Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поправя това, че сърцето не е съгласно с тези добри намерения, които разбирам с ума си?

Отговор: Ние не сме господари на сърцето си, над него властва обкръжението. Ако искам в мен да възникнат сериозни, висши мисли, аз вземам книга или гледам филм, говоря сам със себе си. Но ако искам да променя желанието на сърцето си, имам нужда от външно влияние.

Всичко зависи от това, как организираме живота си. Нормалния живот трябва да се възприема като театър, т.е. да отдаваме значение само според степента на неотложност. Длъжен съм да ходя на работа, да живея нормален живот като всички останали. Но се отнасям към това не като към реалния живот, а като към театрален спектакъл, в който има актьори, които играят ролите, определени им от Твореца, а те дори не го знаят.

А това, което може наистина да ми повлияе – е групата. В цялата реалност съществува само един начин, чрез който аз мога да въздействам, а те могат да повлияят на мен. Мога да се подготвя за по-чувствително възприемане на тяхното влияние и тогава ще го получа.

Затова цялата ми работа е съсредоточена само вътре в групата, няма друг начин да се промени сърцето на човека. Понякога хората си мислят, че могат повече да учат и тогава ще напреднат. Но обучението не заменя групата, само с помощта на групата, напредъкът е възможен.

Групата може да бъде много голяма или съвсем малка, или дори виртуална, а не физическа. Но все едно, нужно ми е обкръжение от хора като мен, заради които аз мога да отменя себе си, да им правя подаръци, да ги почитам, да станат най-великото поколение на хората. Трябва да играя спрямо тях, представяйки себе си за пълна нула, за прах под краката им.

И тогава чрез тях, ще ми влияе висшият свят, защото аз отменям себе си. И това е истинска самоотмяна, а не фантазия, като пред Твореца, пред когото всички са готови да се преклонят. И тогава виждам, колко са ефективни тези действия и как биха ми помогнали, ако бях започнал да ги правя преди, още преди много години.

Сам не разбирам, защо до сега не съм слушал това, а то е толкова просто. Тоест, чувал съм, но не съм изпълнявал. Отнема много време, докато човек най-накрая се вслушва и започва да изпълнява.

От урока по  книгата Зоар, 18.04.2012

[75953]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Дори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Желаейки да мислим за любовта към другарите, Рабаш е написал статии за групата. Аз разбирам, че рав Аба е написал Зоар в такава скрита форма по исторически причини. Но защо ние, желаейки да мислим за любовта ни към другарите по време на четенето на книгата Зоар, я оставяме в същия този вид, а не я довеждаме до нивото на статиите на Рабаш?

Отговор: Да допуснем, аз идвам при майстора и го моля да настрои цветовете на екрана на моя компютър. Той вижда изображението на екрана и казва: ”Добре аз ще го настроя. А ти почакай”. Гледам: той отваря компютъра и започва да се занимава с разните там пиксели, кодове, от които нищо не разбирам. Изведнъж виждам някакви си йероглифи на екрана, редове от кодове и цифри… ”Питам: какво правиш! Помолих те да настроиш само жълтия цвят, и малко белия. Защо се занимаваш с тези числа? Аз не съм се пазарил с тебе за това!”

Но доколкото той разбира, че точно това трябва да се направи, то отива на нивото на силите и определя всяка сила, всеки вектор – какъв трябва да бъде относно останалите – и с това променя цветовете на екрана.

Ти сякаш питаш: защо единия кабалист е описвал цветовете, а другия- описвал цифрите? Всеки изразява онази единна реалност, но в друга форма. Казвайки истината, езикът на цифрите, решимот ( информационните данни), т.е. езика на кабалата, както пише Баал а-Сулам, – покрива всичко. Тъй като в духовното има само Сили: сила на получаване и сила на отдаване и решимо. Освен това друго не е необходимо.

След това ти се впечатляваш от собствените си желания в една или друга форма, а някой друг се впечатлява по друг начин. Но главното е да запишеш впечатленията. А всеки ги записва според характера си – има лирици, има и физици, като в нашия свят.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69836]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Във всеки човек се развива лично възприятие на реалността в зависимост от корена на душата му, на нейната менталност и характер.

Има хора, които са по-склони към техническо развитие, а има и такива, които са с по-чувствителна наклонност, както в нашия свят има хуманитари и техничари. Едните отиват да изучават музика, другите техника, математика, архитектура и т.н.

