на другарите, да се настроя на насъщните им потребности, духовни и материални.

По такъв начин, всички в Израел трябва да достигнат до любовта към ближния, както към себе си, посредством взаимното поръчителство. Същите те формират единен, цялостен съсъд, в степен на разкриващото се в тях желание, и съгласно подобието на свойствата, усещат в този съсъд общото отдаване, взаимната любов. А над тази любов, я усещат в Твореца – Източникът на това стъпало, на което се намира съсъда им с напълващата го светлина.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.11.2011

[60551]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Раби Елиазар казва, че целият свят влиза в рамките на поръчителството, но отначало само Израел – тези, които имат стремеж към това – започва поправянето на света, по време когато останалите вследствие на големия си егоизъм не са съгласни да излязат от себелюбието си.

Първи поправянето са готови да започнат тези, които, освен егоизма и обикновените беди на този свят също така имат особен порив, искра, теглеща ги напред. Те хващат посока направо към Твореца /яшар-Ел/ и затова се наричат „Исраел”.

99% от човечеството се пробуждат към развитие само под натиска на страданията. Този кръг се нарича „народите от света”. Също така има и вътрешен кръг, притежаващ, освен страданията, влечение към напредък. Тези хора се наричат „Исраел”. Разбира се, тези, които са притискани отзад и теглени напред, по-бързо достигат до реализацията на поръчителството. Но в крайна сметка целия свят трябва да влезе в неговите рамки.

В „народите на света” има и части, които ще се обединяват с „Исраел”, внезапно откривайки духовните призиви – точките в сърцата си. Другите няма да тръгнат навътре.

И затова, така или иначе, основната група трябва да се поправя, ставайки дом за всички тези, които се присъединяват към нея и които я поддържат отвън.

Изводът е прост: именно ние трябва да осъществим поправянето. Всичко е възложено на нас – да поправим себе си и света. И няма какво повече да се добави.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60687]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация - Няма коментари→

Народът на Израел е получил Тора, когато тази група се е задължила да стане като един човек с едно сърце, във взаимно поръчителство. Благодарение на обединението си, те преди всичко получили 10 основни заповеди ”Десет заръки” – план за всички наши поправяния срещу пълните десет сфирот.

Тоест трябва да бъда поправен така както указват тези 10 закона: уважавай това, не прави това и т.н. – 10 условия. А след това започвам да се приспособявам под останалите, разкриващи ми се закони.

Ту ми се разкрива, сякаш съм създал златния телец, ту се открива ”водата на раздора”, ту ”грехът на разузнавача”, или съжалявам за лука и чесъна, с които се изхранвах в Египет. Тоест в човека се разкриват всевъзможни състояния, които се опитва да поправи. Задължен е да се потопи вътре в разбиването и да почувства всички тези свойства – така в Тора са описани толкова много прегрешения.

По такъв начин, вместо списъка от 10 основни закона, се получава цял разказ, описващ, как преминаваш вътре в себе си през всички нови неизправности и поправяния, едно след друго. Ако вървиш правилно, то леко те осветява светлината, възвръщаща към източника, пробуждайки в теб, показвайки и прояснявайки всевъзможните тъмни кухини.

Тогава започваш да разбираш, що за човек си и крещиш – всеки път опитвайки се да се обединиш, като един човек с едно сърце. А на теб ти се откриват формите на връзките, които трябва да създадеш.

В крайна сметка, когато приключиш с всички поправяния, се получава, че си изпълнил всичките”10 заръки”, които са ти станали ясни в целия този процес, включващ в себе си 620 поправяния – “заповеди”.

Ако си се съгласил да се обединиш в един човек с едно сърце – тепърва трябва да вървиш напред, запазвайки тази линия и на всяка крачка да бъдеш обединен в този ”един човек”. И тогава ще започнеш да разкриваш едно падение след друго: златния телец, водата на раздора, грехът на разузнавача и т.н. – да откриваш проблемите и да ги поправяш.

Това се и нарича пътя на Тора, а също така и пътя Галахи (“алиха” – ходене, вървеж), сборник от закони, които се налага да се съблюдават. Когато се натъкваш на проблем и знаеш какво да правиш, Тора ти обяснява как да направиш поправяне – и така сглобяваш съвършения съсъд за душата си.

Книгата Тора разказва за този вътрешен процес, който трябва да преминеш – за вътрешните ти разяснения и поправяния. И ако четеш тази книга и усещаш това което разказва – ще видиш пътя пред себе си.

Това още е дълъг път и даже не си започнал да напредваш по него, но можеш да четеш за него, с надеждата, че някои от тези бъдещи поправяния ще осветят и теб. И тогава оттам ще получиш светене, наричащо се обкръжаваща светлина – светлината, възвръщаща към източника.

Но това е за този случай, ако си искал всички тия поправяния и въобще разбираш за какво четеш. А може би четеш това като исторически роман или като сбор от юридически закони? Всичко зависи от отношението ти.

Това същото се отнася и за книгата Зоар, и за Учението за Десетте Сфирот – всички книги разказват за едно и също: как да разкриеш злото в себе си и как да го поправиш. Това се и нарича Тора – защото разкриването на злото, и неговото поправяне се случва благодарение на светлината възвръщаща към източника. Ако човек се занимава с такива поправяния, означава, че изучава Тора. А без това, просто получава сухи знания.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението”, 02.11.2011

[59553]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Израел и народите по света, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Любовта към Твореца и любовта към творенията“: Казано е: „Всеки, който купува роб, – все едно си купува господар“. Това означава, че ако човек има само една възглавница, трябва да я даде на роба си.

“Да възлюбиш ближния като себе си” – това е второто условие, което ще застане пред нас, когато се научим да не правим на другите това, което ненавиждаме сами. Това условие предявява повишени изисквания.

