Въпрос: Трябва ли преди всяко следващо стъпало да усещаме съответстващото му разбиване?

Отговор: Разбира се, иначе няма да можем да се изкачим на него. Получавайки не поправени желания, ние ги поправяме и построяваме от тях следващото поправено стъпало.

Това стъпало още никога не е съществувало, създаваме нещо съвършено ново. Получаваме само материала и от него строим нови стъпала. Защото издигайки се, пробуждаме във всичките светове светлината НАРАНХАЙ, независимо, че до сега те са имали само най-слабата светлината Нефеш. Защото внасяме там своите изяснения, желания. Прибавяме към желанието за отдаване своето егоистично желание за наслаждаване, пробуждайки го и поправяйки го.

В нас се разкрива порокът, а ние го поправяме. И сега в тези желания, които всеки път се получават с 620 пъти повече, образували се при спускането отгоре надолу, получаваме светлината, възвръщаща към Източника, а след това светлина, напълваща съсъда/ желанието.

На каквото ниво и да се намирам, да допуснем на 30-то стъпало отдолу, получавам 620 пъти по-голяма светлина, отколкото е самото стъпало, защото прибавям своето желание, духовната жажда и своята работа. И така се случва на всички стъпала.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”16.05.2012

[78059]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Получаването на Тора означава да познаеш Твореца, разкриващ се между нас. Събитията в подножието на планината Синай свидетелстват за необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени за това: Да се усети изгнанието от състоянието на връзка и единство, недостатък за това да усетиш Твореца, проявяващ се в средата на такова съединение – дотолкова, че да застенеш от тази работа.

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата „Зоар“ и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2012

[77374]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеки миг човек трябва да проверява себе си по своите реакции. Възможно е да моли Твореца да му даде хубав живот? В такъв случай сякаш казва: „Ти ми изпращащ зло. Моля, бъди добър към мен“. Така постъпват „99-те процента“.

Или казва иначе: „Давам си сметка за това, че усещам зло, и разбирам, че причината се корени в моите свойства, които са Ти противоположни. Защото всеки отрича съгласно собствените си недостатъци. И Те моля за поправяне: дай ми сили, за да се поправя.“

По пътя човек изпитва тежест („Аз създадох злото начало“), но помни, че Творецът му праща това („Аз създадох Тора като подправка“). А след това човек придобива светлината, криеща се в Тора и възвръщаща към Източника. Моли за поправяне на собствените свойства: те са насочени към егоистично получаване и са противоположни на Твореца – така че, нека се обърнат на отдаване и тогава човек ще усети Твореца добър.

Но за какво е нужно това? За да ми стане по-добре? В такъв случай съм си предишният егоист. Или за да не проклинам Твореца? „Ако ме накаже за това, че възприемам Неговото добро като зло?“ Не, отново егоизъм. Как да построя своята реакция? До какво състояние да стигна? Защото тук работата не е в думите, а в стремежите на сърцето: за какво поправяне моля?

Моля за такова поправяне, при което ще ми бъде зле в получаващите ми желания, а в моето намерение, устремено към Твореца, ще почувствам, че това идва от Него, Добрият и Творящ добро.

По такъв начин човекът се подразделя на две свързани части: в своето егоистично, съкратено желание за наслаждение той е потънал в тъмнина, а над него усеща светлината. И ето тогава е уверен, че получава поправяне не за да удовлетвори собственото си себелюбие. Не, неговото наслаждение стои по-високо и той действително се намира в отдаване.

Да вземем такъв пример: мама ми е сварила каша, а на мен не ми е вкусна. Мама е знаела какво прави: приготвила ми е най-полезната и здравословна храна. Но не мога да оценя това. Трябва ли да я моля за друга каша? Или да ям тази невкусната, и над своите усещания да изменя отношението си към мама? С това започвам да придобивам нейните свойства, нейният поглед на света, нейните желания, насочени към отдаване. Така и раста, придобивайки духовен образ.