Така е и в духовното. Има огромна разлика между тях. Защо един кабалист е писал в един стил, а другия в друг? Това произтича от характерните особености на човешката душа, всеки различно възприема духовния свят. По-късно те ще се допълнят един друг, но като цяло има голяма разлика между душите – много повече, отколкото разликите между хората в нашия свят.

Разбира се всеки възприема духовната реалност, с напредването и преминавайки махсом, всички достигат до прозрение. Но на един духовния свят се разкрива така, че той вижда общата картина и се занимава с образно постижение, а друг – повече с техническите умения на душата, и неговото възприятие на реалността – като на физик от нашия свят. Трети възприема духовното – като психолог в нашия свят, а четвърти – като прост работник.

В духовното има много по-богат ’’ асортимент’’ на видовете заетост на хората, отколкото в нашия свят – като проекция на единия свят върху другия.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69522]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство -

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата работа се нарича работа на Твореца, защото само светлината действа:  възбужда желанията, променя ги, поправя и напълва. Светлината прави всичко – това е единствената съзидателна сила.

А освен светлината, има още и желание. Ако желанието започне да иска нещо, но светлината не му дава желаното, желанието усеща в себе си страдание. И тогава светлината започва да играе с желанието:  напълва го малко, след това отново го оставя неудовлетворено, още малко го напълва и отново го оставя празно – дава му да преживее всякакви усещания от напълване и неговата липса.

И благодарение на тази работа на светлината над желанието, желанието започва да поумнява. То вече разбира какво напълване не е имало, а сега го има и в какви различни форми може да бъде то. Така желанието развива около себе си разум, устроен много просто: как да получи повече напълване.

Тоест, разумът вече позволява на желанието не просто безсмислено да жадува за нещо, но започва да работи с него и го направлява. Учи го да се издига над своите моментни желания – “сега пострадай малко, за да получиш после много повече“. Това може да е прост работник, получаващ заплата в края на деня, и бизнесмен, който инвестира милиони на фондовия пазар и разчитащ да получи печелба в бъдеще, или човек, готов да легне за операция и да се подложи под ножа, за да оздравее и т.н.

Простото желание не е способно на това! Но разумът, развиващ се успоредно с желанието, може да го допълни и да приближи към него бъдещата форма на напълването, заради която то сега е съгласно да страда.

По този начин действа светлината, развивайки желанието и отглеждайки близо до него и разум. И тази двойка : желанието и разума, обединени заедно – започват да работят пред света. Взаимно допълвайки се: желанието с разума, а разумът с желанието – те стават по-чувствителни, по-интелигентни и заедно работят по отношение на Твоеца.

Целият успех всъщност зависи от това, доколко разумът може да напълни желанието. И тогава, от опита на различни житейски ситуации от преживения живот, благодарение на изясняването, анализа и синтеза на случващото се, разумът може да намали развитието на желанието. Но всичко това е така, защото вътре в разума има връзка със светлината, с информационните гени (решимот).

От урока по  книгата Зоар, 06.01.2012

[65650]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато по силата на различни житейски обстоятелства достигаме до науката кабала, ние мислим, че духовният свят, подобно на този свят, има външна форма, че в него има обекти, заемащи някакъв обем в пространството, че има движение и време.

Така човек си представя картината на духовния свят, изхождайки от впечатленията от нашия свят, който той е свикнал да вижда, тоест да усеща – в такъв вид, той си мисли, че може да усеща и духовния свят.

В раздела от кабала ”Възприемане на действителността ” ние изучаваме, че цялата картина от реалността се проявява в нашето желание, че всичките ни образи, всичките усещания за движение, пространство, време и обем – всичко това са свойства на възприятие на желанието.

Желание от един вид ни дава усещане за време, желание от друг вид – усещане за промени, желание от третия вид – усещане за обем и т.н. – всевъзможни цветове и звуци, ширини и висоти. Всичко това са различни желания (вектори) , които се съчетават и ни рисуват нашия свят, а също така и духовния.

Разликата е само в това, че в нашия свят ние си въобразяваме, че се намираме между образи, които сякаш наистина съществуват извън нас, а в духовния свят ние усещаме и разбираме, че  нашите вътрешни сили,  рисуват действителността в нас.

Ние усещаме и разбираме това в степента на силата на нашата власт над тези сили / желания. Ако аз не властвам над силите на моето общо желание, то всички тези сили ми се струват външни т.е. неподвластни на мен. А ако започна да властвам над тях, с помощта на съкращаването и екраните, с желание да ги управлявам, то ги разкривам, като вътрешни сили, които са ми подчинени.