Сега не е достатъчно да не критикуваш другаря си и да не го принизяваш пред себе си – трябва да го издигаш над себе си, за да стане за теб най-важния в света. Оттук нататък аз преди всичко се тревожа и грижа за него, както майката, която по естествен начин е предана на своето дете и се отрича от себе си, за да му осигури всичко необходимо. Така и ние трябва да се отнасяме към всеки.

Разбира се, не е по силите ни даже да помислим за това. Това условие е толкова ненавистно и отвратително в нашите очи, че даже не можем да си представим, как да достигнем до осъществяването му.

Но в света съществува светлината, връщаща към източника. Тя действа в своето темпо, съгласно с програмата на творението и ни приближава към приемането на това условие. Дали искаме това или не, в крайна сметка ще трябва да го изпълним – по желание или под натиска на страданията. Така или иначе, става дума за закон на Природата, който днес води всички ни към първия етап на духовния път, към принципа: “Не прави на другия това, което ненавиждаш сам”.

Ние трябва да почувстваме, че наравно сме включени в единна система, взаимосвързани сме един с друг, разбираме се един друг. Интегралната система ни свързва във всички посоки и отвсякъде. Тепърва ще открием, че всеки порив, всяко желание, всяка мисъл на човека е свързана с всички останали души.

Разбира се, ние не сме способни да изпълним това условие. Разбира се, че не го искаме. Разбира се, че инстинктивно го отхвърляме, без да го забелязваме. Аз дотолкова не съм съгласен с това условие, че мигновено го забравям, преди да го докосна, прекъсвам всяка връзка с него. Какво да правя?

Трябва да се упражнявам в групата, благодарение на което все пак ще го поискам. Никой не ми казва, че трябва да изпълня условие, забраняващо да направя на другия това, което е ненавистно на мен самия. Аз не мога да го изпълня против волятя си и още повече няма да мога да възлюбя ближния си като себе си. Не можеш да задължиш никого да изпълни това, защото не можеш да заповядаш на сърцето си. Но пък си способен на такива действия, които могат да променят сърцето си.

Тук възникват въпросите: как ще поискам това? Защо ми е всичко това? Тук е заложена точката на избора:  мога да привлека светлината възвръщаща към Източника чрез добро или лошо въздействие. Едно от двете. В крайна сметка,  безусловно ще поискам тя да дойде. Но кое ще ме накара?

Мога да изградя обкръжение, което ще ме въодушевява с величието и важността на целта, устремявайки ме към отдаване и взаимна любов. Под въздействието на другарите ще поискам даже това, което сега не е важно за мен, – и тогава ще дойде светлината.

А в противен случай ще усещаме недостатъка на усилия от своя страна като страдания – чак до световни войни, докато, в крайна сметка, все пак не се наложи да помолим за светлина, който ще ни възвърне към Източника, да поискаме поправяне, да поискаме добра взаимовръзка между хората.

Например, днес държавата Израел се намира под заплаха от унищожаване и този негатив е призван да ни подбуди към поправяния. Искаш да се избавиш от заплахите? Моля. Привлечи светлината, възвръщаща към Източника и той ще направи всичко за теб. Нищо, освен това, няма да ти помогне – защото героят побеждава не със сила.

Единственото, което можем да направим е да се обединяваме. Нашето единство, ще привлече светлина в света и тя ще поправи всичко. Ще го поправи постепенно, в съответствие с програмата си, която не ни е известна, – но във всички случаи, проявяването на светлината в света ще ни доведе към доброто.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59213]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Израел и народите по света, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В арабския свят може да намерите рядко срещана оценка за готовността на Израел да плати толкова висока цена за войник.

Сирийският публицист Халас Джалаби в саудитски вестник: „У нас правителството стреля в теб, а Израел се старае да върне дори изгнилите кости. Може би, проблемът е в нас? За войника Шалит, Шалит – човекът, с когото са били заети всички политици и военни на вражеската страна.“

Хамас се противопоставя на жестокото потушаване на демонстрации в Сирия. „Кой е враг и кой приятел? Ще успеем ли да разберем, че нашият проблем е вътрешен, и че израелският въпрос играе второстепенна роля? Ще разберем ли, че се завоюваме един друг много по жестоко, отколкото Израел? С всяка сделка гръмогласно заявяваме, че сме разбили Израел и че става въпрос за решаващия бой, за сделката на десетилетието. Ние – сме народ, който обича да се посмее, не е ли истина? 11 октомври ( денят за обявяване на сделката) трябва да се приеме със съболезнования и сълзи, въздишайки за положението на арабския народ“.

Кувейтската журналистка Акбал Ал- Ахмад се осмелила да изкаже във вестник „Ал Кабас“ непопулярно мнение: “ Шалит, ти имаш късмет с родина…Иска ни се, всички да бъдем като теб… Алах да те благослови за твоята родина, Шалит. Знаете ли, защо завиждам на Шалит?… Защото бих искала да бъда на неговото място?… Защото неговата родина цени човека и му придава важност…В нашия арабски свят властта убива, арестува и скрива слънчевата светлина от своите поданици, мъже и жени…

Моля се ден и нощ, да бъда както Шалит в моята страна… средствата за масова информация да се интересуват от мен… Искам да приличам на Шалит и нека да бъде оказан натиск във всички форми и способи, за да се върна в лоното на семейството, ако се разделя с него заради своята родина. Твоето щастие, Шалит, е че ти си гражданин на родината си, притежаваш важност и ценност. Твое щастие е, че целият свят, а не само твоята Родина, наблюдават за теб от първия ден на твоя плен…Шалит, ти имаш късмет с родината”.

[58462]

Публикувано в: Израел и народите по света, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Общата душа "Адам" - Няма коментари→