Няма друг изход – защото е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия“. А „познаят” – означава да се обединим над нашия егоизъм. Такъв е основополагащият принцип на духовната работа. И нека той не ни се струва сложен – в действителност това е много лесно, ако действам в единение с групата, и трудно до невъзможност, ако се опитвам да вървя сам.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2012

[76949]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урока в Бразилия

Баал а-Сулам, „Чуто“, статия 8, „Разликата между святата сянка и сянката на клипот“: Казано е: „Докато не изчезне денят и не се затичат сенките…“ (Песен на Песните). Трябва да се разбере какво е това „сянка“ в духовната работа. Факт е, че човек не чувства управлението на Твореца, Който води света към добро и в благо…

Управлението на Твореца – е същността на абсолютното добро. Към това разбиране ние трябва да дойдем. Творецът е неизменен и ние не чакаме Той да се промени донякъде. Казано е: „Аз Себе си не съм променял“. Вечно Добър и Творящ добро не може да стане друг. Той е абсолютен и Неговото отдаване е постоянно. Висшата светлина е в абсолютен покой и напълва всичко.

Ние разкриваме Добрия и Творящия добро, изменяйки възприятието си така, че от Безкрайността със знак минус, от реалността, която изглежда по-лоша и от смъртта и до Безкрайността със знак плюс, до най-висшето благо – независимо от собствените чувства, над тях – да чувстваме, че всичко е добро. Ето какъв екран (масах), какво възприятие трябва да придобием.

В егоистичното желание ние чувстваме най-лошите състояния, които дори не можем да си представим – и все още над желанието си да се поправим така, че да разберем и да почувстваме: това е най-доброто, което може да бъде. Ето какъв спад трябва да разлъчи нашите чувства вътре в желанието и тези, които ще разкрием осъзнато.

Творецът не се променя, Той само постоянно ни изпраща състояния, все по-трудни и лоши – както за животинското ни тяло, така и за душата ни – за да можем над тях да формираме противоположното възприятие, пропито с всеотдайност и любов. Нали отдавайки, именно над цялата тежест, аз разкривам добрата воля на Твореца и се солидаризирам с Него.

По този начин, човек разкрива духовния живот само на фона на тежки и лоши обстоятелства. В противен случай, той няма да може да се откъсне от нашия свят и няма да отиде в духовния.

Днес този процес приема глобални мащаби. Тъй като до сега сме се развивали в обичайния егоизъм – отначало линейно, а през последните двеста години експоненциално. Но егоизмът още не ни е свързал един с друг в глобално, интегрално цяло. Днес целият свят представлява група – разединена, разбита, нуждаеща се от поправяне.

Тази група се дели на две части:

• „99 процента“, всеки ден все повече и повече взаимосвързани и взаимозависими, все по-ограничени в своя живот. Навсякъде това се проявява по различен начин, а и самата тенденция възникна едва наскоро, но темповете на нейното развитие са високи.
• Група вътре в тази общност, представляваща „един процент“.

Вътрешната група се отличава по своето желание да познае тайната на развитието: за какво е то и защо? Какво се случва с нас? В какво е причината за текущия процес? Как да го контролираме или поне да се присъединим?

И тук достигаме до понятието „сянка“, която утежнява живота на човека, навеждайки го от все по-голямата  тежест, лишавайки го от интерес към обичайните удоволствия. Също така, човек, който желае да напредва в духовното, чувства тежестта на разбирането и осъзнаването, трудно е да помни важността на пътя и целта.

Всичко това е, за да разберем: трябва да вземем юздите в свои ръце, трябва да разберем, че всички трудности са причинени от злото начало, което Творецът е създал. Висшата светлина постоянно ни поднася нови предизвикателства, все повече претоварване – за да видим в това „сянката“ и да се издигнем над нея.

Когато човек не чувства управлението на Твореца, който води светът към добро и за благо, неговото състояние се определя като тъмнина, която се е образувала от сянката, скриваща слънцето. И както физическата сянка, закриваща слънцето, не е способна да му повлияе и оставя слънцето да свети в цялата си власт – така и човек, който не чувства управлението на Твореца, никак не може да измени това, което се случва на върха.