Така започваме да възприемаме картината на света в много по-реален вид – до такава степен, че даже този свят, който сме свикнали да виждаме като външен, също се усеща все повече като вътрешен свят в нас.

И тогава разбираме, как авторите на книгата “ Зоар“ са съзерцавали реалността, как са усещали действителността и как ни я предават, описвайки всичко с думите на този свят или с кабалистични термини, или с езика на сказанията, или с етичните норми (мусар).

Но всъщност те подразбират само вътрешните сили на желанията в човека, в които светлината внася всичките форми на впечатленията. Става дума само за това, как желанието се впечатлява от светлината.

От урока по книгата „Зоар“, 05.01.2012

[65441]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има такова понятие ”Да разкриеш Книгата”. Да разкриеш – означава да достигнеш нейната дълбочина, нейната същност, да опознаеш чия сила се намира в нея. Тъй като книгата е източник на мъдрост, източник на знания, разкриване на стоящия зад нея. Книгата – това е понятие от три съставни: книга, разказвач и разказ.

И така, кой е разказвачът, за какво се разказва и кой разказва?

Има някой, който е написал книгата. Той я е написал, изхождайки от впечатленията си от нещо. Този, който се е впечатлил, има източник, тъй като някой е създал първообраза, от който се е впечатлил и го е описал в книгата. Има и такъв, който отваря книгата, така наречената Книга на Небесата, чете я – и  обяснява,  разказва ти. Той може да ти разказва посредством това, което описва в книгата. А ти четеш това, което той е написал.

А може би, ти не го четеш , а влизаш вътрешно, в душата на автора, разказвача, и трябва да се отъждествиш с него. Ако не се отъждествиш с раби Шимон, ти няма да разбереш какво е написано в „Зоар“. Тъй като то идва  в неговото одеяние.

Затова тук има две съставни (макар в действителност да са много повече, тъй като това го е ”писал” Твореца). В края на краищата ние трябва да достигнем до обличане в раби Шимон. Дотолкова, доколкото можем да се отъждествим с него, да се прикрепим към него, да се опитваме да се слеем с него – от това започваме да се впечатляваме, да усещаме и постигаме онова, което той предава в книгата „Зоар“ с различни намеци, които могат да се предадат писмено.

Трябва да постигнем такова състояние, че няма да можем да слушаме „Зоар“ без понятието, наречено ”раби Шимон”. В това понятие влиза и групата на неговите ученици, тъй като учениците му се включват в него.

Духовният съсъд, от който ние получаваме въздействие се нарича ”раби Шимон”. Това не е човек, а нещо като облак от свойства, сили и духовни определения. Цялата тази система заедно, се нарича ”раби Шимон”.

Аз съм свързан с тази система, подхранвам се от нея, и затова за мен е много важно да се прилепя към нея. Колкото повече се сливам с нея, усещайки, че се докосвам до раби Шимон – толкова повече възприемам онова, което е в него, при това не външните впечатления от прочита на текста от „Зоар“, а много по-вътрешни постижения.

Това, че ние разделяме нещо, предаващо ми духовно впечатление, на няколко пласта, на няколко съставни – книга, разказвач, разказ – тъкмо това ми помага да се свържа с него, а не ме отделя от него.

Това е още един подход, още едно използване на понятието ”да разкрия Книгата”

От урока по книгата „Зоар“, 02.01.2012

[65069]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да привличаме светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Можем да донесем само нашето желание, потребността то да се поправи, но кой ще го поправи? Мога само да разкрия разбиването, а лечението може да дойде само свише, само за сметка на светлината. Светлината е разбила нашето кли/желание, – и тя може да го поправя. Това е същата тази светлина, същото действие, само че обратно на желаното от мен сега.

Излиза, че освен от разкриване на желанието, не се нуждая от нищо друго. В момента, в който разкривам желанието, – това се нарича молитва, – начаса се поправя цялото зло, което съм разкрил. Ако действително разкривам злото в неговата окончателна, последна форма на всеки етап, – то се поправя, защото там безусловно стигам до истинската молитва, вик, повдигане на МАН – и несъмнено става поправянето.

От урока по книгата „Зоар“, 14.12.2011

[63110]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – „Един, Единен и Единствено“ съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството „Един“ – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние „Един“, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието „Един, Единен и Единствен“.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→