Отношението на Твореца към нас си остава същото, абсолютно добро, а се изменя само нашето усещане – за да се издигнем над съмненията и въпросите, всеки път, приемайки управлението на Твореца като абсолютно добро. Когато завършваме поредния подем, ни изпращат още по-голяма сянка, т.е. още повече натоварване, объркване, съмнения, търкания между другарите. Но каквото и да подрежда Твореца между нас, ние трябва да съберем мислите си и да разберем: всичко идва от Него. Няма Никой освен Него. И затова всяка секунда трябва да признаваме Неговото добро.

Ако не завършваме текущия момент с чувство за Добрия и Творящ добро, няма да  напредваме, защото дадената стъпка не е взета. И затова, във всяко състояние отначало трябва да изпитаме лоши чувства, обърканост, липсата на сили, за да дойдем на урок, загубата на интерес към пътя за обединение в групата. Това се случва постоянно и ако не сме фокусирани във всеки един момент, фокусът веднага изчезва. Тъй като егоистичното ни желание работи непрекъснато, като механизъм за отчитане с вечно въртящи се колелца. То през цялото време „сгъстява“ у нас желанието и ние все повече затъваме в живота от нашия свят.

В резултат, ако не подкрепяме връзката, ако не си помагаме един на друг, ако „не се държим на нокти“, то се разпиляваме във всички посоки. Групата се разпада, и изведнъж не намираме нищо от нейната основа.

Ето това е „сянката“ – освобождаване от минали задължения, безразличие, което внезапно се промъква между нас с гъста мъгла, и всичко потъва в мрак. Тази сянка скрива от нас целта, значението на обединението и духовния път.

В края на краищата, всички сенки – вътрешни и външни, частни и общи – идват с цел, да приложим усилия, да работим независимо от тях и над тях да разкрием включването, единението, връзката и в крайна сметка – Твореца, Добрия и Творящия добро. Нека дори да не видим лично Твореца и Неговото управление, но чрез разумен и рационален анализ ще дойдем до такова усещане. Това е и краят на сегашния етап: поправили сме злото начало, което ни е дал Твореца.

Злото начало се проявява само сред тези хора, които искат да се обединят, които възнамеряват да поправят разбиването. То няма да се разкрива на масите, които правят „99 процента“. При тях няма зло начало, те нямат намерение да се обединят помежду си, за да поправят духовното разбиване. Само ние минаваме през това поправяне, свързвайки ги със себе си.

От урока по статия от книга „Шамати“, 03.05.2012

[76936]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

За престъпление се смята единствено нежеланието ми да се обединя с другарите. Други престъпления няма. Ясно е, че не трябва да причинявам на другите зло, но ние не обсъждаме отнасящото се към животинското тяло и неговите природни желания: храна, секс, продължаване на рода, а също така желание за богатство, власт, слава, знание. Как може да попречи на духовното ти издигане това, дали ще си богат или завистлив? Тъкмо обратното е казано: ”завистта на мъдреците умножава мъдростта”.

Не трябва да съкращаваш желанията си – остави ги намира, те сами ще се съкратят. А насила нищо не можеш да направиш с тях. Само увеличавай важността на обединението чрез ближния с Твореца. И ако там усетиш, че вместо обединение и стремеж за връзка, изведнъж се появява тежест в сърцето, изхвърля те и те кара да пренебрегваш единството – това означава престъпление.

Разбираемо е, че не си го извършил ти. Човек не извършва престъпления, а ги получава свише. Свише ти дават желанието, мисълта, и ти се отделяш от обкръжението, започваш да го пренебрегваш, не искаш да бъдеш с него. Само за такива престъпления става дума.

Става дума единствено за различните връзки между нас. Вътре, във всеки един от нас се крие животното, а помежду си се обединяваме чрез различни видове връзки.

Това, което става вътре в животинското тяло, не ни интересува – за нас е важно какво се случва между нас. Между нас има светлина и ние искаме да разберем как да изградим такава мрежа, в която да можем да Го разкрием.

Ако излизам от своето животно и се издигам над себе си – това се нарича с вяра над знанието, защото знанието се намира вътре в животинския ми разум. Именно такъв подем желая и се стремя към централната точка между нас.

В тази централна точка разкриваме общото желание, общата мисъл, и там ще разкрием нашето общо и взаимно желание да отдаваме, което се нарича взаимно поръчителство. Това усещане за взаимност е в такава точка, където не е никой от нас, а има нещо, което наново се е родило, намиращо се извън нас.

А след това изобщо ще престанем да усещаме тези животински тела – този свят ще изчезне от нашето възприятие и ще остане единствено едно усещане на светлината, изпълващо пространството между нас.

Ако съм устремен само към себе си – се получава обикновен човек от нашия свят. Ако се устремявам към другарите, но искам да използвам нашата връзка заради себе си – това е престъпление, клипа. Тъй като използвам силата на групата и излизам извън себе си за собственна изгода.

А заповед се нарича, ако предавам и използвам всичките си желания и способности, целия си потенциал в полза на нашата обща точка.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[76527]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В света се натрупва гняв, ескалиращ в ярост, което, от своя страна, създава взривоопасна ситуация…

Отговор: Вярно. Говорят за посткризисния етап, а в същия момент се усеща огромно напрежение, което е на прага да избухне. Нали кризата не е изчезнала и натискът продължава да расте.

В тези условия от нас се изисква непрестанна работа за разясняване на случващото се. Трябва да обясним на хората причините и че решенията са съвсем не това, което те си представят.

Всъщност нямаме толкова много алтернативи. Никакъв прогрес няма да направят всички богати – за това просто не достигат природните ресурси. Напротив, работата върви към обедняване на масите, въпреки че искаме да го избегнем. Остава третият път – да се изравни общото ниво на живот в приемливи рамки. Към това трябва да се стремим! Тогава ще бъдем повече или по-малко равни помежду си, както и в унисон с природата.

Днес просто не мислим за това, което ще се случи след десет-двайсет години. Човечеството сякаш е ослепяло: всички ресурси са към края, всичко се изчерпва, а ние си даваме вид, че нищо не се случва. Това е наистина особено време: подобно на дете с увреждания, ние безразсъдно режем клона, на който седим, и сами се лишаваме от бъдещето. И на края просто ще останем без нищо.

В същото време, никой не може да предвиди хода на събитията – напротив, върхушката, която взима решения, първа бяга напред, развяла знамето на консуматорството. Всъщност, ангелът на смъртта ни поднася капка отрова на острието на меча и ние си отваряме устата, закривайки очи…

Остава ни само един начин – да обясняваме и пропагандираме. Разбира се, той изглежда много безсилен на фона на глобалния пир, разоряващ и замърсяващ планетата. И все пак, такъв е пътят! Трябва да се направи всичко възможно! Напрежението расте и ние преминаваме през „инкубационен период“ на болестта, а след това ще се разрази епидемия. Именно в този опасен период трябва колкото може повече да работим със света, използвайки всички достъпни канали. Винаги има какво да се добави и нашата работа обезателно ще донесе плодове!

А що се касае до растящия взрив – трудно е да се каже какво ще стане. Един от вариантите е  война, призвана да отвлече вниманието на публиката от истинските проблеми. Надявам се това да не се случи, но такива планове безусловно се кроят. Наистина, ситуацията се очертава много зле и това, което може да се очаква на края, са немислими дългове и чудовищен дисбаланс…

Трябва със всички сили да разпространяваме нашите материали на масите и колкото може по-здраво да се обединяваме вътрешно, един с друг. Само тогава общата система ще започне да разкрива светлината – източникът на всичко.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75409]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Задачата ни е да достигнем до истинската молитва, т.е. да разберем какво наистина не ни достига. И тя е истинска, защото се приема отгоре. Тоест желанието на нисшия трябва да съвпадне с желанието на Висшия: нисшият трябва да помоли за това, което желае да му даде висшия.

Това означава, че трябва да усетя, че не ми достига единствено отдаването и разбирането, че само Творецът може да ми даде това напълване – силата на отдаване, възможността да отдавам, всички условия. Творецът трябва да отвори желанието за отдаване и пътя към него, показвайки ми на кого и какво мога да отдавам.

Цялата тази система за връзка се нарича ”Тора”, в която се включва и идващата светлината, и нашата способност за отдаване. Но преди това, трябва да работя и преди всичко да проверя: какво искам, какви желания има в мен, доколко всички те са егоистични и са за мое собствено удовлетворяване.

А след това се включвам в правилното обкръжение и с негова помощ започвам по малко да се променям. Вече започвам да чувам, че духовният свят е предназначен не за собствено наслаждаване, а за благото на ближния. Това знание ми се дава с голям труд и идва постепенно. Аз чувам за това, но трябва много време, за да го приема наистина с разума си и да го усетя със сърцето си.

От обикновеното осведомяване до реалното изпълнение предстои дълъг път. Тъй като трябва да приложим усилия и намирайки се в своето естествено природно его, да извършваме съвършено противоположни действия, насочени към обединение и отдаване. Нека да бъде изкуствено, а не по желание – това, което се нарича, ”над знанието”. Но с какво гориво ще работи моята кола, т.е. поради какво възнаграждение? Тъй като не мога да работя така, че на другите да им бъде добре – в това не усещам никаква изгода и поради това дори не мога да си мръдна пръста, да извърша дори и най-малкото действие. Моята природа не работи с енергията за отдаване. Аз не усещам чуждото желание като свое, така, че да го напълня, сякаш сам се самонапълвам.

За сега такова нещо не усещам, затова другите сякаш не съществуват. Да напълвам ближния – е против моите интереси. Затова действам механически, сякаш отдавам на другите и се съединявам с тях. Но всъщност преследвам своята изгода. Но разбирам, че пътят е такъв, за което е казано: ”Прилагай усилия – и ще намериш”! Аз прилагам усилия, а през това време ми въздейства светлината и променя нещо вътре, в моята душа. Постепенно започвам да усещам величието на Твореца и важността на обкръжението, но за формирането на такова отношение в човека са нужни години.

Напредвам и отначало разбирам, че отдаването е полезно заради собствената ми изгода, но постепенно започвам да усещам величието на това свойство. По този път има и възход и падения. Или ценя повече самото отдаване или искам да използвам това за собствена полза, да се насладя от това, че вървя по този път. А понякога изобщо не мисля за него, а само за това, което ще получа и тогава недоумявам за какво си губя времето и подлагам на съмнение целия изминат път. Така напредвам, изминавайки всичките тези състояния.

Целта на напредването е да ме доведе до истинската молитва. Всичко съставящо тази молитва получавам от обкръжението. В самия човек няма нищо, което би могло да ни доведе до духовно постижение. На него му трябва учител, който да го води през цялото време. Трябва му група, в която се реализира целият този процес. Трябват книги, от които той да получава светлина, връщаща го към източника.

Тези три компонента абсолютно не се отнасят към нашето егоистическо желание и земния ни живот. Тях трябва да организираме така, че с тяхна помощ да се постигне важността на духовното свойство от само себе си.

Това е възможно само благодарение на светлината – как иначе да оценя онова, което не ми носи никаква лична изгода, а иска само да прилагам усилия, а още и да се радвам на такава възможност. Но светлината постоянно ме пречиства, дава ми такава способност и аз започвам да ценя връзката с духовното, т.е. с Твореца.

Така постигам истинското желание, огромно по своята сила – толкова, колкото трябва. А освен това, неговата истинност се потвърждава от това, че Творецът го приема и изпълнява моята молба. Така за първи път се срещаме с Него ”лице в лице” – желанието на Твореца се съединява с желанието на творението.

Това означава, че Творецът се разкрива, и тогава човек се издига над своето его и започва да работи за самото отдаване. И целият този процес се разделя на два етапа. Първият – това е подготовка за истинската молитва. А само като я постигнем, тръгваме с нея и напредваме, разкривайки все по-голямото желание. Но вече от този момент, когато придобиваме това желание, се започва постигането на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2012

[76157]

Публикувано в: Древен Вавилон, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че моето действие е действително отдаване, а не илюзия?

Отговор: Ако това действително е действие на отдаване, то в теб няма да възникне никакво съмнение, защото в него се разкрива Творецът, който участва в това дотолкова, доколкото ти искаш да Му отдаваш.

Целта на действието по отдаване – това е отдаването на Твореца. Невъзможно е да го изпълниш без краен адрес. Ако се случи такова действие, то ще разкриеш, доколко в действителност отдаваш на Хазяина – тоест Го разкриваш.

Отначало ще разкриеш това в скриването, в отдаването заради отдаване. Макар да ни е трудно да разберем какво означава, защото отдаване заради отдаване – това е Бина, действие, отделено от нашето желание да се насладим. Получаване заради отдаване можем някак да си го представим, като нещо напълно противоположно на нас. А ако само отдаваш, то сега е непонятно как ще живееш в този случай, независимо от своето желание, висящо сякаш във въздуха.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75329]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Старайте се през цялото време да виждате две състояния: своето истинско състояние и това, което искате да постигнете. През по-голямата част от времето сме в доста сънливо, потиснато състояние и от човек зависи как ще се пробужда и насочва себе си.

Ако свише ти дават положително и отрицателно пробуждане, тогава започваш да действаш. Но ако отгоре не те призовават, то ти дремеш като в полусън. И именно тук е съсредоточена основната работа – търсенето, как да пробудиш себе си, да видиш своето сътояние в истинския свят и да си представиш желаното състояние, за да може разликата между тях да ти покаже колко си грешен и колко още много трябва да направиш. Тогава започваш да търсиш средства, за да промениш състоянието си.

Всичко зависи от пробуждането отдолу. Но енергия за него получаваме отвън, защото вътре в нас няма нищо освен машина, която се пробужда под влиянието на външна сила. Като двигател, който се върти само ако непрекъснато получава бензин или електроенергия. И щом престане да я получава, веднага спира.

Тази движеща енергия може да дойде от самия източник, от Твореца, и да накара двигателя ни да се върти. А може да дойде и по молба на самия човек. Това се нарича човешки елемент на двигателя, който сам включва себе си към източника на захранване и се активира.

Можеш да активираш себе си само с помощта на групата, поради подобието по свойства. Доколкото ще съответстваш на висшия източник на енергия, на източника на светлина, в отдаване и желание да правиш добро на другите и на Твореца – дотолкова ще можеш да се пресъединиш към източника на електроенергия, на светлина. И тогава светлината ще ти повлияе и ще стартира твоя двигател.

Жизнената енергия винаги идва отвън, чрез светлината. Ние винаги получаваме една малка искра на живота (киста де-хаюта), съживяваща ни и позволяваща да съществуваме. И в допълнение към тази искра, пробуждане свише – съгласно различни времена, периоди, общите и специфични изменения, които трябва да се случат. А всичко останало зависи от пробуждането ни отдолу – основният компонент.

Целият ни напредък се дължи на пробуждането отдолу, всички 125 степени, по които трябва да преминем, преминавайки този подем със своето желание. Трябва сами да стартираме своята машина със своя стремежът към отдаване. Правейки това, напредваме, стъпка по стъпка. И всеки път действията ни стават все по-качествени.

От урока по статия на Рабаш, 23.04.2012

[76044]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В света не са много хората, в които се е събудила духовната искра – точката в сърцето. Те са малцинство, в сравнение состаналите хора, които са привлечени само от материалните неща на този свят.

Но ако хората, които се стремят да разкрият Твореца, се обединяват, то могат да постигнат мощност, превишаваща мощността на цялото останало човечество, защото притежават качествена сила.

Можеш да бъдеш велик от гледна точка на количеството и от гледна точка на качеството. И качеството има много по-голямо значение от количеството. Така че, ако се обединят десет човека, изясняващи целта и желаещи да я постигнат, то произведената от тях заедно сила, е много по-голяма от външната сила на голямото човешко общество, на всички милиарди хора около тях.

Тя е толкова по-значителна, че те не попадат под влиянието на широкото общество, което притежава силата на количеството. Ето защо, чрез създаването на неголяма група, те могат вече да напредват. Тъй като човек попада под влияние на обкръжението – неговата единствена свобода на избора е в това, да избере подходящо за себе си общество.

Ако той все повече отменя себе си пред тази малка група, то може да бъде уверен, че по този начин ще постигне целта. Според степента на отмяна на себе си и съединяването с другарите, с повишаване на концентрацията, той ще се приближава постоянно към целта. Тъй като целта е в сърцето на тази малка група.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2012

[75906]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поправя това, че сърцето не е съгласно с тези добри намерения, които разбирам с ума си?

Отговор: Ние не сме господари на сърцето си, над него властва обкръжението. Ако искам в мен да възникнат сериозни, висши мисли, аз вземам книга или гледам филм, говоря сам със себе си. Но ако искам да променя желанието на сърцето си, имам нужда от външно влияние.

Всичко зависи от това, как организираме живота си. Нормалния живот трябва да се възприема като театър, т.е. да отдаваме значение само според степента на неотложност. Длъжен съм да ходя на работа, да живея нормален живот като всички останали. Но се отнасям към това не като към реалния живот, а като към театрален спектакъл, в който има актьори, които играят ролите, определени им от Твореца, а те дори не го знаят.

А това, което може наистина да ми повлияе – е групата. В цялата реалност съществува само един начин, чрез който аз мога да въздействам, а те могат да повлияят на мен. Мога да се подготвя за по-чувствително възприемане на тяхното влияние и тогава ще го получа.

Затова цялата ми работа е съсредоточена само вътре в групата, няма друг начин да се промени сърцето на човека. Понякога хората си мислят, че могат повече да учат и тогава ще напреднат. Но обучението не заменя групата, само с помощта на групата, напредъкът е възможен.

Групата може да бъде много голяма или съвсем малка, или дори виртуална, а не физическа. Но все едно, нужно ми е обкръжение от хора като мен, заради които аз мога да отменя себе си, да им правя подаръци, да ги почитам, да станат най-великото поколение на хората. Трябва да играя спрямо тях, представяйки себе си за пълна нула, за прах под краката им.

И тогава чрез тях, ще ми влияе висшият свят, защото аз отменям себе си. И това е истинска самоотмяна, а не фантазия, като пред Твореца, пред когото всички са готови да се преклонят. И тогава виждам, колко са ефективни тези действия и как биха ми помогнали, ако бях започнал да ги правя преди, още преди много години.

Сам не разбирам, защо до сега не съм слушал това, а то е толкова просто. Тоест, чувал съм, но не съм изпълнявал. Отнема много време, докато човек най-накрая се вслушва и започва да изпълнява.

От урока по  книгата Зоар, 18.04.2012

[75953]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да оцениш напредъка си, и относно какво?

Отговор: Напредъкът се оценява по това, доколко оправдавам и ценя другарите си, доколко ги възприемам като велики, особени и съвършени хора. Доколко виждам в тях проявата на Твореца и искам в мен да се отпечатат техните свойства.

Искам да стана следствие на техните желания, тъй като това се нарича възпитание вътре в обкръжението. Онова, което те отпечатват в мен – това и ще бъде формата на Твореца, на човека (Адам) в мен.

Разбирам, че трябва да се отнасям към тях именно така, но едновременно с това, не ги виждам такива. Това са две усещания, които нямат връзка помежду си. От една страна, аз усещам другарите си като велики и особени, не различаващи се от Твореца. А от друга страна, разбирам, че се отнасям към тях съвършено различно.

Тъкмо това определя моето отношение към Твореца. Ако пренебрегвам групата, всъщност безусловно пренебрегвам Твореца. Това е едно и също. А ако искам да се променя за сметка на обкръжението, то все едно, че се подлагам под въздействието на Твореца.

Ако мога да съвместя тези две впечатления: ненавиждайки и презирайки другарите, а в същото време, да ценя, почитам и да ги възвишавам, то придобивам тези две полярни точки. Едната става Кетер, а втората – Малхут и заедно те построяват моя духовен съсъд.

Получавайки такъв съсъд, вече разбирам, че такава е моята природа и мога да реша, че се намирам в изгнание. Тъй като вече виждам целта, изискваща от мен да се съединя с групата и да се оставя на нейното влияние. А от друга страна, откривам колко съм далече от това – не мога и не искам това съединение, през цялото време забравям за него.

По такъв начин виждам колко много ми вреди егоизмът и не ми дава хармонично да се влея в обкръжението, тоест да се включа в него, като негова интегрална част и съвършено да се разтворя в него. А това би означавало, че преодолявам махсом (бариерата), отделяща ме от духовния свят.

От урок по статия на Рабаш, 19.04.2012

[75729]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→